№ 220
гр. Варна, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и девети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20243100900541 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Изпълнителна агенция
„Военни клубове и военно-почивно дело“, гр. София, обективно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 228 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД
за осъждане на „Галактик Тур“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр.
Варна, да заплати на ищеца сумата в общ размер от 92 479.59 лв., както
следва:
52 588.80 лв., представляваща неплатена индексирана наемна цена по
прекратен с изтичане на срока договор за наем с № Н-2/01.07.2014 год. и
съставляваща сбор от разлика в наемната цена за м.07.2022 год.,
м.08.2022 год., 01.09.-15.09.2022 год., 15.05.-31.05.2023 год. и м.06.2023
год. по допълнително споразумение с изх. № 14986 от 15.11.2022 год. и
сбор от разлика в наемната цена за м.07.2023 год., м.08.2023 год., 01.09.-
15.09.2023 год., 15.05.-31.05.2024 год. и м.06.2024 год. по допълнително
споразумение № 10199 от 30.08.2023 г. по договор, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателно заплащане на сумата;
1 304.10 лв., представляваща неплатена индексирана наемна цена по
прекратен от страна на наемодателя поради неизпълнение на
задълженията на наемателя с предизвестие изх. № 9812/08.08.2024 год.,
получено от ответника на 12.08.2024 год. договор за наем № Н-
25/16.12.2019 год. и съставляваща сбор от разлика в наемната цена за
периода 15-05.-31.05.2023 год., м.06.2023 год., м.07.2023 год., м.08.2023
год. и периода 01.09- 15.09.2023 год. по допълнително споразумение с
изх. № 2109 от 17.02.2023 г. и сбор от разлика в наемната цена за периода
1
15-05.-31.05.2024 год., м.06.2024 год., м.07.2024 год. и периода 01.08-
18.08.2024 год. по допълнително споразумение изх. № 1909 от 07.02.2024
год. по договор, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на исковата молба до окончателно заплащане на
сумата;
37 945.18 лв., представляваща начислена за периода 16.08.2022-
27.07.2024 год. неустойка за забава по чл. 27 от договора върху
главницата по договор за наем № Н-2/01.07.2014 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателно заплащане на сумата;
641.51 лв., представляваща начислена за периода 16.06.2023-18.08.2024
год. неустойка за забава по чл. 23 от договора върху главницата по
договор за наем № Н-25/16.12.2019 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателно заплащане на сумата.
Твърди се в сезиралата съда искова молба, че страните по делото са били
обвързани от облигационно отношение по договор за наем № Н-2/01.07.2014
год. и № Н-25/16.12.2019 год., по силата на които ищецът има качеството на
наемодател, а ответникът качеството на наемател.
Излага се, че сключеният между страните договор Н-2/01.07.2014 год., с
който на ответникът са били отдадени под наем имоти – частна държавна
собственост, е сключен за срок от 10 години, за сезонно ползване за периода от
15 май до 15 септември на съответната година, начиная от 25.07.2014 год.
Договорено между страните е и дължимата за имотите наемна цена, като в чл.
4 от договора е посочено, че същата подлежи на ежегодна актуализация чрез
умножение на първоначално договорената по чл. 3, ал. 1 от договора наемна
цена с индекса на потребителските цени за страната, обявен от НСИ, която се
прибавя към последната договорена месечна наемна цена, за което страните
подписват допълнително споразумение. Сочи, че такива допълнителни
споразумения са били сключвани между страните за 2017, 2018, 2019, 2020 и
2021 години, но за 2022 и 2023 години наемателят не е подписал изпратените
му два броя допълнителни споразумения с изх. № 14986/15.11.2022 год. и изх.
№ 10199/30.08.2023 год., в резултат на което са натрупани задължения в
размер на 22 265.42 лева с ДДС по допълнително споразумение от 15.11.2022
год., съставляваща сбор от разлика в наемната цена за м.07.2022 год.,
м.08.2022 год., 01.09.-15.09.2022 год., 15.05.-31.05.2023 год. и м.06.2023 год. и
30 323.38 лева с ДДС по допълнително споразумение от 30.08.2023 год.,
съставляваща сбор от разлика в наемната цена за м.07.2023 год., м.08.2023
год., 01.09.-15.09.2023 год., 15.05.-31.05.2024 год. и м.06.2024 год., съгласно
приложена на л.146 от делото справка, които суми са останали дължими
поради прекратяване на договора с изтичане на срока му.
Твърди също така, че съгласно чл. 27 от договора за наема при неплащане
на наемната цена в срок се дължи неустойка в размер на 0,2 % за всеки ден
закъснение в плащането на наемната цена, начислена за периода 16.08.2022-
2
27.07.2024 год., съгласно справка на л.147 от делото и възлизаща в общ размер
на 37 945,18 лева по договор Н-2/01.07.2014 год.
Със сключения между страните договор Н-25/16.12.2019 год. се сочи, че на
ответника е отдаден под наем недвижим имот – част от морска база „Китен“,
като договорът е сключен за срок от 5 години, за сезонно ползване за периода
от 15 май до 15 септември на съответната година, начиная от 16.12.2019 год.
Договорено между страните е и дължимата за имотите наемна цена, като в
чл.4 от договора е посочено, че същата подлежи на ежегодна актуализация
чрез умножение на първоначално договорената по чл.3, ал.1 от договора
наемна цена с индекса на потребителските цени за страната, обявен от НСИ,
която се прибавя към последната договорена месечна наемна цена, за което
страните подписват допълнително споразумение. Сочи, че такива
допълнителни споразумения са били сключвани между страните за 2020 и
2021 години, но за 2022 и 2023 години наемателят не е подписал изпратените
му два броя допълнителни споразумения с изх. № 2109/17.02.2023 год. и изх.
№ 1909/07.02.2024 год., в резултат на което са натрупани задължения в размер
на 840.25 лева с ДДС по допълнително споразумение от 17.02.2023 год.,
съставляваща сбор от разлика в наемната цена за периода 15-05.-31.05.2023
год., м.06.2023 год., м.07.2023 год., м.08.2023 год. и периода 01.09-15.09.2023
год. и 463.85 лева с ДДС по допълнително споразумение от 07.02.2024 год.,
съставляваща сбор от разлика в наемната цена за периода 15-05.-31.05.2024
год., м.06.2024 год., м.07.2024 год. и периода 01.08-18.08.2024 год., съгласно
приложена на л.148 от делото справка, които суми са останали дължими
поради прекратяване на договора от страна на наемодателя поради
неизпълнение на задълженията на наемателя с предизвестие изх. №
9812/08.08.2024 год., получено от ответника на 12.08.2024 год.
Твърди също така, че съгласно чл. 23 от договора за наема при неплащане
на наемната цена в срок се дължи неустойка в размер на 0,2 % за всеки ден
закъснение в плащането на наемната цена, начислена за периода 16.06.2023-
18.08.2024 год., съгласно справка на л. 149 от делото и възлизаща в размер на
642,51 лева по договор Н-25/16.12.2019 год.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ГАЛАКТИК ТУР“ ЕООД
депозира писмен отговор, с който изразява становище за нередовност на
исковата молба и неоснователност на предявените искове. Не оспорва
наличието на облигационно правоотношение между страните по силата на два
договора за наем, но твърди, че същият е изправна страна по тях. Не оспорва и
предвидената в договорите възможност по чл. 4 за индексиране на наемната
цена, каквото изменение в правоотношението е настъпвало до 2021 год. Сочи
обаче, че в чл. 32 от договорите е предвидена възможност на наемодателя при
отказ на наемателя да подпише допълнително споразумение за актуализация
на наемната цена да развали договора по вина на наемателя, поради
неизпълнение на задължението му по чл. 13, което не е сторено от ищеца. По
този начин излага, че същият е избрал да запази облигационната връзка и да
получава договорената с последно споразумение месечна наемна цена.
3
Именно сумата по последното подписано споразумение е тази, която е
фактурирана ежемесечно на ответното дружество, който е одобрил и приел
плащания в този размер до прекратяване на договора. Същевременно,
договорите предвиждат изменението в наемната цена да се извършва с
допълнително писмено споразумение, което изключва автоматичното
изменение на договора в тази му част, което тълкувано с възможността по чл.
32 от договора сочи, че договорните клаузи дава възможност на страните да
запазят действието на облигационната връзка без да се подписва
допълнително споразумение и без да се изменя цената. Доколкото по силата
на договорните клаузи липсва възможност за автоматична актуализация на
наемната цена, а само при подписано от страните споразумение, каквото не е
налице, липсва и основание за дължимост на неустойка за забава върху
увеличения размер на наемната цена, още повече, че договор № Н-25 е
прекратен поради неизпълнение, което лишава ищеца да претендира
неустойка за забава, а само такава за пълно неизпълнение, когато е уговорена.
Моли за отхвърляне на предявените искове, ведно с присъждане на разноски.
В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с
която поддържа твърденията си. Сочи, че действително до 2022 год.
ответникът е бил изправна страна по договора, но след това, в нарушение на
договорните клаузи, не е подписвал допълнителните споразумения за
актуализация на наемната цена. Вместо това е депозирал на 28.06.2023 год. и
09.07.2024 год. искания за прекратяване на наемния договор в последната
година на правоотношението и то, при започнал летен сезон, което искане не е
прието от ищеца поради неблагоприятните последици за него. Оспорва и
твърдението, че ищецът е бил съгласен с неподписването на допълнителните
споразумения предвид издаваните от него фактури, което се установявало и от
последваща кореспонденция между страните и проведена във връзка с
горното среща. Оспорва се и твърдението на ответника, че договорните клаузи
дават възможност за запазване на договорната връзка без да се подписва
допълнително споразумение, за което се позовава на чл. 4, чл. 10, чл. 13, както
и чл. 8 и чл. 11, ал. 1 от договора, от които е видно, че наемодателят е длъжен
да актуализира цената и неподписването на допълнително споразумение за
това от страна на наемателя е основание за прекратяване на договора. Оспорва
и позоваването от страна на ответника на възможността на наемодателя да
прекрати договора, изтъквайки го като пропусната правна възможност.
Поддържа и дължимостта на договорната неустойка за забавено плащане.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор на
допълнителната искова молба, поддържайки релевираните вече възражения.
Сочи, че ищецът е приел запазване на договорната връзка без изменение на
наемната цена, за което свидетелства, че при изпадането на забава за
заплащане на една от издадените фактури ищецът е издал фактура за забава
именно въз основа на непроменената наемна цена.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител поддържа предявените искове, моли за тяхното
4
уважаване и за присъждането на разноски. Релевира възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждението на представителя на
ответника.
От своя страна, ответното дружество, чрез редовно оправомощен адвокат,
оспорва исковете, моли за тяхното отхвърляне и за присъждането на разноски.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, че помежду им е сключен договор за наем №
H-2/01.07.2014 год., с нотариална заверка на подписите рег. № 5032/01.07.2014
год. на нотариус рег. № 637 в НК, по силата на който ищецът като наемодател
отдава на ответника като наемател за срок от 10 години за сезонно ползване в
периода 15.05. – 15.09 на съответната година недвижими имоти, частна
държавна собственост, находящи се в гр. Китен, община Приморско, местност
„Урдовиза“, подробно описани в чл. 1, ал. 1 от договора. Съгласно чл. 3, ал. 1 и
2 от него, за всеки от месеците на сезонното ползване, наемателят дължи на
наемодателя наемно възнаграждение от 44 000 лв., облагаемо с 20% ДДС, с
падеж 15-то число на месеца, следващ този, за който се следва то. Според чл.
1, ал. 3 за периодите извън сезонно ползване на имотите, наемателят не
заплаща наемна цена. В чл. 4 страните договарят, че наемната цена се
актуализира ежегодно към датата на подписване на договора, като се взима
предвид индекса на потребителските цени за страната, обявен от НСИ, който
се умножава с първоначално договорената месечна наемна цена, а получената
сума се прибавя към последно договореното месечно наемно възнаграждение.
Актуализацията на наемната цена по договора се оформя с двустранно
подписано допълнително споразумение към договора. В чл. 10 изрично е
уговорено и че наемодателят извършва актуализацията на наемната цена
съгласно чл. 4, а в чл. 13 – че наемателят е длъжен да подпише допълнително
споразумение съгласно чл. 4 относно промяната на наемната цена с годишния
процент на инфлация по данни на НСИ. В чл. 27 страните са постигнали
съгласие, че за всеки ден закъснение в плащането на наемната цена след
определената дата, наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на
0.2 % от дължимата сума за всеки просрочен ден. Съгласно чл. 30,
съглашението се прекратява или с изтичането на договорения срок или по
взаимно съгласие, а според чл. 31, ал. 2 наемодателят може да го прекрати без
предизвестие при закъснение в плащането на наемната цена за повече от един
месец. В чл. 32 е уговорено, че извън случаите по чл. 31, наемодателят може
да прекрати договора чрез тримесечено писмено предизвестие до наемателя,
когато последният не е изпълнил друго свое задължение по раздел V от
договора. Единствената възможност, предоставена на наемателя за
преустановяване на облигационната връзка по негова инициатива, упомената
в раздел VII „Прекратяване на договора“, е в хипотезата на нарушение на чл. 5
от съглашението, а именно неизпълнение на задължението на наемодателя да
предостави на наемателя недвижимите имоти и да осигури свободното им
5
ползване.
Към договора са съставени двустранно подписани споразумения за
актуализация на наемното възнаграждение на основание чл. 4 от договора за
2017 год. , 2018 год., 2019 год., 2020 год., 2021 год. Допълнителното
споразумениес изх. № 14986/15.11.2022 год., с което цената се индексира на
сумата от 53 286,73 лв. без ДДС, респ. 63 944,08 лв. с ДДС, считано от
01.07.2022 год. обаче не е подписано от наемателя. Същото важи и за
споразумение с изх. № 10199/30.08.2023 год., с което цената се актуализира
на 59 578,73 лв. без ДДС, респ. 71 494,48 лв. с ДДС, считано от 01.07.2023 год.
Липсва спор между страните и че помежду им е сключен договор за наем
№ H-25/16.12.2019 год., по силата на който ищецът, в качеството си на
наемодател, отдава на ответника, в качеството му на наемател, част от морска
база Китен, яхтено пристанище с кадастрален идентификатор 37023.501.707,
яхтено пристанище с удостоверение за регистрация № 32003/15.11.2018 год.,
заведено в регистъра на пристанищата на Република България, вписано под №
8/14.11.2018 год., стр. 273-276 на регистъра на пристанището в района на
дирекция „Морска администрация – гр. Бургас“ за срок от 5 години за сезонно
ползване в периода 15.05. – 15.09 на съответната година срещу заплащането на
наемно възнаграждение от 1071 лв., облагано с 20 % данък, с падеж 15-то
число на месеца, следващ месеца, за който се дължи то. Съгласно чл. 4, ал. 1 и
2 наемната цена по чл. 3, ал. 1 се актуализира ежегодно в допълнително
двустранно подписано споразумение към договора на база индекса на
потребителските цени за страната, обявен от НСИ, който се умножава с
последната договорена месечна наемна цена, а получената сума се прибавя
към последното договорено наемно възнаграждение. Според чл. 8
наемодателят извършва актуализация на наемната цена съгласно чл. 4. Чл. 11,
ал. 1 създава задължение за наемателя да подпише допълнително
споразумение съгласно чл. 4 относно промяната на дължимото
възнаграждение, като неизпълнението е скрепено с възможност за
наемодателя да прекрати договора. В чл. 23 страните уговарят, че за всеки ден
закъснение в плащането на наемната цена след определената дата, наемателят
дължи на наемодателя неустойка в размер на 0,2 % от дължимата сума. В
раздел VI са предвидени основанията за прекратяване на облигационната
връзка и страната по чиято инициатива това може да бъде сторено. В чл. 26 е
уговорено, че договорът се прекратява с изтичане на срока му или по взаимно
съгласие на страните. В чл. 27, 28, 29 и 31 са предвидени хипотезите, при
които наемодателят може да прекрати съглашението, а единствената
възможност за подобно действие, предоставена на наемателя, е предвидена в
чл. 30, в случай че наемодателят не предаде владението върху имота.
Към договора са съставени две двустранно подписани споразумения за
актуализация на цената, считано от 16.12.2020 год. и съответно 16.12.2021 год.
Споразумение с изх. № 2109/17.02.2023 год. за актуализация, считано от
16.12.2022 год. чрез увеличаване на възнаграждението на 1 313.18 лв. без
ДДС, респ. 1 575.82 лв. с ДДС и Споразумение с изх. № 1909/07.02.2024 год.
6
за повишаването й, считано от 16.12.2023 год. на 1 438,70 лв. без ДДС,
съответно 1 726, 44 лв. с ДДС са подписани единствено от наемодателя.
С писмо с изх. № 001/23.12.2022 год. ответното дружество отправя до
ищеца запитване относно начина на изчисление на процента на завишението
във връзка с чл. 4, ал. 1 от договор за наем № H-2/01.07.2014 год. Ищецът
изпраща отговор с изх. № 342/10.01.2023 год., в който освен подробно
обяснение по поставения въпрос, изразява становище и че ответникът следва
да подпише съответното споразумение в изпълнение на договорните му
задължения. Макар да не е посочено във връзка с кое допълнително
споразумение се отправя питането, изхождайки от факта на посочване на
конкретния договор в запитването и датата на изходящия номер на
последното, то може да бъде направен логичен извод, че се касае за
допълнително споразумение с изх. № 14986/15.11.2022 год., тъй като другото
споразумение е с изх. № 10199/30.08.2023 год. В този смисъл, настоящият
състав приема, че най-късната дата, на която споразумение с изх. №
14986/15.11.2022 год. е било получено от ответника е 23.12.2022 год.
Ищецът представя писмо с изх. № 238/17.02.2023 год. – л. 100, с което
напомня на ответника, че макар в началото на м. януари 2023 год. да му е
изпратено допълнително споразумение за актуализация, считано от 01.07.2022
год., то не е подписано и върнато обратно, като в тази връзка е напомнил
задължението на наемателя за подписване по чл. 13 от договора. Липсват
данни обаче кога уведомлението е получено от ответника.
С писмо с изх. № 0001/27.06.2023 год., получило от ищеца входящ №
6370/28.06.2023 год., във връзка с искане на ищеца за подписване на
допълнително споразумение, ответникът излага аргументи за прекомерно
увеличаване на наема и предлага договор за наем № H-2/01.07.2014 год. да
бъде прекратен по взаимно съгласие след туристически сезон 2023 год.
Ищецът изпраща отговор с изх. № 8342/14.07.2023 год., в който заявява, че
становище по така отправеното искане ще бъде изразено след приключване на
туристическия сезон с оглед изпълнението на всички договорни задължения
на страните. Отново напомня, че ответникът следва да подпише
допълнителното споразумение за 2022 год., за което вече е в забава, както и
уведомява наемателя, че на 01.07.2023 год. е възникнало основание за
подписване на ново споразумение за цената през 2023 год. Освен това,
заявява, че ответникът дължи и неустойки за забава в плащането на наеми
както следва: 350,40 лв. за забава в плащането на наемната вноска за м. юни
2022 год.; 2 102,40 лв. за забава в плащането на наемна вноска за м. август
2022 год., като отправя покана за заплащането на сумите в едноседмичен срок
от получаване на писмото и за връщане на подписан екземпляр от изпратеното
му допълнително споразумение. Отново обаче липсват данни кога отговор с
изх. № 8342/14.07.2023 год. е получен от ответника наемател.
Съставена от ищеца е покана за доброволно изпълнение с изх. №
915/28.08.2023 год. с цел ответникът да бъде поканен да заплати
7
гореупоменатите неустойки в седемдневен срок от получаване на документа
по посочена банкова сметка. Липсват доказателства за получаването на
поканата от ответника.
С документ на наемателя с изх. № 001/05.04.2024 г., на което ищецът
дава вх. № 3603/09.04.2024 год., „Галактик Тур” ЕООД отправя предложение
до Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” за
прекратяване на договора за наем № H-2/01.07.2014 год. преди започването на
туристически сезон 2024 год. В тази връзка е изготвен документ от ищеца с
изх. № 5706/07.05.2024 год., в който единствено е заявено, че към 07.05.2024
год. е необходимо да бъдат дискутирани редица аспекти, касаещи
безпроблемното приключване на договора. Но отново в кориците на делото не
се нахождат доказателства за начина и датата на връчването му на ответника.
От протокол от проведена работна среща на 30.05.2024 год. между
представители на ищеца и ответника се констатира разминаване в позициите
на страните относно задължението за и последиците от подписването на
допълнителни споразумения за актуализиция на цената по договорите. Освен
това ищецът информира ответника, че претендираните неустойки са
изчислени към 30.05.2024 год. и са свързани с неподписаните споразумения.
На срещата ответникът заявява, че няма претенции кога ще бъде прекратен
договор № H-25/16.12.2019 год. за наем за яхтеното пристанище, като е
предоставил на ищеца възможността да вземе решение за това по
целесъобразност. В протокола са налични единствено подписи на
представители на ищеца.
В отговор на писмо с изх. № 001/12.07.2024 год. на ответника, на което
ищецът поставя вх. № 6543/17.07.2024 год. ищецът съставя документ с изх. №
9183/23.07.2024 год., в който отново изразява позицията си, че ответникът не е
изпълнил задължението си за подписване на допълни споразумения,
заплащане на наемна цена и консумативи, възлизащи на общо 92 973,58 лв.
през 2024 год. От доказателствата по делото обаче не става ясно кога този
документ е връчен на ответника.
Ищецът съставя и документ с изх. № 9812/08.08.2024 год., целящ да
информира ответника за дължимите от него за 2024 год. наемни
възнаграждения по договор № H-25/16.12.2019 год., възлизащи на 3 484.76 лв.
за периода 15.05.2024 год. – 31.07.2024 год., начислени мораторни неустойки
върху вноските за м. май и юни 2024 год., възлизащи на общо 188.97 лв.,
неизпълнението на задължението му за подписване на две споразумения за
актуализация на цената по договора, респ. дължимостта на суми за
актуализация равняващи се на общо 1 304.10 лв., съответно – неустойки по чл.
23 от договора върху сумата от 1304.10 лв. във връзка с неподписването на
споразуменията за периода от изпадането в забава до 18.08.2024 год.
Доколкото на срещата проведена на 30.05.2024 год. ответникът е заявил, че
няма да подпише споразуменията, то на основание чл. 27 вр. чл. 11, ал. 1 от
договор № H-25/16.12.2019 год., ищецът заявява, че прекратява договора.
8
Поради това, на основание чл. 22 от съглашението, претендира и заплащането
на неустойка от 1 139.53 лв. Посочва срок до 16.08.2024 год. за заплащане на
сума в общ размер на 6 758.87 лв. за всички горепосочени вземания, както и
срок за предаване на обекта с приемо-предавателен протокол на 19.08.2024
год. Видно от съставено известие за доставяне на куриер „Булпост”,
документът е получен от ответното дружество на 12.08.2024 год.
С писмо с изх. № 9804/08.08.2024 год. ищецът информира ответника, че
с оглед неподписването на допълнителните споразумения за актуализация на
цените за 2022 год. и 2023 год. към договор № H-2/01.07.2014 год. са
натрупани задължения за незаплатени суми в общ размер на 52 588 лв. с ДДС,
разпределени както следва: за споразумение с изх. № 14986/15.11.2022 год. –
22 265.42 лв. с ДДС, а по споразумение с изх. № 10199/30.08.2023 год. – сума
в размер на 30 323.38 лв. с ДДС. Върху тези суми ищецът претендира и
заплащането на неустойка във връзка с неподписването на споразуменията,
съобразно чл. 27 от договора, в общ размер на 37 945.18 лв., от момента на
изпадане на ответника в забава до момента на прекратяване на договора
(24.07.2024 год.) Срокът за доброволно изпълнение е определен до 16.08.2024
год. Писмото с изх. № 9804/08.08.2024 год. е получено от ответника на
12.08.2024 год. видно от известието за доставяне на куриер „Булпост”.
Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е и
обстоятелството, че ищцовата страна е издавала фактури по двата договора от
2022 год. и 2023 год. върху неактуализираната наемна цена, които са
заплатени от страна на ответното дружество.
При горната фактическа установеност, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 228 ЗЗД, чл.
92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на
чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже
положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си
правни последици и на които основава исканията и възраженията си.
За уважаването на предявените искове в тежест на ищеца е да установи
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
договор за наем, изпълнението на собствените му задължения по договорите,
наличието на основание за актуализиране на наемната цена, наличието на
валидна неустоечна клауза и забавата на ответника, както и претенциите по
размер.
С цел да бъдат отхвърлени исковите претенции, в тежест на ответника е
да установи изправността си по договорите за наем, включително заплащането
на дължимата наемна цена, както и останалите си правоизключващи,
правопогасяващи и/или правоотлагащи възражения.
За да се произнесе по спора, съдът съобразява, че съгласно чл. 228 ЗЗД с
договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една
9
вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена.
С оглед представените доказателства и становищата на страните се
установи наличието на две валидни наемни правоотношения между ищеца, в
качеството му на наемодател, и ответника в качеството му на наемател по
които ищецът е изпълнил задължението си за предоставяне държането върху
конкретни обекти на ответника. Въпреки прекратяването на договор за наем
№ H-2/01.07.2014 год. с изтичането на неговия 10-годишен срок на 01.07.2024
год., а договор за наем № H-25/16.12.2019 год. – с едностранното изявление на
наемодателя без предизвестие на основание чл. 27 от договора на 12.08.2024
год., тези обстоятелства не изключват възможността на наемодателя да
претендира заплащането на дължими му, но все още незаплатени суми по
съглашенията.
В този смисъл от основополагащо значение за изхода на спора е отговорът
на въпроса дали актуализацията на наемната цена по двете правоотношения
настъпва автоматично и обвързва наемателя, като подписването на
допълнително споразумение в тази връзка има само декларативно значение
или актуализацията на дължимата стойност се извършва само при постигнато
изрично съгласие между страните, оформено в подобно споразумение.
Изхождайки от клаузите на чл. 4, 10 и 13 от договор за наем № H-
2/01.07.2014 год., имащи идентично по смисъл съдържание с тези на чл. 4, 8 и
11 от договор за наем № H-25/16.12.2019 год., биващи част от съдържанието
на съглашенията още от момента на тяхното сключване, се налага изводът, че
страните изначално са постигнали съгласие, че наемното възнаграждение ще
бъде актуализирано всяка година съобразно индекса на потребителските цени
за държавата, обявен от НСИ, като това ще бъде извършвано служебно – от
наемодателя, а не само в случай на постигане на взаимно съгласие между тях.
В този смисъл, обективирането на промяната в нарочен документ има
единствено декларативно, но не и конститутивно действие и цели
информиране на наемателя за новия размер на възнаграждението, което
дължи. По тази причина, в случай на несъгласие с това положение, ответникът
е могъл да избере да не встъпва в облигационните правоотношения или да
поиска промяна на въпросните клаузи, така че подобна промяна да може да
бъде осъществявана единствено при постигната от страните изрична
договорка за това. Няма данни обаче това да е било сторено, като рискът от
ежегодното бъдещо изменение на размера на възнаграждението е бил
съзнателно поет от наемателя.
Доколкото по отношение на задължението за заплащане на наемно
възнаграждение, ответникът се явява длъжник на наемодателя и по двата
договора, то от значение е и търговското му качество, изискващо от него
полагането на завишената грижа на добрия търговец по чл. 302 ТЗ касателно
развиваната от него дейност, в която връзка са и сключените договори за наем,
изхождайки от предмета му на дейност, посочен в ТРРЮЛНЦ и целта, за която
се наети обектите – съответно по договор № H-2/01.07.2014 год. – за „почивна
10
станция“, а по договор № H-25/16.12.2019 год. – за „домуване или приставане
на яхти и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение“.
Признание в тази насока е направено и в отговора на първоначалната искова
молба, в който е посочено, че ответното дружество стопанисва и отдава под
наем помещения за отдих. Грижата на добрия търговец е тази, която добрият,
почтеният и опитен търговец, в съответствие с естеството на дейността в
даден бранш и условията за извършването й, обикновено проявява при
изпълнението на задълженията си и включва определена степен на старание,
внимание, напрежение на волята, както и знания, умения, определен
интелектуален и физически потенциал. Касае се за абстрактен модел, като се
изхожда не от субективните качества и умения на конкретния търговец, а от
онези умения и качества, ниво на познание и професионализъм, които
поначало един добър търговец от същия бранш, при същите условия, би
положил. Въпреки това, чрез изявлението си, че не дължи разликата между
предходно актуализирана цена и новата такава по двата договора за
съответния период, ответникът се стреми да извлече ползи от собственото си
противоправно поведение, изразяващо се в нарушение на принципа, залегнал
в чл. 63, ал. 1 ЗЗД за добросъвестно изпълнение на поетите договорни
задължения.
Извод за недължимост не може да обоснове и издаването от страна на
ищеца на фактури с посочени в тях наемните възнаграждения съгласно
последните двустранно подписани допълнителни споразумения – съответно с
изх. № 13159/11.10.2021 год. към договор № H-2/01.07.2014 год. и с изх. №
1384/03.02.2022 год. към договор №H-25/16.12.2019 год., тъй като фактурите
като счетоводни документи обективират единствено частта от вземането,
която ищецът е пожелал да му бъде заплатена от дължимите суми, но не може
да служи като извод за отказ от служебното актуализиране на цената
посредством конклудентни действия.
Възражението на ответника, базирано на нереализираната от ищеца
възможност за разваляне на съглашението на основание чл. 32 от договор №
H-2/01.07.2014 год. при неподписване на допълнително споразумение от
ответника, водещо според последния до извод за липса на задължение за
подписване на такова и съответно за заплащане на актуализираната цена,
съдът намира за неоснователно. Въпросната клауза предвижда единствено
възможност, но и задължение за наемодателя да действа по посочения начин.
Освен това доколкото договорът за наем е такъв с продължително изпълнение,
то неговата развала действа за в бъдеще съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД и всички
суми до неговото разваляне се явяват дължими. Въпреки това ищецът е
избрал да подходи по различен начин, а именно да получава по-ниска
стойност и да претендира остатъка от дължимите му суми на по-късен етап,
избягвайки възможността да изгуби сигурната си печалба поради развалянето.
Този избор на ищеца не може да бъде тълкуван и като приемане договорното
правоотношение да остане непроменено касателно неговата цена.
С оглед всичко изложеното дотук съдът намира, че ответникът дължи
11
заплащането на претендираните суми за наемни възнаграждения по двата
договора. Доколкото в първоначалния и допълнителния отговор на исковата
молба се сочи, че не се оспорва стойността на претенциите, то те се явяват
доказани и по размер.
По отношение на исковете за заплащане на неустойка, настоящият
състав приема, че между страните е налице валидна неустоечна клауза,
залегнала съответно в чл. 27 от договор за наем № H-2/01.07.2014 год., и чл.
23 от договор за наем № H-25/16.12.2019 год. Поради идентичното им
съдържание те следва да бъдат анализирани съвместно. Съгласно чл. 92, ал. 1
ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
В настоящия случай дължимостта на наемните възнаграждения
предпоставя основателността и на исковете за неустойка, целящи
обезщетяването на претърпените от ищеца вреди, като с оглед характера на
неустойката те не следва да бъдат доказвани. Макар договор № H-
2/01.07.2014 год. да е бил прекратен поради изтичането на неговия срок, а
договор № H-25/16.12.2019 год. поради неизпълнение на задължението на
ответника за подписване на допълнителните споразумения, считано от
19.08.2024 год. по инициатива на наемодателя ищец, това не изключва правото
на последния да претендира дължимата неустойка. Прекратяването има
действие за в бъдеще и не заличава с обратно действие възможността за това,
както е в хипотезата на договор с еднократно изпълнение. Освен това, както
беше посочено по-горе, настоящите съглашения нямат подобен характер, а са
такива с продължително изпълнение.
Следва да бъде отбелязано обаче, че доколкото актуализацията на наемните
възнаграждения се извършва автоматично от наемодателя, а допълнителните
споразумения имат информативен характер, то за да бъде поставен в забава,
респ. за да дължи мораторна неустойка, ответникът следва първо да бъде
информиран за актуалния размер на задължението. По тази причина, от
съществено значение е датата на узнаване за въпросното обстоятелство по
всеки договор.
По отношение на иска за сумата от 37 945.18 лв., касаеща индексираните
възнаграждения по споразумение с изх. № 14986/15.11.2022 год. и
споразумение с изх. № 10199/30.08.2023 год. към договор № H-2/01.07.2014
год., съдът съобразява, че споразумение с изх. № 14986/15.11.2022 год. е
получено на 23.12.2022 год. Именно от този момент се дължи и неустойката за
забава. За споразумение с изх. № 10199/30.08.2023 год. обаче няма данни кога
е било получено от ответника, поради което съдът приема, че същият е
уведомен за актуализацията с получаване на документа, съставен от ищеца, с
изх. № 9804/08.08.2024 год., на 12.08.2024 год. – л. 142-145, доколкото именно
в него е направена разбивка на сумата дължима за актуализацията по всяко
едно споразумение. За пълнота следва да бъде отбелязано, че макар в
протокола от работната среща, проведена между представителите на страните
12
да се коментира неподписването на споразуменията и произтичащата от това
дължимост на наемни възнаграждения и неустойки, то в него липсват
подписите на представителите на ответника, поради което съдът не може да
базира правните си изводи на този документ.
Съобразно направената разбивка, дължима за актуализацията по
споразумение с изх. № 14986/15.11.2022 год. е сумата от 22 265.42 лв. с ДДС,
а тази по споразумение с изх. № 10199/30.08.2023 год. – 30 323.38 лв. с ДДС.
По причините изложени по-горе, неустойката върху сумата от 22 265.42 лв. с
ДДС се дължи от 23.12.2022 год., а тази за сумата от 30 323.38 лв. с ДДС - от
12.08.2024 год. В кориците на делото липсват доказателства, удостоверяващи
плащането на неустойката, вкл. и в момент, предхождащ крайната дата на
исковия период – 27.07.2024 год., поради което, както и с оглед
диспозитивното начало на процеса, дължимият размер следва да бъде
изчислен до тази дата.
Съобразно клаузата на чл. 27 от договор № H-2/01.07.2014 год.,
неустойката от 0.2% се начислява върху съответната сума за всеки ден забава.
Съответно за стойността от 22 265.42 лв. с ДДС, за всеки просрочен ден се
дължат 44.53 лв., т.е. сумата дължима за периода 23.12.2022 год. - 27.07.2024
год. се равнява на 25 960.99 лв.
Доколкото крайната дата на исковия период е 27.07.2024 год., а
дължимостта на неустойката върху сумата от 30 323.38 лв. започва от
12.08.2024 год., която е последваща спрямо 27.07.2024 год., то неустойка
върху тази стойност не следва да бъде присъждана в настоящото
производство. В този смисъл искът за сумата от 37 945.18 лв. се явява доказан
по основание и размер само до сумата от 25 960.99 лв. за периода 23.12.2022
год. - 27.07.2024 год., като за горницата до 37 945.18 лв. следва да бъде
отхвърлен като недоказан.
По отношение на иска за неустойка за сумата от 641,51 лв. настоящият
състав съобразява, че по делото липсват данни за конкретните дати, на които
са връчени допълнителните споразумения с изх. № 2109/17.02.2023 год. и
1909/07.02.2024 год. към договор № H-25/16.12.2019 год. От представените
документи, актуализираният размер по всяко споразумение е упоменат
единствено в документ на ищеца с изх. № 9812/08.08.2024 год., който е връчен
на ответника на 12.08.2024 год. Това е и датата, от която следва да се
начислява въпросната неустойка. Според разбивката, посочена в документа,
актуализацията дължима по споразумение с изх. № 2109/17.02.2023 год. е
840.25 лв. с ДДС, а тази по споразумение с 1909/07.02.2024 год. – 463.85 лв. с
ДДС, или общо 1304.10 лв. с ДДС. Съобразно клаузата на чл. 23 от договор №
H-25/16.12.2019 год., неустойката възлиза на 0.2% от тази сума за всеки ден
забава. Конкретно за всеки ден се дължи сумата от 2,61 лв. По делото отново
липсват доказателства за заплащане на въпросната неустойка, поради което, с
оглед принципа за диспозитивното начало, крайната дата до която се дължи тя
е посочената в исковата молба 18.08.2024 год. Така за периода 12.08.2024 год.
13
– 18.08.2024 год., неустойката възлиза на 18.26 лв. За горницата до 641.51 лв.
искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.
По разноските:
При този изход на спора разноски се следват в полза на двете страни по
спора.
Ищецът е заплатил държавна такса от 4054,11 лв., от която съгласно
Разпореждане № 5560/30.10.2024 год., постановено по делото, са му
възстановени 282.68 лв. Така държавната такса възлиза на 3 771.43 лв.
Платени са и 5 лв. за издаване на обезпечителна заповед. Ищецът претендира
юрисконсултско възнаграждение от 540 лв. С оглед правната и фактическа
сложност на делото и фактът, че спорът е бил разгледан в едно съдебно
заседание, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ съдът намира, че в полза на ищеца следва да
бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лв.
По отношение на искането за присъждане на разноските, сторени при
налагане на допуснатата обезпечителна мярка, в общ размер на 462 лв.
съобразно представения по делото списък по чл. 80 ГПК, съдът взима
предвид, че разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по
обезпечаване на бъдещи или висящи искове, докато онези по налагане на
допуснатите обезпечителни мерки по съществото си представляват разноски
по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния
изпълнител /в този смисъл Определение № 845/05.12.2011 год. по ч. т. д. №
648/2011 год. на ВКС, I ТО/.
С оглед така изложеното, съобразно уважената част от исковете, в полза на
ищеца се следва сумата от 3 477,52 лв.
От своя страна ответникът е заплатил и претендира единствено адвокатско
възнаграждение от 9 600 лв. с ДДС. В открито съдебно заседание на
29.04.2025 год. от ищеца е релевирано възражение за неговата прекомерност,
което съдът намира за основателно. Съобразявайки посоченото по отношение
определянето на юрисконсултското възнаграждение на ищцовия представител
и нормите на Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, служещи единствено като ориентир на съда,
последният счита, че дължимият адвокатски хонорар възлиза на 7 200 лв. с
ДДС. Съобразно отхвърлената част от исковете, дължимата от него сума
възлиза на 981.55 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Галактик Тур“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ул. „Драгоман“ № 47, ет. 2, ап. 3 да заплати на
Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, БУЛСТАТ
14
*********, със седалище: гр. София, бул. „Цар Освободител“ № 7 следните
суми:
52 588.80 лв., представляваща неплатена индексирана наемна цена по
прекратен с изтичане на срока договор за наем с № Н-2/01.07.2014 год. и
съставляваща сбор от разлика в наемната цена за м.07.2022 год.,
м.08.2022 год., 01.09.-15.09.2022 год., 15.05.-31.05.2023 год. и м.06.2023
год. по допълнително споразумение с изх. № 14986/15.11.2022 год. и сбор
от разлика в наемната цена за м.07.2023 год., м.08.2023 год., 01.09.-
15.09.2023 год., 15.05.-31.05.2024 год. и м.06.2024 год. по допълнително
споразумение № 10199/30.08.2023 г. по договор, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата
молба - 10.10.2024 год. до окончателното заплащане на сумата на
основание чл. 79 вр. чл. 228 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
1 304.10 лв., представляваща неплатена индексирана наемна цена по
прекратен от страна на наемодателя поради неизпълнение на
задълженията на наемателя с предизвестие изх. № 9812/08.08.2024 год.,
получено от ответника на 12.08.2024 год. договор за наем № Н-
25/16.12.2019 год. и съставляваща сбор от разлика в наемната цена за
периода 15-05.-31.05.2023 год., м.06.2023 год., м.07.2023 год., м.08.2023
год. и периода 01.09-15.09.2023 год. по допълнително споразумение с изх.
№ 2109 от 17.02.2023 г. и сбор от разлика в наемната цена за периода 15-
05.-31.05.2024 год., м.06.2024 год., м.07.2024 год. и периода 01.08-
18.08.2024 год. по допълнително споразумение изх. № 1909/07.02.2024
год. по договор, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на исковата молба - 10.10.2024 год., до
окончателното заплащане на сумата, на основание чл. 79 вр. чл. 228 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
25 960.99 лв., представляваща начислена за периода 23.12.2022 год. -
27.07.2024 год. неустойка за забава по чл. 27 от договор за наем с № Н-
2/01.07.2014 год., начислена върху главницата по споразумение с изх. №
14986/15.11.2022 год. към договора, ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на исковата молба - 10.10.2024 год., до
окончателното й заплащане, на основание чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
18.26 лв., представляваща начислена за периода 12.08.2024 год. –
18.08.2024 год. неустойка за забава по чл. 23 от договор за наем № Н-
25/16.12.2019 год. върху главницата от 840.25 лв. с ДДС, дължима по
споразумение с изх. № 2109/17.02.2023 год. към договора, и върху
главницата от 463.85 лв. с ДДС по споразумение с 1909/07.02.2024 год.
към договора, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 10.10.2024 год. до окончателното
заплащане на сумата, на основание чл. 92 ЗЗД и чл.86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Изпълнителна агенция „Военни клубове и
военно-почивно дело“, БУЛСТАТ *********, със седалище: гр. София, бул.
„Цар Освободител“ № 7 срещу „Галактик Тур“ ЕООД, ЕИК *********, със
15
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Драгоман“ № 47, ет. 2, ап. 3 за
осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми:
горницата над присъдените 25 960.99 лв. до претендираните 37 945.18
лв., представляващи сбор от неустойка за забава по чл. 27 от договор за
наем № Н-2/01.07.2014 год. претендирана върху главницата от 22 265.42
лв. с ДДС по споразумение с изх. № 14986/15.11.2022 год. към договора
за периода 16.08.2022 год. - 22.12.2022 год. и неустойка за забава по чл.
27 от договор за наем № Н-2/01.07.2014 год. върху главницата от
30 323.38 лв. с ДДС по споразумение с изх. № 10199/30.08.2023 год. към
договора за периода 16.08.2022 год. – 27.07.2024 год., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 10.10.2024
год. до окончателното заплащане на сумата, на основание чл. 92 ЗЗД и
чл.86, ал. 1 ЗЗД;
горницата над присъдените 18.26 лв. до претендираните 641.51 лв.,
представляващи сбор от начислена за периода 16.06.2023год-11.08.2024
год. неустойка за забава по чл.23 от договор за наем № Н-25/16.12.2019
год. върху главницата от 840.25 лв. с ДДС, дължима по споразумение с
изх. № 2109/17.02.2023 год. към договора, и върху главницата от 463.85
лв. с ДДС по споразумение с 1909/07.02.2024 год. към договора, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба
– 10.10.2024 год. до окончателното заплащане на сумата, на основание чл.
92 ЗЗД и чл.86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Галактик Тур“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ул. „Драгоман“ № 47, ет. 2, ап. 3 да заплати на
Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, БУЛСТАТ
*********, със седалище: гр. София, бул. „Цар Освободител“ № 7 сумата от 3
477.52 лв, представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно
дело“, БУЛСТАТ *********, със седалище: гр. София, бул. „Цар Освободител“
№ 7 да заплати на „Галактик Тур“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Драгоман“ № 47, ет. 2, ап. 3 сумата от
981.55 лв., представляваща сторени от ответника съдебно-деловодни разноски
в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
16