Р Е Ш Е Н И
Е № 404
гр. Пловдив, 06.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди
двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар:
Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11389 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на предявени от
ОБЩИНА ***, БУЛСТАТ *********, гр. ***, пл. „България“ №1 против ЕТ ***
обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 55, пр. 3-то, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7660 лв. – главница,
представляваща връщане на дадената авансово сума по договор от 18.09.2017 г.,
ведно с мораторна лихва, считано от 15.09.2018 г. до 07.07.2019 г. в размер на
629,82 лева, ведно със законната лихва, считано от образуване на делото до
окончателното й изплащане, както и сумата от 766 лева - представляваща
неустойка, съгласно чл. 10от Договора от 18.09.2017 година, ведно с мораторна
лихва, считано от 15.09.2018 г. до 07.07.2019 г. в размер на 62,98 лева, ведно
със законната лихва, считано от образуване на делото до окончателното й
изплащане. Претендират се и разноски.
Ищецът посочва, че между Община ***, в качеството на Възложител и
ответника - ***, в качеството на Изпълнител, е сключен Договор № ***/18.09.2017
г. за изработка, доставка и монтаж на 5 бр. спирки. Съгл. чл. 1 от Договора,
Възложителят възлага, а Изпълнителят приема и се задължава, срещу
възнаграждение, при условията па договора, съгласно приложената оферта на
Изпълнителя, да изработи, достави и монтира 5 бр. спирки - метална конструкция
с поликарбонатни плоскости за покривната част, странични панели от закалено
стъкло за нуждите на Община ***. Местоположението на спирките е както следва: 4
бр. Спирка малка - 3 м., като 1 бр. за гр. ***, ***;1 бр. за гр. ***, *** (ос.
т. 44 — ос. т. 366); 1 бр. за *** (подмяна на старата спирка); 1бр. Спирка
голяма - 4 м. за гр. ***, *** (пл. ***“). Съгласно чл. 2 от Договора,
Изпълнителят се е задължил да извърши услугата със свои средства за труд,
материали, инструменти и механизация и на свой риск.
На основание чл. 3 от Договора,
срокът за изпълнение на монтажните дейности е 5 (пет) календарни месеца,
считано от датата на влизане в сила -датата на подписването му - 18.09.2017 г.
Стойността на договора и начинът
на плащане са уговорени в чл. 4 от Договора, както следва: Сума в размер на
15320 лв. (петнадесет хиляди триста и двадесет лева), която сума Възложителят
се е задължил да заплати на Изпълнителя на 2 части: аванс от 50 % (петдесет
процента) от уговорената сума
след издаване на фактура и окончателно плащане - в
срок от 15 работни дни след предоставянето на оригинална фактура и двустранно
подписване на приемо-предавателен протокол, удостоверяващ изпълнението на
предмета по договора.
В чл. 10 от Договора, раздел
„Отговорност при неизпълнение" е предвидено, че при неоснователен отказ от
страна на Изпълнителя да изпълни задълженията си по чл. 5 и конкретно - да
изработи, достави и монтира вещта в уговореното качество, Изпълнителят дължи на
възложителя НЕУСТОЙКА в размер на 5 % от стойността, посочена в чл. 4 (15 320
лева) или сума в размер на 766 лева.
За договорената авансово сума в
размер на 50 % от общата стойност по договора, или сумата в размер на 7660 лв.
(седем хиляди шестстотин и шестдесет лева), Изпълнителят ЕТ *** е издал ФАКТУРА
№ 23/11.10.2017 г., като сумата е
платена от ищеца с платежно нареждане от 13.10.2017 г., с посочено основание за
плащане: съгласно Фактура № 23/11.10.2017 г., още пояснения: авансово плащане
по Д-р № ***/18.09.2017 г.
Така, съгласно сключения на
18.09.2017 г. договор, срокът за изпълнение на задълженията на Изпълнителя, уговорен
както се посочи по-горе - 5 (пет) календарни месеца, е бил до 18.02.2018 г.
(осемнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година). В договорения
срок и след това, ответникът в качеството на изпълнител, не е
започнал да изпълнява договорените дейности и въпреки крайния срок, не е
доставил и не е монтирал нищо от уговореното. На практика изпълнителят не е
осъществил никаква част от задълженията си, поети по цитирания договор.
С Писмено предизвестие, изх. № ***.,
Възложителят Община *** е заявил на Изпълнителя ЕТ „*** *** - АМД", че
поради пълното неизпълнение на договора в срок (а и въобще - липсата на
всякакво изпълнение), прекратява договора за изработка, считано от 30
(тридесет) дни след получаване на Предизвестието, на основание чл. 14 т. 2, а
именно: едностранно, от изправната страна с писмено предизвестие, в случаите на
неизпълнение на договора от насрещната страна. Предизвестието е изпратено с
препоръчано писмо с обратна разписка, съответно - получено от Изпълнителя *** ***
- лично, на 15.08.2018 г.. Или 30-дневният срок на предизвестието е изтекъл на
14.08.2018 г.. Съдържанието на така посоченото предизвестие изпълва състава на разваляне
на договора по смисъла на чл. 265 ал. 2 от ЗЗД, респ. е основание Изпълнителят
да върне, поради отпадане на основанието, сумата от 7666 лева, авансово
заплатена от Възложителя. В Предизвестието се съдържа изрично искане
(претенция) за връщане на сумите, както следва: l) връщане на преведения аванс
в размер на 7660 лева и 2) неустойка поради пълното неизпълнение в размер на
766 лева.
Излагат се подробни доводи, че е
налице отпадане на основанието на получената авансово от ответника сума, както
и предпоставките за начисляване и заплащане от ответника на уговорената
неустойка.
Посочените суми се сочи, че се
дължат, считано от деня, следващ деня на изтичане на дадения с предизвестието
30-дневен срок, който изтича на 14.09.2018 г., или считано от 15.09.2018 г.
ответният едноличен търговец е изпаднал в забава, поради което същият дължи
мораторна лихва - до датата на депозиране на исковата молба в Съда и на
основание чл. 86 от ЗЗД дължи и законна лихва върху сумите, представляваща
обезщетение за забавено плащане.
Препис от исковата молба е
редовно връчен на ответника, който не е
депозирал отговор на исковата молба в указания срок.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното:
Не се
спори между страните и от приетия като писмено доказателство Договор
№ ***/18.09.2017 г. за изработка, доставка и монтаж на 5 бр. спирки се
установява, че Община ***, в качеството на Възложител е възложила на ответника - ЕТ „*** *** - ***", чрез *** ***
- физическо лице - търговец, в качеството на Изпълнител, а последният е приел и
се е задължил срещу възнаграждение, при
условията на договора, съгласно приложената оферта на Изпълнителя, да изработи,
достави и монтира 5 бр. спирки - метална конструкция с поликарбонатни плоскости
за покривната част, странични панели от закалено стъкло за нуждите на Община ***.
Местоположението на спирките е договорено, както следва: 4 бр. Спирка малка - 3
м., като 1 бр. за гр. ***, кв. ***" (подмяна на старата спирка);1 бр. за
гр. ***, кв. *** (ос. т. 44 — ос. т. 366); 1 бр. за с. *** (подмяна на старата
спирка); 1бр. Спирка голяма - 4 м. за гр. ***, кв. *** (пл. ***“). Съгласно чл.
2 от Договора, Изпълнителят се е задължил да извърши услугата със свои средства
за труд, материали, инструменти и механизация и на свой риск.
На основание чл. 3 от Договора,
срокът за изпълнение на монтажните дейности е уговорен 5 (пет) календарни
месеца, считано от датата на влизане в сила -датата на подписването му -
18.09.2017 г.
Стойността на договора и начинът
на плащане са уговорени в чл. 4 от Договора, както следва: сума в размер на
15320 лв. (петнадесет хиляди триста и двадесет лева), която сума Възложителят
се е задължил да заплати на Изпълнителя на 2 части: аванс от 50 % (петдесет
процента) от уговорената сума след издаване на фактура и окончателно плащане -
в срок от 15 работни дни след предоставянето на оригинална фактура и двустранно
подписване на приемо-предавателен протокол, удостоверяващ изпълнението на
предмета по договора.
В чл. 10 от Договора, раздел
„Отговорност при неизпълнение" е предвидено, че при неоснователен отказ от
страна на Изпълнителя да изпълни задълженията си по чл. 5 и конкретно - да
изработи, достави и монтира вещта в уговореното качество, Изпълнителят дължи на
възложителя НЕУСТОЙКА в размер на 5 % от стойността, посочена в чл. 4 (15 320
лева) или сума в размер на 766 лева.
За договорената авансово сума в
размер на 50 % от общата стойност по договора, или сумата в размер на 7660 лв.
(седем хиляди шестстотин и шестдесет лева), Изпълнителят ЕТ „*** *** - ***"
е издал ФАКТУРА № 23/11.10.2017 г., като
сумата е платена от ищеца с платежно нареждане от 13.10.2017 г., с посочено
основание за плащане: съгласно Фактура № 23/11.10.2017 г., още пояснения:
авансово плащане по Д-р № ***/18.09.2017 г.
Така, съгласно сключения на
18.09.2017 г. договор, срокът за изпълнение на задълженията на Изпълнителя,
уговорен както се посочи по-горе - 5 (пет) календарни месеца, е бил до
18.02.2018 г.
Ищецът твърди в исковата молба,
че в договорения срок и след това, ответникът в качеството на изпълнител, не е
започнал да изпълнява договорените дейности и въпреки крайния срок, не е
доставил и не е монтирал нищо от уговореното, като не е осъществил никаква част
от задълженията си, поети по цитирания договор. В срока за отговор на исковата молба
ответникът не е оспорил изложените от ищеца
в исковата молба обстоятелства, като едва няколко месеца след получаване
на препис от исковата молба и приложенията преди даване ход на устните
състезания и в писмената защита по делото е заявил, че е налице частично
изпълнение от негова страна.
С Писмено предизвестие, изх. № ***,
Възложителят Община *** е заявил на Изпълнителя ЕТ „*** *** - ***", че
поради пълното неизпълнение на договора в срок (а и въобще - липсата на
всякакво изпълнение), прекратява договора за изработка, считано от 30
(тридесет) дни след получаване на Предизвестието, на основание чл. 14 т. 2, а
именно: едностранно, от изправната страна с писмено предизвестие, в случаите на
неизпълнение на договора от насрещната страна. Предизвестието е изпратено с
препоръчано писмо с обратна разписка, съответно - получено от Изпълнителя *** ***
- лично, на 15.08.2018 г.., от което следва, че 30-дневният срок на предизвестието е изтекъл
на 14.09.2018 г. В Предизвестието се
съдържа изрично искане (претенция) за връщане на сумите, както следва: l)
връщане на преведения аванс в размер на 7660 лева и заплащане на неустойка поради пълното неизпълнение в размер
на 766 лева.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Ищецът следва да
установи вземането си на претендираното основание и в претендирания размер, в
т.ч. в тежест на ищеца е да установи, че макар и валидно възникнало
правоотношението, с оглед на което е престирал и което оправдава предприетото
от него разместване на имуществени блага, същото впоследствие е отпаднало с
обратна сила, както и датата, на която е прекратено правоотношението.
Тъй като ответникът
не е депозирал в срок отговор на исковата молба и съответно не е направил
своевременно възражения, касаещи основателността на предявения иск, то не е
разпределяна и доказателствена тежест за него за установяване на обстоятелства
по делото. Ответникът първоначално
изявява готовност за сключване на спогодба, а впоследствие заявява, че оспорва
исковите претенции, като твърди частично изпълнение и иска допускане на
доказателства за установяване на сочените обстоятелства, без да сочи особени
непредвидени обстоятелства, поради които възраженията се предявяват след срока
по чл. 131 ГПК. Към приложената по делото писмена защита представя
доказателства, които не са допуснати от съда поради настъпила преклузия, поради
и което не следва да се обсъждат.
Съгласно чл. 131 ГПК възраженията
на ответника срещу предявения иск и фактите, на които те се основават, следва
да бъдат заявени в срока за отговор на исковата молба. С изтичане на този срок
всички правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи и правоотлагащи
възражения, се преклудират и не могат да бъдат въведени по-късно в
производството пред първоинстанционния съд, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства – чл. 133 ГПК. Съгласно чл. 147 ГПК до
приключване на съдебното дирене страните могат да навеждат нови обстоятелства и
да представят нови доказателства, ако не са могли да ги узнаят, посочат и
представят своевременно, или когато се касае за нововъзникнали обстоятелства.
Възражението за частично изпълнение на договора, по който ответникът е бил страна,
следва да бъде въведено с отговора на исковата молба, тъй като обстоятелствата
във връзка със сключване на този договор са му известни и той е могъл
своевременно да се позове на тях, както и да представи и да поиска събиране на
доказателства за установяването им. Релевирането му след преклузията по чл. 133 ГПК не може да бъде взето предвид и разгледано от съда. (В този смисъл е Решение № 83 от 29.04.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 1463/2013 г., III г. о., Решение №
60 от 10.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 896/2012 г., III г. о., ГК и др. )
При разпределената му
доказателствена тежест ищецът установи наличието на облигационна връзка по
силата на сключен между страните договор за изработка, който е прекратен по
инициатива от възложителя, съгласно уговореното в чл. 14 от договора. Прекратяването
на договора се установява от приетите по делото писмени доказателства, а
именно: връчено на ответника изявление за това.
С оглед прекратяване на договора,
то съдът счита, че се установява отпадане на основанието за заплащане на сумата
от 7660 лв., поради и което същата подлежи на връщане, считано от изтичане на
дадения 30 дневен срок т.е. падежът на задължението за връщане настъпва на
15.09.2018 г. С оглед основателността на претенцията за връщане на тази сума,
то основателна се явява и акцесорната претенция по чл. 86 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава върху падежиралата главница, считано от 15.09.2018 г. до
07.07.2019 г., което съдът след използване на онлайн калкулатор установи, че е в
претендирания размер от 629,82 лв.
Съгласно чл. 10 от сключения
договор при неоснователен отказ от страна на изпълнителя да изпълни
задълженията си по чл. 5 от договора, той дължи на възложителя неустойка
в размер на 5 % от стойността по чл. 4 от договора, а именно: неустойка в
размер на 766 лв. В доклада по делото съдът изрично е указал на ищеца, че в
негова тежест е установяване на изрични уговорка за заплащане на неустойка,
осъществяване на фактическия й състав, както и нейният размер. В тази връзка
следва да се посочи, че действително е налице преклузия по отношение на голяма
част от възраженията, които ответникът може да направи с изтичане на срока за
отговор. Липсва обаче презумпция, че неподаването на отговор в срок прави иска
основателен или че то освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл. 154,
ал. 1 ГПК.
В случая ищецът установява
наличието на уговорка между страните за присъждане на неустойка при изпълнение
на фактическия състав, посочен в разпоредбата на чл. 10 от договора, но не
установява при условията на пълно и главно доказване осъществяването на този
фактически състав. Липсват доказателства, че е налице отказ от страна на
ответника за изпълнение на задълженията по договора. Доколкото липсва уговорка
между страните за приравняване на липсата на отговор от страна на ответника на
покана от ищеца да изпълни задълженията си, то следва да се приеме, че за да се
осъществи фактическия състав по чл. 10 от договора следва да е налице изричен
отказ от страна на изпълнителя, какъвто в случая не се установява да е заявен
устно или писмено пред възложителя. Доколкото решението не може да се основава
на предположения и недоказани, макар и несвоевременно оспорени факти, то
исковата претенция за заплащане на неустойка в размер на 766 лв. следва да се
отхвърли. С оглед неоснователността на претенцията за неустойка, то
неоснователна се явява и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за
забава върху тази неустойка, поради и което предявеният иск за присъждане на
сумата от 62,98 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 07.07.2019
г. следва да се отхвърли.
Съдът счита за основателно искането за
присъждане на законна лихва върху уважената главница в размер от 7660 лв.,
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК в полза на ищеца съразмерно на уважената част от исковите претенции следва
да се присъдят направените и претендирани разноски. Ищецът претендира, съгласно Списък по чл. 80 ГПК разноски в размер от 1521,25 лв., включващи сумата от 456,40 лв.- заплатена
държавна такса, 780 лв. –адвокатско възнаграждание, както и разноските по обезпечаване на исковете – 5 лв.-
обезпечителна заповед, 200 лв.- адвокатско възнаграждение по образуваното
изпълнително производство по обезпечителната заповед и 79,85 лв.- такси по
образуваното изпълнително дело.
В договорите за
правна защита и съдействие за
представителство, както по настоящото производство, така и по изпълнителното
производство, изрично е уговорено,
че адвокатските възнаграждения в размер съответно
от 780 лв. и 200 лв. следва да се заплатят по посочената банкова
сметка ***, без да е отбелязано, че е платено в брой (л.18) и по посочената банкова сметка ***лъжника по
изпълнителното дело (л. 42 -гръб). Липсват доказателства обаче, удостоверяващи
плащанията на претендираните адвокатски възнаграждения. Представените документи
– договори за правна защита и съдействие, както и представения списък с
разноски по чл. 80 ГПК, не удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане за
разноски, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения. Това е така, тъй
като договорът за правна защита и съдействие може да служи за разписка за
осъществено заплащане на договореното възнаграждение, единствено когато
страните са постигнали съгласие последното да бъде заплатено в брой и това
обстоятелство е удостоверено в договора. В случаите, в които е уговорено
заплащане на възнаграждението по банков път, следва да бъдат представени
доказателства за заплащането му, а именно – платежно нареждане или друг
документ, удостоверяващ извършения банков превод. В този смисъл са и
задължителните разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013
г. по тълк. д. № 6/2012 г. ма ОСГТК на ВКС. В посоченото тълкувателно решение е
прието, че само, когато е доказано извършването на разноски в производството,
те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за
правна помощ следва да бъде указан видът на плащане, освен когато по силата на
нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин –
например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено
такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните
банкови документи, удостоверяващи плащането. С оглед изложеното искането на
ответника за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
настоящото производство в размер на 780 лв. и в изпълнителното производство в
размер от 200 лв. се явява неоснователно. Следва да се присъди съразмерната
част от останалите претендирани разноски за заплатени такси, а именно: сумата
от 492,05 лв. (уважена претенция -8289,
82/претендирана сума 9118,80 *541,25 лв.- установен размер на разноски).
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЕТ „*** *** — ***", ***
да заплати на ОБЩИНА ***, БУЛСТАТ
*********, гр. ***, пл. „България“ №1 сумата
от 7660 лв. – главница,
представляваща връщане на дадената авансово сума по договор от 18.09.2017 г.,
ведно с мораторна лихва, считано от 15.09.2018 г. до 07. 07.2019 г. в размер на
629,82 лева, ведно със законната
лихва, считано от образуване на делото до окончателното й изплащане и сумата от
492,05 лв.- разноски, съразмерно на
уважена претенция, като отхвърля предявените от ОБЩИНА ***, БУЛСТАТ *********, гр. ***, пл.
„България“ №1 против ЕТ „*** *** — ***",
*** искове за присъждане на сумата от 766 лева - представляваща неустойка,
съгласно чл. 10 от Договора от 18.09.2017 година, ведно с мораторна лихва,
считано от 15.09.2018 г. до 07. 07.2019 г. в размер на 62,98 лева, ведно със законната
лихва, считано от образуване на делото до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