Р Е Ш Е Н И Е
№321
гр.
Добрич, 04.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Добрич, в публично заседание на шести
октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря, Стойка
Колева и прокурора, Димитър Димитров, разгледа докладваното от председателя
административно дело № 388 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и сл. от АПК, във вр с чл.
1, ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на Т.П.К. с адрес ***,
подадена чрез адв.К.Д. ***. Исковата молба е предявена срещу Община Варна с
искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 973,68
лева, ведно със законната лихва, считано от 26.01.2017 г. до окончателното
изплащане на главницата, претърпени в резултат на отменен незаконосъобразен
подзаконов нормативен акт - Наредба за определяне размера на местните данъци на
територията на Община Варна в частта й на чл.34, ал.2, изменен с Решение № 93-1
по протокол № 4/28.12.2015 г. на Общински съвет-Варна.
І. Становища на страните
В исковата молба се твърди, че ищецът е придобил
недвижим имот, описан в Постановление за възлагане на недвижим имот по
изпълнително дело № 20117110400755 с изх. № 13378/28.03.2016 г., издадено от
частен съдебен изпълнител Д.П. –Я. и вписано в Служба по вписванията-Варна под
вх. рег.№ 13366/14.06.2016г., акт № 97, том ХХХV, № 1826/2016 г. Имотът бил на
стойност 243 420 лева, поради което ищецът заплатил на Община Варна данък
за придобиване на имущество в размер на 3 % от стойността на имота или
7 302,60 лева. Размерът на данъка от 3 % бил определен от Общински съвет -
Варна с Решение № 93-1 по Протокол № 4/28.12.2015г., с което била изменена
разпоредбата на чл.34, ал.2 от Наредба за определяне на размера на местните
данъци на територията на Община Варна от 2,6 % от стойността на придобитото
имущество на 3 %. Изменението на чл.34, ал.2 от общинската наредба било
обжалвано и отменено с Решение № 980 от 27.04.2016г., постановено по адм.дело №
190/2016 г. по описа на Административен съд –Варна, влязло в сила на 26.01.2017
г., когато е оставено в сила с Решение № 1091 по адм.д. № 8805/2016 г. по описа
на Върховен административен съд. След отмяната на изменението на чл.34, ал.2 от
общинската наредба ищецът счита, че следвало да се прилага предишната редакция
на чл.34, ал.2 от наредбата, която определяла, че размерът на горепосочения
данък е 2,6 %. Затова претендира, че внесеният от него данък за горницата над
2,6 % е недължимо платен и претендира присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 973,68 лева, представляващ разликата от сумата,
която е внесъл като данък и сумата, която би дължал по силата на чл.34, ал.2 от
Наредбата преди изменението. Моли съдът да му присъди и законната лихва върху
претендирата сума, считано от 26.01.2017 г., датата на влизане в сила на
решението на Административен съд –Варна, с което е отменено увеличаването на
данъка на 3 % чрез изменение на чл.34, ал.2 от Наредбата.
Ответникът, Община Варна чрез юрисконсулт М.Д.,
изразява становище за неоснователност на исковата молба и моля тя да бъде
отхвърлена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура-Добрич, прокурор
Димитър Димитров счита, че в конкретния случай е реализиран фактическия състав
на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и исковата претенция като основателна
следва да се уважи.
ІІ. От фактическа страна, съдът приема за установено
следното:
С Определение № 10720/05.08.2020 г., постановено по
адм.дело № 6878/2020 г. на Върховен административен съд, Трето отделение,
поради отвод на всички съдии от Административен-съд –Варна, делото е изпратено
по подсъдност на настоящия съд.
От доказателствата се установява, че ищецът, Т.П.К. ***
е придобил правото на собственост върху недвижим имот – дворно място с площ от
10 150 кв.м., ведно с построените върху него сгради, находящ се в с.Каменар,
Община Варна, за сумата от 243 420 лева при участие в публична продан по
реда на глава 43 от ГПК, видно от Постановление за възлагане на недвижим имот
по изпълнително дело №20117110400755 с изх. № 13378/28.03.2016 г., издадено от
частен съдебен изпълнител Д.Петрова –Янкова и вписано в Служба по
вписванията-Варна под вх. рег.№ 13366/14.06.2016г., акт № 97, том ХХХV, №
1826/2016 г.(л.7-9 от адм.д. № 495/2020 г.) Постановлението за възлагане на
недвижимия имот е влязло в сила на 27.04.2016 г. С преводното нареждане от
26.04.2016 г. ищецът е внесъл по сметка на Община Варна в Централна
кооперативна банка“ АД –клон Варна сумата от 7 302,60 лева като в основанието
за плащане е посочено изпълнително дело № 20117110400755 по описа на частен
съдебен изпълнител Д.П. –Я. Съдебният изпълнител е отбелязал в постановлението
за възлагане на недвижим имот, че на 26.04.2020 г. местните данъци и такси са
платени.
Горното обстоятелство не се оспорва от ответника.
Съгласно чл.45, ал.1 във вр. с чл.44, ал.1 и чл.ал.1,
т.4 от Закона за местните данъци и такси (ЗМСМА), приобретателят на недвижим
имот дължи заплащане на данък за възмездно придобиване на имущество, който
постъпва в общинския бюджет. С чл.1, ал.2 от ЗМСМА законодателят е предоставил
на общинските съвети правото да определят размера на този вид данък.
Към момента на заплащането на дължимите местни данъци
и такси във връзка с закупуването от ищеца при публичната продан на процесния
имот, т.е. към 26.04.2020 г., данъкът за възмездно придобиване на имущество е
определен от Общински съвет –Варна в размер на 3 %, видно от чл.34, ал.2 от
Наредба на Общински съвет-Варна за определяне размера на местните данъци на
територията на Община Варна. В Наредбата е посочено, че размерът на данъка от 3
% е определен с Решение № 93-1(4) от 28.12.2015 г. на Общински съвет –Варна,
публ. на 05.01.2016 г. във вестник „Черно море“ бр.2/5198/.
По искане на ищеца като доказателство по настоящото
дело е прието адм.дело № 190/2016 г. по описа на Административен съд Варна, от
което е видно, че е образувано по оспорване на чл.34, ал.2 от Наредба на
Общински съвет-Варна за определяне размера на местните данъци на територията на
Община Варна. Жалбата е срещу размера на данъка от 3 на сто върху оценката на
прехвърляното имущество, определен с Решение № 93-1 по Протокол № 4 от 28.12.2015
г. на Варненски общински съвет.
С Решение № 980 от 27.04.2016г., постановено по
адм.дело № 190/2016г. Административен съд –Варна е отменил чл.34, ал.2 от
Наредбата в редакцията му, изменена с Решение № 93-1 по Протокол № 4 от
28.12.2015 г. на Варненски общински съвет, предвиждаща размер на данъка от 3 %.
Решението е оставено в сила с Решение № 1091от 26.01.2017 г. по адм.д. №
8805/2016 г. по описа на Върховен административен съд, т.е. съдебното решение за
отмяна на подзаконовия нормативен акт, предвиждащ данък от 3 % за придобиване
на имущество, е влязло в сила на 26.01.2017 г.
Преди изменението на подзаконовия нормативен акт нормата
на чл.34, ал.2 от Наредбата е предвиждала размер на дължимия данък за
придобиване на недвижимо имущество от 2,6 % върху оценката на прехвърляното
имущество, което се установява от представената наредба във редакцията й преди
изменението от 28.12.2015г. с решение № 93-1, приложена в адм.д. № 495/2020 на
стр.24-44.
С оглед
изложеното съдът приема за доказани твърденията в исковата молба, че на
27.04.2016 г., ищецът Т.П.К. *** е придобил въз основа на влязлото в сила
Постановление за възлагане на частен съдебен изпълнител Даниела-Петрова Янкова
по изп. дело № 20117110400755 правото на собственост върху недвижим имот, за
който е заплатил по сметка на Община Варна чрез банков превод сумата от 7
302,60 лева, представляваща дължимия данък от 3 % за придобиване на недвижимо
имущество, съгласно чл.45, ал.1 от ЗМСМА. Съдът приема също за установено,
че дължимият данък е определен от ищеца
при внасянето му в размер на 3 % от продажната цена на имота, съобразно
действащата към този момент разпоредба на чл.34, ал.2 от Наредбата, приета от
Общински съвет-Варна.
ІІІ. По допустимостта на иска:
При извършената проверка за допустимост на предявения
иск, настоящият съдебен състав счита, че са налице положителните процесуални
предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по
предявената претенция, с която е сезиран. Пасивната процесуална легитимация е
правилно определена, съобразно правилото на чл.205 от АПК. Искът е предявен
срещу Община Варна, която е юридическото лице, съгласно чл.14 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация. Отговорността се носи от общината, тъй като към
нея организационно и бюджетно е включен общинският
съвет, като орган на местното самоуправление в общината, който съобразно чл.1,
ал.2 от ЗМДТ е оправомощен да определя с наредба размера на местните данъци,
вкл. и процесния данък по чл.1, ал.1, т.4 от ЗМДТ.
Исковата молба е предявена на 18.02.2020 г., т.е. след
влизането в сила на изменението на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, публ. ДВ. бр.94 от 29
ноември 2019г.
Предвиденият с чл.8, ал.3 от ЗОДОВ специален начин на
обезщетение, препятства прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото правните
последици по чл.195, ал.2 от ЗОДОВ са били уредени от органа, но не препятства
търсене на вреди по реда на ЗОДОВ, причинени от действието на отменения
подзаконов нормативен акт, в случай, че не са уредени от органа по специалния
ред на чл.195, ал.2 от ЗОДОВ.
По делото ответникът не твърди и не представя
доказателства да е обезщетил вредите по реда на чл.195, ал.2 от АПК. Затова
исковата претенция следва да бъде разгледана и преценен конкретно в съответствие
с материалноправните предпоставки по ЗОДОВ и прилагане на процесуалните правила
по чл. 203 и с. от АПК.
Ето защо, настоящият съдебен приема, че предявеният
иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в
производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, като съобразно чл.133, ал.6 от АПК, делото е изпратено за разглеждане на Административен съд - Добрич.
ІV. По основателността на исковите претенции
1.Предявеният иск срещу Община Варна за присъждане на
обезщетение в размер на 973,68 лева, представляващо платен размер на данъка за
придобиване на недвижимо имущество над определения с чл.34, ал.2 от общинската
наредба размер от 2,6 на сто от оценката на имота, е основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на
отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни
актове.
Следователно, отговорността на общината възниква при
наличието на няколко предпоставки: 1.незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата при или по повод
изпълнение на административна дейност; 2. реално претърпяна вреда /имуществена
и/или неимуществена/ и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
По делото се установява наличието на горепосочените
предпоставки.
Налице е незаконосъобразен подзаконов нормативен акт,
отменен по съответния ред и претърпяна вреда.
В
случая не е спорно, че отмяната на незаконосъобразния подзаконов нормативен
акт, т.е. на чл.34, ал.2 от Наредбата, изменена с Решение № 93-1 по протокол 4/
28.12.2015 г., определящ размер на данъка за придобиване на недвижимо имущество
3 % от стойността на имуществото, е влязла в сила на 26.01.2017 г.
Безспорно е също, че ищецът е претърпял вреда на 26.04.2016 г., тъй като тогава е заплатил по сметка на Община Варна сумата от 7302,60 лева – данък за придобиване на имущество, определен в размер на 3 % по чл.34, ал.2 от общинската наредба.
Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен
акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, но
това не означава, че следва да се счита за законосъобразен да момента на
отмяната му. Нормата на чл.195, ал.1 от АПК не презумира законосъобразността на
подзаконовия нормативен акт, преди влизането в сила на отменителното съдебно
решение.
Със Закон за изменение и допълнение на ЗОДОВ, публ. ДВ
бр. 94 от 29.11.2019г. е допълнен чл.1, ал.1 като е разширен обхватът на
отговорността с израза "както и за вредите, причинени от действието на
отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни
актове".
Видно от мотивите към законопроекта, целта на
допълнението е да се разшири обхвата на закона и да се преодолеят последиците
от Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016 г. по тълкувателно дело № 2/2015 г.
на ВАС, ОССК, I и II колегия, което е задължително за съдилищата, а именно че
вредите, причинени на гражданите и юридическите лица при или по повод
изпълнението (действието) на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да
бъде отменен като незаконосъобразен или отменен за нищожен, не подлежат на
обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Посочено е в мотивите, че
предлаганата промяна ще създаде необходимите гаранции за защита от вреди в тези
случаи.
В случая не е спорно, че отмяната на незаконосъобразния
подзаконов нормативен акт, т.е. на чл.34, ал.2 от Наредбата, изменена с Решение №
93-1 по протокол 4/ 28.12.2015 г., определящ размер на данъка за придобиване на
недвижимо имущество 3 % от стойността на имуществото, е влязла в сила по-късно,
на 26.01.2017 г., но с оглед разширяването на обхвата на отговорността с
изменението и допълнението на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тази вреда следва да бъде
обезщетена.
Налице е и причинна връзка между отменения като
незаконосъобразен подзаконов нормативен акт и причинената вреда.
От данните по делото е видно, че последиците от
отмяната на чл.34, ал.2 от Наредбата, определяща размер на данъка от 3 %, се
изразяват в прилагане на нормата в предишната й редакция, която предвижда размер
на данъка от 2,6 %.
Следователно към момента на заплащането на данъка,
изискуемият негов размер не е този, който ищецът е заплатил от 7 302,60
лева, а 6 328,92 лв., определен като 2,6 % от заплатената за имота
продажна цена от 243 420 лв.
Затова съдът приема, че за разликата от 973,68 лева
между дължимия данък, вследствие на отмяната на чл.34, ал.2 от Наредбата, и
между действително внесеният на 26.04.2016 г. ищецът е претърпял имуществена
вреда, която следва да бъде обезщетена.
2.Основателен е и акцесорният иск за заплащане на
законна лихва върху обезщетението за вреди, считано от датата, на която е
влязло в сила решението за отмяна на незаконосъобразния подзаконов нормативен
акт.
Лихва се дължи от момента, в който бъде установено по
предвидения в закона ред, че приетият подзаконов нормативен акт е незаконосъобразен,
тъй като вземането за обезщетение за вреди възниква след признаване на
незаконността на акта, действието или бездействието на държавния орган. С
влизане в сила на Решение № 980 от 27.04.2016г., постановено по адм.дело №
190/2016г. Административен съд –Варна вземането за обезщетение става изискуемо
и от този момент се дължи и законна лихва върху него. В тази насока е и т.4 от
ТР № 3 от 2004 г. на ОСГК на ВКС. С оглед на изложеното върху уважената част от
иска следва да бъде присъдена лихва за забава, считано от датата на влизане в
сила на решението.
V. Разноски
Съобразно изхода от делото и на основание чл.10, ал.3
от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца внесената държавна
такса в размер на 10 лева. Ищецът има право и на разноски за адвокатско
възнаграждение, за което представя доказателства за уговорено и заплатено
възнаграждение в размер на 300 лв. На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът няма право на разноски.
Водим от изложеното, Административен съд- Добрич
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Община
Варна да заплати на Т.П.К. с ЕГН ********** *** обезщетение за имуществени
вреди в размер на 973,68 лв. ( деветстотин седемдесет и три лева и шестдесет и
осем стотинки), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.01.2017
г. до окончателното изплащане на присъденото обезщетение.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Т.П.К. с ЕГН **********
*** сумата от 310 (триста и десет) лева - разноски по делото за държавна такса
и за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщаването
му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: