РЕШЕНИЕ
№ 302
гр. Благоевград, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20221210200067 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д-р П. Й. Г., като управител на „СБАЛПЗФ-
Благовеград“ЕООД, със седалище на управление в Благоевград и адрес: Б.,
ул.“Ц. Ц.“№ срещу НП№122/21.12.2021г., издадено от Директора на
Изпълнителна агенция „Медицински одит“-гр.София, с което на
жалбоподателя е наложена „Глоба“ общо в размер на 4000.00лв. за 2
нарушения, а именно:
по т. 8 от Глава III от Наредба № 1 от 31.01.2014 г. на министъра на
здравеопазването за утвърждаване на Медицински стандарт „Клинична
лаборатория, вр. с т. 8.2, във връзка с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните
заведения и вр. с чл.116, ал.1 от ЗЛЗ и респ. по т. 9 от Глава III от Наредба
№ 1 от 31.01.2014 г. на министъра на здравеопазването за утвърждаване на
Медицински стандарт „Клинична лаборатория, във връзка с чл. 6, ал. 1 от
Закона за лечебните заведения, вр. с чл.116, ал.1 от ЗЛЗ.
С жалбата се поддържа, че атакуваното НП е незаконосъобразно поради
допуснати при съставянето му съществени процесуални нарушения.
Алтернативно се застъпва, че жалбоподателят не е извършил вмененото му
нарушение, защото субект на същото може да бъде само болнично заведение,
но не и неговия законен представител като ФЛ. Иска се отмяна на
1
обжалваният акт .
Административно-наказващият орган чрез своят процесуален
представител оспорват жалбата и застъпват становището за
законосъобразност на атакуваното НП.
РП-Благоевград редовно и своевременно призована, не ангажира
представител и становище по жалбата .
Районният съд в пределите на своята преценка и като направи анализ на
събраните доказателства и приложимото право, намира за установено от
фактическа и правна страна следното в настоящият казус:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право
да обжалва процесното НП и то е сторило това в срока по ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
От становищата на страните и при анализ на събраните по делото
доказателства съдът констатира, че няма спор по делото относно това, че
жалбоподателят е законен представител и управител „Специализирана
болница за активно лечение на пневмо - фтизиатрични заболявания -
Благоевград" ЕООД, със седалище и адрес на управление: Б., ул. „Ц. Ц."№.
За страните не е спорно също така, че на 16.09.2021г., въз основа на
Заповед №РД-13-359/05.04.2021 г. и Заповед №РД-13-503/21.05.2021 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ за
периода от 27.01.2020 г. до 02.03.2021 г., в гр. Благоевград и в гр. София,
комисия в състав: Р.Р. - държавен инспектор, отдел „КФДЗОП”, дирекция
„КМДОК” ръководител и Г. В. Б. - главен инспектор, отдел „РМА”, дирекция
„КМДОК, е следвало да извърши извънредна проверка в „Специализирана
болница за активно лечение на пневмо - фтизиатрични заболявания -
Благоевград“ ЕООД /“СБАЛПФЗ - Благоевград“ ЕООД/, във връзка с нейна
медицинска дейност въз основа на Разрешение №СБ-72/19.03.2012 г.,
издадено от Министерство на здравеопазването. С това разрешително,
болничното заведение не е спорно, че може да осъществява дейност по
следните медицински специалности: Пневмология и фтизиатрия, Образна
диагностика, Клинична лаборатория и Микробиология. В медицинското
заведение е констатирано също така, че е функционирала и Клинична
лаборатория с II- ро на компетентност съгласно утвърдения медицински
2
стандарт“ Клинична лаборатория“.
В хода на проверката е било представено поименно щатно разписание, в
Клиничната лаборатория на „СБАЛПФЗ - Благоевград“ ЕООД за длъжност
„Л., к. л.”, на която позиция е била е назначена д-р Е. К. Т., която притежава
диплома №000072/23.08.1979 г., издадена от МА - София за придобиване на
специалност „медицина". Според проверяващите лица за д-р Е. Т. не е
предоставен документ за придобита квалификация по специалността
„Клинична лаборатория”, а по това щатно разписание друг лекар за тази
специалност и позиция не е бил предвиден, в това число и като „Н. на л.”.
При тези констатации, проверяващите са приели, че жалбоподателят е
осъществил две нарушения чрез бездействие, както следва:
1.Нарушение по т. 8 от Глава III от Наредба № 1 от 31.01.2014 г. за
утвърждаване на Медицински стандарт „Клинична лаборатория“:
„Изискванията към минималния брой лекари и специалисти с виеше
образование са следните.", в частта по т. 8.2: „за структура по клинична
лаборатория от второ ниво на компетентност в лечебно заведение за
болнична помощ, комплексен онкологичен център, център за кожно-
венерически заболявания и център за психично здраве - един лекар със
специалност по клинична лаборатория и един лекар със или без придобита
специалност”, във връзка с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения:
„Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите
специалисти, които работят в тях. Така на практика нарушението според
проверяващите лица се изразявало в това, че жалбоподателят в качеството
си на управител на процесното болнично заведение, не е назначил още един л.
освен Д-р Е. Т. със или без специалност „Клинична лаборатория“ в наличната
такава на същото болнично заведение. В акта е посочено също така, че това
нарушение е установено и извършено виновно на една и съща
дата-21.06.2021г. и е първо такова на дееца.
2. Нарушение по т. 9 от Глава III от Наредба № 1 от 31.01.2014 г. за
утвърждаване на Медицински стандарт „Клинична лаборатория“:
„Структурата по клинична лаборатория се ръководи от лекар с призната
специалност „Клинична лаборатория", във връзка с чл. 6, ал. 1 от Закона за
лечебните заведения: „Дейността на лечебните заведения и на медицинските
и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на
3
медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и
осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се
утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването”. Това нарушение
според проверяващите лица се изразило на практика в това, че
жалбоподателят в качеството си на управител на процесното болнично
заведение, не назначил за н./р. на „Клинична лаборатория“, л. с призната
специалност „Клинична лаборатория”. И за това деяние в акта е посочено, че
е извършено виновно и констатирано на една и съща дата -21.06.2021г. и е
първо такова за дееца.
Като място на нарушенията и за двете деяния се сочи в акта „СБАЛПФЗ
- Б.“ ЕООД- гр. Б..
АУАН след съставянето му е връчен на дееца лично и срещу подпис на
16.09.2021г. , като в 4-дневен срок са постъпили и негови възражения по
ЗАНН.
Въз основа на този акт, на 21.12.2021г., Изпълнителния директор на
Агенция „Медицински надзор“-гр.София, е издал обжалваното
НП№122/21.12.2021г., с което за всяко от описаните в акта две нарушения, на
основание чл.116, ал.1 вр. с чл.117 от Закона за лечебните заведения , е
наложил на жалбоподателя санкция „Глоба“ в размер на по 2000.00лв. В НП
е отразено също така, че в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е постъпило
писмено възражение с вх. № В- 38/23.09.2021 г. срещу съставения акт за
установяване на административно нарушение, което е прието от издателя на
постановлението за неоснователно. Счетено е също така, че не са налице и
предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като по преписката не са
налични обстоятелства, които да обосноват квалифицирането на случая като
маловажен по смисъла на този законов текст. НП е връчено на 22.12.2021г. по
седалище на управляваното от жалбоподателя болнично заведение и в
законният срок по ЗАНН /на 29.12.2021г./, жалбоподателят е депозирал
жалбата си по настоящото дело пред санкционният орган .
При разпита на свидетелите по АУАН –Р. и Б. , двамата от една страна
поддържат отразеното в акта, че при документална проверка в „СБАЛПЗФ-
Б.“ЕООД-Б., са констатирали нарушение на описаните от тях медицински
стандарти в Клиничната лаборатория на болничното заведение /липса на
втори лекар със специалност и началник на лабораторията/, за което и
съставили процесният АУАН срещу жалбоподателя. Двамата свидетели обаче
заявяват, че не си спомнят дали са се запознали с трудовото досие и трудовия
договор на назначената за Н. на тази лаборатория Д-р С. С..
По делото е представено цитираното от свидетелите и в АУАН, Щатно
разписание в „СБАЛПЗФ-Б.“ЕООД-Б. към 01.02.2021г., утвърдено от
жалбоподателя, в което обаче освен цитираната в НП Д-р Т., като „Началник
лаборатория“ за Медико-диагностична лаборатория с висше медицинско
образование, фигурира и името на Д-р С. И. С. /Д./. Видно от Справката за
4
ползван отпуск през 2020г. до м.02.2021г. , Д-р С. С. /Д./ е ползвала частични
отпуски от по няколко работни дни в този период и не е регистрирано
постоянно нейно отсъствие или продължително такова за повече от 22
работни дни , каквито е ползвала през месец октомври-ноември 2020г.
Видно от представената по делото Заповед №29/01.06.2016г. на
ръководителя на СБАЛПЗФ-Б.“ЕООД-Б. , Д-р С. С. е назначена като
работник /служител/ в Клинична и микробиологична лаборатории към
болничното заведение на длъжност“Н. л.“, като трудовото правоотношение
не е лимитирано със срок . Наред със заповедта е изготвен и трудов договор
между жалбоподателя като представител на „СБАЛПЗФ-Б.“ЕООД и Д-р С.
С. с №5/01.06.2016г., с който са материализирани същите условия на
възникналото между страните трудово правоотношение, в това число, че Д-р
С. се назначава на длъжността „Н. л.“ в Клинична и микробиологична
лаборатория на посоченото медицинско заведение без посочен краен срок на
договора. Този трудов договор видно от представена Справка от НАП е бил и
надлежно регистриран по КТ още към 02.06.2016г. В хода на делото се
представиха доказателства /дипломи/ на Д-р С. С., от които се установява, че
към датата на назначаването й в процесното здравно заведение тя е имала
завършено висше образование за „медицина „ и две признати специалности :
„клинична лаборатория“ и „микробиология“.
Наред с горното се установи от представени копия на трудови договори, че
след процесната проверка, е назначен още един л. в Клинична лаборатория-
Д-р В. Л., считано от 08.06.2021г. и е сключен договор за извършване на
специализирани медицински изследвания за „СБАЛПЗФ-Б.“ЕООД, от страна
на „Медико-диагностична лаборатория- МЕДИЛАБ“ООД- Благоевград,
считано от 01.10.2021г.
Със Заповед №РД-13-359/05.04.2021г., издадена от Изпълнителния
директор на „СБАЛПЗФ-Б.“ ЕООД-Б., е материализирано нареждането за
извършване на процесната проверка от страна на свидетелите Р.Р. и Г.Б.. А
със Заповед № РД-13-503/21,05.2021г. на същият орган е изменен срока на
проверката до 21.06.2021г. Страните не спорят, че проверката е била
инициирана въз основа на Постановление на ОП-Б. от 31.03.2021г. за
проверка на сигнали от на нарочен доклад на РЗОК-Б. в „СБАЛПЗФ-
Благовеград“ЕООД с № 11-00-15/17.03.2021г.
При тези фактически дадености, изведени въз основа на посочените гласни
и писмени доказателства в процеса, съдът приема, че незаконосъобразно е
ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя за нарушения по т. 8 от Глава III от Наредба № 1 от
31.01.2014 г. на министъра на здравеопазването за утвърждаване на
Медицински стандарт „Клинична лаборатория, вр. с т. 8.2, във връзка с
чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и вр. с чл.116, ал.1 от ЗЛЗ и
респ. по т. 9 от Глава III от Наредба № 1 от 31.01.2014 г. на министъра
на здравеопазването за утвърждаване на Медицински стандарт
5
„Клинична лаборатория, във връзка с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните
заведения, вр. с чл.116, ал.1 от ЗЛЗ.
Обжалваното НП не е спорно за страните, че е изготвено от компетентен за
това орган по ЗЛЗ и в срока по чл.34 от ЗАНН. Съдът констатира, че
твърдението в жалбата за нарушение на правото му да депозира възражения
по ЗАНН, е неоснователно, тъй като такова възражение е депозирано от
негова страна и то в 3-дневен срок от връчване на АУАН /на 20.09.2021г.-
л.19 от делото/. Неоснователно е и възражението за нарушение на нормите
на чл. 42, т.5 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при съставянето на АУАН и НП, тъй
като в двата документа се съдържат всички изискуеми се реквизити по
цитираният нормативен акт в това число и : дата и място на съставянето им,
длъжностно лице, което ги издава, дата и място на нарушението, описание в
какво се изразява нарушението и начина на извършването му, субективна
страна на деянието, правна квалификация на вменените 2 нарушения на деца,
доказателствата, с които се установява според санкционният орган. С двата
акта е направена и пълна и коректна правна квалификация като бланкетната
санкционна норма по чл.116 от ЗЛЗ е привързана към конкретни нарушени
според санкционният орган подзаконови норми на по Наредба №1 от
31.01.2014г. на министъра на здравеопазването, във връзка с медицинските
стандарти за Клинична лаборатория.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нарушение на нормата
на чл. 40, ал.1, чл.42, ал.1, т.7 и чл. 43, ал.1 от ЗАНН , тъй като видно от
съдържанието на процесният АУАН, той е подписан от двама свидетели /Р.
и Б./, изписани са имената и адресите им, което е достатъчно за
индивидуализирането им и призоваването им в процеса, а доколкото
твърдяното нарушение се установява на база писмени доказателства в хода
проверката /щатно разписание на служители/, то по аргумент от чл.40, ал.4
от ЗАНН такъв акт може да се състави и при отсъствие на свидетели.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че същият не може да
бъде субект на вмените му форми на бездействие след като по аргумент от
чл.72, вр. с чл.71, т.1 от Закона за лечебните заведения, именно той като
ръководител на процесното болнично заведение назначава и освобождава
кадрите му, в това число и служителите в процесната клинична лаборатория.
Предвид изложеното, съдът приема, че атакуваното НП е процесуално
6
законосъобразно и всички възражения на жалбоподателя в обратна насока
са неоснователни.
Независимо от горното, съдът констатира , че с ангажираните по делото
писмени и гласни доказателства не се установи по несъмнен и
категоричен начин, че жалбоподателят е извършил от обективна страна
вменените му две нарушения по т. 8 от Глава III от Наредба № 1 от
31.01.2014 г. на министъра на здравеопазването за утвърждаване на
Медицински стандарт „Клинична лаборатория, вр. с т. 8.2, във връзка с
чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и респ. по т. 9 от Глава III
от Наредба № 1 от 31.01.2014 г. на минитъра на здравеопазването за
утвърждаване на Медицински стандарт „Клинична лаборатория“, във
връзка с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
Съгласно нормата на чл. 8.2 от Наредба №1/31.01.2014г. на министъра на
здравеопазването, за структура по клинична лаборатория от второ ниво на
компетентност в лечебно заведение за болнична помощ, комплексен
онкологичен център, център за кожно-венерически заболявания и център за
психично здраве – е необходимо назначаванет на един лекар със
специалност по клинична лаборатория и един лекар със или без
придобита специалност. В конкретният казус се установи безспорно, че
процесната Клинична лаборатория към „СБАЛПЗФ-Б.“ЕООД, със седалище и
адрес на управление в Благоевград, е именно такава лаборатория от 2-ро
ниво. Същевременно, видно от представените по делото щатно разписание на
служителите в процесната лаборатория към 01.02.2021г. и трудов договор и
заповед за назначаване на Д-р С. Д. /С./, последната, ведно с Д-р Е. Т. са
били назначени със сключени и регистрирани в НАП трудови договори
именно в проверената Клинична лаборатория към процесното болнично
заведение, като всяка от тях е с висше медицинско образование и
специалност“клинична лаборатория „ и микробиология „/за Д-р С. Д.- С./
и това им назначение е изрично отразено в Щатното разписание на
служителите за „СБАЛПЗФ-Б.“ЕООД към 01.02.2021г., т.е. далеч преди
започване и извършване на процесната проверка /16.09.2021г./ Нещо
повече, видно от трудовия договор на Д-р С. И. Д.-С. с №5/01.06.2016г. и
Заповедта за назначаването й с №29/01.06.2016г. на представител на
процесното болнично заведение, тя е назначена именно на длъжността „Н.
л.“. При това положение, не се доказа, че са били нарушение и то с
бездействие от страна на жалбоподателя, цитираните в АУАН и НП,
подзаконови правила за структуриране и щатна обезпеченост на
7
процесната Клинична лаборатория, а именно тези по т. 8 от Глава III от
Наредба № 1 от 31.01.2014 г. на министъра на здравеопазването за
утвърждаване на Медицински стандарт „Клинична лаборатория, вр. с т.
8.2, във връзка с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и респ. по
т. 9 от Глава III от Наредба № 1 от 31.01.2014 г. на министъра на
здравеопазването за утвърждаване на Медицински стандарт „Клинична
лаборатория“. /Свидетелите по акта макар да са посочили различни
обстоятелства и констатации в този документ, не оспориха назначаването и
на Д-р С. в процесната лаборатория към датата на проверката като л. и н. на
тази лаборатория, а само споделиха при разпита си, че не си спомнят дали са
се запознали с нейното трудово досие. С оглед на последното и като
констатира, че констатациите на свидетелите по акта не кореспондират и с
цитираното от тях щатно разписание, където името на Д-р С. изрично
фигурира като „Н.“ на процесната лаборатория
далеч преди датата на проверката, съдът не кредитира като достоверни
показанията на свидетелите Р. и Б. и напълно кредитира като достоверни за
разкриване на обективната истина в процеса представените писмени
доказателства, неоспорени от страните- щатно разписание на служителите в
процесното болнично заведение към 01.02.2021г., трудови договори и
дипломи на Д-р С. Д.-С.. Все в същата връзка, съдът отчете, че още преди
издаването на НП, жалбоподателят е назначил и 3-ти лекар с медицинска
специалност в процесната клинична лаборатория, считано от 08.06.2021г.-Д-р
В. Л. и е сключил договор за специализирани медицински изследвания с втора
лаборатория,считано от м.10.2021г., което е близо 2 месеца преди издаване на
обжалваното НП, също необосновано неотчетено от санкционният орган ./
Като не е съобразил изложеното и е издал обжалваното НП, с което е
ангажирал административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушения, които не е извършил от обективна страна, съдът приема, че това
постановление е издадено в нарушение на материалния закон и като
такова следва да се отмени в цялост .
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП№ 122/21.12.2021г., издадено от
Директора на Изпълнителна агенция „Медицински одит“-гр.София,с което на
Д-р П. Й. Г., като управител на „СБАЛПЗФ-Б.“ЕООД, със седалище в Б., с
адрес :Б., ул.“Ц. Ц.“№, е наложено административно наказание „Глоба“
общо в размер на 4000.00лв. /четири хиляди лева/, за нарушение по т. 8 от
Глава III от Наредба № 1 от 31.01.2014 г. на министъра на здравеопазването
за утвърждаване на Медицински стандарт „Клинична лаборатория, вр. с т. 8.2,
във връзка с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и вр. с чл.116, ал.1
от ЗЛЗ и респ. по т. 9 от Глава III от Наредба № 1 от 31.01.2014 г. на
министъра на здравеопазването за утвърждаване на Медицински стандарт
„Клинична лаборатория, във връзка с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните
заведения, вр. с чл.116, ал.1 от ЗЛЗ.
Решението може да се обжалва ред Административен съд –Благоевград в
14-дневен срок, считано от датата на обявяването му за всяка от страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9