Определение по дело №620/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 ноември 2022 г.
Съдия: Павлина Христова Господинова
Дело: 20227260700620
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №871

гр.Хасково, 14.11.2022г.

 

Административен съд – Хасково, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                                       СЪДИЯ: ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

 

като разгледа адм.дело №620 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба с правно основание по чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ от П.Т.З. *** против Община Хасково. Твърди се, че на 21.03.2022г. подал заявление до Председателя на ОбС Хасково по реда на чл.24, ал.2 от ЗДОИ, като поискал информацията в комбинация от две форми: писмена справка и на имейл. Така на 01.04.2022г. получил решение на имейла си, внесъл изискуемата сума от 0,09 лева с Квитанция №32523/05.04.2022г. и на 05.04.2022г. получил решението по пощата, ведно с писмената справка. Срещу това решение подал жалба, но само в частта, в която му се указвало да плати разходи за предоставяне на информация, като считал сумата за неправилно определена като размер. С Решение от 27.06.2022г. по а.д.№313 по описа на Хасковски административен съд решението на Председател на ОбС Хасково било отменено в обжалваната част. Ищецът счита, че съгласно чл.1 от ЗОДОВ ответникът носел отговорност за причинените вреди от отменени като незаконосъобразни подзаконови нормативни актове, а имуществената претенция от 0,09 лева била пряка и непосредствена вреда, която била причинена на ищеца от обжалваното и отменено решение на Председателя на ОбС Хасково. Затова ответникът дължал на ищеца обезвреда в размер на 0,09 лева, които З. бил заплатил по посочената разписка. Излагат се в с.з. допълнителни съображения относно правния интерес на ищеца да предяви иска, а именно: в ГПК и АПК нямало поставена нито минимална, нито максимална граница за размера на иска. Решението по а.д.№313/2022г. на ХАС било окончателно, поради което още в деня на постановяването му ищецът имал правна възможност по чл.203 от АПК да предяви иска по ЗОДОВ. В решението имало конкретни указания относно размера на таксата и самият ищец не се бил интересувал какво се случва при Председателя на ОС Хасково, а и не знаел дали са му възстановени тези 9 стотинки. Иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за имуществена вреда в размер на 0,09 лева, както и направените по делото разноски.

В с.з. представител на ответната страна заявява, че счита иска за основателен и вече били възстановили сумата.

Окръжна прокуратура Хасково считат иска за недопустим. Излагат съображения, че с предявяването на иска за пренебрежимо малка сума е нарушен принципът на чл.3 от ГПК, като ищецът недобросъвестно упражнявал правата си. С исковото производство се целяло да бъде причинена вреда на Община Хасково, с което бил нарушен и чл.57, ал.2 от Конституцията на Република България. Освен това сумата от 0,09 лева била възстановена на ищеца, още повече и че с оглед заявлението на ищеца след постановяване на съдебното решение по гр.д.№313/2022г. и връщане на преписката за допълнително произнасяне от административния орган, самият ищец не се интересувал от изхода на това производство. Това било доказателство, че искът бил предявен недобросъвестно. 

Съдът, след като се запозна с изложеното в исковата молба, становището на Община Хасково и Окръжна прокуратура Хасково, представените по делото доказателства и съобрази приложимата нормативна уредба, намира от фактическа и правна страна следното:

По жалба на П.Т.З. против Решение рег.инд. ЗДостъп -8#1/01.04.2022г. на Председател на ОбС Хасково в частта, с която е определен разход за предоставяне на исканата информация – 0,09 лева за ксерокопиране, пред Административен съд Хасково е било образувано а.д.№313 по описа на съда за 2022г. По това дело е постановено окончателно съдебно Решение №427/27.06.2022г., с което обжалваната част на решението на Председателя на ОС Хасково е отменена, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.

Видно от Приходна квитанция №32523/05.04.2022г., ищецът е внесъл такса за информация по ЗДОИ в размер на 0,09 лева.

С представеното в с.з. доказателство – платежно нареждане от 07.10.2022г., се доказва, че след образуване на настоящото производство Община Хасково е превела сумата от 0,09 лева по сметка на П.З., като е посочено основание „цена на иск по а.д.620/2022г.“.

С оглед посочените факти, съдът намира исковата претенция за недопустима, като съображенията за това са следните:

В случая не е спорно, че има заплатена от ищеца в полза на Община Хасково платена такса, която частично е недължима, но настоящият иск се явява предявен преждевременно, тъй като с Решение от 27.06.2022г. по а.д.№313 за 2022г. съдът не е определил размер на недължимо платената такса. Указанията, които съдът е дал в мотивите си, са относно приложението на съответните разпоредби, като именно административният орган следва да определи съобразно указанията действително дължимата такса. Така с решението си съдът е отменил Решение, обективирано в отговор рег.инд.ЗДостъп-8#1/01.04.2022г. на Председател на ОбС Хасково, в частта, с която е определен разход за предоставяне на исканата информация 0,09 лева, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в частта относно таксата при съобразяване указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. В деня на постановяване на решението и след като безспорно към този момент няма ново произнасяне от страна на административния орган ищецът е предявил настоящия иск. Именно при последващо произнасяне от административния орган би била определена не само като размер недължимо платената сума, но и при съобразяване на конкретиката - брой листи и т.н. и правилно приложение на съответния акт, то административният орган е следвало да се произнесе и дали има недължимо платена сума.          

Наред с това следва да се има предвид, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове - чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Но разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ предвижда, че когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага, а съгласно пар.1 от ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. Така на основание чл.55 от Закона за задълженията и договорите който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, то е длъжен да го върне. Текстът на чл.4б от Закона за държавните такси от своя страна урежда връщането на недължимо платени такси, а то е по искане на заинтересованата страна. В този смисъл съдът прави извод, че ищецът е следвало да изчака произнасянето на административния орган по преписката, която е върната с Решение №427/27.06.2022г. и едва след окончателното произнасяне на органа по дължимата такса е следвало да отправи искане за връщане на недължима сума. В настоящия процес не са нито наведени твърдения, че има произнасяне на административния орган, нито има доказателства за това да е искано от ищеца да му бъдат възстановени 0,09 лева. Напротив – в съдебно заседание ищецът твърди, че не се е интересувал от хода на административното производство след връщането му от съда, а административният орган представя доказателство, че е заплатил исковата сума след образуване на настоящото дело и седмица преди провеждане на заседанието. Дори да се приеме, че с платената такса имуществото на ищеца е намаляло, то редът за възстановяването не е този по ЗОДОВ, а като връщане от получилия я без основание, поради което и искът му за обезщетяване на имуществена вреда в този размер, предявен към момента на влизане в сила на Решение от 27.06.2022г. по а.д.№313/2022г. на ХАС, и на това фактическо основание, е недопустим.

В случая обаче следва да бъде обсъдено и наличието на правен интерес у ищеца да предяви настоящия иск за обезщетение на вреда в изключително малък размер – 0,09 лева, за което ищецът - след указания на съда в с.з., счита, че няма граници за размера на исковете, предявени по ГПК и АПК. Последното е действително така, но следва да се има предвид не само, че за иск с размер от 0,09 лева е заплатен и се претендира адвокатски хонорар от 360,00 лева, а и изявлението от съдебно заседание на ищеца, че е водил и други такива производства дори за 0,02 лева и за 0,05 лева. Не е без значение и че за същия не представлява интерес да се осведоми относно хода на административното производство след връщането на преписката. В този смисъл съдът намира, че сумата от 0,09 лева не може да бъде разглеждана като имуществена вреда за ищеца, а с оглед на посочените вече обстоятелства приема, че с образуваното настоящо исково производство не се преследва обезвреда, а друга цел, различна от тази, която законодателят е вложил в смисъла и разума на законовата норма на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.7 от Конституцията на Република България. На основание чл.57, ал.2 от Конституцията на Република България всеки гражданин има задължението да не допуска злоупотреба с права, както и да упражнява правата добросъвестно. Недопустимо е да съществува злоупотреба с права и с тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други. В случая няма данни за ищеца действително да съществува вредата, описана в исковата молба и касаеща размера на събрана такса при подадено заявление по реда на ЗДОИ. В този смисъл съдът приема, че така подаденият иск е недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото на основание чл.204, ал.5 от АПК и във вр. с чл.130 от ГПК следва да бъде прекратено.

Мотивиран така, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението за ход по същество и ВЪЗОБНОВЯВА производството по и.а.д.№620 за 2022г. на Хасковски административен съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. №620/2022г. на Административен съд Хасково, образувано по искова молба на П.Т.З. ***, с която е предявен иск против Община Хасково за обезщетение за имуществени вреди в размер на 0,09 лева, представляваща заплатена такса за достъп до обществена информация, причинени от Решение рег.инд. ЗДостъп -8#1/01.04.2022г. на Председател на ОбС Хасково в частта му, с която е определен разход за предоставяне на исканата информация, отменено в тази част като незаконосъобразно с Решение №427/27.06.2022г. по адм.д. №313/2022г. на ХАС, като недопустимо.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.

 

Съдия: