№ 186
гр. Ловеч, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА А.ОВА
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20224300500322 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 44 от 24.03.2022 година, постановено по гр.дело № 604 по описа за 2021
година, Троянският районен съд е осъдил, на основание чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД К. Ц. Б., ЕГН
**********, с адрес: ****** да заплати на А. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: ******,
обезщетение в размер на 2 000 - две хиляди лева, претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в преживените от А. Л. страдания и психически дискомфорт, притеснения и
безпокойство, страх, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното
поведение на ответника К. Б., ведно със законната лихва, считано от 16.07.2021 г. до
окончателно изплащане на сумата, като иска до пълния му размер от 5000 лева отхвърлил,
като неоснователен и недоказан. Присъдил е на страните съответните разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от К. Ц. Б., чрез пълномощника му
адв.С. Ст. от АК-гр.Ловеч, който го обжалва като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила.
Счита, че неправилно ТРС е приел, че с подаването на двете жалби ответникът Б. е
имал за цел да предизвика неблагоприятни последици за ищеца, свързани с неговата работа
1
като полицай в РПУ-град Тетевен. Твърди, че посредством подадените жалби е целял
единствено и само да защити собствените си права и интереси.
По отношение на жалбата, касаеща „гола сеч" на имот в село Ш. пълномощникът
развива доводи, че от показанията на свидетелите се установява, че бащата на доверителя -
лично и чрез наемани от него в продължение на десетилетия лица , е ползвал този имот до
смъртта си през 2013 година, след което той самият е продължил да го ползва и да се
разпорежда с плодовете от овощните насаждения в него, като никой никога не му е оспорвал
владението. Позовава се на документ, издаден от Община-гр.Троян, от който се е уверил, че
имотът в разписния лист е записан на неговия дядо Кр. Б., поради което е бил със
съзнанието, че ако не изцяло негов, то имотът най-малкото е наследствен за него и майката
на ищеца.Посочва като безспорен и факта, че именно ищецът е извършил голата сеч в
имота.Затова реакцията му е била да подаде жалба срещу действията на А. Л., желаейки по
този начин да защити собствените си законни интереси и права.
Относно втората жалба- за лъжесвидетелстване по гр.д.№1224 от 2018 година по
описа на Троянския районен съд счита, че съдът въобще не е коментирал същата, въпреки че
тя е предмет на оплакване от страна на ищеца по делото. Поддържа становище, че тази
жалба също по никакъв начин не би могла да се оценява като злоупотреба с права от страна
на ответника- още по време на съдебното заседание, в което Л. е бил разпитван като
свидетел (посочен от майка си, която е страна по делото), ответникът Б. е реагирал
емоционално и е възразил остро на неговите показания , а в съдебния Протокол от
11.06.2018 година по делото (вложен като доказателство по настоящото дело) дословно е
вписано казаното от него: "Това момче е лъжесвидетел". В подадената по-късно официална
жалба за лъжесвидетелство, Б. пункт по пункт опровергава казаното от неговия племенник
А. Л. и дава обяснение защо казаното от него той смята, че е лъжа.
Изразява несъгласие с приетото от Троянския районен съд, че с двете жалби Б. е имал
за цел да навреди на ищеца Л..Това решение също така представлява за в бъдеще истинска
заплаха за Б. да търси защита на законните си права и интереси под угрозата да носи
отговорност тогава, когато неговите разбирания и виждания не съвпаднат със заключението
на компетентните власти. В тази връзка твърди, че ТРС при формиране на изводите си по
никакъв начин не е отчел факта, че страните по делото са в близка роднинска връзка, че
същите от години водят помежду си имуществени дела във връзка с реституирани им имоти
и отношенията им са крайно изострени, като и двете страни са чувствителни по отношение
на всичко казано или извършено от другата страна. Илюстрира твърдението с поведението
на ищеца, който поискал като свидетел по делото да бъде разпитан сина на К. Б.-Б., а след
като това се е случило, поискал и назначаване на съдебно-графологична експертиза относно
автентичността на подписа на Б. под ,,сведение", представено пред разследващ орган. Затова
счита, че ищецът от своя страна непрекъснато търси поводи за разпри не само с ответника,
но и с неговите близки от тесния семеен кръг.
