РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Радомир, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20221730100980 по описа за 2022 година
Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 и чл.143
ЗЗП.
Ищцата Д. Б. Г., ЕГН: ********** с адрес: с.Л., общ. К., обл. П., чрез адв.М. В. М.,
Адвокатска колегия- П., с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.П., бул.П. ш. № ., ет.., ап.Б,
е предявила искове срещу ответниците "И. А. М." АД, ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. С. ж.к. Л.№ 7, бул.“Д. Н.“ № ., ет.., представлявано от Г. Т. Т. и А. В. М.и
Против: "Ф. Б." ЕООД, ЕИК:., гр. С., ж.к. „Л.“ ., бул.„Д. Н.“ № 28, ет. ., ап. 40-46, с
управител П. Б.Д.и „К. Й." ООД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.П., бул.“П.
ш.“ № ., ет.., ап.., с които моли съда да постанови решение, с което:
- на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4, ЗПК и чл.143 и
чл.146 ЗЗП, вр. чл.22 ЗПК, да прогласи нищожността на Договор за паричен заем №
4526780/30.06.2022 г., сключен с "И.А.М." АД, а в условията на евентуалност да прогласи за
нищожна клаузата на ал.4 от Договора.
- на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1, пр.2, вр. чл.19,
ал.4 ЗПК и чл.143 ЗЗП, да прогласи нищожността на Договор за поръчителство №
./30.06.2022 г., сключен с "Ф. Б." ЕООД.
Моли да й бъдат присъдени направените разноски по делото.
В исковата молба се твърди, че между ищцата и "И. А. М." АД е налице сключен
1
договор за паричен заем № . от 30.06.2022 г., по който ищцата е получила сумата под
формата на кредит в размер на 500 лева и общо дължи 525.36 лв., при срок на кредита от 12
месечни вноски.
Във връзка с чл.4 от Договор за паричен заем № . от 30.06.2022 г., ищцата е
сключила с "Ф. Б." ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство № 4526780 с който да
бъде обезпечен сключеният Договор за заем. Възнаграждението което следва да заплати, за
поръчител е в общ размер на 158.64 лева или 13.22 лева за всяка вноска.
Твърди се, че Договор за паричен заем № 4526780 от 30.06.2022 г., сключен с
ответното дружество „И. А.М.“ АД, е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.11
ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата
на чл.4 от Договор за паричен заем № . от 30.06.2022г., сключен с ответното дружество
„И.А.М. “ АД, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146
от ЗЗП, а сключеният Договор за предоставяне на поръчителство № . е нищожен на
основание чл.26 ал. 1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал. 1 пр.2 вр.с чл. 19 ал.4, от
ЗПК и чл.143 от ЗЗП.
Искането е да бъде постановено решение, с което да бъде признато, че:
- Договор за паричен заем № . от 30.06.2022г., сключен с ответниковото дружество „
И.A.М. “ АД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.Ю и чл. 19, ал.4
от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4 от Договор за
паричен заем № .от 30.06.2022г., сключен с ответниковото дружество „ И. А. М. “ АД, е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.
- Договор за предоставяне на поръчителство № . е нищожен на основание чл.26 ал.1
пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП,
както и да бъдат присъдени на ищцата на правените по делото разноски.
На ответниците е връчен препис от исковата молба с доказателствата.
В установения едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът „И. АС. М.“ АД
е подал отговор, в който твърди, че искът е недопустим поради липса на правен интерес.
Алтернативно твърди,че искът е неоснователен.
В установения едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът "Ф. БЪ." ЕООД
е подал отговор, в който твърди, че искът е недопустим поради липса на правен интерес.
Алтернативно твърди,че искът е неоснователен.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 ГПК , намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
По делото е предоставен Договор за паричен заем № ./30.06.2022 г., сключен между
Д. Б. Г. и "И. АС. М." АД, според който ищцата Д. Б. Г. е получила кредит в размер на 500
лв., представляващ главница по кредита. Кредитът е за период от 12 седмици и е с падежна
дата на последната вноска 25.09.2022 г. Начислените такси и лихви по кредита са: годишен
2
лихвен процент- 40.00 %, при ГПР 45.45 %, лихвен процент на ден 0.11 %.
Представен е и Договор за предоставяне на гаранция № ./30.06.2022 г., сключен
между Д. Б. Г. и "Ф. Б." ЕООД. По силата на същия ищцата е възложила на втория ответник
да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на първия
ответник "ИЗ. А. М." АД. По същия ищцата дължи възнаграждение в размер на 158.64 лева,
платимо на 12 месечни вноски, всяка от които е в размер на 13.22 лева.
Относно наличието на горните договори не се спори от страните по делото.
От правна страна.
Относно иска за прогласяване нищожност на Договор за паричен заем №./30.06.2022
г., сключен с "И. А. М." АД.
При така изложените обстоятелства по договора, от правна страна окръжен съд
намира следното:
Представеният паричен заем № ./30.06.2022 г. не се оспорва от страните.
Настоящият съдебен състав намира за основателни наведените в исковата молба твърдения
за недействителност на договора поради противоречие със ЗПК. Изхождайки от предмета на
договора - предоставяне на кредит под формата на заем, както и страните по него - ответник
юридическо лице което е небанкова финансова институция, предоставяща кредита в
рамките на своята търговска дейност, ищца - физическо лице, което при сключване на
договора действа извън рамките на своята професионална компетентност, се налага извод,
че процесният заем има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9,
ал. 1 от ЗПК. При това положение, при решаване на настоящия спор следва да намерят
приложение правилата за действителността на договора за кредит залегнали в действащия
ЗПК, в глава трета, в който са уредени изискванията за форма и съдържание на договора и
във вр. с чл.22 от цитирания ЗПК, който определя кои нарушения на формата и
съдържанието на договора водят до извод за недействителност /нищожност/ на същия.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл. 11,
ал.1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК изисквания. Неспазването на
което и да е от изискванията залегнали в посочените разпоредби, според цитираната
императивна норма на чл. 22 от ЗПК води до извод за недействителност на договора за
потребителски кредит.
След като изследва съдържанието на процесния договор за кредит, настоящият
съдебен състав намира, че не са спазени всички изисквания към съдържанието на договора
за потребителски кредит, предвидени в цитираните разпоредби, поради следното: Договорът
е сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.11 и във вр. с т.12 от ЗПК. Към договора не е
приложен погасителен план, а и в съдържанието на договора липсва информация за това, с
всяка отделна погасителна вноска, каква част от задължението за главницата, лихви и други
разходи се погасява, тоест няма разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата изчислена на база лихвения процент. Такава разбивка е
3
приложена към Договора за предоставяне на гаранция, сключен между ищцата и „Ф. Б.
ЕООД, чрез "ИЗИ А.М." АД. Изискванията към съдържанието на договора по чл.11, ал.1 т.11
и във вр. с т.12 от ЗПК, следва да са налице към момента на сключване на договора за да не
се злепоставят интересите на потребителя.
Това нарушение на чл. 11 от ЗПК води до извод за недействителността на договора
за потребителски кредит от 30.06.2022 г. сключен между страните по делото, по аргумент от
нормата на чл. 22 от ЗПК, при което предявеният главен иск е основателен и доказан и
следва да бъде уважен.
За пълнота на изложеното следва да се посочи, че на основание чл.23 от ГПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност по кредита и не дължи лихви и други разходи по кредита, включително и
неустойка.
По предявения от ищцата обективно съединенен иск за обявяване нищожност на
чл.4 от договора за кредит, съдът не дължи решение, тъй като съединяването на исковете е в
съотношение на евентуалност, а главният иск е уважен.
Относно иска за прогласяване нищожност на Договор за поръчителство
№./30.06.2022 г., сключен с "Ф. Б." ЕООД.
Искът е допустим, тъй като е със страни - страните по договорно правоотношение, и
при наличие на правен интерес от търсената искова защита, доколкото при положително
съдебно решение, правните последици ще рефлектират благоприятно върху патримониума
на ищцата.
Установи се, че между ищцата и втория ответник "ФА. Б." ЕООД, чрез първия
ответник "И. А. М." АД, е сключен договор за предоставяне на гаранция Договор за
поръчителство № ./30.06.2022 г., който обезпечава Договор за паричен заем № ./30.06.2022
г., сключен с "И. А. М." АД
Договорът за предоставяне на гаранция има за цел да обезщети вредите от
фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да претърпи, при
неплатежоспособност и липса на обезпечение, което влиза в противоречие с предвиденото в
чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга, сам да оцени
платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване на
заетите средства, съответна на получените гаранции. Отделно от това този договор води до
значително оскъпяване на ползвания заем като утежнява финансовото състояние на
длъжника, а обвързването на възможността за отпускане на заем с договора за предоставяне
на гаранция на практика прехвърля върху кредитополучателят финансовата тежест за
изпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на кандидатстващия за заем, за което на кредитора не се дължат такси
по силата на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.
Предвид това съдът намира, че уговореното възнаграждение по договора за
предоставяне на гаранция, се основава на неравноправна за ищцата- потребител клауза,
4
която се явява нищожна по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с
уважената част на исковата претенция. Предвид това, че ищцата е освободена от такси и
разноски, ответниците следва да бъдат осъдени да заплати на адв.М. М. от АК- Пловдив
сумата от 400 лв.- за всеки един от исковете, съгласно чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на РС- Радомир
държавна такса върху уважената част на исковете, която възлиза на 50 лв.- за всеки един от
тях.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19,
ал.4, ЗПК и чл.143 и чл.146 ЗЗП, вр. чл.22 ЗПК, Договор за паричен заем № ./30.06.2022 г.,
сключен между Д. Б. Г., ЕГН: ********** с адрес: с.Л., общ. К., обл. П. и "ИЗ.А. М." АД,
ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. Л. № . бул.“Д. Н.“ № ., ет.,
представлявано от Г. Т. Т. и А.В.М..
ОБЯВЯВА за нищожен, на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, Договор за
поръчителство № ./30.06.2022 г., сключен между Д. Б. Г., ЕГН: ********** с адрес: с.Л.,
общ. К., обл. П. и "Ф.." ЕООД, ЕИК: ., гр. С., ж.к. „Л.“ ., бул.„Д. Н.“ № ., ет.., ап. . с
управител П. Б. Д..
ОСЪЖДА "И. А. М.Т" АД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.
Л. № . бул.“Д. Н.“ № ., ет.., представлявано от Г. Т. Т. и А. В. М., да заплати на адв.М. В. М.,
Адвокатска колегия- П., с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.П., бул.П.. ш. № ., ет.., ап..,
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.
ОСЪЖДА "И. А. М." АД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.
Л. № ., бул.“Д. Н.“ № ., ет.., представлявано от Г. Т. Т. и А. В. М., да заплати по сметка на
РС- Р. сумата от 50 лв. /петдесет лева/- държавна такса върху уважения иск.
ОСЪЖДА "Ф. Б." ЕООД, ЕИК: ., гр. С., ж.к. „Л.“ ., бул.„Д. Не.“ №., ет. ., ап. 4., с
управител П. Б. Д., да заплати на адв.М. В. М., Адвокатска колегия- Пл., с адрес на кантора
и съдебен адресат: гр.П., бул.П. ш. № ., ет.., ап.Б, адвокатско възнаграждение в размер на
400 лв. /четиристотин лева/.
ОСЪЖДА "Ф.Б." ЕООД, ЕИК: ., гр. София, ж.к. „Л.“ ., бул.„Д. Н.“ №., ет.., ап. ., с
управител П. Б. Д., да заплати по сметка на РС- Р. сумата от 50 лв. /петдесет лева/- държавна
такса върху уважения иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6