Р Е Ш Е Н И Е № 26
гр. Шумен, 18.06.2019 г
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на два- десет и девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Силвия Методиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 25 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от Основно училище „Христо Смирненски”, ЕИК *********, със седалище и адрес на упра- вление с. Пристое, общ. Каолиново, ул. „...”, № 6, представлявано от директо- ра С.М.Ч., ЕГН **********, чрез пълномощника ад. С.П., съдебен адрес ***, кантора 29 срещу „Предел” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управле- ние гр. Бургас, ул. „...”, № 16, представлявано от управителя Е.Д.Н..
В исковата си молба ищецът твърди, че на 22.08.2013 г. между ищеца и „Предел” ООД е сключен договор за отдаване под наем на земеделски земи, по силата на който ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване земеделски земи в общ размер на 319.585 дка. в землището на с. Пристое, описани подробно в договора по местност, масиви, парцели и площ. Договорът е сключен за срок от 5 стопански години и влиза в сила от стопанската 2013/2014 г. Уговореният годишен наем е в размер на 52.00 лв. на декар или общо 16 618.42 лв. Годишният наем за декар се индексира с 5 лв. на декар за всяка следваща стопанска година. Към датата на подаване на исковата молба срокът на договора е изтекъл и същият е прекратен. Но ответникът не е заплатил дължимия годишен наем за 2016/2017 г. и 2017/2018 г. стопански години в общ размер на 44 422.32 лв. Ответникът е бил поканен да заплати дължимата сума, но до датата на депозиране на исковата молба не е погасил задължението си. Дължимата върху сумата мора- торна лихва за периода от 01.10.2017 г. до 28.02.2019 г. е в общ размер на 4 034.23 лв. С исковата молба ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 44 422.32 лв., представляваща неплатен наем за стопанските 2016/2017 г. и 2017/2018 г. и сумата от 4 034.23 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2017 г. до 28.02.2019 г., ведно със за- конната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на исковата молба.
От събраните по делото доказателства и неоспореното и прието заключение за извършена съдебно-счетоводна експертиза, преценени по отделно и в съвкуп- ност съдът приема за установено следното:
На 22.08.2013 г. в с. Пристое, общ. Каолиново, обл. Шумен, слез проведен търг между ищеца и ответника е сключен договор за отдаване под наем на земедел- ски земи, по силата на който ищецът в качеството си на наемодател предоставя на ответника в качеството му на наемател за временно и възмездно ползване земеделски земи с площ от 319.585 дка. в землището на с. Пристое, а именно ниви, подробно описани по местности, масиви, парцели и декари в чл.1 от договора. Съг- ласно чл.4 от договора, ответникът заплаща годишен наем в размер на 52.00 лв. на декар или общо за наетите земеделски земи 16 618.42 лв. Годишният наем се ин- дексира с 5.00 лв. за всеки декар, за всеки следващ 12-месечен период от договора – чл.5.1 от договора. Годишната наемна вноска следва да бъде заплатена не по-къс- но от 1 октомври на съответната стопанска година – чл.5.2 от договора. Договорът е сключен за срок от пет стопански години и влиза в сила за стопанската 2013/2014 г. – чл.6 от договора.
С покана за доброволно изпълнение изх. № 35 от 09.01.2019 г., ищецът е по- канил ответника да изпълни задължението си да заплати дължимия наем за стопан- ските години 2016/2017 г. и 2017/2018 г. в общ размер на 44 422.32 лв. Поканата е полученаот ответника на 11.01.2019 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна екс- пертиза (неоспорено от страните) както и от допълнително дадените разяснения на вещото лице дадени в съдебно заседание се установява, че на 28.09.2017 г. е извър- шено последното плащане от ответника, с което е платен дължимия наем за третата стопанска година - 2015/2016 г. Не са платени дължимите за 2016/2017 г. и 2017/20 18 г. наемни вноски в общ размер на 44 102.74 лв., от които за четвъртата стопан- ска година – 21 092.62 лв. и за петата стопанска година – 23 010.12 лв. законната лихва за невнесените наемни вноски вноски от 1 октомври на всяка следваща годи- на е в размер на 8 459.95 лв.
С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно изпълнението на задължение от страна на наемателя за плаща- не на наемната цена, уговорената с договора за наем. Налице е и акцесорна претен- ция за мораторната лихва за периода от падежа на всяко едно от паричните задъл- жения до датата на депозиране на исковата молба и за законна лихва върху главни- цата от датата, на която е депозирана исковата молба до окончателното й изплаща- не. Предявените обективно и комулативно съединени искове са с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл.374 ГПК от 10.04.2019 г.. Разгледани по същество искът с правно основание чл.232, ал.1 от ЗЗД е частично основателен основателен, а претенцията за мораторна лихва е основателна, поради следните съображения:
Налице е валидно сключен между страните срочен договор за наем, по сила- та на който ищецът е предоставил на ответника за ползване земеделски земи с об- ща площ от 319.585 дка. за срок от пет стопански години срещу заплащане на го- дишна наемна цена в размер на 52.00 лв. за всеки декар, като за всяка следваща година наемът се индексира с 5.00 лв. за всеки декар. Сключването на договора и уговорените с него условия, включително размера на наемната цена и датата, на която е следвало да се заплати наема за съответната стопанска година не се оспор- ват от страните.
Съгласно чл.228 от ЗЗД с договорът за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят да му плати определена цена. От текста е видно, че договорът за наем е двустранен. Облига- ционната връзка която възниква между страните съдържа две насрещни задълже- ния, като задължението на едната страна съставлява основание за задължението на другата. Изпълнението на насрещните задължения е взаимно обусловено в смисъл, че изпълнението на едното задължения зависи от изпълнението на насрещното. От разпоредбата на чл.228 от ЗЗД се установява, че изпълнението на задължението от страна на наемодателя да предаде вещта е основание и обуславя изпълнението на задължението на наемателя да заплати уговорената наемна цена.
В конкретния случай, съдът приема, че ищецът е изпълнил задълженията си произтичащи от наемния договор и е предоставил на ответника земеделската земя в състояние годно за използването й по предназначение и е осигурил безпрепятстве- ното й използване в срока на договора. Основание за този извод е обстоятелството, че ответникът е заплатил дължимия от него наем за първите три стопански години. В хода на процеса не са събрани доказателства от които да се установи, че наемния договор е прекратен преждевременно след третата стопанска година. С оглед на това съдът приема, че сключеният между страните наемен договор е прекратен с изтичане на уговорения в него срок, т.е. на 01.10.2018 г. Следователно ответникът дължи заплащане на наемната цена за четвъртата и петата стопански години – 2016 /2017 г. и 2017/2018 г. Извършената съдебно-счетоводна експертиза, безспорно установи, че дължимия за двете години наем е в общ размер на 44 102.74 лв. Ответ- никът не е ангажирал доказателства, с оглед разпределението на доказателствената тежест, че е погасил задължението си. С оглед на това съдът, счита, че предявения на основание чл. 232, ал. 1 от ЗЗД иск е основателен и доказан и следва да се уважи за сумата от 44 102.74 лв., а за разликата до претендирания размер от 44 422.32 лв. да бъде отхвърлен.
Предвид основателността на главната претенция, основателна е и предяве- ната акцесорна такава за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в раз- мер на законната лихва върху неиздължените суми по сключената сделка. Съгласно чл.5.2 от договора ответникът е следвало да заплати годишната наемна цена преди започване на съответната стопанска година - не по-късно от 1 октомври. Следова- телно същият дължи не само незаплатената от него наемна цена за съответната стопанска година, но и обезщетение в размер на мораторната лихва, съгласно чл. 86, ал.1 от ЗЗД. От заключението на извършената ССЕ се установява, че размера на дължимата мораторна лихва от датата на падежа на всяка от годишните наемни вноски до завеждане на исковата молба – 28.02.2019 г. е в размер на 8 459.95 лв. Следователно претенцията за мораторна лихва е основателна и доказана и следва да бъде уважена изцяло, така както е предявена за сумата от 4 034.23 лв.
Основателна е и претенцията за
законна лихва върху главницата от датата на завеждане на иска – 28.02.2019 г. до окончателното й заплащане,
поради наличие на виновно неизпълнение
на парично задължение от ответника, по сключения между страните договор за наем.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, представените по делото писмени доказа- телства за направени разноски по делото и направеното искане на ищeца следва да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от пре- тенциите му в размер на 2 016.61 лв.
Ответникът не е представил доказателства за направени от него разноски, поради което не следва да му бъдат присъждани такива, съразмерно с отхвърлената част от претенцията на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът „Предел” ООД следва да бъде осъдено да заплати държавна такса в размер на 1 925.48 лв. по сметка на Шу- менския окръжен съд.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда „Предел” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управле- ние гр. Бургас, ул. „...”, № 16, представлявано от управителя Е.Д.Н. да заплати на Основно училище „Христо Смирненски”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Пристое, общ. Каолиново, ул. „...”, № 6, представлявано от директора С.М.Ч., ЕГН ********** сумата от 48 136.97 (четиридесет и осем хиляди сто тридесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки) лв., от които главница в размер на 44 102.74 (четири- десет и четири хиляди сто и два лева и седемдесет и четири стотинки) лв., предста- вляваща незаплатена наемна цена за стопанските 2016/2017 г. и 2017/2018 г. по до- говор за отдаване под наем на земеделски земи от 22.08.2013 г. и 4 034.23 (четири хиляди тридесет и четири лева и двадесет и три стотинки) лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от падежа на всяка от дължимите годишни наемни вноски до датата на предявяване на исковата претенция – 28.02.2019 г. ., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното й заплащане, а в останалата част над уважения размер от 48 136.97 лв. до претендирания размер от 48 456.55 лв.
отхвърля претенцията на ищеца, като неоснователна.
Осъжда „Предел” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управле- ние гр. Бургас, ул. „...”, № 16, представлявано от управителя Е.Д.Н. да заплати на Основно училище „Христо Смирненски”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Пристое, общ. Каолиново, ул. „...”, № 6, представлявано от директора С.М.Ч., ЕГН ********** сумата от 2 030.00 (две хиляди и тридесет) лв. представляващи направените от Ос- новно училище „Христо Смирненски” деловодни разноски.
Осъжда Предел”
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управле- ние гр. Бургас, ул. „...”,
№ 16, представлявано от управителя Е.Д.Н. да заплати по сметка на Шуменския окръжен съд държавна такса в
размер на 1 925.48 (хиляда
деветстотин двадесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки) лв.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двусед- мичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: