Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………………
гр. София, 23.8.2023
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд,
Първо гражданско отделение, І-15 състав в публичното заседание на двадесет и
седми януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател : ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Снежана
Тодорова
като разгледа
докладваното от съдия Вълкова гражданско дело № 14410 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищците Х.Е.В. и “Т. (Т.)” предявяват срещу ответниците “Е. 1” ЕООД и А.Л.Л.
искове с правно основание чл. 108 ЗС.
В исковата молба се твърди, че ищците са били съдружници
в “Е. 1” ООД. Дружеството не било пререгистрирано в Търговския регистър в
предвидения срок. Твърди се, че дружеството е притежавало недвижими имоти
съответно офис № 1, находящ се в гр. София, р-н ******”,
ул. ******, партер с идентификатор 68134.900.574.1.12 и офис № 2 на същия адрес
с идентификатор 68134.900.574.1.13. Дейността на дружеството била фактически
преустановена, но ползването на имотите продължило от съдружниците
и чрез оторизирани техни представители и/или служители. Периодично ги
посещавали за проверка на състоянието им, поддържали ги, събирали пристигнала
на адреса поща или ползвали съхраняваните там документи. През месец март 2019
г. тяхна служителка била командирована в гр. София, но не успяла да влезе. С
помощта на ключар установила, че ключалките са сменени съвсем скоро. След
извършена проверка установили, че ответниците С.Й. и М.Й.
се снабдили с нотариален акт за собственост по давност върху описаните имоти,
но ищците оспорват да са придобили собствеността на това основание.
Впоследствие ответниците Й. и Й. апортирали
правото на собственост върху имотите в регистрирано и вписано в Търговския
регистър дружество “Е. 1” ООД, ЕИК******, а новорегистрираното
дружество “Е. 1” ООД прехвърлило ОФИС № 1 на ответника А.Л.Л..
На основание чл. § 5г ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ ищците в качеството си на бивши съдружници регистрирали “Е. 1” ООД, ЕИК ****** с цел
реализация на правото им на ликвидационен дял. На основание чл. 271 ТЗ
ликвидаторът им възложил собствеността върху имотите съответно 5 % за Х.Е.В. и
95 % за “Т.”АД. Иска се да бъде признато за установено, че ищците са
собственици на имотите при посочените квоти спрямо ответниците:
- ОФИС № 2 за “Е. 1” ЕООД, ЕИК******
да бъде осъдено дружеството да предаде владението върху имота, съставляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор на същия адрес с идентификатор
68134.900.574.1.13, находящ се в гр. София, р-н ******”,
ул. ******, а
- ОФИС № 1 за А.Л.Л. и да бъде осъден ответника да предаде владението върху
имота с идентификатор 68134.900.574.1.12, находящ се
в гр. София, р-н ******”, ул. ******.
В отговор на исковата молба “Е. 1” ООД - в ликвидация,
ЕИК******, оспорва предявения иск. Посочва, че към датата на съставяне на
протокола по чл. 271 ТЗ ликвидаторът Д.Н. е била с изтекъл мандат. Протоколът е
съставен единствено и само за целите на настоящия процес, без спазване на
останалите предпоставки от производството по ликвидация. От 2012 г. дружеството
е прекратено, няма органни представители или пълномощници, от 2007 г. е изгубило владението върху процесните имоти. Ответникът е притежавал в собственост процесния имот, прехвърлен от праводателя
му С.Й., който на свой ред го е придобил чрез осъществено давностно
владение считано от 2007 г.
Ответникът А.Л. не е подал отговор на иска.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв.
Р., поддържа предявения иск. Ответникът „Е. 1“ ЕООД чрез ликвидатор С.Й.
оспорва иска. Ответникът А.Л. не се явява и не заявява становище по иска.
Съдът, след като се
запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа страна:
По делото е представен договор от 29.12.1994 г., нотариален акт № 13,
том LLXLVII, дело 29493/94 г., с който „Е.“ ООД с регистрация в СГС по ф.д. №
10646/1994 г. закупува недвижими имоти: офис 1, находящ
се в гр. София, ул. „**********, парцел VІІ-490, квартал 230, партерен етаж с
площ 45,50 кв. м., както и офис № 2 на същия адрес с площ 69,72 кв. м.
Дружество „Е. 1“ ООД е регистрирано по ф.дело № 10646/1994 г. на СГС,
БУЛСТАТ ******. Дружеството е със съдружници К.Т.Г.и
“Гръцки фуражи” – АД, с регистрация в
Гърция, с. Плати, област Иматиа. На 27.07.2000 г. е вписано сливане на „Т.“ АД с „Гръцки фуражи“ АД. На 29.07.2003
г. между К.Г. и Х.В. е сключен договор за продажба на дружествени дялове от
капитала на „Е.-1“ ООД. С решение от 01.04.2004 г. на СГС, отразено в брой 35 от 22.4.2005 г. на неофициален раздел
на ДВ, са вписани промени по ф.д. № 10646/94 за “Е. 1” - ООД: заличен е като
съдружник и управител КТ.Г.; вписан е като съдружник и управител Х.В.; вписана
е и промяна на адреса на управление:*** градина 25. Дружеството се счита
заличено от 31.01.2017 г. на основание §5, ал. 4 ПЗР на ЗТРЮЛНЦ.
На проведено общо събрание на 13.12.2019 г. на съдружниците на „Е. 1“ ООД е взето решение за откриване на
производство по ликвидация на дружеството при определен срок от 6 месеца. По
делото е приет протокол от 29.10.2020 г., обективиращ
решение на ликвидатора на „Е. 1“ ООД с ЕИК ****** за разпределяне на имущество
между бившите съдружници при квоти съобразно дяловото
им участие в капитала, а именно 95% за „Т.“ акционерно търговско-промишлено
дружество и 5% за Х.В..
По делото е приета фактура и фискален бон от 26.03.2019 г. с посочено
основание „ключарски услуги на адрес гр. София, ул. „**********“. По делото е
представена справка от „Софийска вода“ АД за имоти на ул. „**********, офис 1 и
офис 2, в която е посочено, че са били открити партиди с абонатни №№ 446143 и
446144 с титуляр „Е.“ ООД. Представените справки от “ЧЕЗ Електро България” АД
установяват консумация на ток за периода след м. март 2019 г.
На 16.09.2019 г. нотариус В.М.съставя Нотариален акт за собственост на
недвижим имот на основание давностно владение № 182,
том ІІІ, рег. № 9947, дело № 520/2019 г., в който е отразено, че С.Н.Й. е
придобил по давност офис 1, както и нотариален акт № 183, том ІІІ, рег.№ 9948,
дело 521/2019 г. се признава за собственик на основание давност на офис 2. На
18.11.2019 г. е сключен между С.Й. и М.Й. дружествен договор за учредяване на „Е.
1“ ООД с ЕИК****** като апортна вноска в капитала на
дружеството са внесени двата имота. На 17.02.2020 г. е вписана промяна в правноорганизационната форма на дружеството от ООД в ЕООД,
като едноличен собственик на капитала е вписан С.Й.. На 20.02.2020 г. „Е. 1“
ЕООД сключва с А.Л.Л. договор за продажба на офис 1, обективирани в нотариален акт № 89, том 1, рег. № 1750,
дело № 84/2020.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит
на свидетелите М.С., М.Е., И.Т.и Ч..Б... Свидетелката С.посочва, че знае за имотите
на „Е. 1“ ООД, дружество, учредено през 1994 г. До 2002 г. дружеството
осъществявало дейност в България. К.Г. бил управител на дружеството до 2002 г.,
продал формално дяловете си през 2003 г. Х.В. – брат на свидетелката и живеел в
гр. Пловдив. На свой ред свидетелката е
адвокат на „Т.“ в Гърция. Имотите били закупени през 1994 г. и ползвани за
офиси на дружеството „Е. 1“ ООД. Свидетелката сочи, че имотите не са били
отдавани под наем. В тях се съхранявал архивът на дружеството. Поне по три пъти
годишно представители посещавали офисите. През март 2019 г. служителка на
дружеството се опитал да посети офисите в гр. София, но не могла да влезе. През
2008 г. Х.В. се срещнал с К.Г. на изложение на земеделски продукти и
разговаряли за евентуална продажба на офисите. Свидетелката посочва, че лично е
посещавала офисите в периода 2005 г. – 2010 г., впоследствие 2010-2011 г.,
както и през 2015, 2016 и 2017 г. През този период свидетелката ползвала ключ
на дружеството за достъп до имотите от външния вход. Всичко било така, както са
го оставили. Имало много прах. Водоподаването и електрозанхранването били прекъснати. Свидетелката знае от
брат си, че през 2017-2018 г. чрез брокер са извършвани огледи в офисите за
оценка и евентуална бъдеща продажба на имотите. Свидетелката посочва, че не
познава С.Й. иИ.Т..
Свидетелката Е. посочва, че работи в „Т.“ от 2004 г.,
живее в гр. Солун. Идвала често в България с Х.В. по различни поводи, почти
ежегодно сама или с г-н В. посещавала и офисите на дружеството. Всеки от
офисите имал врати откъм улицата заключван допълнително с железни решетки и
врати откъм входа на кооперацията. Последното посещение било на 22.03.2019 г. с
цел събиране на папки за стари клиенти и подновяване на бизнес
сътрудничеството. Когато се опитвала да влезе видяла, че ключовете не отключват
и позвънила на Х.В.. Той я посъветвал да повика ключар. Ползвала подхода откъм
улицата. С помощта на ключар отключили първо офис 2, където видяла, че
документацията е разпръсната, сейфът бил отворен и празен. Ключарят я уведомил,
че бравите били прясно сменени. Чрез Х.В. се свързали с адвокат и подали сигнал
за разследване на случая. Не знае за достъп до офисите чрез електронен чип.
Свидетелят И.Т.дава показания, че работел в адвокатско дружество „М.“ (в
Испания) и при завръщането си в България ръководел офисите на дружеството. През
2007 г. с него се свързал К.Г., който му се представил като съдружник в „Е. 1”
ООД. Казал, че съдружниците му преустановили дейност
в България, не се грижат за офисите, които били занемарени и търсел съдействие
за продажба. През 2007 г. в „М.“ като служител бил назначен С.Й. (ответник по
настоящото дело). Свидетелят препоръчал на С.Й. да се срещне с К.Г.. При
срещата г-н Г. разяснил на свидетеля за проблемите с офисите и С.Й. поискал да
ги купи. Разбрали се С.Й. да се грижи за имотите и впоследствие да уредят
документите и да изповядат сделката пред нотариус. При посещението в офисите И.Т.видял,
че в малкия офис (№ 1) мазилката от тавана била паднала. С.Й. споделил на
свидетеля, че ще е единствения, който ще владее и ползва имотите и докато
получи документ за собственост ще отдава офисите под наем. Така отдал офисите
под наем на Л.М.и Ч..Б... През 2010 г. свидетелят научил от С.Й. *** решил да
го закупи, заживял в апартамента от 2010 г. досега. От 2010 г. свидетелят е
виждал единствено Л.М.и Ч..Б.. да ползват офисите, занимавали се с текстил.
Вратите откъм улицата били с железни решетки, за да не влизат крадци. Пред тях
имало нахвърляно голямо количество боклук: камъни, есенни листа и др. През 2019
г. С.Й. нямал комуникация с К.Г. и помолил свидетеля да се яви в нотариалното
производство пред нотариус В.М.и да свидетелства. През 2019 г. решетките били
премахнати от наемателите. Входната врата на сградата е от алуминий с ключ. Към
момента имотът бил закупен от А.Л..
