№ 59
гр. Елхово, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Доротея П. Янкова
при участието на секретаря А Д М
като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Гражданско дело №
20222310100592 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.310, т.1 ГПК, във вр. чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187,
ал.5, т.2 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 14 от 2015 г., в сила от 24.02.2015г., действала през
процесния период/.
Образувано е по искова молба депозирана от П. Т. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
Бургас, ул. „П“ №. 12, общ. Бургас, обл. Бургас, действащ чрез процесуални пълномощници
адвокат П С и адвокат В. Б., вписани в АК-Бургас, със съдебен адрес за връчване на
съобщения и призовки: гр. Бургас, пл."Пиротска" № 21, ет. 1, офис 2, с която против Главна
Дирекция „Гранична полиция" при МВР, с административен адрес: гр.София, бул.„Княгиня
Мария Луиза" №46, е предявен осъдителен иск за заплащане на сумата от 300.00 лева,
представляваща дължимото и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за
извънреден труд през периода от 01.01.2020 г. до 10.07.2020г., получено в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд в дневен по коефициент 1,143, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба /31.10.2022г./ до
окончателното й изплащане.
Ищецът П. Т. Д.в исковата си молба твърди, че е държавен служител в служебно
правоотношение с Главна дирекция „Гранична полиция" към Министерство на вътрешните
работи и в периода от 01.01.2020 г. до 10.07.2020г. е изпълнявал длъжността, на която е
назначен в Гранично полицейско управление - гр. Малко Търново, което е на структурно
подчинение към Регионална дирекция „Гранична полиция" - гр. Елхово при ГД„Гранична
полиция" към МВР. Полагал е труд при органа по назначението на 12 часови смени по
1
график, като при нощните смени е полагал нощен труд за времето от 22,00 часа до 6,00 часа
/8 часа на смяна/. Отработеното време се е изчислявало сумарно. Положеният от ищеца
нощен труд през периода от 01.01.2020 г. до 10.07.2020г. не е бил приравнен от органа по
назначаването на дневен такъв по коефициент 1,143, съобразно правилата на Наредба за
структурата и организацията на работната заплата. Разликата между заплатен нощен труд и
преизчислен такъв с коефициент 1,143, не е била отчетена като извънреден, съответно не е
заплатен от органа по назначаването, както и не е компенсиран по друг начин.
Сочи се, че съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР (в редакцията ДВ, бр. 81/2016г.)
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а според чл. 187, ал. 3 от ЗМВР (в
действащата до 10.07.2020 г. редакция) работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12- или 24-часови смени - сумарно
за период от три месеца. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят съгласно чл. 187, ал. 10 от ЗМВР с Наредба на
министъра на вътрешните работи, като през процесния период са действали Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., действала до 10.01.2020 г. и Наредба №
8121з-36 от 7.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г. В същите е било предвидено, че за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период, но липсва изрично правило, че при сумарно отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22,00 ч. и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143,
като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Ищецът твърди, че при липсата на специално правило, което да определи
методология за преобразуването на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее, чрез субсидиарното приложение на чл.9,
ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща, че
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Възприемането на обратното становище според ищеца, би
поставило в неравностойно положение държавните служители в системата на МВР спрямо
останалите държавни служители, извън структурата на МВР и спрямо работниците и
служителите по трудово правоотношение в самата структура на МВР, които получават
такива допълнителни възнаграждения съгласно разпоредбите на КТ и НСОРЗ.
Излага се и че разпоредбите на чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата и чл. 9, ал. 2 от същата Наредба се прилагат едновременно, т. е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се преобразуват в дневни с
2
коефициент „1,143" и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд и добавка за извънреден труд за времето, с което се
превишава 8-часовия работен ден след преобразуването на нощния труд в дневен. Часовете,
получени над определената за месец или за тримесечие норма часове след преобразуване на
нощните часове в дневни по реда чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, са извънреден труд.
По гореизложените съображения се иска съдът да постанови решение, с което осъди
ответника Главна дирекция „Гранична полиция" към МВР да заплати на ищеца сумата 300
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд през
периода от 01.01.2020 г. до 10.07.2020г., получено в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд в дневен по коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.
Претендират се и направени по делото разноски.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът ГД „Гранична полиция“ към
Министерство на вътрешните работи, чрез процесуален представител – юрисконсулт Т., е
депозирал отговор на исковата молба. Предявения иск са оспорва по основание и размер.
Иска се същият да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира се и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В отговора на исковата молба процесуални представител на ответникът сочи, че през
процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови работни
смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В
резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните
разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при
надвишаване на нормата работни часове е заплащан на ищеца на основание разпоредбата на
чл. 178, ал.1,т.3 от ЗМВР, като извънреден труд. Сочи, че при изчисляване на времето,
отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд е
приложима нормативната уредба по специалния ЗМВР, а КТ не намира субсидиарно
приложение по отношение на държавните служители като цяло, така и в частност за тези от
тях работещи в МВР, поради това, че нито в ЗДС, нито в ЗМВР има непряко препращане
към нормите на КТ.
Твърди се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за
компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по
специалния Закон за МВР, като на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, като за процесния период редът е бил регламентиран с Наредба
№8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн. ДВ. бр.60 от 2 Август 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13
Декември 2016 г.) и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр.67 от 14 Август
2018г.)
3
В отговора се поддържа становище, че предвид посочената нормативна база, която
изчерпателно урежда основанието и редът на изплащане на възнагражденията за нощен труд
на държавните служители в МВР, приложното поле на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание Кодекса на труда
(съгл. параграф 2 от ЗР на Наредбата) се прилага единствено и само за работници и
служители по трудово правоотношение (чл. 2, ал. 2), какъвто ищеца не е бил през процесния
период.
Ответникът не оспорва твърденията на ищеца за съществувало валидно служебно
правоотношение на ищеца с ответната Дирекция и че ищеца е работил на 12-часови смени
по график в Гранично полицейско управление - гр. Малко Търново.
В съдебно заседание ищецът, не се явява и не изпраща представител. В депозирана
писмена молба процесуалните представители на ищеца, адвокат П С и адвокат В. Б., са
направили искане да бъде даден ход на делото в отсъствието на представител на ищовата
страна. Исковата молба се поддържа по основание, а по отношение размера на предявения
иск, съобразно заключението на вещото лице на основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК
надлежно е заявено искане за изменение размера му, а именно за увеличаване размера на
иска от 300 лева на 380.73 лева, за положени 43 часа извънреден труд, допуснато от съда с
протоколно определение постановено в съдебно заседание на 17.01.2023 година. Желае се
предявеният иск да бъде уважен като основателен и доказан. Претендират се и разноските
по делото. Представен е списък на разноските.
Ответникът, редовно призован в съдебно заседание се представлява от процесуалния
си представител – юрисконсулт Яна Т., която поддържа заявеното с отговора си оспорване
на предявените искове по основание и размер.
В хода на устните състезания въз основа на изложените в писмения отговор
съображенията, пълномощникът на ответната ГД”ГП” при МВР-гр.София прави искане за
постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение
съгласно представен списък на разноските по смисъла на чл.80 от ГПК. В случай, че съдът
уважи предявения иск се прави възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за редуциране размера на
претендираните от ищеца разноски за платено адвокатско възнаграждение до минималния
такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото не се спори, че ищецът П. Т. Д., през процесния период от 01.01.2020 г. до
10.07.2020г., е работил по служебно правоотношение при ответника и е бил със статут на
държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР, в ГПУ - Малко
Търново при РДГП Елхово, като последната е на структурно подчинение към ГД „ГП”-
МВР.
4
По искане на ищеца, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, като от
заключението на вещото лице С. Д., основано на отчетните протоколи за положен труд,
нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени
на вещото лице от ответника, е видно, че за периода от 01.01.2020 г. до 10.07.2020г. ищецът
е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до
06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 298 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1,
съставляваща Приложение към заключението/. От заключението по ССЕ се установява и че
положеният от ищеца нощен труд от общо 298 часа, преизчислен в дневен такъв с
коефициент 1.143, възлиза на 314 часа /колона 7 на Таблица 1 към заключението/. Разликата
между положеният нощен труд в часове и приравнения с посоченият коефициент за
процесния период е общо в размер на 43 часа, която разлика не е начислена и не е
изплатена на ищеца, вкл. и към момента на извършването на справките от вещото лице при
ответника през м. декември 2022г. След извършени изчисления експертът е установил, че
допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период
възлиза на сумата от 380.73 лева. Към заключението е приложена и подробна справка, в
табличен вид, с данните за основното месечно възнаграждение за процесния период по
месеци, съответната часова ставка; както и съответно часовата ставка увеличена с 50%;
отработеното от ищеца време за процесния период от време, обосновали даденото от вещото
лице заключение за часовете нощен труд. Така изслушаното и поддържано от вещото лице
Д. заключение по експертизата, не се оспори от страните, като съдът го прецени за
обективно, обосновано и компетентно изготвено, поради което се възприема изцяло,
считайки го за правилно.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и
като изходи и от петитума на същата, съдът е квалифицирал с доклада си по чл.146 от ГПК
предявения от ищеца иск по следния начин: иск с правно основание чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл.
187, ал.5, т.2 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 14 от 2015 г., в сила от 24.02.2015г., действала през
процесния период/ - за заплащане на сумата от 300 лева, увеличена по реда на чл.214 ал.1
изр.3 предл.1-во от ГПК на сумата от 380.73 лева, представляваща неизплатеното
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2020 г. до
10.07.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен в дневен труд, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда – 31.10.2022г. до окончателното й изплащане.
Предявеният иск е процесуално допустим, като подаден от надлежно легитимирано
лице, за което е налице правен интерес от воденето на настоящия спор.
Разгледан по същество:
Материалното правоотношение по престиране на труд в конкретния случай се
регулира от специалния Закон за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ както по
отношение на ЗДСл, така и по отношение на КТ по аргумент от чл.142, ал.2 от ЗМВР, чийто
5
разпоредби регламентират възмездността на предоставената работна сила на работодателя
/чл.176 от ЗМВР/, продължителността на работното време на държавните служители в МВР,
режима на работа, както и правото на допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд - установено в разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР.
Съгласно възведеното в разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение
на държавните служители по смисъла на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Съгласно чл.143, ал.1 от Кодекса на
труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или
служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица (чл.187, ал.1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 от ЗМВР). Според действаща към
момента, за който се претендира вземането на ищеца редакция на чл.187, ал.5 от ЗМВР
/преди изм. ДВ бр.60/2020г./, работата извън редовното работно време, се компенсира с
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран
работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период – за служителите, работещи на смени.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал
труд на смени по график, всяка с продължителност по 12 часа, вкл. и през нощта (в часовия
интервал от 22.00 часа до 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало
сумарно, за което обстоятелство липсва спор между страните. От това следва, че в
настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на
чл.187, ал.5-6 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 14 от 2015 г., в сила от 24.02.2015г., действала през
процесния период/, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време
с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, в редакцията на ДВ бр. 14 от 2015 г. /преди
изменението с ДВ бр.60/2020г./, „Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“. За
времето, касаещо предмета на спора, по силата на изрична законова делегация на чл.187 ал.9
и чл.188 от ЗМВР, са действали Наредба № 8174з-776 от 29.07.2016г. /за периода от
01.01.2020г. до 10.01.2020 г./ и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г./ за периода от
10.01.2020 г. до 09.07.2020г./, издадени от Министъра на вътрешните работи, които уреждат
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
6
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредба № 8174з-776 от 29.07.2016г. респ. на
чл.3, ал.2 от Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. /идентични по съдържание/, за държавните
служители в МВР при работа на смени е възможно полагането и на труд през нощта между
22.00 часа и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на
всеки 24 часов период.
В действаща по-рано Наредба № 8174з-407 от 11.08.2014г. – в чл. 31, ал.2, изрично е
било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове
положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, а
полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период /или с
коефициент 1.143/. Тази Наредба е била отменена с Наредба № 8174з-592 от 2015г., като
последната е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело №
5450/2016г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародване /ДВ, бр. 59 от
2016 г., в сила от 29.07.2016 г./. В действащите през процесен период наредби - Наредба №
8174з-776/2016г. и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. няма норма, аналогична на
цитирания чл.31, ал.2 от Наредба № 8174з-407 от 2014г. за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1.143.
При липсата на специално правило, възвеждащо методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по
отношение на държавните служители в МВР, действително е налице нормативна празнота,
като в тази насока ищецът правилно се позовава на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд
/НСОРЗ/. Съдът споделя тези доводи, тъй като липсата на изрична норма, не означава
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от ищеца часове нощен труд в
дневен, тъй като такава забрана би била и противоконституционна, а по-скоро представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, която следва
да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Съгласно
цитираната разпоредба от НСОРЗ, е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият
коефициент е 1,143, който се получава като нормалната продължителност на работното
време през деня - 8 часа /установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната
продължителност на работното време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/.
Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно
правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Република България утвърждава като
основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции
7
за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на лицата,
предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на
което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви
условия всички служители, полагащи труд.
За целия процесен период приложение намират и разпоредбите на Наредбата за
работното време, почивките и отпуските (НРВПО), като съгласно чл.9б от същата Наредба
при сумирано изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от КТ, работодателят
утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното
изчисляване, които се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника
или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-
голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл.9б (чл.9а, ал. 1
вр.с ал. 3 от НРВПО). Съгласно чл.9а, ал.4 от НРВПО, когато се полага нощен труд, сборът
от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след превръщане
на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по
чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Поради изложеното и при липсата на специално действащо законово правило, което
да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР,
настоящият съдебен състав намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се
преодолее по силата на прогласеният в чл.5 от ГПК принцип за законност, съгласно който
съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни,
неясни или противоречиви - според общия им разум, като при липса на закон, съдът
основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала. През целия
процесен период – от 01.01.2020 г. до 10.07.2020г. е действало правилото на чл.18, ал.3 от
НСОРЗ, което гласи, че при сумирано изчисляване на работното време броят на
отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след превръщането
на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време,
установена за работното място при подневно отчитане на работното време. От това следва,
че винаги часовете, надвишаващи нормалната продължителност на работното време за
съответния период, представляват извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ. В
подкрепа на това е и възведеното в чл.9, ал.5 (обн., ДВ, бр. 102 от 3.12.1993г.) от Наредбата
за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) правило на пресмятане на трудовия стаж,
което се извършва, като изработените часове по графика за периода на сумирането, след
превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на
установената за тях нормална продължителност на дневното работно време. Въз основа на
тези разпоредби съдът приема, че общият разум на закона, е да признае нощните часове,
преизчислени в дневни с коефициент 1,143, както за целите на изчисляване на отработените
дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на извънредния труд.
В този смисъл е и даденият от Съда на европейския съюз отговор на поставения
въпрос по дело С-262/20г.- че не се налага приемане на национална правна уредба, която да
8
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния
сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза на такива работници
трябва да се вземат други мерки за защита, които да компенсират особената тежест на
полагания от тях нощен труд - под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки. В горепосоченото решение / т.79/, СЕС е
посочил също, че ако не е основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в
третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд
въвеждат по отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно
положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай
националният съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед
на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид
цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да
гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение,
съответстващо на преследваната с нея цел /решение от 06.10.2021г., Sumal, C 882/19,
EU:C:2021:800, т.71 и цитираната съдебна практика/. Предвид изложеното съдът счита, че в
случая при липса на други приложени мерки, именно уважаването на претенцията за
заплащане на положения извънреден труд през нощта дава тази компенсация за тежестта на
положения от ищеца нощен труд.
Не случайно с ДВ бр. 60 от 2020г., в сила от 10.07.2020г., е изменена разпоредбата на
чл.187 от ЗМВР като е приета нова ал.4, съгласно която при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1, т.е. вече законово е
уреден въпроса с преизчисляването на нощните часове в дневни със сочения коефициент.
Следователно с оглед на гореизложеното, за ищеца се поражда право да претендира
допълнително възнаграждение за извънреден труд при наличие на положен такъв, което се
доказа по несъмнен начин по делото съгласно заключението по приетата съдебно-
счетоводна експертиза, което както се посочи по-горе, не се оспори от страните и се възприе
като обективно и компетентно изготвено от вещото лице, съобразно възложените му задачи.
