№ 440
гр. София, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20231001000317 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 3.01.2023 г. на ответника „Комет Инвест“ ООД срещу
решението от 16.12.2022 г. по т.д. № 24/2022 г. на Окръжен съд – гр. Перник, с което:
е признато за установено, че вземанията на жалбоподателя към ответника „Въглища
Перник“ ООД /в несъстоятелност/, включени в списъка на приетите вземания на
кредиторите на „Въглища Перник“ ООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен в
търговския регистър на 31.12.2021 г., произтичащо от договор за изпълнение на дейности по
предоставена концесия от 1.12.2020 г., не е обезпечено с право на задържане и привилегия
на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 2 от ТЗ, по иск по чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ, предявен
от ищеца Национална агенция за приходите;
жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца сумата 100 лв. – съдебни разноски за
юрисконсултско възнаграждение;
жалбоподателят е осъден на осн. чл. 694, ал. 7 ТЗ да заплати държавна такса в размер на 80
лв.
Във въззивната жалба се твърди, че неправилно съдът е приел, че жалбоподателят е следвало да
докаже, че движимите вещи /добив от изпълнението на дейностите по договора/ са предадени на
синдика и включени в масата на несъстоятелността, както и, че същите се намират в негово
държане. Твърди се, че по делото няма спор, че жалбоподателят има изискуемо вземане за
1
възнаграждение по договора, което е включено в списъка на приетите вземания и не е оспорено,
което възнаграждение се дължи за добиви, а те се добиват от него, поради което и са в негово
държане. Върху тези добиви жалбоподателят имал право на задържане, което е надлежно
упражнено с предявяването му по реда на чл. 685 ТЗ. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че
жалбоподателят дължи уведомление до длъжника за всяко намерение да бъде упражнено правото
на задържане извън производството по несъстоятелност. Сочи се, че стойността на задържаните
добиви е посочена в приложение № 1 към договора.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и
да отхвърли предявения иск, както и да му присъди направените разноски.
Въззиваемата Национална агенция за приходите – ищец по иска – редовно уведомена не взема
становище по жалбата.
Въззиваемият „Въглища Перник“ ООД /в несъстоятелност/ – ответник по иска – редовно
призован не взема становище по жалбата.
Синдикът на „Въглища Перник“ ООД /в несъстоятелност/, участващ в производството на осн.
чл. 694, ал. 4 ТЗ, в писмено становище оспорва жалбата.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Националната агенция за приходите с искова молба
от 13.05.2022 г., с която срещу „Комет Инвест“ ООД и „Въглища Перник“ ООД /в
несъстоятелност/ е бил предявен иск по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ за установяване несъществуването на
право на задържане и привилегия на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 2 от ТЗ за вземанията на
„Комет Инвест“ ООД към ответника „Въглища Перник“ ООД /в несъстоятелност/, включени в
списъка на приетите вземания на кредиторите на „Въглища Перник“ ООД, предявени в срока по
чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен в търговския регистър на 31.12.2021 г.
В исковата молба се твърди, че спрямо „Въглища Перник“ ООД било открито производство по
несъстоятелност с решение от 28.10.2021 г. по т.д. № 39/2021 г. на ОС Перник, като предявените в
срока по чл. 685 ТЗ от „Комет Инвест“ ООД вземания били включени в списъка на приетите
вземания с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 2 ТЗ, като обезпечени с право на задържане върху
движими вещи. Ищецът подал възражение срещу определената поредност на удовлетворяване,
което възражение било оставено без уважение с определението по чл. 692 ТЗ. Твърди се, че в
производството по чл. 685 и чл. 690 ТЗ кредиторът не представил доказателства, че движимите
вещи, върху които е заявил право на задържане, са в негова фактическа власт, че упражнява
държането им правомерно и, че вземането му произтича от двустранна търговска сделка.
Не е спорно, а и от вписванията в електронния търговски регистър се установява, че с влязло в
сила решение от 28.10.2021 г. по т.д. № 39/2021 г. на Окръжен съд – гр. Перник, на осн. чл. 630, ал.
1 ТЗ е открито производство по несъстоятелност на ответника „Въглища Перник“ ООД, с начална
дата на неплатежоспособност 26.02.2021 г., по молба от 24.06.2021 г. на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“. Решението е обявено в ТР на 29.10.2021 г.
С решение от 30.12.2022 г. на ОС Перник на осн. чл. 710 ТЗ дружеството е обявено в
несъстоятелност. Решението е обявено в ТР на 4.01.2023 г.
2
На 31.12.2021 г. е обявен в ТР списък на приетите от синдика вземания, предявени в срока по
чл. 685, ал. 1 ТЗ, в който под № 12 са включени следните предявени вземания на „Комет Инвест“
ООД с молба с вх. № 5458/26.11.2021 г. в общ размер на 1 237 625,65 лв., от които: 1) 1 013 793,21
лв. – главница, дължима по договор от 1.12.2020 г. за изпълнение на дейности по предоставена
концесия, както и от споразумение за прихващане и протоколи за прихващане на взаимни вземания
и задължения; 2) 61 133,68 лв. – законната лихва върху сумата 1 013 793,21 лв. до датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност; 3) 155 000 лв. – главница по договор
за заем от 26.08.2020 г., за обезпечаване на който е издаден запис на заповед; 4) 7 698,76 лв. –
законната лихва върху сумата 155 00 лв. до датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност; и 5) законната лихва върху главниците, дължима след датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност до окончателното изплащане. В списъка е
посочено, че всички вземания в общ размер на 1 237 625,65 лв. се ползват с привилегия по чл. 722,
ал. 1, т. 1 ТЗ, като обезпечени с: 1) договор за особен залог от 1.06.2021 г., вписан под №
2021060301682 в ЦРОЗ; 2) договор за особен залог от 7.06.2021 г., вписан под № 2021061601544 в
ЦРОЗ, изменено с вписване № 13.08.2021 г. Посочено е, че освен това вземанията са и с
привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 2 ТЗ, като обезпечени с право на задържане върху движими вещи –
добива от изпълнението на дейностите по приложение № 1 към договора от 1.12.2020 г. за
изпълнение на дейности по предоставени концесия, сключен между „Въглища Перник“ ООД и
„Комет Инвест“ ООД. Спрямо законната лихва след датата на подаване на решението за откриване
на производството e прието привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ.
В същия списък под № 18 са включени приети вземания, предявени с молба с вх. №
5503/29.11.2021 г. от Националната агенция по приходите. Приети са публични вземания в общ
размер на 748 829,16 лв., подробно индивидуализирани.
В последващите списъци, обявени в ТР на 19.05.2022 г., 28.07.2022 г., на предявените вземания
по чл. 688, ал. 1 и 3 ТЗ са включени и други приети публични вземания, предявени от НАП.
От страна на НАП е било депозирано възражение с вх. № 92/10.01.2022 г. срещу част от
приетите вземания по списъка по чл. 685 ТЗ, обявен на 31.12.2021 г. По отношение на приетите
вземания на „Комет Инвест“ ООД е оспорена единствено привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 2 ТЗ,
като се твърди, че от приетите от синдика документи не може да се направи категоричен извод
относно наличието на изискуемите предпоставки за упражняване на право на задържане.
С определение от 15.04.2022 г., обявено на 18.04.2022 г. в ТР, възражението на НАП е оставено
без уважение. С определение от 10.06.2022 г. е поправена ОФГ в същото определение, обявено на
14.06.2022 г. в ТР, а ОФГ относно процесното възражение е поправено и с определение от
11.10.2022 г., обявено на 13.10.2022 г. в ТР.
Други доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е
основателна.
І. По иска по чл. 694 ТЗ
Предмет на разглеждане в настоящото въззивно производство е отрицателен установителен иск
3
по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ за несъществуването на право на задържане и привилегия на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 2 от ТЗ за вземанията на ответника „Комет Инвест“ ООД към
ответника „Въглища Перник“ ООД /в несъстоятелност/, включени в списъка на приетите вземания
на кредиторите на „Въглища Перник“ ООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен в
търговския регистър на 31.12.2021 г.
Налице са специалните процесуални предпоставки за допустимост на иска – спрямо „Въглища
Перник“ ООД е открито производство по несъстоятелност, вземанията с привилегия по чл. 722, ал.
1, т. 1 и т. 2 ТЗ са предявени от ответника „Комет Инвест“ ООД в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като са
били включени в съставения от синдика списък на приетите вземания, възражението на ищеца
НАП срещу привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 2 ТЗ е оставено без уважение с определение по чл.
692, ал. 4 ТЗ на съда по несъстоятелността, а искът по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ е предявен в
преклузивния срок по чл. 694, ал. 1 ТЗ.
Подобен предмет на ОУИ е допустим – по аргумент от чл. 726, ал. 2 ТЗ може да се оспорят и
само обезпечението или привилегията на предявеното вземане, без да се оспорва същото. В случая
ищецът НАП не оспорва наличието на привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, доколкото процесните
вземания са обезпечени и чрез особен залог върху някои обекти, но оспорва обезпечението чрез
право на задържане върху други обекти с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 2 ТЗ. Ищецът има интерес
от подобен иск, не само поради изричната му допустимост според чл. 726, ал. 2 ТЗ, но и защото
отричането на обезпечителни права на ответника върху част от обектите от масата на
несъстоятелността винаги е в интерес на останалите необезпечени кредитори, които ще могат да се
удовлетворят съразмерно от тези обекти според реда на техните привилегии.
Ответникът – кредитор „Комет Инвест“ ООД е предявил и поддържа, че заявената привилегия
по чл. 722, ал. 1, т. 2 ТЗ се основава на упражнено търговско право на задържане спрямо движими
вещи на длъжника „Въглища Перник“ ООД. Правото на задържане е залогоподобно право, което в
българското право е казуистично уредено в различни хипотези – чл. 72, ал. 3 ЗС, чл. 91 ЗЗД, чл.
315 ТЗ, чл. 158 КТК и др. Според чл. 315, ал. 1 ТЗ търговецът има право на задържане за
изискуемото си вземане срещу друг търговец от сключена между тях сделка върху движимите
вещи и ценните книги на длъжника, получени от него правомерно, като това право съществува,
докато търговецът има движимите вещи и ценните книги в свое държане. Изяснено е в правната
теория[1], че предпоставките за съществуване на това право са следните: 1) кредиторът и
длъжникът да са търговци; 2) кредиторът да притежава срещу длъжника вземане от двустранна
търговска сделка, т.е. търговска сделка и за двете страни; 3) вземането следва да е изискуемо, а в
по изключение и в хипотезите на чл. 315, ал. 5 ТЗ може и да е неизискуемо; 4) кредиторът да
упражнява фактическа власт върху движими вещи или налични ценни книги на длъжника, без да е
необходимо да има връзка между предмета на задържане и обезпечаваното със задържането
вземане; 5) фактическата власт да е получена правомерно, т.е. със съгласието на длъжника. При
тези предпоставки в полза на кредитора възниква право на задържане, по силата на което
кредиторът може да задържи вещите или ценните книги докато получи изпълнение по вземането, а
ако не получи такова – да се удовлетвори предпочтително от задържаните обекти в индивидуално
или универсално принудително изпълнение /чл. 136, ал. 1, т. 4 ЗЗД, чл. 722, ал. 1, т. 2 ТЗ/.
В настоящия случай кредиторът „Комет Инвест“ ООД е заявил в молбата по чл. 685 ТЗ, че
упражнява право на задържане върху движими вещи – добива от изпълнението на дейностите по
приложение № 1 към договора от 1.12.2020 г. за изпълнение на дейности по предоставени
4
концесия, сключен между него и длъжника „Въглища Перник“ ООД. Спрямо така заявената
обезпечителна претенция са налице горните предпоставки по чл. 315 ТЗ, поради следното:
На първо място, кредиторът и длъжникът са търговци – търговски дружества, като заявените за
обезпечаване вземания произтичат от сделки, сключени между тях, т.е. двустранни търговски
сделки. Тези търговски сделки са договор от 1.12.2020 г. за изпълнение на дейности по
предоставена концесия и договор за заем от 26.08.2020 г. Както бе посочено по-горе, независимо,
че предметът на задържане е във връзка с първия договор, то допустимо е право на задържане
върху същите движимости и за вземанията по втория договор, доколкото чл. 315, ал. 1 ТЗ не
изисква връзка между предмета на задържане и обезпечаваното вземане. Вземанията обхващат
главници и лихви, като те са окончателно приети съобразно чл. 693 ТЗ. Приетите по този ред
вземания се ползват с установително действие в производството по несъстоятелност и в
свързаните с него искови производства, в които съществуването на вземанията е от значение, вкл.
и в настоящото производство по чл. 694 ТЗ, в която спорът е относно привилегията на приетите
вземания. Ето защо тези вземания по основание и размер са установени по обвързващ начин
спрямо страните в настоящото исково производство и не подлежат на пререшаване.
На второ място, несъмнено е, че понастоящем предявените вземания са изискуеми, независимо,
че двата процесни договора не са представени по настоящото дело. Това е така най-малкото поради
последицата на чл. 617, ал. 1 ТЗ предвид последващото обявяване в несъстоятелност на длъжника
с решение от 30.12.2022 г. Същевременно, изискуемостта е без значение, тъй като длъжникът е в
открито производство по несъстоятелност, което обуславя изключението по чл. 315, ал. 5, т. 1 ТЗ.
На трето място, спорен е въпросът дали е доказано, че кредиторът „Комет Инвест“ ООД
упражнява фактическа власт върху процесните движими вещи – добива от изпълнението на
дейностите по приложение № 1 към договора от 1.12.2020 г. за изпълнение на дейности по
предоставена концесия. Според настоящия въззивен състав това обстоятелство следва да се
приеме за доказано по пътя на логиката, независимо, че договорът не е представен по делото и не
са ангажирани други доказателства.
Както бе посочено, самото приемане на вземанията за главница и лихви по договора от
1.12.2020 г. установява по обвързващ начин съществуването на вземанията, породени от
наведените правопораждащи факти, основен от които е самият договор. От наименованието на
договора, а и от естеството на вземанията за главница /дължими на изпълнителя възнаграждения за
добив/ по недвусмислен начин следва основното съдържание на задълженията на страните по него
– изпълнителят „Комет Инвест“ ООД следва да извършва добив на подземните богатства, които са
предмет на предоставената от държавата концесия на „Въглища Перник“ ООД. Това е безспорно
между страните, а и е признато от синдика в становището му от 10.06.2022 г., депозирано в
първата инстанция. Подземните богатства са изключителна държавна собственост /чл. 18, ал. 1
КРБ/, но след техния добив /отделяне/ и превръщането им в движими вещи те стават собственост
на концесионера. След като изпълнителят „Комет Инвест“ ООД следва фактически да извършва
дейностите по добив по силата на процесния договор от 1.12.2020 г., то резултатът от добива
остава в негово държане. Следователно, няма как изпълнителят да не упражнява фактическа власт
върху добитите материали до тяхното предаване за транспортиране съобразно указанията на
концесионера. Ако такива добити материали се намират в държане на изпълнителя, то те се считат
държани в изпълнение на този договор.
Същевременно, не е нужно изпълнителят да доказва, че понастоящем държи такива материали,
5
доколкото самото съществуване на правото на задържане е обусловено от неговата фактическа
власт – правото съществува, докато търговецът има вещите в свое държане /чл. 315, ал. 1, изр. 2
ТЗ/. Това обстоятелство прави и ненужно доказването на самото държане, тъй като правото на
задържане се признава само за държаните от кредитора вещи, а не за някакви други. От момента, в
който кредиторът загуби това държане /извън хипотезата на предаване на органа по изпълнение за
осребряване/, то правото на задържане се счита за отпаднало. Не е и необходимо някакво друго
индивидуализиране на тези движими вещи, вкл. като количество и местонахождение, тъй като те
се индивидуализират отново с тяхното естество /добив по предмета на концесията/ и с тяхното
фактическо държане от изпълнителя. Ако самият изпълнител признава, че дадени държани от него
движими вещи не са негови, а на несъстоятелния длъжник, то това е достатъчно за доказването на
самото държане, тъй като фактът е неизгоден за изпълнителя – че вещите не са негови, а чужди.
Следователно, самото изявление на кредитора, че упражнява право на задържане съдържа
признание за неизгоден за него факт /държането на чужди вещи/, което е достатъчно убедително
доказателство за този факт – упражняваното държане. Не е възможно при тази хипотеза да бъдат
накърнени права на други кредитора на длъжника, тъй като ако подобни движими вещи не бъдат
намерени и предадени от този кредитор на синдика за осребряване в рамките на производството по
несъстоятелност, то такива обекти няма да бъдат осребрени и няма да има парична сума, която да
подлежи на разпределение, а следователно – няма да съществува привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 2
ТЗ в полза на този кредитор. Привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 2 ТЗ е специална, а не обща – тя не е
върху цялото имущество на длъжника, а единствено върху вещите, спрямо които се упражнява
правото на задържане, които се индивидуализират чрез самото държане на кредитора и чрез
признанието му, че принадлежат на несъстоятелния длъжник. Ето защо дори и подобна
привилегия бъде призната спрямо вече приетите вземания по чл. 693 ТЗ, то трябва да се счита за
приета под условие – че вещите се държат от кредитора и се предадат на синдика за осребряване.
Ако това условие не се сбъдне, то и признатата привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 2 ТЗ се явява
лишена от предмет и неприложима на практика – тя няма да доведе до никакви реални последици.
На четвърто място, изискването на чл. 315, ал. 1 ТЗ кредиторът да е получил държането на
вещите правомерно означава да е получил държането със съгласието на длъжника. В случая това
съгласие следва от вече изяснените обстоятелства – че вещите са добити и държани от кредитора в
изпълнение на процесния договор за добив от 1.12.2020 г., който е сключен с длъжника. От това
следва, че длъжникът е дал съгласието си кредиторът да упражнява фактическа власт върху
вещите в рамките на договора. Следователно, вещите се държат правомерно от изпълнителя
„Комет Инвест“ ООД. Останалите съображения на първоинстанционния съд са ирелевантни към
правомерността на държането – то да бъде добросъвестно, отговарящо на стандартите за почтеност
и справедливост. Такива допълнителни изисквания законът не поставя.
Що се отнася до начина на упражняване на правото на задържане, то при вече открито
производство по несъстоятелност може да се осъществи само по един ред – чрез предявяване на
същото в рамките на процедурата по предявяване и приемане на вземания. Друг начин не
съществува. Това в случая е спазено от кредитора „Комет Инвест“ ООД, който надлежно в
молбата си по чл. 685 ТЗ е предявил и правото си на задържане спрямо предявените и приети
вземания срещу длъжника.
При това положение следва да се приеме за доказано, че в полза на ответника „Комет Инвест“
ООД съществува предявеното по реда на чл. 685 ТЗ право на задържане с посочен предмет. Ето
защо предявеният отрицателен установителен иск за същото се явява неоснователен.
6
Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да се отмени, а искът – да се отхвърли.
ІІ. По разноските за производството
При този изход на спора на ответника „Комет Инвест“ ООД следва да се присъдят
своевременно поисканите разноски за производството. Такива са доказани в размер на 40 лв. – за
заплатената държавна такса по въззивната жалба с преводно нареждане от 9.02.2023 г.
Въпреки разпоредбата на чл. 694, ал. 7 ТЗ ищецът НАП не следва да бъде осъждан да заплати
държавната такса за исковата молба, предвид нормата на чл. 84, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
[1] вж. К. Кацаров, Систематичен курс по българско търговско право, изд. 1990 г., стр. 424 – 426; П. Джидров,
Коментар на ТЗ, изд. 1994 г., том 4, стр. 1295 – 1307; О. Герджиков, Търговски сделки, изд. 2008 г., стр. 75 – 79; А.
Калайджиев, Облигационно право, Обща част, изд. 2013 г., стр. 290 – 292; Т. Конов, Възражение за неизпълнен
договор и право на задържане, изд. 1996 г., стр. 148 – 155.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решението от 16.12.2022 г. по т.д. № 24/2022 г. на Окръжен съд – гр. Перник,
и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Националната агенция за приходите с адрес – гр. София, бул.
„Княз Дондуков“ № 52, срещу „Комет Инвест“ ООД с ЕИК – *********, с адрес – гр. Перник, ул.
„Клисура“ № 4, и „Въглища Перник“ ООД /в несъстоятелност/ с ЕИК – *********, със седалище
и адрес на управление – гр. Перник, рудник „Бела вода“, иск по чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ за
установяване несъществуването на право на задържане и привилегия на удовлетворяване по чл.
722, ал. 1, т. 2 от ТЗ за вземанията на „Комет Инвест“ ООД към ответника „Въглища Перник“ ООД
/в несъстоятелност/, включени в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Въглища
Перник“ ООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен в търговския регистър на 31.12.2021
г.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите с адрес – гр. София, бул. „Княз Дондуков“ №
52, да заплати на „Комет Инвест“ ООД с ЕИК – *********, с адрес – гр. Перник, ул. „Клисура“
№ 4, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 40 лв. – съдебни разноски за производството пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280
ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8