Свидетелят Ч..Б.. сочи, че от края на 2007 г. до есента
на 2019 г. е бил наемател на офис на ул. „*******, плащал по 100 лв. месечен
наем за всяко от помещенията. Към средата на посочения период само се грижели и
обслужвали имота, не плащали наем. Занимавал се със текстил и ползвал офиса за
междинна база, удобна за логистика. Свидетелят не помни как се е легитимирал С.Й.,
отдавайки му под наем имота. Помещенията били занемарени, свидетелят не ги е
почиствал, а складирал кашоните в мръсните помещения. От време на време слагали
и музикални инструменти. Складирали за 1-2-5 дни и след това изнасяли другаде.
В офисите имало влага и мухъл, паднала мазилка, олющена боя. Външните решетки
били заварени и през тях не можело да се влезе с ключ. През есента на 2019 г.
свидетелят освободил офисите.
От правна
страна:
Предявеният иск е с правно основание чл.108 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС собственикът
може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има
основание за това. Ревандикационният иск е вещен,
собственически иск, предоставен на разположение на невладеещият собственик
срещу владеещия без правно основание несобственик. При този иск в тежест на
ищеца е да установи, че той е собственик на вещта на заявеното основание и че
ответникът владее вещта. При установяване на тези предпоставки в тежест на
ответника е да докаже правно основание, на което владението се осъществява и
което да е противопоставимо на собственика на вещта.
От събраните по делото доказателства се установява, че „Е.“ ООД регистрирана по фирмено дело № 106456/94
на СГС, на 29.12.2004 г. е закупила процесните
недвижими имоти: офис 1 и офис 2, находящи се в гр.
София, община „Лозенец“, ул. „**********. Доказа се и че съдружници
в „Е. 1“ ООД са „Т.“ АД (при сливане с „Гръцки фуражи“ АД) и Х.В. съответно при
притежавани дружествени дялове 95% и 5%.
По делото не се спори, че „Е. 1“ ООД не е подала
заявление за пререгистрация в срока по § 4 от допълнителните разпоредби на
Закона за Търговския регистър и юридическите лица с нестопанска цел. Според посочената норма търговците и
клоновете на чуждестранни търговци, вписани в търговския регистър и в регистъра
на кооперациите при окръжните съдилища, са длъжни да се пререгистрират по този
закон в срок до 31 декември 2011 г. Непосредственият ефект от това бездействие
се изразява в прекратена по силата на закона дейност на търговеца, без обаче
той да губи правосубектността си (§ 5 ал. 2
ПЗРЗТРРЮЛНЦ). По отношение на търговските дружества този ефект полага начало на
специфично производство, насочено към оползотворяване имуществото на
дружеството като предпоставка и за прекратяване на правния субект (арг. от чл. 273 ал. 1 ТЗ). Нормата на §5г ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ
регламентира хипотезата на бездействие на заинтересованите лица да се възползват
от имуществото на дружеството, останало след прекратената му дейност.
Незаявеният интерес поражда предположение, че няма останало имущество, поради
което и приравнява
непререгистрираното дружеството към 31 януари 2017 г. на заличено. Понеже
обичайната процедура за оползотворяване на имуществото не е била осъществена,
следващата алинея утвърждава приоритет на оползотворяване на имуществото от правоимащите лица спрямо публичния интерес от яснота за
съществуващите юридически лица, наложил предположението за заличаване,
обуславящо от своя страна прекратяване на правосубектността.
Ето защо следва да се приеме, че инициираната процедура по ликвидация в срок до
31.12.2022 г. преодолява предположението за заличаване като открива пътя на
производство по ликвидация за непререгистрирано търговско дружество до
31.12.2011 г.
Доказателствата сочат, че ищците в качеството си на съдружници,
са се възползвали от тази възможност. В рамките на ликвидационното производство
нарочен орган - ликвидатор, дължи да установи наличното имущество, да го
използва за погасяване на установените задължения (чл. 268 ал. 1 ТЗ) и да
разпредели останалото имущество сред съдружниците
(чл. 271 ТЗ). Ето защо представеният протокол дава основание за извод, че
притежавано от дружеството имущество към момента на прекратената му дейност е
разпределено между ищците. Това обаче не е достатъчно, за да настъпи вещнотранслативния ефект - прехвърляне на притежаваното от
“Е. 1” ООД, регистрирано по ф.д. № 10646/1994 г. право на собственост в полза на ищците.
