№ 444 / 13.12.2017 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
ГР.МОНТАНА, 13.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана...……...трети
наказателен състав в публично
заседание на 06 ноември…...……..………….……………………………….
през две хиляди и. седемнадесета
година…….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Пепа Илиева........................………………и.
в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от
съдията
Цветкова..……………………….……..….....АН дело 1 692 по описа
за 2017г...…………………………………....и. за да се
произнесе взе предвид:
Производството е
по реда на чл.59 и. сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление НП №
ПО-05-65/ 23.08.2017г. на Директора на РЗИ - Монтана на В.Д.И.. xxx, в качеството му
на управител „В и. К” ООД - Монтана е наложено административно наказание глоба
в размер на 500.00лв. на основание чл.210 ал.1 от Закона за здравето.
Недоволен от така издаденото
Наказателно постановление е останал В.Д.И.. xxx, в качеството му на управител
„В и. К” ООД - Монтана, който чрез пълномощника си обжалва същото с оплакване
за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Изцяло оспорва
фактическата обстановка, като навежда доводи, че не е извършил административното
нарушение, за което му е вменена вина. Предвид горното моли съда да постанови
решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно. Пълномощникът му в съдебно заседание доразвива доводите
изложени в жалбата, като представя и. писмено становище.
Въззиваемата страна чрез своя
процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а
атакуваното НП-законосъобразно, като доводите са изложени в писмено становище.
Въззивният съд, като взе предвид
събраните по делото писмени и. гласни доказателства, доводите на страните и. посочените
в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока
по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и. от страна,
имаща правен интерес и. процесуална възможност за въззивно обжалване, а
разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата
на страните и. събраните по делото писмени и. гласни доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателя е съставен АУАН, за
това, че при проведения мониторинг на 27.06.2017г. на водите за пиене в село
Кобиляк, село Громшин, село Бели брег се установило, че във водата има
съдържание на арсен, видно от протоколите за изпитване от лабораторни
изследвания: № 679/ 28.06.2017г. за село Громшин, съдържание 16 Mg; №
680/28.06.2017 г. за село Кобиляк, съдържание 22 Mg; № 681/28.06.2017г. за село
Бели брег, съдържание 18 Mg. Допустимата стойност на показателя е 10 Mg. Актосъставителят
приел, че с това си деяние жалбоподателя е нарушил чл.3 ал.1, ал.2 т.1 и. т.2
от Наредба № 9/ 16.03.2001 г. за водата, предназначена за питейно-битови цели.
При предявяването на АУАН
жалбоподателят не направил възражения по констатациите. Направил такива в срока
по чл.44 от ЗАНН-арг.л.8 и. л.9 от делото. В това възражение не са направени
нови искания за събиране на доказателства. Наведени са доводи, че на
28.04.2017г. във „ВиК” - Монтана е постъпило предписание от РЗИ за провеждане
на задължителни хигиенни и. противоепидемични мерки, като дадените указания са
изпълнени.
Наказващият
орган счел възражението за неоснователно, без искане за събиране на нови
доказателства и. издал атакуваното наказателно постановление.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените
доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските
показания на Марияна А.Г. – свидетел при съставянето на АУАН. Съдът не
кредитира показанията на свидетелите Б. Ж. и. И. Й., тъй като са служители в
управляваното от жалбоподателя дружество, а и. установяват факти и. събития
след датата на установеното нарушение. Следва да се отбележи още, че всички
тези действия от жалбоподателя са предприети, едва след второ нарочно
предписание, дадено от РЗИ - Монтана с изх. № ПО-05-384/ 29.06.2017г, което
предписва провеждането на тези задължителни хигиенни и. противоепидемични
мерки, както и. след съставяне на АУАН № ПО-05-65/ 24.07.2017 г.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя
за допуснати нарушения на императивните норми регулиращи
административнонаказателното производство. Акта за установяване на
административното нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответните
компетенции, съдържа необходимите реквизити лимитирано изброени в чл.42 от ЗАНН
и. е предявен надлежно по реда на чл.43 ал.1 от ЗАНН. Актът е предявен на жалбоподателя,
като същият в срока по чл.44 от ЗАНН е подал възражения по констатациите. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, същото отговаря на изискванията
на чл.57 от ЗАНН и. е надлежно връчен. Наказателното постановление е мотивирано
и. не противоречи в частност на императивната разпоредба на чл.57 ал.1 т.5 и. т.6
от ЗАНН. В производството се събраха доказателства в подкрепа на деянието, за
което е наложено административно наказание, в частност участието на
жалбоподателя в него, тоест налице са съображенията на наказващият орган,
поради които той е приел за несъмнено установено, че е извършено конкретното
нарушение и. го е приписал като неправомерно деяние на точно определено лице.
Няма разминавания в имената и. други данни, които индивидуализират субекта на
извършената проверка в лицето на жалбоподателя. Неоснователни са възраженията
за недоказаност на деянието. Не основателни са възраженията за изтекъл срок по
чл.34 от ЗАНН. Датата на нарушението не е 21.04.2017г, от която да се брои
срокът по чл.34 от ЗАНН. Ето защо и. това възражение е неоснователно.
При
проведения мониторинг на 27.06.2017 г. на питейната вода в село Кобиляк, село
Громшин и. село Бели брег се установило, че има завишено съдържание на арсен,
както са изготвени и. съответните протоколи за изпитване.
Констатираното
нарушение е в противоречие с разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 9/16.03.2001 г.
за водата, предназначена за питейно-битови цели.
С
оглед констатираното въззиваемата страна е издала Предписание до жалбоподателя,
в качеството му на управител на „ВиК” ООД град Монтана, с което предписва
почистване и. дезинфекция на водоемите и. водопроводната мрежа в тези села и.
извършването на ежеседмичен мониторинг на водата на централното водоснабдяване
на същите села, както и. ежеседмично информацията от извършеният анализ на
водата да се изпраща в РЗИ - Монтана.
Ежеседмичната
информация и. копия от извършеният анализ на водата е изпращана редовно до РЗИ
- Монтана, като за целият двумесечен срок от издаване на предписанието, до
издаване на АУАН, стойностите на водата по показател арсен са били над
допустимите.
От
това се установява, че предписанията дадени от административнонаказващият орган
не са били достатъчни за отстраняване на проблема. Жалбоподателят, в качеството
си на управител на „ВиК” ООД - Монтана не е предприел никакви други действия до
датата на установяване на нарушението, които да изпълни разпоредбите на чл. 10,
ал. 2 от Наредба № 9/16.03.2001 г. за водата, предназначена за питейно-битови
цели, а именно: „когато независимо от мерките, предприети в изпълнение на
общите задължения по чл. 3 и. 4, качеството на питейната вода не отговаря на
показателите по приложение № 1, съответната водоснабдителна организация
предприема приоритетно в най-кратки срокове действия за отстраняване на
несъответствието и. възстановяване качеството на водата за питейно-битови нужди
като взема предвид наред с останалите обстоятелства и. степента, в която е била
превишена съответната максимална или параметрична стойност, и. потенциалната
опасност за здравето”.
Предвид
горното следва да се отбележи, че административнонаказващият орган има
контролни функции относно качеството на водата за пиене доставяна чрез
водоснабдителната мрежа - на мястото на изтичането й от крана при консуматора,
но не и. механизми за приведе същата тази вода в съответствие, при евентуални
констатирани отклонения.
Водоснабдителните
организации, съвместно с РЗИ разработват мониторингови програми на питейните
води, които по обхват и. честота отговарят на минимума изисквания по Наредбата и.
са съобразени със специфичните регионални условия. При необходимост органите на
държавният здравен контрол изискват от водоснабдителните организации
провеждането на допълнителен мониторинг. Точно такъв допълнителен мониторинг е
предписан и. на „ВиК” ООД Монтана, във връзка със завишените нива на питейната
вода по показател арсен.
Съгласно
Наредба № 9/16.03.2001 г. за водата, предназначена за питейно-битови цели във
всички случаи на несъответствие на качеството на питейната вода с определените
по приложение № 1 изисквания, водоснабдителните организации незабавно провеждат
или възлагат проучване с цел установяване на причината, като своевременно
информират органите на ДЗК. Органите на ДЗК преценяват дали съществува здравен
риск и. изискват от водоснабдителните организации предприемане на действия за
възстановяване качеството на питейната вода с оглед защита здравето на
потребителите.
Жалбоподателят
не е положил необходимите изисквания да реши проблема до датата на установяване
на нарушението, тъй като видно от последните взети проби на води, изследвани по
показател арсен, същите са в норма (за с. Громшин 10 mg/l, видно от протокол за
изпитване № 337/26.06.2017 г.; за с. Кобиляк 9 mg/l, видно от протокол за
изпитване № 336/26.06.2017 г.; за с. Бели брег 10 mg/l, видно от протокол за
изпитване № 338/26.06.2017 г.).
Няколко
дни след това служители на въззиваемата страна също са взели проби за
мониторинг на водите от трите села, от които става ясно, че показателите са в
пъти над допустимите стойности по показател арсен (за с. Громшин 16 mg/l, видно
от протокол за изпитване № 679/28.06.2017 г.; за с. Кобиляк 22 mg/l, видно от
протокол за изпитване № 680/28.06.2017 г.; за с. Бели брег 18 mg/l, видно от
протокол за изпитване № 681/28.06.2017 г.)
От
първоначално констатираното отклонение на питейната вода по показател арсен,
установено с протокол № 393/ 24.04.2017 г. до протоколите, въз основа на които
е констатирано поредно завишение на отклоненията в питейната вода,
жалбоподателят, освен предписаното от наказващият орган, е можел и. е следвало
да предприеме допълнителни мерки за привеждане на качеството на питейната вода
в допустимите граници, съобразно предписаното в чл. 10, ал. 2 от Наредбата.
Предвид
така установеното бездействие е съставен АУАН № ПО-05-65/2017г, а въз основа на
него е издадено и. атакуваното НП.
Предвид
гореизложеното
съдът намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, тъй като същият е извършил виновно нарушението и. в двете му
хипотези, за
което е санкциониран. Този извод на съда се подкрепя от събраните по делото
писмени доказателства.
По
разбиране на съда фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не
указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид
характера на този вид административно нарушение – касае се за чистотата на
питейна вода, захранваща три села и. голям на брой домакинства, която пряко
влияе на здравето и. живота на хората.
Предвид гореизложеното правилно
наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на
наказанието административнонаказващият орган обаче не е взел предвид целите на
наказанието определени в чл. 12 от ЗАНН, както и. изискванията на чл.27 от ЗАНН
- да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване
и. други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и. имотното състояние на
нарушителя, а също и. обществената опасност на този вид административно
нарушение.
Административното наказание се
определя за всеки конкретен случай в рамките на посочените в правната норма
размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние. Това означава всяко
наказание да бъде конкретно определено и. съобразено с отделния нарушител, с
неговата вина и. различните смекчаващи и. отегчаващи вината обстоятелства,
довели до извършване на нарушението. Безспорно е установено от доказателствата
по делото, че наказаният е извършил виновно действие, което по смисъла на чл.6
от ЗАНН е административно нарушение, но при определяне на наказанието не е
отчел смекчаващите вината обстоятелства, а именно че не е наказван
административно до сега за извършени нарушения по този закон, както и. макар
след датата на съставянето на АУАН е взел мерки за разрешаване на проблема.
Съдът намира, че така определеното наказание е завишено, като едно наказание в
минималенразмер би изпълнило целите на наказанието - да предупреди и.
превъзпита нарушителя към спазване на установеният правен ред и. да въздейства
възпитателно и. предупредително върху останалите граждани така както визира
чл.12 от ЗАНН.
Предвид изложеното съдът намира, че
жалбата е частично основателна и. наложеното административно наказание по чл.210
ал.1 от ЗЗ глоба в размер на 500.00 лева следва да се намали на глоба в размер
на 100.00 лева.
Предвид гореизложените мотиви и. на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е
Ш И. :
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №
ПО-05-65/ 23.08.2017г. на Директора на РЗИ – Монтана, с което на В.Д.И.. xxx, в
качеството му на управител „В и. К” ООД - Монтана е наложено административно
наказание глоба в размер на 500.00лв. на основание чл.210 ал.1 от Закона за
здравето, като НАМАЛЯВА същото на глоба в размер на 100.00 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14-дневен срок
от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: