№ 1093
гр. София, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нели Алексиева
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело №
20221100901139 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Производството е образувано по молба на „Б.Д.” ЕООД по чл. 625 от ТЗ.
Молителят твърди, че има непогасени публични задължения към НАП за
данъци и осигуровки в общ размер от 97182.41 лева, съответно за данък по
ЗКПО за 2017 г. и осигуровки за периода от м. февруари 2018 г. до м. май
2021 г. Невъзможността да погаси тези задължения обосновава с липсата на
каквито и да е активи и ликвидно имущество. Затрудненията в обслужването
на задълженията и липсата на оборотен финансов ресурс довело до
преустановяване на търговската дейност на дружеството. Заявява, че няма
действащи трудови договори с работници и служители. Ето защо моли Съда
да обяви неплатежоспособността му, евентуално свръхзадължеността му и
открие производство по несъстоятелността му с решение по реда на чл. 632,
ал. 1 от ТЗ
Съдът, след като взе предвид доводите на молителя и прецени събраните
по делото доказателства, приема за установено следното:
Дружеството „Б.Д.” ЕООД е регистрирано в Търговския регистър на
13.03.2017 г., като му е предоставен ЕИК *******. Единственият заявен и
обявен годишен финансов отчет на дружеството в Търговския регистър е за
2017 г.
1
От изготвена служебно от служител на СГС справка в Интегрираната
информационна система за кадастър и имотен регистър се установява, че за
периода от 01.01.1991 г. до 01.07.2022 г. няма вписвания, отбелязвания и
заличавания по отношение на длъжника.
От писмото на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция” се установява, че в
централна база на АИС-КАТ към 05.07.2022 г. няма данни за регистрирани
МПС на името на длъжника.
От Националната агенция по приходите е постъпило писмо, към което са
приложени заверени преписи от годишните данъчни декларации по чл. 92 от
ЗКПО, подадени от молителя за периода от 2018 г. до 2021 г. вкл., като за
2020 и 2021г. няма данни за подадени декларации. Посочено е, че няма данни
за извършени ревизионни производства в периода от 01.01.2018 г., съответно
няма издавани ревизионни актове и доклади. За събиране на изискуемите
публични задължения на дружеството в размер на 97459.32 лева има
образувано изпълнително дело № *********/2019 г., по което има наложени
обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника, изразяващи се в
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „П.И.Б.“ АД.
Длъжникът е изпълнил възложеното му с определението от 30.06.2022 г.
задължение да представи до делото годишните си финансови отчети от 2018
г. до момента.
Представените от длъжника по делото с молбата по чл. 625 от ТЗ и молбата
от 05.07.2022 г. счетоводни документи, изпратените от НАП документи, както
и обявеният по електронната партида на дружеството ГФО, са използвани от
вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза на вещото лице
В. П., чието заключение, като неоспорено от молителя, съдът намира за
компетентно и безпристрастно дадено. От заключението на вещото лице П.,
се установява следното:
При извършването на анализите за изследвания период 2018 г. –23.06.2022
г., вещото лице посочва, че за този период длъжникът не е осчетоводил
нетекущи /дълготрайни/ активи. Текущите /краткотрайни/ активи
съставляват 100 % от общо активите за периода 2018-2019 г., а за останалия
период длъжникът не притежава никакви активи. Дружеството няма отчетени
разходи за бъдещи периоди за процесния период. Собственият капитал на
дружеството е отрицателна величина за периода 2019-23.06.2022 г.
Задълженията на дружеството се състоят от други задължения, вкл.
2
задължения към персонала и държавата. Вещото лице е изчислило и
коефициентите на ликвидност, въз основа на счетоводните записвания и
отразеното в ГФО. Съгласно така направения анализ, всички коефициенти на
ликвидност за финансовите 2018 г. и 2019 г. са в рамките на референтните
стойности. През останалия анализиран период 2020 г. – 23.06.2022 г.
коефициентите са нулеви стойности, тъй като длъжникът няма никакво
имущество и дружеството преминава в състояние на текуща
неплатежоспособност. Съществуващите задължения на длъжника не са
обезпечени с достатъчно имущество, като за последните три периода
собственият капитал е отрицателна величина и длъжникът е в пълна
зависимост от кредиторите си. Този факт се дължи на прекомерно
нарасналите задължения и влошеният финансов резултат, който към
23.06.2022 г. е загуба в размер на 74000 лева и респективно намалението на
собствения капитал. Коефициентът на задлъжнялост за периода 2018 г. –
23.06.2022 г. е със стойности многократно над общоприетите граници, а за
последните три периода е отрицателна величина, което означава, че
дружеството е в пълна зависимост от кредиторите си и е в състояние на
свръхзадлъжнялост. Към 13.07.2022 г. общият размер на установените от
вещото лице непогасени изискуеми задължения на длъжника към НАП е
97459.32 лева. Длъжникът има и непогасени задължения към персонала. В
периода 2020 г. – 23.06.2022 г. имуществото на длъжника не е достатъчно да
покрие паричните му задължения с настъпил падеж към съответните дати.
При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до следните
правни изводи:
Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за
нея дадено в чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Съгласно тази разпоредба,
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен
вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска
сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с
търговската дейност, а от 13.05.06 г.- и частни държавни вземания.
Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието на
неплатежоспособност на търговеца, поради което под "спиране на
плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното
определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не
3
спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено
на задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от
ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за
състоянието на неплатежоспособност, защото съгласно ал. 1 на чл. 608 от ТЗ,
състоянието на длъжника да ги изпълни е без значение за правно
дефинираното състояние на неплатежоспособност. В настоящия случай,
молителят е спрял плащанията на изискуеми парични вземания по чл. 608, ал.
1, т. 2 от ТЗ, поради което на основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ, съдът приема, че
е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника.
В тежест на длъжника е да обори презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, като
това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото
състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе способността
му да погасява задълженията си. С оглед заключението на Съдебно-
икономическата експертиза, Съдът приема, че презумпцията не е оборена и е
налице установено състояние на неплатежоспособност. При анализа на
финансовото и икономическото състояние на молителя се използват различни
икономически и финансови показатели. Краткотрайните активи на
предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за
повече от един отчетен период /1 г./, участват еднократно в производствения
процес и променят натурално - веществената си форма, при което за
длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за
погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на
едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели
при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с
възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за
ликвидност, които се формират като отношение между краткосрочните
активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи
задължения на предприятието. На следващо място, помощните коефициенти
на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от
вътрешната структура на краткотрайните активи, т.е. от това колко са
материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови
активи и паричните средства като процент от общия размер на
краткотрайните активи, което от своя страна зависи от конкретната основна
дейност, която осъществява предприятието. Съдът приема, че по принцип
водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на
4
длъжника е коефициентът на обща ликвидност /КОЛ/, отразяващ
съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните
задължения. Именно този коефициент дава възможност да се оцени
способността на дружеството да погасява задълженията си с всички
краткосрочни активи. За норматив при коефициента за обща ликвидност се
приема коефициент 1 /единица/, тъй като при него предприятието има
толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения,
поради което то е в състояние да плаща задълженията си. Съгласно
изготвеното от вещото лице заключение всички коефициенти на ликвидност
са извън границите на референтните си стойности към 31.12.2020 г., което
поставя дружеството в пълна зависимост от кредиторите му от този момент.
Молителят не е представил доказателства, че влошаването на икономическите
му показатели към този момент е временно състояние, което може да бъде
преодоляно, а извод за обективна възможност на длъжника да излезе от
състоянието на текуща неплатежоспособност, в което е изпаднал, не може да
бъде направен от заключението на съдебно-икономическата експертиза
/способността на предприятието да носи доход от инвестирания в него
капитал и от използване на ресурсите коефициент се влошава от 2020 г. до
момента на подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ/. Ето защо Съдът намира,
че влошаването на коефициентите от 31.12.2022 г. е трайно състояние.
Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че длъжникът
не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без
опасност за интересите на кредиторите.
Предвид гореизложеното молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на
производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва
да бъде уважена.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът не е
обвързан от посочената такава от длъжника, а следва да прецени същата
съобразно данните по делото. Практиката на ВКС е константна, че
неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 от ТЗ е обективно
финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни паричните
си задължения, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово
състояние към момента на постановяване на съдебното решение /така
решение № 64/09.02.2005 г. на ВКС, по д. № 466/2004 г.; решение №
549/27.10.2008 г. на ВКС, по т.д. № 239/2008 г./. Съгласно постановеното по
5
реда на чл. 290 от ГПК решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС, по т.д. №
169/2010 г., за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е
достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да
не е в състояние да го изпълни. Началната дата на неплатежоспособността е
именно изпадането в такова състояние, а не падежът на конкретното
неизпълнено задължение. В случая обективно финансовите показатели на
длъжника са влошени трайно към 31.12.2020 г., като към тази дата длъжникът
е имал изискуеми парични задължения по чл. 608, ал. 1, т. 2 от ТЗ. Видно от
съдържанието на представените справки за изискуеми задължения към НАП,
най-ранното неплатено задължение на ответника за данък по ЗКПО за 2017 г.
В случая към датата на възникване на задължението за заплащане на този
данък длъжникът е бил в състояние да го изпълни /видно от направения от
вещото лице П. анализ на финансово-икономическото състояние на
дружеството към този момент/. Ето защо съдът приема, че за начална дата на
неплатежоспособността на длъжника следва да се приеме датата 31.12.2020 г.
Предвид извода, че е налице състояние на неплатежоспособност,
обосноваващо откриване на производството по несъстоятелност, Съдът не
дължи произнасяне по заявеното при условията на евентуалност от длъжника
искане за откриване на производство по несъстоятелност поради
свръхзадълженост.
Не се установява да е налице реално налично имущество на длъжника, като
кредиторите не са привнесли началните разноски за развитие на
производството по несъстоятелност в дадения от съда срок, поради което по
отношение на молителя следва да бъде постановено решение по чл. 632, ал. 1
от ТЗ със законоустановеното му съдържание.
Длъжникът следва да бъде осъден, на основание чл. 621а, ал. 1, т. 2 от ТЗ
вр. чл. 77 от ГПК, да заплати платената от бюджета на съда сума за депозит за
вещо лице в размер на 721 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, Съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Б.Д.” ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. ******* и
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.10.2020 г.
6
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на длъжника
„Б.Д.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж. к. *******.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „Б.Д.” ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. *******.
ОБЯВЯВА „Б.Д.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. *******, в несъстоятелност.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Б.Д.”
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
*******.
ОСЪЖДА „Б.Д.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. *******, на основание чл. 621а, ал. 1, т. 2 от ТЗ
вр. чл. 77 от ГПК, да заплати по сметка на бюджета на Съда сумата от 721
/седемстотин двадесет и един/ лева.
СПИРА производството по несъстоятелност по т. д. № 1139/2022 г. по
описа на СГС, ТО, 22 състав.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от
вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако те
удостоверят, че е налице достатъчно имущество или се предплатят началните
разноски.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока по чл. 632, ал.
2 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще
прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на
длъжника от търговския регистър.
УКАЗВА на „Б.Д.” ЕООД, че в едномесечен срок от вписване на
настоящото решение в Търговския регистър следва да изпълни задълженията
си по чл. 632, ал. 6 от ТЗ, както и да представи по делото удостоверение по
чл. 5, ал. 10 от КСО.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за вписване
в Търговския регистър, на основание чл. 622 от ТЗ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в
седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7
8