Р Е Ш Е Н И Е
№……../……….06.2019 г.
гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети май през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ : ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при участието
на секретаря Румяна Дучева
като
разгледа докладваното от съдията Маркова
в.т.д. № 576/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 14011/22.02.2019 г., допълнена с
допълнение към въззивна жалба вх. № 14678/26.02.2019 г. от Я.И.Я., ЕГН **********,
с местожителство *** срещу Решение № 399/04.02.2018 г., постановено по гр.д. №
9842/2018 г., на ВРС, XХXV с., с
което е осъден да заплати на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Граф Игнатиев", № 2,
представляван от Борислав И. Михайлов, сумата 847.94 лв., изплатено застрахователно обезщетение по
щета № 11-0777/09.12.2013 г., за
причинени имуществени щети по л.а. „***”, ДК № ***, собственост на Д.Г.К., в
резултат на виновно причинено ПТП на 16.11.2013 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 25.06.2018
г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.).
Въззивникът счита постановеното решение за
неправилно, незаконосъобразно, и постановено при съществени нарушения на
матетериания и процесуалния закон. Излага становище за правомощията на
въззивния съд при разглеждане на делото. Излага коментар на събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства и счита, че съдът следвало да
уважи искане за нова експертиза, тъй като било ясно, че изготвената не отговаря
на основни въпроси по делото. Счита, че съдът бил задължен да назначи
експертиза, независимо дали е бил сезиран с такова искане. Счита, че от
събраните доказателства ставало ясно, че са допуснати изключително много
нарушения при признаването му за виновна страна в ПТП. По същество отправя
искане за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявения иск. В с.з.
се явява лично и поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна Гаранционен фонд, депозира
отговор, в който счита жалбата за неоснователна, а постановеното решение за
правилно и законосъобразно. Счита, че са налице всички предпоставки за
възникване на регресното право на Фонда. Сочи, че от страна на въззивника в
депозирания отговор на исковата молба е направено единствено възражение за
погасяване на вземането поради изтекъл давностен срок от 3 години и бланкетно
оспорване на предявения иск. Нито едно от приложените към исковата молба
писмени доказателства не са били оспорени в депозирания отговор, поради което
счита по-късното им оспорване за преклудирано. Не са били направени и
доказателствени искания. Излага становище за правната природа и
доказателствената стойност на Протокола за ПТП. Счита, че са установени
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника. По същество отправя
искане за потвърждаване на атакувания съдебен акт. В с.з. не изпраща
представител.
ВОС
по предмета на спора съобрази следното:
Производството пред ВРС е
образувано по искова молба на Гаранционен фонд, за осъждане на Я.Я. да заплати сумата 847.94 лв., представляваща
изплатеното обезщетение по щета № 11-0777/09.12.2013 г., за нанесени щети,
вследствие на виновно причинено от ответника ПТП на 16.11.2013 г., по л.а. „***”,
ДК.№ ***, собственост на Д.Г.К. от с. Страшимирово, ведно със законната лихва върху тази сума, от
датата на завеждане на исковата молба – 25.06.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата. Ищецът твърди, че виновен
за ПТП, настъпило на 16.11.2013 г. е ответникът, който управлявайки
л. а. ************, ДК № *********,
при движение по пътя гр. Белослав – с. Страшимирово, на кръстовището с ул. „Цар
Асен“, поради несъобразена скорост застига и удря движещото се пред него МПС –
„***“, при което е причинил щети по него. Предвид липсата на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ към датата на произшествието за управлявания от
ответника автомобил, застрахователно обезщетение било изплатено на собственика
на увредения автомобил от страна на ищеца. Отправена
била покана до виновния водач – ответника да възстанови платеното, липсата на
изпълнение на това задължение обусловило и правния интерес от предявяване на
иска.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът Я., депозира писмен отговор, в релевира
възражение за недопустимост на предявения иск. Счита, че искът е неоснователен,
тъй като вземането на ищеца е погасено с изтичане на срока по чл. 111, б. „б“,
предл. Първо ЗЗД. Оспорва размера на обезщетението като сочи, че с регресната
покана е претендирана сума по-висока от тази с исковата молба. Счита, че
отговорността му не следва да бъде ангажирана, доколкото не се твърди
настъпване на телесни повреди или смърт от МПС. В с.з. допълва твърденията си
като сочи, че в късния следобяд на посочената дата в района на с. Страшимирово
движението се осъществявало в колона и тъй като слънцето било зад гърба на
движещите се, светлините на автомобила пред него не се виждали. Сочи, че
автомобила пред него завивал вдясно, но преди това рязко намалил скоростта си,
при което го ударил съвсем леко в дясната страна. По същество отправя искане за
отхвърляне на исковата претенция.
Настоящият състав
на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа
страна, следното:
От представения ПТП № 1448011/16.11.2013 г.,
се установява, че на същата дата, около 16.20 ч., на път гр. Белослав – с.
Страшимирово, на кръстовището на ул. Главна и ул. „Цар Асен“, ответникът при
управление на л.а. ************,
ДК № ********* и поради несъобразена скорост, застига и блъска отзад вдясно
л.а. „***”, ДК.№ ***, собственост на Д.Г.К., в резултат от което го завърта. В
протокола са отразени видимите щети по превозните средства.
По делото са представени и доказателства за
ангажиране на административно-наказателната отговорност на ответника АУАН № 1912/13/7880256/16.11.2013
г. и 1911/13/788085 от същата дата.
Представено е писмо от Началника на сектор IV-то РУ „Полиция“, към което са приложени издадените
НП №№ 1911/13/14.12.2013 г., връчено лично на 13.01.2014 г. и влязло в законна
сила на 21.01.2014 г. и 1912/13/14.12.2013 г., също връчено лично на 08.01.2014
г. и влязло в сила на 16.01.2014 г. С цитираните НП на ответника са наложени
административни наказания за причиняване на процесното ПТП и управляване на
собственият му лек автомобил без да е налице валиден договор по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.
Представена е и Справка от базата данни на ИЦ
към Гаранционен фонд от 10.12.2013 г., от която се установява, че към момента
на процесното ПТП за управлявания от ответника лек автомобил не е налице
сключен договор за задължителна застраховка „ГО“, последния сключен е
регистриран като прекратен на 20.11.2012 г., по причина „неплащане на вноска“.
За установяване на твърденията на ищеца по
делото са представени: уведомление за имуществени вреди от 06.12.2013 г.,
изходящо от Д.К.; опис от 18.11.2013 г. на „ОЗК Застраховане“ АД; техническа експертиза
по щета № 11-0777/09.12.2013 г.; заключителна техническа експертиза по щета №
11-0777/09.12.2013 г.; доклад по щета №
11-0777/09.12.2013 г.
Видно от представеното преводно нареждане от
21.03.2014 г. е, че ищецът е наредил плащането на сумата 847.94 лв., по сметка
на Д.Г.К. като основание за плащането е посочено – обезщетение по щета
11-0777/13 г.
Представена е и регресна покана изх. № ГФ –
РП-226/13.05.2014 г., с която ищецът е поканил ответника да възстанови изплатеното
обезщетение в размер на 860.94 лв., в полза на Д.Г.К.. Поканата е получена на
29.05.2014 г.
Пред първоинстанционния съд е назначена СТЕ,
чието заключение неоспорено от страните е кредитирано от ВРС. Заключението се
кредитира и от въззивната инстанция като компетентно и безпристрастно дадено.
От заключението се установява механизма на процесното ПТП и размера на причинените
щети, възлизащ на 847.94 лв.
В съответствие с така възприетата фактическа
установеност, въззивния състав достигна до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно
произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието
на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК -
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените предели на
въззивна проверка, съставът на ВОС, намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното
до съда искане, спорът следва да бъде квалифициран като такъв с правно
основание чл. 288, ал. 12, вр. ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.).
По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр.
второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
По
оплакванията на въззивникът, съставът на ВОС намира следното: Съобразно
уреденото в разпоредбата на чл. 288, ал. 12, вр. ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.), приложима към процесното спорно правоотношение с
оглед момента на възникването му - плащането на обезщетение, регресното
суброгационно право предвижда, че след изплащането на обезщетение за
имуществените вреди по застраховка ”Гражданска отговорност”, ако причинителят
на ПТП не е имал застраховка, Гаранционният фонд встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното.
В конкретния случай, съобразно оплакванията
във въззивната жалба, единствения спорен между страните въпрос е по механизма
на настъпване на ПТП и съответно причиняване на щетите.
На първо място, допълненията към отговора на
исковата молба, изложени от ответника по реда на чл. 143 ГПК, в проведеното
първо по делото съдебно заседание пред ВРС на 20.11.2018 г., по съществото си
не представляват оспорване на посочения в Протокола за ПТП механизъм, а
по-скоро го детайлизират. Ответникът не оспорва, че е управлявал собственият си
л.а. в посоченият в Протокола времеви отрязък на 16.11.2013 г. и на посоченото
място, не оспорва и настъпването на ПТП. Уточнява, че движението се е
осъществявало в колона, при слънчева светлина гърбом на движещите се коли, за
да може той да съобрази скоростта си на движение, при което светлините на
колата преди него не са се виждали. Нещо повече посочва, че ударът е настъпил
след като л.а. „***”, ДК.№ *** е
намалил рязко, за да завие в дясно.
Всички тези изявления на ответника в с.з., следва
да бъдат ценени като признание на неизгодни за него факти, които само подкрепят
наличните по делото доказателства за виновно поведение от негова страна.
Това е така, защото ЗДвП вменява общо
задължение на водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват, както и при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението (чл. 20 ЗДвП).
Тази разпоредба отнесена към конкретиката на
разглеждания казус, води до извода, че след като движението се е осъществявало
в колона, т.е. е било натоварено в този пътен участък, видимостта към
светлините на преднодвижещия се автомобил е била намалена, вследствие на слънчевата
светлина, то ответникът е бил длъжен да управлява автомобила си с повишено
внимание, да следи пътната обстановка и да избере скорост, която да му
позволява успешно да намали, а при необходимост и да спре, при намаляване
скоростта от страна на водача на л.а. „***”, ДК.№ ***, без да създава опасност за
движението или да причинява ПТП.
В подкрепа на изложеното е и
обстоятелството, че за причиненото произшествие на ответника е наложено
административно наказание. Наказателното постановление, в което също е описан
механизма на ПТП, не е било атакувано по надлежния ред и е влязло в сила.
Механизма на произшествието и причинната
връзка между него и настъпилите щети, както и техния размер се установява и от
събраните специални знания пред първоинстанционния съд. Това заключение също не
е било оспорено надлежно от ответника.
От заключението на САТЕ,
изслушано пред първоинстанционния съд, се установява, че дължимия размер на
застрахователно обезщетение, съобразно Наредба № 24 ЗЗ възлиза на 847.94 лв., с
което е обоснован и доказан размера на изплатеното обезщетение за претърпените
вреди от процесното ПТП.
По изложените съображения искът следва да
бъде уважен изцяло.
Поради съвпадане на правните изводи на двете
инстанции, атакувания съдебен акт подлежи на потвърждаване.
Предвид изхода от спора и на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК, разноски макар и да се следват на въззиваемия, предвид липсата на
искане и доказателства за направени такива, не се присъждат.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖАВА
Решение
№ 399/04.02.2018 г., постановено по гр.д. № 9842/2018 г., на ВРС, XХXV с.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.