Съгласно чл. 77 ЗС право на собственост се придобива
съобразно предписани от закона начини. Нормата на чл. 271 ТЗ визира придобивно основание. Нормата не визира акт, на конкретен
правен субект, който да материализира разпореждане с правото на собственост, а
единствено дефинира зачетена от правния ред причина за придобиване на право на
собственост. Предвид специфичния статут на недвижимите имоти законът
лимитативно очертава както придобивните способи, така
и актовете, в които способът бива материализиран. При отсъствие на нарочно
правило и доколкото придобивното основание предполага
правоприемство - преминаване правото на собственост
от патримониума на един в патримониума
на друг правен субект, приложение следва да намери способът правна сделка. Нормата
на чл. 18 ЗЗД свързва правоприемството досежно недвижим имот със съгласувана воля във форма на
нотариален акт. Ето защо и в хипотезата на чл. 271 ТЗ търговското дружество
губи собствеността, на която основа съдружник я придобива, само ако е бил използван
така утвърденият способ (в този смисъл и правната теория, срв.
А., А., Ликвидация на търговски
дружества, изд. Сиела, 2009, с. 270). С други думи,
протоколът за разпределение обективира изявление на
ликвидатора за осъществяване на разпределението, но не осигурява вещностранслативен ефект.
Доколкото не се установява настъпило правоприемство, от което ищците извеждат твърдяното свое
право, в който смисъл са и дадените указания с доклада на делото, исковете
следва да бъдат отхвърлени. Безпредметно остава изследването на въпроса дали
установените в процеса обстоятелства обосновават начало на давностно
владение, съответно придобито ли е при тези условия право на собственост от ответниците.
По разноските
Предвид установения изход от спора ищците следва да
заплатят на ответника “Е. 1” ООД, в ликвидация, ЕИК******, сторените по делото разноски в общ размер
6000 лв. – адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност е
неоснователно при съобразяване на нормативно установения минимум към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие и цената на иска за офис 2
(данъчна оценка от 81300,60 лв.).
Водим от горните съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Е.В.,
гръцки гражданин, роден на *** г. и от “Т.” Акционерно търговско-промишлено дружество със седалище ***, Република
Гърция, вписано в Общ търговски регистър на Република Гърция с № 21335926000 иск с правно
основание чл. 108 от Закона за собствеността за признаване за установено по
отношение на ответника “Е. 1” ООД в ликвидация, ЕИК******, че ищците са
собственици съответно при 1/20 ид. част за Х.В. и
19/20 и. ч. за “Т.” АД, на основание чл. 271 ТЗ, на недвижим имот: офис № 2, идентификатор
68134.900.574.1.13., находящ се на адрес, гр. София,
община ******”, ул. ****** и да бъде осъден ответника да предаде на ищците
владението върху недвижимия имот.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Е.В.,
гръцки гражданин, роден на *** г. и от “Т.” Акционерно търговско-промишлено дружество със седалище ***, Република
Гърция, вписано в Общ търговски регистър на Република Гърция с № 21335926000 иск с правно
основание чл. 108 от Закона за собствеността за признаване за установено по
отношение на ответника А.Л.Л., ЕГН ********** че
ищците са собственици съответно при 1/20 ид. част за Х.В.
и 19/20 и. ч. за “Т.” АД, на основание чл. 271 ТЗ, на недвижим имот: офис № 1,
идентификатор 68134.900.574.1.12., находящ се на
адрес, гр. София, община ******”, ул. ****** и да бъде осъден ответника да
предаде на ищците владението върху недвижимия имот.
ОСЪЖДА Х.Е.В., гръцки гражданин, роден на *** г. и “Т.” Акционерно
търговско-промишлено дружество със седалище ***, Република Гърция, вписано в
Общ търговски регистър на Република Гърция с № 21335926000, да заплатят на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на “Е. 1” ООД в
ликвидация, ЕИК****** сумата от 6000 лв.
- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски
апелативен съд.
СЪДИЯ: