№ 8452
гр. София, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА П. БЕНКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20221110100447 по описа за 2022 година
Производството е исково по молбата на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ЕИК,
представляван от изпълнителния директор, гр.С., ул.Я., № 23Б спрямо Н. М.
Д., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, с искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, с които
ищцовото дружество желае да бъде прието за установено, че ответникът му
дължи следните суми: 1 654,18 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020г. ведно
със законна лихва от 21.09.2021г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 223,01 лв. за периода от 15.09.2019г. до 08.09.2021г.,
сумата от 41 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода о т м.08.2018г. до м.03.2020г. ведно със законна
лихва от 21.09.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 8,47 лв. за периода от 01.10.2018 г. до 08.09.2021 г, за които суми е
издадена заповед по чл.410 от ГПК от 01.10.2021г. по ч. гр. дело №
54880/2021г. по описа на СРС.
Поддържа се, че ответникът, с абонатен № 81109, е собственик на
топлоснабден имот, находящ се в АДРЕС и е ползвал доставяна от
дружеството топлинна енергия през периода от месец май 2018г. до месец
април 2020г., които не са заплатени. Излага се още, че сградата етажна
собственост, в която се намира имотът, е сключила договор за извършване на
1
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.“ ООД, което
дружество е конституирано като трето лице – помагач на ищеца при правен
интерес на основание чл. 219, ал. 1 ГПК. Претендира се решение в този
смисъл. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който
оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност на вземанията за периода 01.05.2017г. до
30.04.2018г. Смята за погасено и вземането за лихва, след като е погасено
вземането за главница. Оспорва наличието на облигационно отношение
между страните, както и обстоятелството да е носител на вещно право на
ползване върху имота. Отрича да е поръчвал доставянето топлинна енергия за
процесния имот. Твърди, че ищецът не е изпълнявал задълженията
си да поддържа в изправност измервателните уреди на топлинна енергия,
поради което няма как да се измери точно доставеното количество топлинна
енергия. Излага, че клаузата от ОУ на ищеца за рекламация била
неравноправна. Оспорва иска за заплащане на сума за дялово разпределение
като неоснователен, поради обстоятелството, че ищецът не е представил на
ответника ред и начин за заплащане на услугата „дялово разпределение“. С
оглед на което неоснователна се явявала и претенцията за лихва. Ето защо
моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.
В срока за становище от третото лице-помагача такова не се представя
като същото представя доказателства.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в
редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
2
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие.
От НА за собственост с № 66 по дело с № 64/ 2013г. от 27.02.2013г. се
установява, че от тази датата Надя е придобила правото на собственост
спрямо недвижим имот – апартамент 100 с площ от 58.73 кв.м. – исковия. Не
се спори и че този имот се намира в сграда, която е топлоснабдена.
От заключението на вещото лице по СТЕ, която съдът е приел без
възражения от страните, се установява, че този имот е с партида с № 81109
като сградата, в която се намира е с взето решение за отчитане на ТЕ чрез
дялово разпределение и избран топлинен счетоводител – „Т.“ ООД. Според
заключението на вещото лице в имота през процесния период е имало три
броя отоплителни тела, щранг – лира в банята и едни водомер като на три от
отоплителните тела са поставени ИРРО. От 30.10.1995г. е бил изключено
отоплението на стълбите.
Според заключението на вещото лице през исковия период –
01.05.2018г. до 30.04.2020г. начисленото количество енергия е било за
сградна инсталация на стойност от 315.22 лева, за БГВ 1042.18 лева и за имот
е била 215.29 лева.
Според вещото лице през исковия период отчитането на топлинната
енергия в абонатната станция е ставало по топломер като след приспадане на
технологичните разходи се разпределя между потребителите съобразно
действащите нормативни правила. В заключение вещото лице сочи, че при
разпределение на разходите са спазвани действащите за исковия период
разпоредби, а топломерът е бил технически изряден.
Съгласно действащите за този период ОУ, приети с Решение № ОУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР– чл.33, ал.1 от ОУ, клиентите на
топлофикационното дружество са длъжни в 30 дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
топлофикация, да заплатят стойността на потребеното количество енергия.
Вещото лице по ССчЕ, което съдът е приел като обосновано и без
3
възражения от страните, дава заключение, че общата сума за начислена
стойност на ТЕ за отопление за процесния период 01.05.2018г.-30.04.2020г
вкл. възлиза на 1654.18 лева като е начислена и стойност на услуга за дялово
разпределение в размер на 41 лева. Тези суми според вещото лице към датата
на изпълнение на задачите не са платени.
Вещото лице дава заключение и за размера на мораторната лихва върху
главницата за топлоенергия е от 223.01 лева за периода от 30.09.2018г. до
08.09.2021г., а за главницата за услугата за дялово разпределение е от 8.47
лева.
Въз основа на даденото от вещото лице по ССчЕ заключение и при
сторено възражение за давност, съдът намира, че покрити с такава – три
години назад от датата на сезиране на съда – 21.09.2021г. – когато е
входирано заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК – то покрити
с давност ще са задължения с период преди 21.09.2018г. или за месеците от
01.05.2018г. до 21.09.2021г.
За месеците май, юни, юли, август и септември стойността на
задълженията за топлоенергия е в размер на 131.82 лева, която е покрита с
давност. За горницата до пълния размер от 1654.18 лева или за сумата от
1522.38 лева исковете за главница за стойност на доставена топлоенергия са
доказани и основателни.
Стойността на услугата за дялово разпределение е от 41 лева, която е
начислена за периода от 01.08.2018г. С давност е покрита само претенцията за
месеците 08.2018г. и 09.2018г. или в общ размер на 3.92 лева. За разликата до
пълния размер от 37.08 лева искът е доказан и основателен.
Мораторната лихва е дължима в пълен размер за периода от
30.09.2018г. до 08.09.2021г. или от 231.48 лева.
Възраженията на ответната страна досежно наличие на нищожни клаузи
по ЗЕ, които са в противоречие с такива по ЗЗП съдът намира същите за
неоснователни при съображения, че по делото безспорно се установи, че
именно Надя е носител на вещни права върху имота.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ
т.12 задължение за исковия съд да присъди с решението си и разноските в
заповедното производство, то в тежест на ответника следва да се възложат
4
разноските по исковото и заповедното производства съобразно уважената
част от исковите претенции или разноски в размер на 863 лева, което е
редуциран сбор от сторените в исковото и заповедното производство
разноски – обща д.такса от 229.53 лева в исковото и заповедното
производство, по 50 лева за възнаграждение на юрисконсулт в исковото и
заповедното такова, 600 лева за възнаграждение за вещи лица по СТЕ и
ССчЕ.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответната страна има право на
разноски съобразно уважената част от иска или 63 лева, което е редуциран
сбор от дължимо на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адв. К. възнаграждение за
предоставена правна помощ.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
ЕИК, представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.„Я.“ № 23 Б, че Н. М. Д., ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС на основание чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ
и чл.86 ЗЗД дължи на ищеца следните суми – сумата от 1522.38 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2020г. ведно със законна лихва от 21.09.2021г.
до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до 1654.18
лева, мораторна лихва в размер на 223,01 лв. за периода от 15.09.2019г. до
08.09.2021г., сумата от 37.08 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от м.08.2018г. до м.03.2020г. ведно със
законна лихва от 21.09.2021г. до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ
иска за пълния размер до 41 лева, мораторна лихва в размер на 8,47 лв. за
периода от 01.10.2018 г. до 08.09.2021., за които суми е издадена заповед по
чл.410 от ГПК от 01.10.2021г. по ч. гр. дело № 54880/2021г. по описа на СРС
и
ОСЪЖДА Н. М. Д., ЕГН ********** , с адрес: АДРЕС на основание
чл.78, ал. 1 от ГПК и т.12 от ТР 4/2013г. на ОСГКТ да заплати на „Т. С.“
ЕАД, ЕИК: ЕИК, представлявано от изпълнителния директор, със седалище
5
и адрес на управление: гр.С., ул.„Я.“ № 23 Б сумата от 863 лева – съдебно-
деловодни разноски по гр.дело № 447/ 2022г. и ч.гр.дело № 54880/ 2021г. по
описа на СРС и
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ЕИК , представлявано от изпълнителния
директор, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„Я.“ № 23 Б да
заплати на Н. М. Д., ЕГН ********** , с адрес: АДРЕС на основание чл.78,
ал. 3 от ГПК и т.12 от ТР 4/2013г. на ОСГКТ сумата от 63 лева – съдебно-
деловодни разноски по гр.дело № 447/ 2022г. и ч.гр.дело № 54880/ 2021г. по
описа на СРС
Решението е постановено с участието на лице – помагач на ищеца
дружество „Т.“ ООД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6