Решение по дело №858/2021 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 260254
Дата: 13 май 2021 г. (в сила от 11 юни 2021 г.)
Съдия: Нейко Нейков
Дело: 20215510100858
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   

 

гр. К., 13.05.2021 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Районен съд-К., гражданска колегия, в публично заседание на 10.05.2021 г., в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ

 

при секретаря Детелина Д. като разгледа докладваното от съдията  гражданско дело № 858 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Предявен е иск от Жан Пол С. - Д., ЕГН ********** с постоянен адрес в Република М., У., В., ул. „********“ № 1 със съдебен адрес в гр. С.,  против Р.В.Д., ЕГН ********** ***  с правно основание в чл. 49 СК.

В исковата молба ищецът сочи, че сключил брак с ответницата на *****г. в гр. К., който бил втори за двамата и от който нямали родени деца.

Твърди, че повече от 2 години не живеели заедно със съпругата си. Напуснал семейното жилище в гр. К., ул. „К.“ ***и нямал претнеции за ползването му. След прекратяването на брака желае да възстанови фамилното си име, без фамилията на съпругата му и да се казва Ж.С..

Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака между него и ответницата, като възстанови фамилното си име Ж.С..

 

В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника. На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.

 

   В откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, се предстявлява от упълномощения си адвокат Я., САК, който моли съда да уважи предявената искова пртенция.  

 

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено следното:

Безспорно по делото е установено, че страните са сключили граждански брак на *****г. в гр. К. /удостоверение за сключен граждански брак, издаден въз основа на акт за сключен граждански брак № 0187 от *****г., на община К./.

По делото се събраха гласни доказателства.

Свидетелят Й.. Х. А., майка на ответницата, желае да свидетелства, сочи, че страните се разделили през лятото на 2019 г.От тогава не живеели заедно, ищецът се върнал в М., а дъщеря й била в момента в Нидерландия. Заявява, че дъщеря й била категорична в желанието да прекрати брака си  с Ж.С.Д..

 

От така приетите за установени факти и обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбокото и непоправимо разстройство е един сложен факт, извод за който прави съдът, въз основа на конкретните факти от живота на съпрузите. Съдебната практика многократно е давала определение кога в рамките на една брачна връзка е налице дълбоко и непоправимо разстройство. Най-общо, бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минимална наличност на изискуемото от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка-иначе казано, налице е формално съществуване на брачната връзка, която е изпразнена от необходимото според закона и морала съдържание. В конкретния случай, може да се направи извод за дълбокото и непоправимо разстройство на брака на страните по делото. Този извод съдът прави въз основа на събраните по делото доказателства, които сочат, че същите от близо 2 години не живеят заедно.  Между съпрузите е изчезнало усещането за общност и семейна принадлежност, при което всеки е започнал свой живот, отделно от другия. Всичко това е довело до изпразване на брачната връзка от необходимото по закон и морал съдържание, до загуба на взаимността, доверието и взаимното уважение. Съдът, освен това, намира, че няма възможност за запазване или възстановяване на брачната връзка, тъй като дълбокото разстройство е трайно и окончателно, без възможност за преодоляване. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Ето защо, съдът прави извод за наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В този си вид той е ненужен на страните и обществото, поради което и следва да бъде прекратен.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че брачният иск е доказан по основание. Анализът на доказателствения материал налага извода, че бракът е изпразнен от съдържание при това състояние на съпружеските отношения, в брачния им съюз не могат да се постигнат целите на брака и той съществува само формално. Брачната криза и настъпилата фактическа раздяла, водят до извода, че не може да се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения между страните, поради което запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите и обществото.

 

ОТНОСНО ВИНАТА:

Съдът счита, че не дължи произнасяне по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака, тъй като ищецът  по делото не е направил волеизявление по този въпрос.

 

ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И РЕЖИМА НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ:

От брака си съпрузите нямат родени  деца, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

 

ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:

В исковата молба ищецът е посочил, че е напуснал семейното жилище, находящо се в гр. К., ул. „К.“ ***, преди повече от две години и няма претенции относно неговото ползване, затова съдът счита, че не следва да се произнася по този въпрос.

 

                ПО ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:

                В чл. 53 от СК е предвидено, че съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Съгласието или противопоставянето на съпруга - първоначален титуляр на фамилното име, вече е ирелевантно. Поначало, ако съпругът, който е приел новата брачна фамилия, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, се запазва брачната фамилия.

В настоящото производство ищецът е заявил, че желае да носи предбрачното си фамилно име след прекратяването на брака – С..     

 

По разноските в производството:

На осн. чл. 329 ал.1 от ГПК направените от страните разноски по делото остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.

Следва да бъде присъдена окончателна държавна такса в размер на 40,00лв., платима от страните по равно по сметка на РС- К..

           

            Водим от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

                

ПРЕКРАТЯВА сключения на *****г. в град К. граждански брак между Ж.С. - Д., ЕГН ********** с постоянен адрес в Република М., У., В., ул. „********“ № 1 със съдебен адрес ***, оф. 212 и Р.В.Д., ЕГН ********** ***  като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за вината.

                  

ПОСТАНОВЯВА  след прекратяването на брака съпругът да носи предбрачното си фамилно име – С..

 

ОСЪЖДА Ж.С. - Д., ЕГН ********** с постоянен адрес в Република М., У., В., ул. „********“ № 1 със съдебен адрес ***, оф. 212  да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд – К. 20,00 лв. /двадесет лева и 00 стотинки/ окончателна държавна такса по допускане на развода.

 

ОСЪЖДА Р.В.Д., ЕГН ********** ***  да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд – К. 20,00 лв. /двадесет лева и 00 стотинки/ окончателна държавна такса по допускане на развода.

 

 

              Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: