Р Е Ш
Е Н И Е № 195
гр. Кнежа 24.10.2019
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кнежанският районен съд в открито съдебно заседание
проведено на шестнадесети октомври
двехиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Председател: Антон
Антонов
при секретаря: Ирена Луканова
разгледа докладваното от съдията дело № 376
по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по чл.240, чл.79 и чл. 86 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК, във връзка с чл. 415, ал. 1,
т. 2 и чл.422 от ГПК.
Образувано е по искова молба на БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.,П. per. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.. клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър при Агенцията
по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1766, ж.к. Мл. 4, Бизнес Парк С., сгр. **,
представлявано от Димитър Димитров - Заместник управител, чрез юрисконсулт Н.А.М.,
СРЕЩУ: И.К.Т., с ЕГН:**********, с
адрес: ***, представляван от особен представител адвокат Д.И.Г. от ПлАК, с
адрес ***, с която са предявени искове с правни основание: чл.240, чл.79 и чл.
86 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 и чл.422 от ГПК и
цена на исковете: 583.75 лв.
С молбата са представени следните писмени
доказателства: Копие от договор за револвиращ потребителски кредит и покана за
доброволно изпълнение.
Поради невъзможност да се призове ответната страна й
се назначи особен представител на когото с разпореждане беше връчено съобщение,
като му бе даден едномесечен срок за възражение.
В дадения от съда срок в канцеларията на съда се получи отговор, Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARD-16224337, от 13.07.2018г. в който адвокат Д.И.Г. от ПлАК, счита
предявеният иск за допустим, но неоснователен, като излага мотивите си.
От събраните по делото доказателства съдът счита за
установена следната фактическа обстановка: На 13.07.2018г. при сключване на договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-16224337, на И.К.Т.
е отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта
MasterCard. На 01.09.2018г. ответника е
активирал, предоставената му от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж рег.№
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България кредитната
карта No CARD-16224337, с максимален кредитен лимит в размер 700 лева.
Револвиращия потребителски кредит може
да бъде усвоен от кредитополучателя посредством всякакви транзакции -
теглене в брой от банкомати АТМ, плащания, чрез терминални устройства (POS) и
др., осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се
начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно
определения годишен лихвен процент. В чл.1 и чл,14 от Договор за отпускане на
револвиращ потреителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да
заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива
величини, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението,
Ищеца твърди в исковата молба, че И.К.Т. е
преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.10.2018, когато е
последното му плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус 573.68 лева. Това принудило
кредитора да блокира използването й. Ищеца твърди, че правил многократните
опити за контакт с длъжника и отправял покани да погаси натрупалите се
задължения доброволно, но той продължавал виновно да не изпълнява, което
породило интерес от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.М
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България да потърси
съдебна защита на вземането си.
За събирането на вземането си , БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж per.№*********, чрез БНП Парнба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК към Районен съд - гр, Кн.. Образувано
било частно гражданско дело № 131/2019 г., по което е издадена Заповед за
изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Съдът дал указания на заявителя да предяви
иск относно вземането си , на основание чл. 415, ал.1, т, 2 от ГПК, което БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж per.,№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България направило в едномесечен срок.
Искането е съдът да постанови решение с което да
признае за установено, че е налице вземане на
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж per. № *********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.. клон България, ЕИК: ********* от И.К.Т. в размер на 538,68 лева представляващи главница по
револвиращ кредит; 35 лева,
представляващи договорна лихва по кредита за периода от 01.10.2018 до
06.12.2018: 10,07 лева,
представляваща обезщетение за забава, на основание чл. 76 от ЗЗД, за периода от
06.12.2018 до 11.02.2019, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.02.2019г.
до окончателното им изплащане, както и направените деловодни разноски, както
следва: В заповедното производство – 25
лева – държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение, и в исковото производство: 125 лева държавна такса и 100
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Процесуалния представител на ответната страна- адвокат
Д.И.Г. от ПлАК, счита иска за допустим, но неоснователен, поради нищожност на
договора – липса на предписана в закона форма; липса на оценка за
кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за кредит и
липса на пълномощно или друг документ доказващ представителната власт на
„Технополис България“ ЕАД да има право да сключва такъв вид договори.
При така установеното от фактическа страна
съдът достигна до следните изводи: Искът с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК е положителен установителен иск и в тежест на
ищеца е да докаже наличието на
материалноправни предпоставки за уважаването му и наличието на правен интерес от предявяване на иска и факта от който
произтича вземането му . Правният интерес на ищцовото дружество от предявяване
на иска се доказва с представените по делото писмени доказателства, от които се
установява, че на длъжника е издадената заповед за изпълнение №105/19г. по ч.гр.д.№131/2019г. по описа на РС-Кн., която е
връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Настоящият иск е предявен в
едномесечния срок по чл.415 , ал.1 от ГПК и е допустим , а разгледан по
същество се явява основателен и доказан.
Безспорно,
е че ищцовото дружество е активно лигитимно да предяви настоящият иск.
Претенциите му произтичат от възникнали облигационни отношения с ответника по
силата на Договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта CARD-16224337.
Револвиращият потребителски кредит е вид заем, отпускан от банките, при който кредитоползвателя
разполага с определена сума, като може да я използва частично или изцяло, но му
се начислява лихва само върху частта, която използва. Типично за отворения вид
заем, е че парите по него се усвояват от кредитополучателя неограничено, в
зависимост от нуждите му. Това става изцяло или на дялове през целия период.
Одобряването на такъв вид заем не е задължително обвързано с конкретна покупка
– жилище, автомобил, машини и пр., като същевременно няма краен срок, в рамките
на който да сте задължен да го върнете. Освен това крайният срок за издължаване
по всяко време може да се преподнови. Затова този заем е популярен като
възобновяем или отворен заем. Споразумението за такъв кредит се прави след
проучване от финансовата институция, а размерът се определя персонално и на
база идентифицираните нужди и реалния потенциал на ползвателя да го изплаща.
Ако револвиращ заем бъде отпуснат, но не се използва, банката
не би трябвало да му начислява никаква лихва. Ако е използван дял от заема, но
не се внасят редовно вноските, упоменати в споразумението, банката е в правото
си да блокира сметката и тя да не може да се използва.
Плюсовете на
револвиращия кредит са
икономията на време за бизнеса, понеже не е необходимо да се кандидатства
постоянно, а кредита винаги е наличен. Освен
положителните страни, той има и отрицателни, като: по-големия лихвен процент, в
сравнение с традиционните кредити, изчисляването на банковите такси, глоби при
закъснения и други го правят не така
привлекателен, както изглежда на пръв поглед.
При
така изложените съображения съдът счита , че следва предявеният иск да се уважи
изцяло , като основателен и доказан.
Настоящият
състав, предвид горе изложеното, счита за несъществени направените от особения
представител на ответната страна възражения, а именно, че липсва предписана в
закона форма; липсва оценка за кредитоспособността на потребителя преди
сключване на договора за кредит и липсва на пълномощно или друг документ
доказващ представителната власт на „Технополис България“ ЕАД да има право да
сключва такъв вид договори. Договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-16224337, от 13.07.2018г. е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, всички елементи на същият
са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, което е изпълнено, но с
по-малък размер на шрифта. Оценката за кредитоспособността на потребителя преди
сключване на договора, касае взимането на решение за сключване на договора от
страна на кредитора, който поема и отговорност при необслужването му.
Непредставяне на пълномощно или друг документ доказващ представителната власт
на „Технополис България“ ЕАД да има право да сключва такъв вид договори, касае
отношения между двете юридически лица и не е елемент на Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARD-16224337, от 13.07.2018г.
В случая се касае за договор за револвиращ заем, със
своите плюсове и минуси изброени по-горе в обстоятелствената част на настоящото
решение. Револвиращият кредит се различава от обикновенния кредит по своята
гъвкавост, липса на краен срок на връщане, редовно внасяне на вноските, а при
неизпълнение са предвидени: по-голям лихвен процент, в сравнение с
традиционните кредити, изчисляване на банковите такси, глоби при закъснения и
други, за които уговорки ответника е
бил запознат при подписване на договора на 13.07.2018г.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК , разноските по делото са в тежест на ответника,
както в настоящото, така и в заповедното производство.
Водим от
горното и на основание чл.235 и сл.от ГПК
съдът ,
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено на чл.240, чл.79 и чл. 86 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК, във
връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 и чл.422 от ГПК , че И.К.Т., с
ЕГН:**********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж per. № *********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.. клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския
регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр.
С., п.к. 1766, ж.к. Мл. 4, Бизнес Парк С., сгр. **,
представлявано от Димитър Димитров - Заместник управител, чрез юрисконсулт Н.А.М.,
ОБЩО сумата от 583.75 лева, от които: 538.68 лева, представляващи главница по
револвиращ кредит; 35 лева,
представляващи договорна лихва по кредита за периода от 01.10.2018 до
06.12.2018: 10,07 лева,
представляваща обезщетение за забава, на основание чл. 76 от ЗЗД, за периода от
06.12.2018 ло 11.02.2019, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.02.2019г.
до окончателното им изплащане, както и направените деловодни разноски, както
следва: В заповедното производство – 25
лева – държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение, и в исковото производство: 125 лева държавна такса и 100
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред ПлОС в 14-дневен срок от връчването му на
страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ :