ПРОТОКОЛ
№ 332
гр. Пловдив, 31.07.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на тридесет и
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Б. Рангелова
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
и прокурора Стефани К. Черешарова
Сложи за разглеждане докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20255000600342 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:16 часа се явиха:
Производството е по реда на чл. 64, ал. 7 и ал. 8 от НПК. Образувано
е по частна жалба на адв. К. Н. - защитник на обв. Д. Б., срещу определението
по ЧНД № 1666/2025 година по описа на Пловдивски окръжен съд, с което по
отношение на него е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
...............................................................................................................................................................................................
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдебното заседание продължава в 10.15 часа в същия съдебен
състав, секретар и страни.
Съдът, след съвещание, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че
искането за определяне на мярка за неотклонение, различна от задържане под
стража, е основателно.
Споделя се изводът на първата инстанция за обоснованост на
предположението за изпълнение на инкриминираното наказуемо с лишаване
от свобода корупционно престъпление от страна на жалбоподателя.
Изброените в първоинстанционното определение гласни, писмени и
веществени доказателствени материали, сред които важно място заемат
самопризнанията на Б., не оставят място за съмнение за неговото длъжностно
качество, за предприетото от него поискване (и получаване) на неследващия
му се дар от страна на застрашено от наказване по административен ред лице
(св. Ш.Ш.) и за облагодетелстващата последния цел на подкупа, изразяваща се
в неизвършване на действие по служба от страна на обвиняемия. Какво е
1
дължимото действие следва от организацията на работа по адм.наказателните
преписки в сектор Пътна полиция, от конкретните и ясни уточнения в
показанията на началник групата АНД в този сектор св. П. и от съответните
обяснения от страна на обвиняемия, а именно: П. или негов заместник (в онзи
случай – Б.) е трябвало да изпрати съответната преписка ведно с
прокурорското постановление за отказ да се образува адм.наказателно
производство срещу Ш. за престъпление по чл. 345 НК на началника на *-то
РУП-Пловдив, служител от което бил автор на прежде съставен АУАН.
Единствено началникът на *-то РУП е бил компетентен да прецени дали да
издаде наказателно постановление, а пътят за произнасяне на подобен акт бил
открит след посочения отказ на прокуратурата да води наказателно
производство. Неговата преценка не може да бъде предопределена от какъвто
и да е акт на началник групата АНД на сектор ПП (когото Б. замествал и като
заместник съответно получил прокурорския акт). Задължението на последния
се свеждало до препращане на преписката на въпросния началник; това свое
задължение той нарочно не изпълнил (както и признава) и вследствие
неизпълнението му не се е случило компетентно произнасяне по случая. Да,
най-вероятно началникът на *-то РУП гр. Пловдив е щял да се произнесе с
отказ да издаде НП, както правилно е забелязал адв. Н., но въпросната
констатация не се отразява на съставомерността на инкриминираното деяние,
свързано с пропускане на задължение по сезиране на този началник. Защитата
не съобразява, че съставът на подкупа но чл. 301 НК се явява осъществен с (1)
поискването на дара (2) за неизпълнение на задължение по служба, а в онзи
случай инспектор Б. действително не изпълнил своето безспорно задължение
по отнасяне на случая с адм.наказателната преписка на Ш. на оторизирания да
се замимае със случая орган. Високата вероятност НП да не бъде издадено е
релевантна, но в друг аспект – гарантирала е на Б. успех на манипулацията
(защото Ш. е нямало да се окаже неприятно изненадан в бъдеще).
За пълнота на изложението ПАС намира за уместно да вметне, че ако
при разглеждането на делото по същество се окаже, че Б. не е можел да
обезпечи ненаказаност на Ш. по административен ред (посредством
инкриминирано неизпълнение на свое служебно задължение), деянието му би
могло да получи посочената от адв. Ш. квалификация по чл. 209 НК.
Посегателствата от вида измама също са наказуеми с лишаване от свобода,
което ги прави годни да обосноват най-тежките мерки за неотклонение.
Споделими са и разсъжденията на ПлОС за липсваща опасност от
укриване и за реална опасност от извършване на престъпление при живот на
свобода. Тази опасност следва от особените находчивост, хладнокръвие и
неустрашимост на автора на престъплението, който подложил Ш. на
настойчива манипулация, провокирала го да се оплаче в полицията
(благодарение на което деянието било и разкрито). Споменатите
характеристики на деяние и деец, съчетани с възпроизведеното с показанията
на Ш. изявление на жалбоподателя, че регулярно участва в подобни
корупционни схеми, а също с високия размер на поискания и предаден му дар,
свидетелстват за престъпна опитност. Така че е твърде опасно неотстраненият
2
от служба Б. да извърши престъпление, ако не се задържа.
Първият съд обаче неправилно е определил мястото на неговото
задържане, като не е и изложил някакви разбираеми съображения защо
задържането трябва да се осъществява под стажа. Заради съдействащото
процесуално поведение на Б. не може да се приеме реална опасност от
изпълнение на престъпение против правосъдието, а и идеалната
доказателствена обезпеченост на обвинителната теза на практика изключва
подобно посегателство, както правилно отбеляза адв. Ш.. Заради чистото му
съдебно минало пък не може да се изведе опасност да извърши престъпление,
което не е по служба или не е свързано със службата му (а такова
престъпление той, разбира се, не може да извърши от дома си). Именно там Б.
следва да бъде задържан, като решението за вземане на мярка за неотклонение
„домашен арест“ отчете и обстоятелството, че в своето жилище той може да
бъде обгрижван от жената, с която поддържа стабилно съпружеско
съжителство. Отделен е въпросът, че домашният арест би изолирал
опасността от негативни последствия по отношение на неговите
непълнолетни деца.
С оглед изложеното ПАС прие, че следващата по тежест мярка за
неотклонение съобразява всички значими обстоятелства по чл. 56, ал. 3 НПК и
следователно точно тя би била годна да обслужи целите по чл. 57 НПК.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ протоколно определение от 25.07.2025 г. с рег. №
1151/28.07.2025 г., постановено по ЧНД № 1666/2025 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд, с което е взета мярка за неотклонение
„ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ по отношение на Д. В. Б., с ЕГН
********** - обвиняем по досъдебно производство №***/25 г. по описа на
ОСО при ОП – Пловдив, като ВЗЕМА по отношение на обвиняемия Д. В. Б.
мярка за неотклонение Домашен арест, който да се изпълнява на адрес
гр.***, бул.**** №*********.
ДА СЕ ПИШЕ писмо до Началника на съответното районно
управление по местоживеене.
Обвиняемият Д. В. Б., с ЕГН ********** да се освободи незабавно от
ареста за изпълнение на мярката за неотклонение „Домашен арест“, освен
ако не се задържа на друго основание.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 10.19 часа.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
4