На следващо място, според въззивника, решението е необосновано, тъй като съдът не
е изложил мотиви в какво се състои злоупотребата с правото на жалба от страна на
2
ответника, която злоупотреба да доведе до негова отговорност за нанесени неимуществени
вреди на ищеца, не е посочил и в какво се изразяват тези неправомерни действия.
Като неправилно изтъква и кредитирането от съда единствено и само показанията на
св.Н.Б., която е майка на ищеца и безспорно е заинтересувана от изхода на процеса и
нейните показания са открито пристрастни. В същото време съдът не е съобразил
показанията на останалите свидетели, които установяват причините, поради които което
ответникът е смятал, че имотът по ИМ е изцяло негов или най-малкото наследствен за него
и майката на ищеца. Не е съобразил и резултата от извършената от Софийската районна
прокуратура проверка за това, дали с подаването на жалбите ответникът не е осъществил
състава на престъплението „набеждаване в извършване на престъпление“ (чл.286,ал.1 от
НК) и че преписката е приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно
производство срещу Б..В тази връзка цитира мотивите на постановлението.
Моли, да бъде постановено решение, с което да се отмени първоинстанционното
решение и - постановено ново, с което съдът да отхвърли изцяло предявения иск със
законните последици относно сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
адвокат А. Ч.- пълномощник на А. Л. Л., в който излага съображения за нейната
неоснователност.
Счита, че от всички събрани доказателства по делото се установява основателността
на претенциите на ищеца.Поддържа становището си, че ответникът К. Ц. Б. под претекст, че
търси защита за свои нарушени права, е изложил неистински факти и обстоятелства относно
личността на ответника, като с тези свои действия му е причинил тежки и непоправими
неблагоприятни последици, лично на него, основно свързани със семейството му, близките и
приятелите му, с работата му, като са се отразили неблагоприятно на личния и
професионалния му живот, на семейната му и социална среда. Действията на ответника К. Б.
са причинили значителни неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в психическо и
емоционално страдание, които продължават и към настоящия момент, а ответникът не е дал
повод за това. Повтаря изложените в исковата молба твърдения и обстоятелства и цитира
откъси от постановления на прокуратурата.Като неотносими към спора определя
представените от ответника писмени доказателства. Подчертава, че целта на преписките е
неговият доверител да бъде набеден в извършване на престъпления от общ характер, като
нито един от изложените от ответника факти и обстоятелства не отговарят на
действителността. Обобщава, че от събраните по делото доказателства се установява, че още
при самото депозиране на жалбата К. Б. е бил наясно и е съзнавал, че изнесеното от него е
недостоверно, но го е направил единствено с цел да навреди на ищеца.От страна на
ответника К. Б. е налице злоупотреба с права, които действия са противоправни. В резултат
на действията на ответника са причинени на ищеца неимуществени вреди, които следва да
бъдат обезщетени по реда на чл. 52 от ЗЗД.
Подадена е и насрещна въззивна жалба от А. Л. Л. срещу решението, в частта, с
която е отхвърлен предявения иск за разликата до пълния претендиран размер от 5 000 лева.
3
Счита решението за неправилно в тази част, тъй като присъдената сума от 2000 лева не е
еквивалентна на причинените увреждания. Повтаря изложените в отговора на въззивната
жалба аргументи за основателност на претенцията.
Моли да бъде постановено решение, с което да се уважи изцяло предявения иск за
неимуществени вреди в размер на 5 000 лева и да му бъдат присъдени разноските за
въззивната инстанция.
В съдебно заседание А. Л. се представлява от адвокат А. Ч., който поддържа жалбата
и оспорва жалбата на насрещната страна. К. Б. се явява лично и с адвокат С. Ст. от АК
Ловеч, която поддържа подадената въззивна жалба и оспорва насрещната въззивна жалба.
От приложените доказателства по гр.дело № 604/2021 година на Троянския районен
съд, като съобрази и становището на страните по делото, в съответствие със задължението
си по чл.235 от ГПК, съдът приема следното:
Въззивното производство е допустимо, тъй като жалбата срещу решението е
подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което следва да се разгледа по същество.
Ищецът А. Л. Л. е предявил пред Троянския районен съд иск за осъждане на К. Ц. Б.
да му заплати сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди, изразяващи се в преживените страдания и психически дискомфорт,
притеснения и безпокойство, страх, които са пряка и непосредствена последица от
неправомерно поведение на ответника К. Б. - недобросъвестно изнесени лъжливи
обстоятелства в жалба с вх.№ 785500-125/04.10.2019 г. до Директора на Дирекция
„Вътрешна сигурност“ при Министерство на вътрешните работи и Районна прокуратура
Троян, ведно със законната лихва, считано от 04.10.2019г. и до окончателно изплащане на
сумата.
Ответникът е оспорил иска като неоснователен.
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Страните по делото са в родствени връзки- ответникът и майката на ищеца- Н.Б. са
първи братовчеди (според удостоверение № 8/01.02.2018 г. на н.м. с.Ш. за наследници на
Кр. Ц. Б., починал на 07.06.1981г.) и между тях съществуват спорове, включително и
съдебни във връзка с наследствени имоти. Това се установява от приложените по преписка
№ 938/2020 г. на РП-Ловеч,ТО-Троян, писмени документи, включително и съдебни решения
относно реституирани по ЗВСОНИ одържавени недвижими имоти, както и земеделски земи,
правото на собственост върху които е възстановено по реда ЗСПЗЗ, и които са били
собственост на Кр. Ц. Б..
А. Л. Л. е бивш държавен служител на Областна дирекция на МВР Ловеч за периода
от 21.06.2016 г. до 01.10.2021 година, видно от удостоверение № 15180/19.10.2021 г. на ОД
на МВР-Ловеч. През 2019 година е бил мл. инспектор в РУ на МВР - гр. Тетевен.
През 2016 година ищецът А. Л., заедно със своята майка Н.Б., отишли при кмета на
с.Ш. и поискали да им разреши да изсекат стари ябълкови дървета, намиращи се в
4
собствената им овощна градина в землището на селото, засадени от техния дядо Кр. Б..
Получили разрешението, като няма спор, че дърветата са изсечени и извозени от ищеца.
На 04.10.2019 г. ответникът К. Ц. Б. е подал чрез народния представител инж. И.М.
до Директора на Дирекция „Вътрешна сигурност" при Министерството на вътрешните
работи, жалба с вх. № 785500-125, в която е изложил, че Л. е извършил гола сеч на
наследствената им овощна ябълкова градина- парцел от три декара с кад.№ 83212.501.948,
находяща се в с. Ш.. Описал, че дърветата са извозени от ищеца със собствен товарен
автомобил и са продадени в селото за огрев. Поискал е да се извърши проверка и да му бъде
даден отговор на конкретни въпроси- относно наличие на съгласие на останалите
съсобственици, основанието за сечта, разрешение и др.
По повод жалбата е образувана прокурорска преписка № 2641/2019 г. на Окръжна
прокуратура-Ловеч и с постановление от 23.10.2019 г. на окръжния прокурор Ловеч е
възложено на МВР, Дирекция „Вътрешна сигурност“ да извърши проверка и да изясни
отговарят ли на действителността сочените в сигнала на К. Б. обстоятелства.По-късно към
преписката е присъединена и преписка № 63/2020 г. на ОРП –Ловеч, също образувана по
заявление на Б. срещу Л., тъй като касае един и същи случай.
С Постановление от 08.01.2020 г. зам.окръжен прокурор при ОП-Ловеч е отказал да
образува наказателно производство и прекратил преписката като е приел, че в хода на
проверката не са събрани достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер от
полицейския служител А. Л., поради което не са налице визираните в НПК основания за
образуване на наказателно производство. Отказът е отменен от Апелативна прокуратура-
Велико Търново, но с Постановление от 04.06.2020 г. Ловешката окръжна прокуратура
повторно е отказала да образува досъдебно производство по преписката.
По жалба на ответника в Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР също е била
образувана преписка вх.№ 785500-6042/28.10.2019 г. (която е присъединена към №
2641/2019 г. на ОП –Ловеч) и по повод на която ищецът е бил проверяван двукратно от
съответните служби. Разпитвани са и негови близки.
На 11.08.2020 г. Б. е депозирал друга жалба до директора на Дирекция „Вътрешна
сигурност" на МВР, в която обвинил Л. в лъжесвидетелстване при даване на показания като
свидетел по гр.дело № 1224/2018 г. на ТРС (за делба). Подробно е изложил доводи,
опровергаващи показанията му, записани в протокола от съдебното заседание.
По делото е приета като доказателство и Преписка № 938/2020 г. на Районна
прокуратура-Троян, образувана по постъпил сигнал от Дирекция „Вътрешна сигурност“-
МВР София, заедно с жалбата от К. Ц. Б. относно твърдения за лъжесвидетелстване от А. Л.
в съдебното заседание на 11.06.2018 по гр.дело № 1224/2017 г. на РС Троян.След събиране
на доказателства и извършената проверка районният прокурор е издал Постановление от
06.10.2020 година, с което е отказал да образува досъдебно производство и прекратил
преписката поради липса на престъпление. Мотивирал се е, че решението на гр.дело №
1224/2017 г. е влязло в сила, като в мотивите си съдът е обсъждал и показанията на св.Л., на
които е дал вяра.
5
С Постановление от 23.10.2020 г. по преписка 5390/2020 г. копия от материалите по
пр.пр.2641/2019 г. на ОП-Ловеч са изпратени на Софийска районна прокуратура по
компетентност, касателно престъпление по чл.286 НК, като са дадени и указания. С
Разпореждане от 02.11.2020 г. по преписка № 29414 на СРП е наредено да се извърши
проверка във връзка със сигнала на К. Б., като същевременно са дадени указания да се
прецени наличието на данни за извършено от жалбоподателя Б. престъпление по чл.286 от
НК.
На 07.10.2020 година прокурор в СРП е отказал да образува досъдебно производство
по пр.пр. 513000-54927/20г. по описа на 05РУ-СДВР, пр.пр.29414/20г./М-201/20г./ по описа
на СРП,като е приел, че в преписката не се съдържат достатъчно данни за осъществен състав
на престъплението по чл.286,ал.1 НК („набедяване“) от К. Ц. Б., както и за друго
престъпление от общ характер по смисъла на НК.
От приложения към преписката на прокуратурата Протокол от 20 август 1986 г. по
гр.дело № 333/1986 година на Троянския районен съд се установява, че в производството по
делото е постигната спогодба между наследниците на Кр. Б. относно делбата на оставени в
наследство от него имоти, при която наследодателят на ответника- К.Кр. Б. е получил в
собственост друг имот- дворно място със стара паянтова сграда- парцел Х- 572 в кв.3 по
плана на с.Ш., а А. Кр. Б. (дядо на ищеца) е получил в свой дял незастроено дворно място
съставляващо имот пл.№ 948 в кв.54 по плана на с.Ш., с площ от 3434 кв.м., което е с
уредени рег.сметки и съставлява съответно парцели V-948, VI-948, VII-948 и VIII-948 в
кв.54 по плана на селото. Именно в този имот ищецът е извършил сеч на овощните дървета.
За претърпените от ищеца неимуществени вреди са събрани гласни доказателства.
Разпитаната по делото Н. А.ова Б. е майка на ищеца. Твърди, че в началото на есента
на 2019 г. с Л. трябвало да пътуват, но той се обадил, че трябва да му занесе документите
за собственост на техен имот, находящ се в с. Ш., тъй като го викали в полицията. Намерила
документа, който представлява съдебен протокол от гр.дело от 1986 г. и заедно с
удостоверение за наследници го занесла в полицията. Ищецът обяснил на Б., че ответникът е
подал жалба против него по повод разчистването на описания имот. Срещу Л. започнала
проверка от вътрешна сигурност. Свидетелката заявява, че имотът представлява УПИ, а не
ябълкова градина и че дърветата са отсечени с моторни резачки от А., другия син и от
други хора. На следващата 2020 г. в края на лятото Б. разбрала от сина си, че отново има
проверка от Дирекция „Вътрешна сигурност", която се извършвала в Плевен, като поводът
бил отново жалба на Б. срещу Л. по повод приключило и влязло в сила съдебно решение по
дело на ТРС с предмет съсобствен наследствен имот на свидетелката, нейната сестра и К. Б..
Според свидетелката извършените проверки са повлияли на служебното положение
на сина , както и на психическото му състояние. Резултатът от подобни проверки не се
свежда до знанието на проверявания, нито до полицейското управление, в което работи. В
полицията в Тетевен, колегите му подмятали на майтап, че щом има „ Вътрешна сигурност“,
тя е за А. Л.. Б. твърди, че Л. станал по-затворен, по-уязвим, по-неконтактен. Пояснява, че
6
реално собственици на имота в с. Ш. са тя и сестра , а синът дошъл да им помогне при
разчистването на мястото, но жалбите са пуснати против него, а не против собствениците на
имота.
Свид. Б. Б. е син на ответника. Излага, че между неговия баща и свид. Б. се водят
съдебни дела по повод техни реституирани наследствени имоти. Потвърждава, че Л. е
извършил гола сеч в място, находящо се в с. Ш., което е било овощна градина с ябълкови
дървета и въпреки, че е заявил, че ще го облагородят, не полагали никакви грижи и имотът
обрасъл и запустял. Свидетелят заявява, че в гр. Тетевен е обществена тайна, че Л. се
занимава с продажба на дърва за огрев.Ясно му е, че отсечените дърва от овощната градина
са продадени. Счита, че ищецът не се ползва с авторитет в Тетевен. В с. з. пред РС на
свидетеля е предявено „сведение" от 11.11.2019 г. дадено от него и находящо се в
преписката на Окръжна районна прокуратура № 2641 от 2019 г. ,като Б. е потвърдил, че
подписът е негов и той собственоръчно го е написал.
По искане на ищеца съдът е допуснал и приел заключение по графологическа
експертиза, при която вещото лице М.К. е констатирал, че подписът под сведението
действително е на свидетеля Б. Б..
Свидетелят Д.М.Р. е бил служебно при кмета на с.Ш., когато ответникът дошъл и
започнал да пита във връзка с градината с ябълки дали кметът е издавал разрешение за сеч,
за превоз и какви документи са му представени. Свидетелят се оттеглил, не знае какви са
отношенията между страните по повод на този имот, виждал е неговите баба и дядо, но не
знае кой е собственикът.
Св. П.Х.К. знае спорния имот, който представлява овощна градина, която била на
дядо Кр. Б. и баба Й., а след смъртта им- имотът е наследен от Ц. Б., бащата на К..Ц. го е
засаждал с картофи и боб и е косял тревата между дърветата.Не е чувал да е имало спорове
за имота. Свидетелят се е обадил на К., за да го уведоми, че се извършва сеч на овощните
дървета и се товарят.
Св.Н.Р.Р. също знае, че имотът е на доктор Ц. Б. и е бил ограден с мрежа. Не знае кой
е отсякъл овощните дървета, които били много.
При така изложените факти, могат да се направят следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД, според който всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Правото да получи обезщетение за имуществени и немуществени вреди от
непозволено увреждане имат онези лица, които са понесли такива вреди. А за да бъде
уважен искът е необходимо ищецът да докаже всички елементи от състава на деликта
(непозволеното увреждане), които са : противоправно деяние, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата и вина. Единствено вината се предполага до доказване на противното,
съгласно презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.
Първата предпоставка за уважаване на иска е наличие на деяние- действие или
бездействие. Отговорност за непозволено увреждане се носи не само при нарушение на
7
писана норма, но и на общото правило да не се вреди другиму. Обезщетение може да се
присъди, както когато ответникът с поведението си е накърнил правно защитими права на
ищеца, така и когато го е злепоставил в обществото, пред близки и приятели.
Според ищеца, ответникът е действал недобросъвестно- с цел да бъдат увредени
негови права и интереси и е налице злоупотреба с права, които действия са противоправни.
В Конституцията на Р.България е гарантирано правото на гражданите да подават
жалби до държавни органи, както и правото на защита, когато са нарушени негови права или
законни интереси и това е правомерна дейност. Съдебната практика ( напр. Решение № 245
от 5.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2014 г., III г. о. и Решение № 758 от 11.02.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о., ГК ) е непротиворечива и приема, че е налице
злоупотреба с право, обуславяща деликтната отговорност на извършителя, когато това право
е упражнено извън неговите рамки и целите, за които е предвидено. Тези рамки са
определени в чл.57, ал.2 от КРБ, в който не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното
упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други, и в чл.8,ал.2 ЗЗД,
който разпорежда, че лицата са длъжни да се ползват от правата си, за да задоволяват своите
интереси, като не могат да ги упражняват в противоречие с интересите на обществото.
Използването на правото от неговия носител извън тези рамки и в нарушение на тези
забрани, представлява злоупотреба с правото и обуславя неговата противоправност. И тъй
като противоправността не се предполага, тя трябва да бъде доказана от ищеца, който
претендира да получи обезщетение за претърпени вреди.
В посочените по-горе решения се приема, че „злоупотреба с право (противоправно
поведение) е налице, когато искането не е отправено с цел да бъдат взети необходимите
мерки от страна на държавния орган, а когато молителят знае, че обстоятелствата са
неверни, но подава искането си, за да навреди другиму, или за да накърни друг обществен
интерес“.
Настоящият въззивен състав счита, че ищецът не е доказал, че ответникът е извършил
злоупотреба с правото си да подаде жалба до прокуратурата и МВР и че е действал
недобросъвестно. Подаването на жалба до компетентните органи е действие, което само по
себе си не е укоримо, дори когато тя е неоснователна, стига с нея да не се цел увреждане на
лицето срещу когото е насочена (арг.от Решение № 1347 от 18.12.2008 г. на ВКС по гр. д. №
5006/2007 г., II г. о.). В случая ответникът е бил убеден, че с действията си по изсичане на
процесните дървета, ищецът е увредил интересите му, тъй като е считал, че имотът е
наследствен, респ.съсобствен, т.е. защитавал е свои интереси. Липсата на умисъл за
увреждане се потвърждава от показанията на свидетелите К. и Р., които са заявили, че
имотът е бил на Ц. Б. (баща на ответника), който до смъртта си е ползвал имота и това е
била и причината свидетелят да уведоми ответника за извършената сеч. Действително, от
приложения писмен документ- Протокол от 20 август 1986 г. по гр.дело № 333/1986 година
на Троянския районен съд се установява, че процесната овощна градина е останала в
собственост на А. Кр. Б. (баща на майката на ищеца), но видно от приложеното извлечение
от Разписен лист на с.Ш. към действащия регулационен план, поземленият имот с кад.№ 948
8
все още е записан на името на Кр. Ц. Б., общия наследодател на страните. Посоченият
протокол е представен от майката на ищеца във връзка с подадена молба от нея на
19.11.2019г. до СГКК за изменение на кадастрален план, а жалбата на ответника я
предхожда, видно от удостоверение изх.№ 20-81532-25.11.2021 г. на Началника на СГКК-
Ловеч. Следва да се отбележи, че по делото няма писмени доказателства относно
разрешението за сеч и транспортиране на дървесината, за количеството, нито името на
титуляра на това разрешително, а от проверката на прокуратурата и изнесеното в
постановленията се съдържа информация, че кметът на с.Ш.- М.С. е написал служебна
бележка на Н. А.ова и синът А., но преписка в кметството или други документи
няма.Това се потвърждава и от писмо (на стр.78 от делото) на кмета на с.Ш., че в архива на
селото не са открити разрешително за сеч, документ за собственост, скица и превозен билет
за имот с идентификатор № 83212.501.948 по кадастралната карта на селото.
В постановлението на окръжния прокурор по пр.пр.№2641/2019 г.от 04.06.2020 г. е
отразено, че според проверката Л.Г. Л., баща на ищеца се е занимавал с преработка на
дървен материал и е притежавал собствена марка и дневник към ДЛ с.Ч.в., но е установен и
факта, че телефонът на А. Л. е бил вписан за контакт и предлаганата услуга е била последно
активна през 2017 г., има и разпечатки от обявите в интернет сайтове. В преписката се
съдържа и изготвено и подписано от А. Л. сведение от 16.04.2020 г., в което той признава,
че е представил телефона си за контакт, както и че е споделял информация на интернет
страница относно магазин за дрехи- втора употреба, който също е бил собственост на
неговия баща и се е намирал в гр.Тетевен.Не е смятал, че с тези действия е нарушил закона
или е навредил на работата си като държавен служител, тъй като не е упражнявал търговска
дейност. Тези обстоятелства дават основание на съда да приеме, че липсва противоправност
в действията на ответника във връзка с подадената жалба досежно изсечените дървета и
твърденията му.
Съдът приема, че и при подаване на жалбата от К. Б. относно показанията на А. Л.
като свидетел по гр.дело № 1224/2018 г. на ТРС и които той квалифицира като
лъжесвидетелстване, също липсва противоправност. Не се касае и за недобросъвестно
упражняване на правото му да подаде тъжба с цел да увреди ищеца. Видно е от протокола на
съдебното заседание, че в него е записана репликата на Б., че свидетелят лъжесвидетелства.
Спорът между страните по това дело, свързан с делба на наследствени имоти, е разгледан от
съда поради невъзможността те да уредят доброволно имуществените си отношения, като
всяка от страните е ангажирала свидетели, които да установят изгодни за нея факти и
обстоятелства. Следва да се има предвид, че отношенията между съделителите са били
усложнени във връзка с делбата, а ищецът е свидетелствал в полза на страна, с която е в
родствена връзка- в този случай в чл.172 ГПК е предвидено свидетелските показания на
роднините да се преценяват с оглед на всички данни по делото, като се има предвид
възможната тяхна заинтересованост. Подаването на жалбата от Б. в конкретния случай е
израз на субективното му усещане, че показанията на Л. не отговарят на истината (според
неговите представи) и са насочени срещу неговите интереси, но злоупотреба с право ще има,
9
когато жалбата е отправена не с цел проверка на твърденията, а когато подалият жалбата
знае, че показанията са неверни и въпреки това я подава с цел единствено да навреди на
ищеца или да накърни друг обществен интерес. (Решение № 53 от 4.04.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 1913/2017 г., III г. о., ГК; реш. № 758/11.02.11 по гр. д. № 1243/09, IV г.о., реш. №
245/05.11.14 по г. д. № 1734/14, III г.о.). Отказът на прокуратурата за образува досъдебно
производство срещу ищеца по повод подадените от ответника жалби, не е основание за
ангажиране на деликтната отговорност на Б. в настоящето производство. В тази връзка
следва да бъде отбелязано, че с Постановление от 07.10.2020 година за отказ да се образува
досъдебно производство по пр.пр. 513000-54927/20г. по описа на 05РУ-СДВР,
пр.пр.29414/20г./М-201/20г./ срещу К. Ц. Б., прокурор в СРП е приел в мотивите, че в
преписката не се съдържат достатъчно данни за осъществен състав на престъплението по
чл.286,ал.1 НК („набедяване“), както и за друго престъпление от общ характер по смисъла
на НК.
Поради това, че противоправно поведение на ответника не се доказа, не е налице
тази предпоставка на чл.45 ЗЗД за ангажиране на деликтната му отговорност, предвид
твърдяната злоупотреба с право.
Не се доказва и втората кумулативна предпоставка за уважаване на иска- вреда.
Според заявеното в исковата молба претърпените от ищеца неимуществени вреди се
изразяват в притеснения и безпокойство, нервно напрежение, несигурност на работното
място, влошаване на нормалния ритъм на живот, психическа травма, унижение и
потиснатост. Единственият свидетел, който е разпитан относно тези твърдения е майката на
ищеца, която е заинтересована страна и показанията следва да бъдат преценени , съгласно
чл.172 ГПК с оглед на всички други данни по делото. Писмени доказателства за твърденията
няма. По същия начин съдът намира за заинтересовани и показанията на св. Б. Б., който е
син на ответника. Във връзка с действия на последния при предоставяне на „сведение“ за
проверяващия орган, съдът е изслушал заключение по съдебна графологична експертиза,
която е потвърдила автентичността на неговия подпис пред разследващия орган. Този факт
подкрепя извода на съда за влошените отношения между страните, които макар и роднини,
не са успели да съхранят разбирателството и уважението, които са имали техните
наследодатели.
Не са налице и останалите кумулативно дадени предпоставки за уважаване на
претенцията – причинна връзка и вина. Вината може да е под формата на умисъл (пряк или
евентуален) или на непредпазливост (самонадеяност или небрежност). Презумпцията на
чл.45, ал.2 ЗЗД се оборва от събраните писмени и гласни доказателства, от които не може да
се направи извод, че със своите действия К. Б. виновно е причинил вреди на ищеца.
С оглед на това претенцията на А. Л. Л. за осъждането на К. Ц. Б. да му заплати, на
основание чл.45 ЗЗД, сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в страдания и психически дискомфорт, притеснения и
безпокойство, нервно напрежение, несигурност на работното място, влошаване на
нормалния ритъм на живот,неприятни душевни усещания, унижение и накърняване на
10
честта и достойноството, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното
поведение на ответника К. Б., следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Предвид изложеното и поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с
тези на Троянския районен съд, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло.
При този изход на процеса А. Л. следва да бъде осъден да заплати на К. Б. разноските
по делото за двете инстанции, на основание чл.78, ал.3 ГПК, които са общо в размер на
1110.00 включващи 40.00 лева държавна такса и адв.възнаграждения от 580.00 и 490.00 лева
на адвокат С. Ст., за което са представени договори за правна помощ. На ищеца не се
дължат разноски.
Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло РЕШЕНИЕ № 44 от 24.03.2022 година, постановено по гр.дело № 604
по описа за 2021 година по описа Троянският районен съд и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: ****** срещу К. Ц.
Б., ЕГН **********, с адрес: с. Ш., ****, иск по чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата 5000.00
(пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
вследствие на недобросъвестно изнесени лъжливи обстоятелства в жалба с вх.№ 785500-
125/04.10.2019 г. до Директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при Министерство на
вътрешните работи и Районна прокуратура Троян, ведно със законната лихва, считано от
04.10.2019 година до окончателно изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА А. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: ******, да заплати на К. Ц. Б., ЕГН
**********, с адрес: ******, на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото общо в
размер на 1110.00 ( хиляда сто и десет) лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3,т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11