Видно от експертното заключение на вещото лице Д. налице е за процесния период от време
– от 01.01.2020 г. до 10.07.2020г. положен от ищеца П. Т. Д. нощен труд в размер на 298
часа, които преизчислени с коефициент 1.143 и приравнени на дневно работно време
възлизат на 314 часа, като разликата от 43 часа се отчита като извънреден труд, който не е
отчетен по протоколи за положен труд и чиято стойност не е начислена, съответно не е
заплатена. Вещото лице в заключението си е посочило, че изчислена по този начин,
дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като
извънреден труд, възлиза на сума в общ размер на 380.73 лева, в какъвто размер е и
заявената претенция, след направеното изменение по реда на чл. 214 ал.1 изр.3 от ГПК.
Ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на
9
дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия период нощен труд в
установения от експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените съображения
исковата претенция по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР / редакция ДВ бр. 14
от 2015 г., преди изм. ДВ бр.60 от 07.07.2020г./ - за заплащане на допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2020 г. до 10.07.2020г.,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането му
като извънреден, е основателна и следва да се уважи в предявения след допуснатото
изменение размер от 380.73 лева.
Вземанията за всички главници по тримесечия са лихвоносни, исковата молба има
характер на покана, поради което акцесорната претенцията за заплащане на законна лихва
върху дължимото възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2020 г. до
10.07.2020г. в размер на 380.73 лева, считано от 31.10.2022г. - датата на предявяване на
иска, до окончателното й плащане, каквото искане изрично е заявено от ищцовата страна, е
основателно и следва да се уважи.
Относно разноските по делото:
Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Направените от
последния разноски за адвокатско възнаграждение възлизат на сумата 400 лева.
Направеното от ответника възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК, съдът намира за
неоснователно. Съгласно цитираната разпоредба, ако заплатеното от страната адвокатско
възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по – нисък размер на
разноските в тази им част, но не по – малко от минимално определения размер съобразно чл.
36 от ЗАдв. Съгласно чл. 36, ал.2 от ЗАдв. размерът на възнаграждението се определя в
договор между адвоката и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован
и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер
за съответния вид работа. Минималния размер, установен съобразно чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в случая е 400 лева, изчислен върху цента на иска след допуснатото
изменение, т.е. претендираното адвокатско възнаграждение е в размер на минимума, поради
което съдът намира, че същото не се явява прекомерно.
С оглед изхода на спора пред тази инстанция - уважаване на иска, на основание
чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 400 лева за адвокатско
възнаграждение. На ответника не се дължат разноски.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК вр. с т.23 от ТР № 6/2012г. ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово
дължимата държавна такса върху уважения иск в размер на 50.00 лева, както и направените
по делото разноски във връзка с назначената по делото ССЕ в размер на 200.00 лева, както и
държавна такса в размер на 5.00 лева при служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от гореизложеното, Елховският районен съд
10
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, със
седалище и адрес на управление – 1202 София, бул.”Княгиня Мария Луиза” 46,
представлявана от Директора - Гл. комисар Р Д., да заплати на П. Т. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. Бургас, ул. „П“ №. 12, общ. Бургас, обл. Бургас, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр.
с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 14 от 2015 г., в сила от 24.02.2015г./ сумата от
380.73 лева /триста и осемдесет лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
01.01.2020 г. до 10.07.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд
в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 31.10.2022г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ ” МВР-гр.София, със
седалище и адрес на управление – 1202 София, бул.”Княгиня Мария Луиза” 46,
представлявана от Директора Гл. комисар Р Д., да заплати на П. Т. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. Бургас, ул. „П“ №. 12, общ. Бургас, обл. Бургас, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
разноски за съдебното производство в размер на 400.00 лева /четиристотин лева/.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, със
седалище и адрес на управление – 1202 София, бул.”Княгиня Мария Луиза” 46,
представлявана от Директора - Гл. комисар Р Д., на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати
в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово 50.00 лева /петдесет лева/
- държавна такса върху уважените искове и 200.00 /двеста/ лева - разноски по делото за
експертиза, изплатени от бюджета на съда, както и в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист - 5.00 /пет/ лева държавна такса.
ДОПУСКА на основание чл.242 ал.1 от ГПК предварително изпълнение на
решението в ЧАСТТА му, с която е уважен искът с правно основание по чл.178, ал.1, т.3, вр.
с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР / редакция ДВ бр. 14 от 2015 г./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски окръжен съд, чрез
Елховски районен съд в двуседмичен срок от съобщението му на страните.
На основание чл.7 ал.2 от ГПК препис от настоящото решение да се връчи на
страните по делото.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
11