РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Бяла, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и четвърти
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ъшъл Лютф. Ириева
при участието на секретаря Пенка Вл. Цанкова
като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно
наказателно дело № 20214510200254 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от ЕТ“З.Г.-2000“ ЕИК *******, с.Б., обл.Р.,
представляван от ЗДР. Г. П., против Наказателно постановление № 591863 от
06.08.2021г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна в
Централно управление на НАП, с което за нарушение на чл. 7, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4 вр. чл.185, ал.2 от ЗДДС, на
основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, на ЕТ е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000лева.
Жалбоподателят оспорва фактическите констатации в акта по подробно
изложени съображения. От друга страна твърди, че нарушението не води до
неотразяване на приходи. Моли НП да бъде отменено или алтернативно да
бъде намален размера на наложената санкция на законовия минимум по
чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Наказващият орган, не изпраща процесуален представител.
Районна прокуратура-Русе, ТО-Бяла, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 12.05.2021г., св.А.В.-на длъжност инспектор по приходите в ЦУ на
НАП, извършил проверка на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на
ЗДДС - сладкарница, находящ се в с. Б., ул. „Я. №., стопанисван от ЕТ „З. Г.-
2000“, ЕИК *******, при която установил, че търговецът, в качеството си на
лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, няма регистрирано в
компетентната ТД на НАП, офис Русе фискално устройство с изградена
дистанционна мобилна връзка с НАП за отчитане на регистрираните
продажби и получените суми в брой. Констатирано било, че при извършена
контролна покупка на 2бр. хляб на стойност 1,40лв., заплатена в брой на
място в обекта от орган по приходите на 12.05.2021г. в 10:57 часа,
жалбоподателят ЕТ „З. Г.-2000“ не е издал фискална касова бележка при
заплащане на сумата в брой, поради липса на регистрирано в компетентната
ТД на НАП, офис Русе фискално устройство с изградена дистанционна
мобилна връзка с НАП. Като доказателство за резултатите от проверката на
място бил съставен протокол за извършена проверка №0434394 от
12.05.2021г., на основание чл. 110, ал. 4, въз връзка с чл. 50, ал. 1 от ДОПК, в
присъствието на представляващия жалбоподателя-ЗДР. Г. П., който го
подписал и му бил връчен екземпляр от същия. С протокола му било указано
да се яви за съставяне на АУАН на посочения адрес в гр.Русе. При проверката
на св.В. били представени декларации от А. К., извършила продажбата на
хляба на 12.05.2021г., както и от ЗДР. Г. П..
На 26.05.2021г. на жалбоподателя бил съставен АУАН за нарушение на
чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, подписан от нарушителя без
възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения
срещу акта.
Със ЗППАМ от 17.05.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности“
Варна, на жалбоподателя била наложена принудителна административна
мярка-запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от
14дни.
На 15.06.2021г. на жалбоподателя било издадено свидетелство за
регистрация на фискално устройство за търговски обект“Магазин за
хранителни стоки“ с.Б., ул.“Я. №..
2
На 06.08.2021г., въз основа на АУАН, АНО издал обжалваното НП,
връчено на нарушителя на 31.08.2021г.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
св.В., АУАН, НП, протокол за извършена проверка, декларации, свидетелство
за регистрация, оправомощителни заповеди, ЗППАМ, както и останалите
материали по преписката.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
частично основателна.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.В., тъй като същите са
последователни, логични, кореспондират с останалите събрани по делото
писмени доказателства. Несъмнено се установява по делото, че при
извършената проверка на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на
ЗДДС - сладкарница, находящ се в с. Б., ул. „Я.“ №., стопанисван от ЕТ „З. Г.-
2000“, ЕИК *******, търговецът, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба
№ Н-18/2006г. на МФ, е извършил продажба на хляб, за която е заплатено в
брой, като не е издал на контролните органи фискална бележка, поради липса
на регистрирано в компетентната ТД на НАП, офис Русе фискално
устройство с изградена дистанционна мобилна връзка с НАП.
Обстоятелството, че в обекта се извършва продажба на хляб се подкрепя и от
приложени по декларации от лицето, продало хляба в деня на проверката,
както и от представляващия ЕТ-З.П.. От събраните гласни и писмени
доказателства се установява, че в обекта хляба се предлага от жалбоподателя,
чиито основен предмет на дейност е земеделие и животновъдство, на цена
0,70ст. на хората от селото, като лицето което продава хляба го прави на
доброволни начала. Неоснователно се твърди в жалбата и в с.з. от
процесуалния представител на жалбоподателя, че хляба се предлага само на
арендодатели, съгласно приложен списък, тъй като категорични
доказателства в тази насока липсват. Самият жалбоподател сочи в
декларацията си, че обекта се поддържа с цел лесен достъп на възрастните
хора от селото да си закупят хляб на символична цена от 0,70ст, а не само на
арендодателите.
Съгласно нормата на чл. 7, ал.1 от Наредбата, лицата по чл. 3 са длъжни
3
да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП
ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
Съгласно чл. 3, ал.1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез
пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за
пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен
превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ,
съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8. В Наредбата
са уредени изключенията относно регистрацията на продажбите чрез
ФУ/ИАСУТД, но съдът намира, че жалбоподателят не попада под нито едно
от тези изключения, а и заплащането на покупко-продажбите в обекта са били
извършени в брой, поради което е следвало да има регистрирано, монтирано и
въведено в експлоатация ФУ. Несъмнено е доказано, че процесното
помещение притежава всички белези на търговски обект по смисъла на
§1,т.41 от ДР на ЗДДС и в него са извършвани продажби на хляб, които не се
регистрират и отчитат чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство с изградена дистанционна връзка с НАП. В обекта няма
монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в ТД НАП, офис Русе
фискално устройство от датата на започване на дейността в обекта.
Установявайки тези съставомерни елементи от обективната страна на
нарушението, за съда няма спор, че нарушението е извършено от
жалбоподателя. Административно-наказателната отговорност на ЕТ е
безвиновна и обективна, т.е. не се изследва въпросът за вината. Установеното
нарушение е от категорията на формалните нарушения, или т. нар. нарушения
на просто извършване. Типичното за тях е, че в състава не е посочено
настъпването на някакъв вредоносен резултат. Тези нарушения се
осъществяват със самия факт на извършването им. Обществената опасност на
тази категория нарушения се презюмира винаги от закона, доколкото същите
създават опасност от увреждане на определени обществени отношения, в
4
случая данъчните отношения. Деянието е извършено от предвидения от
наредбата субект – данъчно задължено лице търговец. Според съда, в случая
не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
нарушението не се характеризира като такова с по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
същия вид. Отговорността на жалбоподателя не се преодолява от това, че
преди издаване на НП жалбоподателят е регистрирал ФУ, тъй като от една
страна с това свое действие е изразил съгласие с извършеното нарушение, от
друга страна, той е следвало да регистрира ФУ още при започване на
дейността-м.февруари 2021г., с оглед данните в декларацията на А. К..
Основателно, обаче, се явява възражението за неправилно санкционната
норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС, вместо тази по чл.185, ал.1 от ЗДДС, свързана
със съставомерен признак на нарушението-че нарушението не е довело до
неотразяване на приходи. Съгласно чл.185, ал.1 от ЗДДС законодателят е
предвидил на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, да се
налага глоба- за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до
500 лв., или имуществена санкция- за юридическите лица и едноличните
търговци- в размер от 500 до 2000 лв. Според ал. 2 на този текст, извън
случаите по ал. 1, на лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл. 118 или нормативен акт по неговото прилагане, се налага
глоба- за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв.,
или имуществена санкция- за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налага санкцията по ал. 1. В настоящия случай наказващият орган
е наложил санкцията по чл.185, ал. 2 от ЗДДС, която въвежда като
задължителен елемент от обективна страна, неотразяването на приходи и в
зависимост дали такова е налице или не предвижда различна санкция. Във
всеки случай на това нарушение обвинението задължително следва да
съдържа информация за отразяване на приходите и когато нарушението води
до неотразяване, лицата следва да отговарят по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, а при
липса на това – по чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 на ЗДДС. В случай на
неотразяване на приходи следва задължително да има мотиви в тази насока -
как и какви приходи не са отразени, на каква стойност и от какъв произход.
Това е така, тъй като се касае за две различни нарушения, с различни
5
елементи и размер на наказанията. В конкретния случай не е установено и
доказано да е налице отклоняване или нерегистриране на приходи. Подобна
констатация напълно липсва в наказателното постановление и в АУАН. Още
повече, че обстоятелствата по делото сочат на продажба на хляб на цени
значително по-ниски от продажната цена. Това налага извода, че в случая
размерът на имуществената санкция е следвало да се определи по реда на ал.
1, на чл. 185 от ЗДДС. Законодателят изрично е предвидил в чл.185, ал.2,
изр.2, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи, санкциите
се налагат по ал. 1. След като АНО не е обсъждал дали деянието води до
неотразяване на приходи, то жалбоподателя следва да отговаря по
разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС, като наказанието му следва да се
намали към минимума на посочената норма, а именно 500лв. В този смисъл
наказателното постановление следва да бъде изменено.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представителя
на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото и с оглед крайния
изход на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски по
съразмерност. Видно от приложените по делото договор за правна защита и
съдействие и пълномощно жалбоподателят е направил разноски в размер на
500лв. С оглед на това, при липса на възражение за прекомерност, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски в размер на 417лв., които следва да се
възложат на НАП София като ЮЛ, в чиято структура е издателят на НП.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 591863 от 06.08.2021г.,
издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна в Централно
управление на НАП, с което за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4 вр. чл.185, ал.2 от ЗДДС, на основание
чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, на ЕТ“З.Г.-2000“ ЕИК 1********, с.Б., обл.Р.,
представляван от ЗДР. Г. П. е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3000лева, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
административното наказание като такова на осн. чл.185, ал.2, вр. ал.1 от
6
ЗДДС и НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 3000лв. на
500лв.
ОСЪЖДА НАП-СОФИЯ да заплати на ЕТ“З.Г.-2000“, ЕИК ........., с.Б.,
обл.Р., представляван от ЗДР. Г. П., направените по делото разноски в размер
на 417лв.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: ___/п/____________________
7