РЕШЕНИЕ
№ 296, 02.09.2020г., град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският районен съд
На тридесети Юли през две хиляди и
двадесета година
в публичното заседание в следния състав:
Председател:
Н. Борисов
Секретар: Ганка Атанасова
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията анд № 364 по описа за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от К.К.
Кастов ЕГН ********** ******** против НП
№ 20-1075-000163/17.03.2020г. на Началник Сектор « ПП « към ОДМВР – Разград, с
което на жалбоподателя за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание « Глоба « в размер на 1000,00лв. и лишаване от право да управлява МПС
за 12 месеца, на основание чл.174, ал.1,
т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва, че е
извършил нарушението. Навежда доводи за нарушение на процесуалния закон при
издаване на обжалваното НП, моли съда за неговата отмяна.
В съдебното заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява, за
него упълномощен повереник, който поддържа молбата, навежда доводи за нарушение на
матеиралния и процесуален закон при издаване на процесното НП, моли за неговата
отмяна.
Административнонаказващият орган, при редовно
призоваване изпраща представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното НП.
За РРП не се явява представител.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът намира за установено от фактическа страна следното: На 25.01.2020г. около
01,25ч., в гр. Разград, на бул. „ Странджа „ жалбоподателят управлявайки л.а. „
Фолксваген Поло „ с рег. № *****, бил спрян за проверка от полицейските
служители Х. Д. и Л. М. и двамата на длъжност мл. автокотрольор в Сектор „ ПП „
при ОДМВР - Разград. Същият бил изпробван за наличие на алкохол в издишвания от
него въздух с техническо средство „ Алкотест Дрегер 7510 „ с фабр. ARDN № 0060, ел. скала, на който отчела 1,12 промила. На нарушителя бил издаден
талон за медицинско изследване бл. № 0023088, който жалбоподателят
отказал да подпише и да получи, който отказ бил удостоверен с подпис на св. Н. Н..
За констатираното нарушение, св. Х. Д.
съставил на жалбоподателя АУАН бл. № 149945, квалифицирал нарушението като такова
по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствие на нарушителя, който
отказал да го подпише, което обстоятелство се удостоверява от подпис на св. Н. Н..
След съставянето на АУАН полицейските служители напуснали мястото на
нарушението.
В 02,04ч. жалбоподателят
позвънил на национален телефон за спешни повиквания – тел. 112 и се оплакал, че
полицаи са го спрели и са му взели документите, като поискал от оператора да
изпрати на място полицаи, които да не са от „ Пътна полиция „. При този
разговор жалбоподателят не е отправял искане за вземане на кръвна проба. След
консултация с дежурен в ОДМВР, операторът на тел. 112, указал на жалбоподателя
да отиде в РУ на МВР – Разград.
В 03,01ч. жалбоподателят
отново позвънил на национален телефон за спешни повиквания – тел. 112, заявил
на оператора, че се намира в РУ на МВР – Разград, обяснил, че след извършена
проверка на пътя с дрегер, който отчел употреба на алкохол, полицаи са му взели
документите, а от РУ на МВР – Разград отказват да му вземат кръвна проба.
Операторът уведомил жалбоподателя, че се намира в РУ на МВР и не може да му
помогне с друго.
В 03,03ч. при поредното
позвъняване на национален телефон за спешни повиквания – тел. 112,
жалбоподателят потърсил сметка от оператора защо прекъсва разговора, отново се
оплакал, че от полицията отказват да му вземат кръвна проба, при което му било
обяснено, че случаят му не е спешен и няма право да се обажда на този телефон в
неговата ситуация.
На 27.01.2020г.
жалбоподателят се възползвал от правото си по чл. 44, ал.1 от ЗАНН и депозирал
писмено възражение срещу съставения АУАН пред адм. наказващият орган. По
възражението била извършена проверка, в хода, на която били съставени :
Докладна записка от св. Х. Д., депозирано обяснение от св. Н. Н. и изготвена
Докладна записка от полицейския служител Н. Симеонов.
На база съставеният АУАН на 17.03.2020г. е издадено процесното НП, в което фактическата обстановка
е описана по идентичен с АУАН начин, адм. наказващият орган, също квалифицирал
нарушението като такова по чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП и наложил административно наказание « Глоба « в размер на 1000,00лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 12 месеца, на
основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП.
НП връчено редовно на
01.06.2020г., жалбата срещу него постъпила при адм. наказващия орган на дата 04.06.2020г.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в
законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против
подлежащ на обжалване адм. акт.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
От процесуална страна - Наказателното постановление,
както и Актът за установяване на допуснатото от жалбоподателя административно
нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при
спазване на изискуемите се за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираното
от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване,
съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочена е
конкретната законова разпоредба, нарушена с деянието и съответната норма, въз
основа на която следва да се ангажира административнонаказателната отговорност
на нарушителя.
По същество безспорно, от гласните и писмени доказателства
по делото – процесния АУАН, талон
за медицинско изследване бл. № 0023088, Разпечатка от
паметта на техническото средство, Протокол за преминало техническо изпитване на
техническото средство, свидетелските показания на Х. Д., Л. М., Докладна записка от св. Х. Д., обяснение от св. Н.
Н. и Докладна записка от полицейския служител Н. С., както и приобщените по
делото Справка от национален телефон за спешни повиквания – тел. 112, с
приложени на CD
три броя аудиофайла, изслушани в съдебно заседание по делото, категорично и безспорно установяват както описаното в обжалваното НП адм.
нарушение, така и авторството от страна на жалбоподателя.
Относно възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни. От една страна, от
приобщените писмени доказателства АУАН, талон за медицинско изследване, Разпечатка от
паметта на техническото средство, Протокол за преминало техническо изпитване на
техническото средство се установява датата, мястото, адм. нарушение, извършено
от жалбоподателя, самоличността му, изправността на техническото средство и
неоспорване на показанието от 1,12промила. От друга свидетелските показания на Х.
Д., Л. М., подкрепени и от писмените доказателства и доказателствени средства, установяват, че жалбоподателят е бил изпробван
с техническото средство, апаратът е отчел качествена проба в посочения час – 1,12промила.
Отказал е да подпише и да получи издаденият талон за медицинско изследване,
които откази са удостоверени съгласно процедурата. Едва в 03,01ч. след отиване
до сградата на РУ на МВР – Разград, откъдето правилно и законосъобразно от
дежурният е отказано вземане на кръвна проба, доколкото времето, за което е
следвало жалбоподателят да се придвижи в границите на населеното място /в
случая / до медицинско заведение за вземане на кръвна проба – 30 минути, е
изтекло в 02,15ч. В този смисъл неоснователно е възражението на повереника на
жалбоподателя, че на същият не е предоставена законовата възможност да даде
кръвна проба за изследване и по този начин е извършено грубо нарушение на
процесуалния закон при провеждане на адм. наказателното производство, защото
самият жалбоподател се е лишил от тази законова възможност.
Съобразно изложеното, съдът намира, че показанията
депозирани от св. Цв. Цанев противоречат на всички останали доказателства,
приобщени по съответния ред в хода на съдебното дирене и се явяват изолирани.
Обсъдени в съвкупност с останалия доказателствен материал, се опровергават,
както от приложения по делото талон за медицинско изследване, в който за час на
връчване или отказ да бъде връчен е отбелязано 1,45ч., както и от справката от национален телефон за спешни повиквания – тел.
112 и приложените аудиофайлове, от изслушването на които категорично се
установи, че в 02,04ч. жалбоподателят все още не е имал намерение да предостави
кръвна проба за изследване, а такова решение е взел едва в 03,01ч., когато
времето затова вече е изтекло.
Правилно в НП е
посочена и санкционната норма по чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП, доколкото тя
съдържа хипотезата при това отчитане на техническото средство. Адм. наказващият
орган е определил размера на сакцията „ глоба „ и лишаване от право да
управлява МПС в условията на обвързана компетентност.
От изложеното съдът намира възраженията на повереника на
жалбоподателя изцяло за неоснователни.
Воден от изложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-1075-000163/17.03.2020г. на Началник
Сектор « ПП « към ОДМВР – Разград, с което на К.К.К. ЕГН ********** ********, за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание « Глоба « в размер на 1000,00лв. и лишаване от право
да управлява МПС за 12 месеца, на
основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: