Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Нова Загора, 22.01.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
НОВОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД в публичното
заседание на шести януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
при секретаря Радка Чолакова, като
разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНОВ гр.дело № 1628 по описа за 2019 г. и за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и Канализация -
Сливен” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен,
ул.„Шести септември” № 27, представлявано от управителя С.Р. чрез пълномощник
адв. Н.К. *** против С.Ю.М., с ЕГН ********** с адрес: ***, с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК.
С исковата молба се твърди, че в ищцовото
дружество има открита партида за недвижим имот, находящ се в гр.Нова Загора,
обл.Сливен, ул.„Димитър Благоев” № 18, вх.А, ап.2, който имот бил свързан с
водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършват доставки на питейна
вода. Твърди се, че титуляр на тази партида за процесния период бил ответника
по настоящия иск С.Ю.М. с абонатен № 53226. Посочва се, че доставената и
консумирана питейна вода се отчитала по тази партида от представител на
ищецовото дружество и стойността на изразходваното количество се фактурирало,
като след фактурирането за титуляра на партидата и ответник по настоящия иск
възниквало задължение в 30 дневен срок от издаване на фактурата, да погаси
задължението си, съгласно общите условия на ВиК оператора, които намирали
приложение по отношение на всички потребители. Поддържа се, че ако не стори
това същият изпадал в забава и дължал и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за страната за
съответния период.
Сочи се, че в конкретния случай ответника
не е заплатил стойността на доставената и консумирана питейна вода, за периода
от 01.08.2017 г. до 28.02.2018 г. Сочат се съответните разпоредби от общите
условия, които регламентират плащането на ВиК услугите, както и предвиденото
обезщетение за забава при неизпълнение в срок на задълженията. На тия
съображения ищеца претендира както главница, така и мораторна лихва, в размер
законната лихва за страната, считано от датата на падежа за всяка една дължима
сума, до датата на завеждане на молбата за издаване на заповед за изпълнение.
Посочва се, че ищеца е подал заявление по
чл.410 от ГПК, по повод на което било образувано ч.гр.д. № 347/2019 г. по описа
на Районен съд - Нова Загора, съдът издал заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против длъжника и ответник по настоящия иск за заплащане цената на доставената
и консумирана питейна вода за периода 01.08.2017 г. до 28.02.2018 г., ведно с
дължимата мораторна лихва, като в законоустановения срок по делото е постъпило
възражение /наличието на хипотезата на чл.47, ал.5, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК/, което обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия
иск за установяване на вземането си.
Твърди се, че за процесния период,
ищцовото дружество доставяло питейна вода в процесния имот, за който имало
открита партида на името на ответника и съответно за него било възникнало
задължение да заплати доставената и консумирана питейна вода. Тъй като не
сторил това в установените с Общите условия на ВиК оператора срокове, ответника
дължал на ищцовото дружество „Водоснабдяване и Канализация – Сливен” ООД
следните суми, които съгласно приложените извлечения от сметки възлизали на:
118.61 лв. - главница, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна
вода за периода от 01.08.2017 г. до 28.02.2018 г., мораторна лихва върху
главницата – 11.77 лв., натрупана към дата 04.02.2019 г. или общо сумата от 130.38
лв. Освен тези суми, ответника дължал на ищцовото дружество и разноските, които
последното било сторило в заповедното производство възлизащи на 26.00 лв.
Моли съдът да признае за установено по
отношение на ищцовото дружество, че ответника му дължи горепосочените суми и
претендира разноските, сторени в настоящото и заповедното производства.
Ищеца е приложил документи, относими към
спора и моли съдът да ги приеме като доказателства.
Тъй като препис от исковата молба и
приложенията към нея са били връчени на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, съдът е назначил на ответника С.Ю.М., с ЕГН ********** особен
представител, а именно определения за целта от АК - Сливен - адв. М.П.И.-Н..
Ответника в срока по чл.131 от ГПК е
представил писмен отговор на исковата молба, чрез особения си представител адв.
М.Н., според която предявения иск е допустим, но неоснователен, както по
основание, така и по размер.
Счита
твърдението на ищеца за наличие на валидна облигационна връзка между него и
ответника, по силата на която ответникът е потребител по смисъла на закона за
неоснователно. Не бил представен договор между страните, който да удостоверява
наличието на такава връзка. Не били представени и доказателства, че имотът до
който се твърди, че била доставяна вода от ищеца е собственост на ответника.
На
следващо място посочва, че ако се приемело, че ответникът все пак имал
качеството на потребител и е налице сочената от ищеца облигационна връзка между
страните, липсвали доказателства за начина на отчитане на количеството
предоставена и потребена питейна вода и съответно за изпълнение на задълженията
на ВиК оператора.
Възразила
е и за прекомерност на исканото адвокатско възнаграждение по отношение на
претендираните разноски по настоящото производство.
Оспорва представените от ищеца с исковата молба фактури за процесния период.
В съдебно заседание за ищеца, редовно
призован, за него се явява адв. Р. – редовно упълномощен от по-рано, който
поддържа предявените искове и моли съда да допусне до разпит един свидетел при
режим на призоваване, а именно лицето К.А.М., което искане съдът е уважил и е
допуснал до разпит свидетеля.
За ответника, редовно призован, се явява в
качеството на особен представител адв. М.П.И.-Н. ***, който заявява, че счита
предявения иск за недоказан по отношение собствеността на имота в който е
измервана потребената вода и моли съда да го отхвърли като такъв.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Видно от материалите по делото ищецът е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против С.Ю.М., с ЕГН ********** с адрес: ***. Съдът е уважил претенцията и е
издал заповед № 213/21.03.2019 г. общо за сумата от 130.38 лв., от която 118.61
лв. - главница, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна
вода за периода от 01.08.2017 г. до 28.02.2018 г., мораторна лихва върху
главницата – 11.77 лв., натрупана към дата 04.02.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 19.03.2019 г. до изплащане на вземането. Освен
тези суми ответника дължал на ищцовото дружество и разноските, които последното
било сторило в заповедното производство, възлизащи на 26.00 лв.
Вземането произтича от неизпълнение на
парично задължение по договор с ВиК оператор „Водоснабдяване и Канализация - Сливен”
ООД, сключен при общи условия, за издадени фактури за период от 01.08.2017 г.
до 28.02.2018 г. на адрес: гр.Нова Загора,
обл.Сливен, ул.„Димитър Благоев” № 18, вх.А, ап.2, Аб. № 53226.
Заповед № 213/21.03.2019 г. е била връчена
на длъжника С.Ю.М. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане съдът е указал
на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок от съобщението като довнесе държавна такса в размер на 25.00
лв., за което да представи доказателства в посочения срок, в противен случай
заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
В указания от съда едномесечен срок, ищцовото
дружество „Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД е депозирало в Районен
съд - Сливен искова молба срещу С.Ю.М. за установяване на вземането си по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, както и да бъде осъден да им заплати
направените разноски в заповедното производство и в настоящото производство.
За исковия период ищцовото дружество издавало фактури за
задължението на абоната – ответник за процесния обект.
Ответника, чрез особения си
представител представя отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с
който навежда твърдения за неоснователност на иска, предвид недоказана
собственост на процесния имот, неналичие на облигационна връзка между страните
и липсата на доказателства за начина на отчитане на доставеното количество
вода.
С писмено становище от
15.07.2020 г. ищеца поддържа предявения иск и представя още доказателства –
препис от карнета по партидата на ответника и справка от имотен регистър.
С цел изясняване на
фактическата обстановка в последното открито съдебно заседание по делото беше
разпитана св. К.А.М. – инкасатор през процесния период, която категорично
твърди, че през процесния период е работила в ищцовото дружество, обслужвала е
абоната на този адрес и водомера е бил изправен.
Свидетелства, че е намирала
собствениците два пъти през процесния период и ги е отчитала. Предполага, че през
повечето време са в чужбина. В показанията си сочи, че са ѝ се подписали
веднъж без възражения, като единия път е имало две по-млади дами, а другия път
една по възрастна.
Изложената по-горе фактическа обстановка е
несъмнена, тъй като се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните
правни изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на
чл.127 и чл.128 от ГПК.
Предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр.
с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице -заявител,
разполагащо с правен интерес да установи
със сила на присъдено нещо съществуването, респ. дължимостта
на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против
която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.
Разгледани по същество исковете са
основателни.
Предявеният положителен установителен иск
има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск следваше с пълно доказване
ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин
неговото съществуване, дължимост спрямо
ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената тежест да установи
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В конкретния казус ищцовото дружество
следва да установи по несъмнен начин обстоятелството, че ответника е потребител
на ВиК услуги, предоставяни от ищеца и, че в
недвижимия имот на
ответника – абонат през процесния период са предоставяни ВиК услуги, както и техния обем и стойност.
Събраха се доказателства от които е видно,
че процесния имот е собственост на ответникът, а именно: Справката от служба по
вписвания от която е видно, че още от 02.05.2017 г. или преди процесния период,
С.М. е собственик на процесния имот, поради
което съдът счита, че между страните не е спорно, че на името на ответника има
открита партида. Не е спорно обстоятелството, че в процесния недвижим имот, находящ се в гр.Нова
Загора, обл.Сливен, ул.„Димитър Благоев”
№ 18, вх.А, ап.2, Аб. № 53226, ищцовото дружество е предоставяло ВиК услуги за исковия период от 01.05.2015
г. до 30.04.2018 г., видно и от копията на карнета са нанасяни при възможност
показанията на водомера, който е с фабричен номер, държавен знак и пломба на
ВиК.
Тези обстоятелства
безспорно се установиха в хода на съдебното следствие и се подкрепят от
показанията на разпитаната свидетелка.
Съдът намира, че
твърденията на особения представител на ответника, а именно, че последният не е
потребител, не е собственик на процесния имот, не е налице облигационна връзка
между страните и липсват доказателства за начина на отчитане на доставеното
количество вода, поради което не дължи исковите суми за неоснователни, предвид
посочените по-горе и приети от съда писмени и гласни доказателства.
Въз основа на последните, съдът намира
исковата претенция за основателна и доказана и счита, че вземането на ищцовото
дружество в общ размер – 130.38 лева, от които 118.61 лв. - главница,
представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от
01.08.2017 г. до 28.02.2018 г., мораторна лихва върху главницата в размер на
11.77 лв., натрупана към дата 04. 02.2019 г. е дължимо от ответника.
С оглед
уважаването на исковата претенция, следва ответникът да бъде осъден да заплати
на ищцовото дружество направените разноски по заповедното производство в размер
на 26.00 лв., както и направените по настоящото производство разноски в размер
на 685.00 лв., от които: 25.00 лв.- държавна такса, 300.00 лв. – депозит за
особен представител и 360.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО
ОТНОШЕНИЕ НА С.Ю.М., с ЕГН ********** с постоянен и настояшщ адрес: ***, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО НА „Водоснабдяване и
Канализация - Сливен” ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.„Шести септември”
№ 27, представлявано от управителя С.Р. срещу него за сумата: 130.38 лв. /сто и
тридесет лева и тридесет и осем стотинки/, от които: 118.61 лв. /сто и
осемнадесет лева и шестдесет и една стотинки/ – главница, представляваща
стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.08.2017 г.
до 28.02.2018 г. за Аб. № 53226, за имот
находящ се в гр.Нова Загора, обл.Сливен,
ул.„Димитър Благоев” № 18, вх.А, ап.2, 11.77 лв. /единадесет лева и седемдесет
и седем стотинки/ – мораторна лихва натрупана към дата 04.02.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение - 19.03.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението, СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА С.Ю.М., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА „Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД с ЕИК *********, СУМАТА 26.00 лв. /двадесет и шест лева/,
представляващи, направените разноски по ч.гр.д. № 347/2019 г. по описа на
Районен съд - Нова Загора.
ОСЪЖДА С.Ю.М., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА „Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД с ЕИК *********, СУМАТА 685.00 лв. /шестстотин осемдесет
и пет лева/ – разноски по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л: