Р Е Ш Е Н И Е № ...
гр. София, 25.09.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-В въззивен състав, в публично съдебно
заседание на първи юни две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
мл. съдия КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Валентина Илиева, като
разгледа докладваното от мл. съдия Христова в. гр. дело
№ 15329 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е след Решение № 208 от 06.12.2016 г. по т. д.
№ 2806/2015 г. по описа на ВКС, II т. о., с което е отменено частично Решение №
3652/27.05.2015 г., постановено по в. гр. д. № 6102/2015 г. по описа на СГС,
IV-а въззивен състав, в частта, с която е отменено Решение
от 10.03.2013 г. по гр. д. № 42805/2011 г. по описа на СРС, ГО, 72 състав, с
което е отхвърлен искът на „К.2000“ ЕООД с правно основание чл. 59 ЗЗД за
горницата над присъдения размер от 4 446 лева до пълния предявен размер от
21 926,70 лева – частичен иск от 36 544,50 лева и вместо това „С.
2003“ ООД е осъдено на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД да заплати на „К.2000“
ЕООД още 17 840,70 лева, представляваща горница над присъдения с
първоинстанционното решение размер на обезщетението за пропуснати ползи за
периода от м. 09.2009 г. до м. 03.2011 г., както и в частта му, с която с която
е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен искът на „К.2000“ ЕООД
против „С. 2003“ ООД за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер
на 4 446 лева при дадена от въззивния съд правна квалификация по чл. 79,
ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
СГС в отменената част.
С въззивната жалба на ищеца „К.2000“ ЕООД се обжалва
първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от него
иск за разликата над уважения размер от 4 446 лева до пълния предявен
размер от 21 926,70 лева, като са изложени оплаквания за неправилност на
постановеното от СРС решение в обжалваната част. Изразява се несъгласие с
извода на първостепенния съд, че не са ангажирани доказателства относно датата
на доставка на стоките в склада на продавача, както и с приетата от съда заета
складова площ от 50 кв. м. Иска се решението да бъде отменено в обжалваната част
и да бъде постановено друго, с което предявеният срещу „С. 2003“ ООД иск да
бъде уважен в претендирания размер. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна „С. 2003“ ООД, в който се
заявява становище за неоснователност на доводите във въззивната жалба и за
правилност на решението в обжалваната отхвърлителна част. Претендира се
потвърждаването му от въззивния съд и присъждане на разноски.
С въззивната жалба на „С. 2003“ ООД Решение от 10.03.2013
г. по гр. д. № 42805/2011 г. по описа на СРС, ГО, 72 състав, се обжалва в
частта, с която е уважен предявеният срещу него иск за сумата от 4 446
лева, като счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Иска се
отмяна на решението в обжалваната част, отхвърляне на предявения срещу
дружеството иск и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от
насрещната страна „К.2000“ ЕООД.
Третото лице – помагач З.З.К., конституиран в процеса на
основание чл. 226, ал. 2 ГПК, не заявява становище по въззивните жалби.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивните
жалби са подадени в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, от насрещните по спора страни, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими.
Разгледани по същество,
жалбата на въззивника – ищец „К.2000“ ЕООД
е частично основателна, а
тази на ответника – неоснователна.
При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 ГПК
настоящият съдебен състав установи, че решението е валидно, а в обжалваната
част и допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на правния
спор в рамките на доводите, заявени с въззивните жалби, от които е ограничен
съгласно нормата на чл. 269, предл. 2
ГПК.
В останалата част решението е влязло в законна сила.
Между
страните не е спорно, че на 15.05.2009 г. между тях е сключен договор за продажба,
по силата на който „К.2000“ ЕООД е продало на „С. 2003“ ООД следните стоки:
10 080 бр. тухли 25 N-F poroterm, 4 500 бр. тухли 11.5 N-F и 35 броя разтвор
за зидане „Винербергер“. Не се спори, че продажната цена на стоките е изцяло
заплатена от дружеството – купувач.
От
отбелязванията под Стокова разписка от 15.05.2009 г. се установява, че за
периода 01.06.2009 г. – 05.08.2009 г. „С. 2003“ ООД е изтеглило част от
закупените стоки от склада на продавача „К.2000“ ЕООД, а неизтегленото количество
– 5 040 бр. тухли 25 N-F poroterm останали на съхранение в склада на „К.2000“ ЕООД.
С
покана, получена от управителя на „С. 2003“ ООД на 03.05.2011 г., на
дружеството е предоставен едномесечен срок от получаване на поканата да изтегли
останалото количество от стоките от склада на продавача, като в противен случай
ще бъде начислена цена за предоставяне на складово пространство за съхранение
на строителните материали, считано от 15.05.2009 г.
От
показанията на свидетеля В.Д., служител при „К.2000“ ЕООД на длъжност
„управител на магазин“, се установява, че по сключения процесен договор за
продажба „К.2000“ ЕООД доставило в склада си цялото количество закупени от „С.
2003“ ООД тухли. Свидетелят посочва, че една тухла от този вид е с размери
38/25/24 см. Твърди, че между дружествата не е имало уговорка за транспорт на
тухлите, поради което купувачът започнал да ги изтегля на части със собствен
транспорт, за което правели отбелязвания под стоковата разписка. В един момент
изтеглянето на стоките било преустановено, а според свидетеля останалите тухли
заемали около 300 – 400 кв. м в склада на „К.2000“ ЕООД. Свидетелят установява, че уговорка за
безвъзмездно съхраняване на тухлите между страните не имало, а „К.2000“ ЕООД канило
няколко пъти представител на купувача да си ги вземе. Свидетелят посочва, че
през пролетта на 2011 г. управителят на „К.2000“ ЕООД преместил тухлите, защото
заемали складова площ и пречели на дейността на дружеството. Твърди, че дружеството
отдава под наем складови площи.
От
неоспореното от страните заключение на СТЕ, което съдът приема за компетентно и
обосновано, се установява, че за периода от
15.05.2009 г. до 31.12.2009 г. средната пазарна наемна цена за 1 месец
за 1 кв. м складова площ е равна на 5,63 лева, за периода от 01.01.2010 г. до
31.12.2010 г. – в размер на 4,52 лева, а за периода от 01.01.2011 г. до
31.03.2011 г. – в размер на 3,90 лева.
Видно
от представено пред въззивния съд Споразумение от 01.07.2009 г., сключено между
„К.2000“ ЕООД и ЕТ „Л.**– Л.К.“, страните са се съгласили, че ще сключат
договор за наем, по силата на който „К.2000“
ЕООД ще отдаде на ЕТ „Л.**– Л.К.“ за временно и възмездно ползване складова
площ от 1 000 кв. м, договорът ще бъде сключен за срок от 5 години,
считано от м. 09.2009 г., като „К.2000“ ЕООД се задължава до 30.07.2009 г. да
осигури свободна складова площ от 1 000 кв. м.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от
правна страна следното:
Съгласно
чл. 200, ал. 1 ЗЗД освен задължението да плати продажната цена, купувачът по договора
за продажба има задължение да получи стоките – предмет на договора. Неизпълнението
на това договорно задължение ангажира договорната отговорност на купувача за
поправяне на всички вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от
неизпълненото задължение за получаване на вещта, в случай че от това
неизпълнение за продавача са настъпили вреди /претърпени загуби и/или
пропуснати ползи/. Искът за обезщетяването им намира правната си квалификация в
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД и в тежест на ищеца е да установи
наличието на следните кумулативни предпоставки: 1. Наличието на валидно
правоотношение по сключен с ответника договор за продажба, по силата на който
ищецът е изпълнил задължението си да достави стоките – предмет на договора; 2.
Настъпили вреди, изразяващи се в претърпени загуби и/или пропуснати ползи и
техния размер; 3. Причинно – следствена връзка между и неизпълнението на
купувача да получи стоките и претърпените от продавача имуществени вреди.
От
доказателствата по делото се установява, че между страните по правния спор е
възникнало облигационно правоотношение по договор за търговска продажба по смисъла
на чл. 318 и сл. ТЗ вр. чл. 183 и сл. ЗЗД, по силата на който „К.2000“ ЕООД е
продало на „С. 2003“ ООД следните стоки: 10 080 бр. тухли 25 N-F
poroterm, 4 500 бр. тухли 11.5
N-F и 35 броя
разтвор за зидане „Винербергер“. Основните права и задължения на страните при
търговската продажба се покриват с тези на обикновената продажба – продавачът
дължи прехвърлянето на собствеността и предаване на стоката – предмет на
договора съгласно чл. 183, ал. 1 и чл. 187 ЗЗД, а съгласно чл. 200, ал. 1 ЗЗД купувачът
е длъжен да плати цената и да получи стоката.
От
показанията на свидетеля Д., както и от отбелязванията под Стокова разписка от
15.05.2009 г. и от получената на 03.05.2011 г. покана от „К.2000“ ЕООД до „С.
2003“ ООД, се установява, че дружеството – купувач не е изпълнило задължението
си да получи цялото количество закупени от него тухли, като за периода от
15.05.2009 г. до 05.08.2009 г. от склада на продавача били поетапно изтегляни
различни количества от стоките, а след м. 09.2009 г. в склада на дружеството
останали 5 040 бр. тухли от вида 25 N-F
poroterm.
Съгласно
разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, регламентираща обема и границите на отговорността
за вреди от виновно неизпълнение на договорните задължения, обезщетението
обхваща всички причинени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението,
като при недобросъвестност на длъжника – обезщетението обхваща всички преки и
непосредствени вреди. Според посочената разпоредба, подлежащите на обезщетяване
имуществени вреди са два вида – претърпяна загуба и пропусната полза.
Вследствие
неизпълнението от страна на „С. 2003“ ООД в качеството му на купувач по
договора да получи цялото количество закупени от него стоки за продавача са
настъпили имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението, т. е. между посоченото неизпълнение и настъпилите вреди е
налице причинно – следствена връзка.
В
настоящия случай се претендира обезщетяване на имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи – пропусната възможност за реализиране на граждански плодове
от отдаване под наем на складовата площ, заета от собствените и неполучени от
купувача движими вещи. Пропуснатата полза се дефинира като неосъществено
увеличаване на имуществото на кредитора. Установяването
й се основава на сигурното предположение за състоянието, в което имуществото на
кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено
с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза
представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва
да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и
не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на
увеличаването. Стойността на това увеличаване следва да бъде доказано в
процеса, в който смисъл са задължителните указания, дадени с Тълкувателно
решение № 3/12.12.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г., ВКС, ОСГТК. Съгласно
посоченото ТР № 3/2012 г., невъзможност за увеличаване на имуществото на
кредитора и съответно пропусната полза ще е налице например, когато в резултат
от забавата на длъжника, кредиторът е пропуснал възможността да получи
граждански плодове от обекта чрез предоставянето му за възмездно ползване на
друго лице, да получи доходи чрез използването на обекта за осъществяване на
търговска дейност или е пропуснал възможността да се разпореди с обекта при
изгодни условия.
С
оглед разпределената от въззивния съд доказателствена тежест въззивникът – ищец
установява настъпилите в патримониума му имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи с предварителен договор за наем от 01.07.2009 г., сключен с ЕТ
„Л.**– Л.К.“. От цитирания договор е видно, че в резултат на неизпълнението от
страна на „С. 2003“ ООД да вдигне процесните тухли от склада на „К.2000“ ЕООД,
последното е бил в невъзможност да изпълни задължението си по сключеното с ЕТ „Л.**–
Л.К.“ споразумение в срок до 30.07.2009 г. да осигури свободна складова площ от
1 000 кв. м, в резултат на което пък договор за наем на складовата площ не
е сключен и „К.2000“ ЕООД е пропуснало да реализира една действителна полза,
като увеличи имуществото си с уговорената с едноличния търговец наемна цена.
С
оглед гореизложеното, настоящият въззивен състав намира, че предявеният иск по
чл. 79 вр. чл. 82 ЗЗД е доказан по своето основание.
С
оглед събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че обезщетението
следва да бъде присъдено за периода от 15.05.2009 г. до 31.03.2011 г. От
показанията на свидетеля Д. се установява, че през пролетта на 2011 г. тухлите
са били вдигнати от склада на дружеството – продавач, без да са налице данни
какво се е случило с тях впоследствие. Ето защо обезщетението се дължи до
31.03.2011 г., защото това е датата, до която „К.2000“ ЕООД е търпяло вреди от
договорното неизпълнение, а не както се претендира – до 07.07.2011 г.
включително.
При
преценката за размера на дължимото обезщетение съдът взе предвид, че в един
брой европалет се съдържат 60 броя тухли 25 N-F poroterm, а стандартният европалет е с размери 120/80 см.
Следователно 5 040 броя тухли се съдържат в 84 броя европалети, а те от
своя страна заемат площ от 80,64 кв. м.
Съгласно
заключението на вещото лице по изготвената СТЕ за периода от 15.05.2009 г. до 31.12.2009 г. средната
пазарна наемна цена за 1 месец за 1 кв. м складова площ е равна на 5,63 лева,
за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. – в размер на 4,52 лева, а за
периода от 01.01.2011 г. до 31.03.2011 г. – в размер на 3,90 лева. С оглед така
приетите цифри следва, че за периода от 15.05.2009 г. до 31.12.2009 г. средната
пазарна наемна цена е в размер на 3 405,02 лева, за периода от 01.01.2011 г. до
31.03.2011 г. е в размер на 4 373,91 лева, а от 01.01.2011 г. до
31.03.2011 г. – 943,49 лева или обща сума в размер на 8 722,42 лева, за
която сума предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в обжалваната част, с която искът е отхвърлен
за разликата на 4446 лева до 8 722,42 лева, а в останалата обжалвана част
/с която искът е отхвърлен до предявения размер от 21 926,70 лева/ да бъде
потвърдено като правилно.
По
разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква и за
двете страни. С първоинстанционното решение на ищеца „К.2000“ ЕООД са присъдени
разноски в по – голям от припадащия му се съразмерно с уважената част на иска
разноски, не е депозирана молба за изменение в частта за разноските, поради
което с настоящото решение такива не следва да му бъдат присъждани. Ответното
дружество не е сторило разноски в първоинстанционното производство, освен
адвокатски хонорар, за плащането на който първоинстанционният съд е приел, че
не са представени доказателства и ответникът не е депозирал молба по чл. 248 ГПК.
Страните са заявили искания за присъждане на разноски и
за въззивното производство по гр. д. № 6102/2014 г. по описа на СГС,
IV-а въззивен състав, за касационното производство по т. д. №
2806/2015 г. по описа на ВКС, II т. о., както и за настоящото производство. Представили
са доказателства за размера и плащането им, а с оглед изхода на спора и двете
страни имат право на разноски.
Съобразно уважената част на жалбата по иска, предмет на
настоящото производство, на основание чл.78, ал. 1 ГПК „С. 2003“ ООД следва да
заплати на „К.2000“ ЕООД разноски по гр. д. № 6102/2014 г. по описа на СГС,
IV-а въззивен състав, т. д. № 2806/2015 г. по описа на ВКС, II т. о. и по настоящото производство в общ размер на
1 009,36 лева.
Съобразно отхвърлената част на жалбата по иска, предмет
на настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „К.2000“ ЕООД следва
да заплати на „С. 2003“ ООД разноски по гр. д. № 6102/2014 г. по описа на СГС,
IV-а въззивен състав, т. д. № 2806/2015 г. по описа на ВКС, II т. о. и по настоящото производство в общ размер на
621,95 лева.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение от 10.09.2013 г., постановено по гр. д. № 42805/2011
г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 72 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът, предявен от „К.2000“ ЕООД срещу
„С. 2003“ ООД с правно основание чл. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД за сумата над
4 446 лева до сумата от 8 722,42 лева или за сумата от 4 276,42
лева /четири хиляди двеста седемдесет и шест лева и четиридесет и две стотинки/,
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД „С. 2003“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя П.З.С., да заплати на „К.2000“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя З.З.К., разликата над
4 446 лева до сумата от 8 722,42 лева, представляваща обезщетение за пропуснати
ползи за периода от 15.05.2009 г. до 31.03.2011 г., ведно със законната лихва,
считано от 11.07.2011 г. до окончателното изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение от 10.09.2013 г., постановено по гр. д. № 42805/2011
г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 72 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „С. 2003“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя П.З.С., да заплати на „К.2000“ ЕООД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя З.З.К., разноски
по гр. д. № 6102/2014 г. по описа на СГС,
IV-а въззивен състав, т. д. № 2806/2015 г. по описа на ВКС, II т. о. и по настоящото производство в общ размер на
1 009,36 лева съобразно уважената част на жалбата.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „К.2000“ ЕООД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя З.З.К., да
заплати на „С. 2003“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя П.З.С., разноски по гр. д. № 6102/2014 г. по описа
на СГС, IV-а
въззивен състав, т. д. № 2806/2015 г. по описа на ВКС, II т. о. и по настоящото производство в размер на 621,95
лева съобразно с отхвърлената част на въззивната жалба.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач
З.З.К..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при
предпоставките на чл. 280 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.