ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 328
гр. Пловдив , 24.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Частно наказателно дело
№ 20215330203634 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.244 ал.5 от НПК.
Образувано е по жалба на В. ХР. М. с адрес гр. **, ул. „****, в
качеството му на пострадало лице по досъдебно производство № 802/2018г.
по описа на Първо РУ при ОДМВР Пловдив, против Постановление от
14.04.2021г. за спиране на наказателното производство по досъдебно
производство № 802/2018г. по описа на Първо РУ при ОДМВР Пловдив,
образувано и водено за престъпление по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК.
В жалбата се излагат подробни съображения за необоснованост,
неправилност и незаконосъобразност на прокурорския акт.
Съдът, след като се запозна със съображенията на прокурора, изложени
в атакуваното постановление, с аргументите в депозираната жалба, и като
разгледа събраните по делото доказателства, намира следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Свидетелят В. ХР. М. живеел в гр. ***, ул. ***. Срещу дома му, на ул.
***, се намирал ЦНСТДМУ - Център за настаняване от семеен тип за деца и
младежи с увреждания. В същия като възпитател работела свидетелката Д. Д..
1
В тази връзка двамата свидетели се познавали от доста време.
В ЦНСТДМУ били настанени лица на възраст от 12 до 22 годишна
възраст, които били със специални нужди. Свидетелят В.М. често ходел до
Центъра за социални услуги, където търсел контакт с настанените там лица с
увреждания. Това били известно, на работещите в него, като те полагали
усилия да държат свидетеля В.М. на дистанция от настанените, тъй като
имало сигнали, че той нарушава установените в социалното заведение
правила. В тази връзка между свидетелите В.М. и Д. Д. имало дългогодишен
конфликт. Изключително влошените между тях отношения се прехвърлили и
в отношенията между В.М. и свидетеля М.Ц., който живеел със свидетелката
Д. на семейни начала. От съвместното им съжителство те имали дете.
На 10.10.2018г. около 22.00 часа свидетелят В.М. излязъл от дома си на
улицата. Там бил и свидетелят М. Ц.. Последният бил под влияние на
алкохол. Между тях веднага възникнал конфликт. Те започнали да се карат и
обиждат. Малолетното дете на свидетеля М. Ц., което също присъствало, се
притеснило от скандала и сигнализирало на Д „НС" 112 на МВР. В
проведения разговор с дежурния на 1 РУ - Пловдив при ОДМВР гр. Пловдив
то обяснило, че между баща му и свидетеля В.М. избухнал скандал и
помолило за помощ от полицията.
По същото време като дежурен автопатрул - 411 към 1 РУ -Пловдив при
ОДМВР гр. Пловдив били свидетелите И.К. и А. Д.. Те веднага се явили на
мястото на инцидента в гр. ****. Там те установили свидетелите В.М. и М.
Ц.. Те си разменяли обидни думи и ругатни на висок тон. Освен това се
заканвали със саморазправа един срещу друг. Свидетелят М. Ц. се заканил
също така и с убийство на свидетеля В.М.. Посочената фактическа обстановка
била потвърдена и от свидетеля М. С., който станал неволен очевидец на
скандала. Докато двамата полицейски служители се запознавали със
ситуацията, свидетелят М. Ц. се приближил към свидетеля В.М. и му нанесъл
няколко удара с ръка в областта на главата. Полицейските органи се намесили
и преустановили физическия контакт между свидетелите В.М. и М. Ц..
Органите на реда започнали да ги запознават и да им разясняват правата, с
които разполагат за сигнализиране на правоохранителните органи за защита в
най - пълна степен на техните права и законни интереси.
2
Без да бъде афектиран, но повлиян негативно в емоционален план от
случилото се, свидетелят М. Ц. отново потърсил физически сблъсък със
свидетеля В.М.. Поведението на последния, определено като активно, дейно,
целенасочено и целеустремено напълно съответствало на изключително
влошените лични отношения със свидетеля М.. Настоящият представител на
прокуратура би бил силно изненадан, ако поведението му е било различно.
Очевидно и ясно е, че всеки дългогодишен личен конфликт би създал трайно
негативно отношение към отсрещната страна, което в конкретния случай
изключва хулиганския мотив.
Стигнало до боричкане, блъскане и бутане между нападателя -свидетеля
Ц. и полицейските служители на 1 РУ - Пловдив. Те надделели в крайна
сметка - свидетелят Ц. бил повален на земята и чрез използването на
помощни средства - белезници и физическа сила той бил задържан на
основание чл. 72 от ЗМВР. Тези действия не могат нито от житейска, нито от
формално юридическа гледна точка да се характеризират като явна
демонстрация на надмощие, поради факта, че това се е случило именно
непосредствено пред полицейските органи. Свидетелят Ц., разбира се е
очаквал подкрепа от правоохранителните органи не по - малко от свидетеля
М.. Но при всички положения, ако първият искаше да се налага физически и
да демонстрира по този начин надмощие, щеше да прояви физическа агресия
преди пристигането на полицейските служители. Тезата, че той е чакал
идването на органите на реда, за да започне да си демонстрира надмощието
физически е меко казано спорна.
В този момент от ЦНСТДМУ се появила и свидетелката Д. Д., която се
опитала да защити свидетеля М. Ц., като твърдяла доста бурно, че няма
основание за задържането му, а свидетелят И.К. поискал съдействие от
колегите си - свидетелите С. В. и И.П. - автопатрул **** на 1 РУ - Пловдив
при ОДМВР гр. Пловдив. Ясно се вижда от събраните доказателства, че
съдействието от втория патрул към полицейското управление било поискано,
тъй като поведението на свидетелката Д. също създавало ангажименти за
органите на 1 РУ при ОДМВР гр. Пловдив. Трудно може да се направи извод,
при пълен размах на юридическата фантазия, че съдействието е било по повод
фиксирания на земята и задържан с помощни средства свидетел М. Ц..
3
След пристигането на място и втория патрул на полицейското управление
лицата били отведени в сградата на 1 РУ - Пловдив за продължаване на
работата с тях. Било образувано настоящото наказателно производство.
Отведен в полицейското управление, свидетелят М. Ц. бил сложен да
седне пред дежурната част, като продължил да буйства, крещейки и викайки,
докато бил вързан. Разбира се, това създало сериозно неудобство у
служителите, намиращи се в сградата на полицията. Все пак това бил
задържан, повлиян от алкохола човек, който малко след физически контакт в
конфликтна ситуация, викал в сградата на 1 РУ -Пловдив. Виковете не
съдържали обидни и нецензурни думи, но нарушавали нощната тишина в
сграда.
В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно -
психиатрична експертиза на В. ХР. М., ЕГН **********. От заключението се
установила, че той не се води на диспансерно наблюдение в Център за
психично здраве - Пловдив, не е получавал психиатрична помощ в
заведението и при него няма обективизирано психично заболяване.
Качеството на психичните му функции не е нарушено.
В. Х. М., ЕГН ********** е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си към инкриминирания
период от време.
В. Х. М., ЕГН ********** може да възприема и възпроизвежда фактите от
значение за делото и може да дава достоверни обяснения за тях.
Страховете изживявания на В. Х. М., ЕГН ********** при възникналия
инцидент на 10.10.2018 г. са били в рамките на нормално психологичното и
според субективните му възприятия.
Инцидентът от въпросния ден не е довел до промени в психичното
състояние на В. Х. М., ЕГН **********, изразяващи се в психично
разстройство или житейска дезадаптация. Пълноценното житейско
функциониране е съхранено.
Заканите, отправени към В. Х. М., ЕГН ********** не са довели при него
4
до състояние, отговарящо на категорията основателен страх от
осъществяването им.
Според прокурора наказателното производство следва да бъде
прекратено по следните причини:
Обект на престъплението хулиганство са установения в страната ред и
общественото спокойствие. За да е налице съставомерно деяние по чл. 325,
ал. 1 от НК е необходимо престъпното поведение на дееца да е обективирано
в действия, които по своя характер са скандализиращи и са насочени срещу
непосредствения обект на засягане - обществения ред. В повечето случаи
хулиганските действия се извършват без смислена причина и представляват
единствено открита брутална демонстрация на незачитане на цялостно
установения ред. Хулиганството може да се извърши само с действие и
следва да осъществява от обективна страна именно непристойни действия.
Като такива в теорията и практиката са определени онези, които са
неприлични и безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство,
невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото.
За да е осъществен съставът на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК е
необходимо още да е проявено явно неуважение към обществото, т.е. деецът
съзнателно и открито да изразява висока степен на неуважение към личността
и обществените порядки. Чрез хулиганските действия се нарушават важни
държавни, обществени или лични интереси или съществено се засягат
нормите на нравствеността.
От субективна страна деецът трябва да съзнава противообществения
характер на своите действия и че посредством тях демонстрира явното си
неуважение към обществото, чувството си за необвързаност към спазването
на общоприетите норми на поведение и явното си пренебрежение към тях.
Извършеното от дееца трябва да е лишено от всякаква необходимост и
сериозна потребност. Той сам търси или създава повод или действа без
какъвто и да е повод изобщо. Именно поради това хулиганските действия
изглеждат сякаш са безмотивни или безпричинни, а именно че хулиганските
действия се извършват без смислена причина. Това ги обяснява единствено
като открита демонстрация на незачитане на цялостно установеният ред.
5
В случая не сме изправени пред такава хипотеза. След преглед на
събрания по надлежен процесуален ред в хода на проведеното по делото
разследване, доказателствен материал и анализ на същия по отделно и в
неговата съвкупност констатирах, че по делото са извършени действия по
разследването за установяване извършването на престъпно деяние, но
събраните и проверени в резултат на тях доказателства и доказателствени
средства не могат да формират еднозначна доказателствена съвкупност, която
да обоснове тезата, че в конкретния случай е налице инкриминирано деяние,
осъществено от М. Б. Ц.. Установява се, че не са налице действия от негова
страна, които да се явяват съставомерни по чл. 325, ал. 1 от НК. По делото
липсват категорични доказателства в тази насока.
От доказателствения материал по делото не се установява М. Б. Ц. да е
целял с поведението си да наруши обществения ред и да изрази явно
неуважение към обществото. Свидетелят не съзнавал, че деянието му е с
общественоопасен характер, а напротив. Той е реагирал с вербална и
физическа агресия, мотивиран от дългогодишните изключително влошени
лични отношения между свидетелката Д., с която живеел на семейни начала и
свидетеля М., който имал застрашаващо поведение спрямо настанените в
ЦНСТДМУ лица. Няма друг мотив за осъществяване на деянието от негова
страна. детето на М.Ц. е сигнализирало първоначално органите на реда, тъй
като последният считал, че поведението му не е общественоопасно, а
социалнооправдано. Впоследствие вербалната и физическата агресия се
насочила към полицейските служители, но не в такава степен, че деянието,
насочено към тях, да притежава необходимата степен обществена опасност,
за да го направи престъпно. Така или иначе в основата си поведението на
М.Ц. било провокирано, а не източник на скандални действия. То е отговор на
системните, провокиращи действия на свидетеля М., а не насочено към това
да прояви явно неуважение към обществото, каквото се изисква, за да е
налице хулиганство. Във връзка с горе написаното следва да се направи
изводът, че в настоящия случая се касае за възникнал конфликт, ескалирал и
прераснал във вербална и физическа агресия от М. Ц.. Установеното
поведение в конкретната ситуация на свидетеля М. Б. Ц. по своето
съдържание, интензивност и насоченост не засяга обществения ред и
спокойствието в такава степен, че да се квалифицира деянието му като
6
нанасяне на телесна повреда по хулигански побуди. Посегателството срещу
личността в случая не е било явен и демонстративен израз на неуважение към
цялото общество и порядките в него. Налице е междуличностен конфликт и
затова, нанесените в случая телесни повреди следва да се квалифицират като
престъпление по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК /предвид и заключението на
съдебно-медицинската експертиза/. Съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от
НК, това е престъпление от частен характер и наказателното му преследване
се извършва по реда на чл. 80 и сл. от НПК - по жалба на пострадалия до съда.
Съдът възприема и кредитира изцяло изводите на представителя на
Районна прокуратура – Пловдив от обжалвания прокурорски акт.
Същите почиват на подробен и задълбочен анализ на всички събрани
при разследването гласни и писмени доказателства, обосновани са от
фактическа и правна страна, поради което не следва да се преповтарят. Още
повече, че в депозираната жалба М. по същество навежда възражения с оглед
личността на разпитаните по делото свидетели и тази на наблюдаващия
разследването прокурор, без по същество да се излагат правни аргументи,
които да бъдат предмет на преценка от страна на съда в настоящото
производство.
По тези съображения съдът намира, че постановлението на прокурора е
законосъобразно обосновано.
Предвид изложените мотиви, съдът е на становище, че постановлението
на РП – Пловдив за спиране на наказателното производство е обосновано и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Ето защо
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 14.04.2021г. за спиране на
наказателното производство по досъдебно производство № 802/2018г. по
описа на Първо РУ при ОДМВР Пловдив, образувано и водено за
7
престъпление по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и на РП гр.
Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8