Р Е Ш Е Н И Е
№ 260025/11.09.2020 година град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Апелативен съд – Варна търговско отделение
на единадесети
август година 2020
в открито
заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :В.Аракелян ЧЛЕНОВЕ
:А.Братанова
М.Недева
при секретаря
Д.Чипева
като разгледа
докладваното от съдия М.Недева в.т.д. № 234 по описа на Варненския апелативен съд за 2020г., за да
се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на
чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна
жалба от М.Й.И. с ЕГН **********,*** против решение № 143/07.11.2019г. на
Добричкия окръжен съд, постановено по т.д.№ 58/19г. в частта, в която е отхвърлен предявения от
него иск против „ Застрахователно дружество »Бул
Инс«АД, ЕИК *********, гр.София за
заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди, получени в
резултат на претърпяно на 27.01.2018г. ПТП, ведно със законната лихва от увреждането – 27.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението за горницата над 25 000лв до
предявения размер от 30 000 лв., частичен иск от 90 000 лв. Въззивникът счита
решението в обжалваната част за неправилно по отношение размера на присъденото
му обезщетение. Съдът не е взел предвид всички релевантни за определянето му
факти и обстоятелства, както и не се е съобразил с практиката на ВКС при
подобни случаи. Направено е искане решението да бъде отменено в обжалваната му
част и вместо него постановено друго, по съществото на спора, с което да бъде
уважен изцяло предявения от него иск или да бъде увеличен размера на
присъденото му обезщетение. Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна счита жалбата за
неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди решението в
обжалваната му част като правилно и законосъобразно.
Постъпила е и въззивна жалба от ЗД
„Бул Инс“ АД срещу същото решение, но в
неговата осъдителна част за сумата над 10 000лв. до 25 000лв., в
частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл.86 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава върху главницата, считано от датата на
увреждането – 27.01.2018г., както и в частта за разноските. Изложени са
съображения за неправилност на решението в обжалваната част поради
постановяването му в противоречие с материалния закон, допуснати съществени
процесуални нарушения и необоснованост. Направено е искане решението да бъде
отменено в обжалваната му част, като вместо него бъде постановено друго по
същество, с което да бъдат отхвърлени предявените срещу дружеството искове за
заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди за сумата
над 10 000лв до 25 000лв и с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане
на обезщетение за забава върху главницата, считано от 27.01.2018г., като
неоснователни и недоказани. Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна оспорва жалбата
като неоснователна и моли съда да я остави без уважение.
Предмет на настоящото производство
е и частната жалба на ЗД „Бул Инс“ АД
против определение № 19/09.01.2020г. по т.д. № 58/19г. на Добричкия окръжен
съд, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за поправка на ЯФГ
в диспозитива на решението по делото, касаеща размера на предявения иск, както
и молбата му с правно основание чл.248 ГПК за изменение на решението в частта
му за разноските. По съображения, изложени в частната жалба, моли съда да
отмени обжалваното определение и постанови друго, с което да уважи молбите му
за поправка на ЯФГ в диспозитива на решението, както и за изменение на същото в
частта му за разноските.
В законоустановения срок не е постъпил
писмен отговор от ответната по частната жалба страна.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Предявеният иск е с правно основание
чл.432 ал.1 КЗ.
От събраните по делото доказателства
се установява, че процесното ПТП е реализирано на 27.01.2018 год. по пътя Силистра - Добрич, посока към
Добрич,след комплекс „Ловчанско ханче”, общ. Добричка между лек
автомобил „Пежо 306” с per. № ХХ ХХ ХХ ХХ, управляван от К Й.И. и лек автомобил
„Рено Туинго” с per. № Х ХХ ХХ ХХ, управляван от И ПИ., движещ се по посока гр.Силистра. В
резултат на удара между двете МПС И Пе загинал на място.
Механизмът на произшествието е
установен с приетата пред първата инстанция съдебно - автотехническа експертиза.
Според заключението на в.лице причината
за настъпването му е взаимното пресичане на траекториите на движение на двата
автомобила, при което лекият автомобил
„Рено Туинго”, откланяйки се в ляво от траекторията си е навлязъл в насрещното
платно, по което се е движел автомобила, управляван от ищеца. При последвалият
удар автомобилът на ищеца се е завъртял около вертикалната си ос по посока
обратна на часовниковата стрелка и се е установил в покой върху десния банкет,
след сблъсък с намиращото се върху банкета крайпътно дърво. Л.автомобил „Пежо“
се е движел със скорост 56,03км/ч, а л.автомобил „Рено Туинго“ – с 85,95 км/ч.
При тези скорости според в.лице, дори и
ищецът да е предприел спиране, предотвратяването на произшествието е било
невъзможно.
За настъпилото ПТП е образувано ДП №
37/2018г. по описа на Второ РУ на МВР – Добрич, което е приключило с
постановление за прекратяване на наказателното производство, поради смъртта на виновния водач.
Безспорно е още, че автомобилът, управляван
от виновният водач И Пбил застрахован при
ответното дружество с полица BG/02/117003375960, със срок на валидност до 29.12.2018год.
В резултат на претърпяното ПТП ищецът
получил гръдна травма-счупвания на ребра от трето до девето в ляво и контузия
на бял дроб в ляво. Непосредствено след инцидента същият постъпил в
Хирургично отделение до 05.02.2018 г., където
му е проведено консервативно лечение. Лечението продължило в домашни условия,
като е ползвал отпуск за временна неработоспособност за срок от около 6 месеца.
Предвид обема на получените увреждания в.лице заключава, че по
време на произшествието ищецът е пътувал с поставен предпазен колан.
Ищецът е предявил към застрахователя претенция
по реда на чл.380 от КЗ за заплащане на
застрахователно обезщетение. Не се спори, че такава
не е изплатена, поради това, че застрахователят е поискал представянето на
редица доказателства от страна на пострадалия, които не са му предоставени. С
писмо изх.№ НИЦ – 8794/09.12.18г. –л.59, тези доказателства са изброени, като
основно е наблегнато на ангажирането на безспорни доказателства за виновността
на застрахования водач.
Горната фактическа установеност налага
извода за наличието на всички елементи от фактическия състав за ангажиране
отговорността на застрахователя за заплащане на претендираното застрахователно
обезщетение : наличието на валидно
застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие,
представляващо покрит риск по застраховката
«Гражданска отговорност на автомобилистите», настъпилите вреди, резултат
от поведението на застрахования водач.
Неоснователно в този смисъл е
оплакването във въззивната жалба на застрахователя, че недоказано по делото е
останало осъществяването на деликт от страна на застрахования при него водач.
Според изяснения механизъм на ПТП произшествието е настъпило в резултат от
поведението на водача на автомобил „Рено Туинго“. Установена е и
причинно-следствената връзка между поведението на застрахования водач и
настъпилите травматични увреждания у ищеца, както и претърпените от него
морални болки и страдания. Съгласно Постановление за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 37/18г. на Второ РУ на МВР – Добрич Ивелин И. е нарушил чл.20 ал. и ал.2 от ЗДвП,
в резултат на което причинил средни телесни повреди на две лица, едното от
които ищецът, с което осъществил престъпление по чл.343 ал.3 пр.3 б.“а“
вр.чл.343 ал.1 б.“б“, пр.2 вр.чл.342 ал.1 НК. Поради настъпилата смърт на
извършителя И ПИ. наказателното производство е прекратено.
С оглед на събрания доказателствен
материал и приетата за установена по делото фактическа обстановка неоснователно
се явява и оплакването във въззивната жалба на застрахователя, че вина за
настъпването на произшествието и съответно на вредоносния резултат има и
пострадалото лице. Установено е по делото, че ищецът е пътувал с поставен
предпазен колан.
Оспорването наличието на причинно
–следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите травматични увреждания у
ищеца не се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал. В.лице по
приетата СМЕ е категорично, че в резултат на станалото на 27.01.2018г. ПТП
ищецът е получил гръдна травма – счупвания на ребра от трето до девето в ляво,
както и контузия на бял дроб в ляво. В този смисъл е и приетата медицинска
документация. Не се доказа твърдяната в исковата молба пневмония в ляво като
резултат от ПТП, тъй като според в.лице тя е била налична и преди
произшествието. Претърпените в резултат на получените травми болки и страдания
се установяват и от разпита на свидетеля К И., брат на ищеца, който депозира
непосредствени впечатления. Според него в резултат на получените увреждания ищецът
е трябвало да спи в седнало положение, бил е в безпомощно състояние и не е
можел да извършва ежедневните си
дейности и хигиена, както и да изпълнява личните и служебните си задължения. На моменти е имал затруднено
дишане, към момента на депозиране на показанията, ищецът все още чувствал болки
от катастрофата, чувствал се непълноценен.
Основният спорен въпрос между страните, пренесен и пред настоящата
инстанция е за определяне на размера на дължимото обезщетение съобразно
принципа на справедливост, разписан в чл.52 ЗЗД. Съгласно трайно установената
съдебна практика при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва
да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен
случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното
увреждане, видът и характерът на претърпените неимуществени вреди, болки и
страдания, тяхната продължителност и интензитет, прогнозата за отзвучаване на
уврежданията, възрастта на пострадалия, социалното му положение.
Следва да бъде съобразена и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането –
минимална работна заплата за страната за 2018г. в размер на 510лв, прагове на
социални плащания и установената в тази насока съдебна практика, както и нивата
на минималните застрахователни лимити.
В тази връзка като
неоснователно се преценява оплакването на ищеца във въззивната жалба, че при
определяне на обезщетението първоинстанционният съд не е коментирал факта, че
към датата на подаване на исковата молба срокът на валидност на застраховката е
изтекъл и няма данни да е налице друго застрахователно събитие, т.е. – по тази
полица е налице едно застрахователно събитие. Соченитеот въззивника факти са
ирелевантни за определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение.
С оглед на гореизложенотонастоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че
размерът на претендираното застрахователно обезщетение следва да бъде
определен на 25 000 лв.
Оплакването на
застрахователя за неправилно определен начален момент на лихвата за забава е неоснователно.
Установено по делото е, че във връзка
с настъпилото застрахователно събитие при ответника е заведена щета № ********** – ПТП от датата
на самия деликт - 27. 01. 2018 г. С
писмо от 05.12.18г. застрахователят е уведомил ищеца да представи допълнителни
документи, като – служебна бележка от РП – Добрич относно Постановлението за
прекратяване на НП № 70/18г.,
удостоверяваща, че същото не е обжалвано; авто-техническа експертиза;
медицински документи, удостоверяващи получените увреждания; резултат от
алкохолна проба на водача на л.а. „Рено Туинго“. Изрично е подчертано, че до
представяне на влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача на застрахованото
МПС застрахователят няма основание да заплати претендираното застрахователно
обезщетение. Липсват твърдения и доказателства по делото тези изисквания на
застрахователя да са изпълнени.
В чл.497 ал.1 КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законна
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на
срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 ал.3 КЗ /т. 1/
или изтичането на 3-месечния срок по чл.496 ал.1 КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция,
освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл.106 ал.3 КЗ /т. 2/.
Настоящият състав възприема изцяло
мотивите на решение № 167 от 30.01.2020 г. на ВКС по т. д. №
2273/2018 г., II т. о., ТК, с докладчик съдията К. Недкова, съгласно които по
реда на чл.106 ал.3 КЗ застрахователят може да изисква само онези доказателства
за обстоятелства, относими към основанието и размера на претенцията, за които е
налице обективна възможност за представянето им от увреденото лице, като се
държи сметка, че изготвените в наказателното производство експертизи имат
доказателствено значение само за нуждите на наказателния процес и не обуславят
произнасянето на застрахователя по претенцията, който съгласно чл.499 ал.1 КЗ
определя обезщетението по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите при смърт или телесни увреждания на физически лица, посредством
застрахователна експертна комисия при него.
В същото време на основание чл.429 ал.3 КЗ вр. чл.493 ал.1 т.5 и чл.429 ал.2 т.2 КЗ лихвите, които прибавени към обезщетението за неимуществени
вреди не надхвърлят застрахователната сума, се явяват дължими
от застрахователя
не за собствената му забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на
отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента. Съгласно чл.429 ал.3 изр.2-ро вр. чл.493 ал.1 т.5 и чл.429 ал.2 т.2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице
лихвите за забавата на застрахования по застраховка "Гражданска
отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя
за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от
увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна
претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на
застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. В случая
застрахователят е уведомен за застрахователното събитие в деня на самия
деликт, когато е завел щета № **********, поради което от този момент се дължи и законна лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение.
Следоватално и в тази й част
въззивната жалба е изцяло неоснователна и не следва да бъде уважена.
Поради изцяло съвпадение на
фактическите констатации и правни изводи на двете инстанции, решението се
потвърждава във всичките му обжалвани части.
По частната жалба на ЗД „Бул Инс“
АД:
В исковата молба ищецът е поискал
осъждане на ответното застрахователно дружество за сумата от 50 000лв –
частичен иск от цялата претенция в размер на 90 000лв. С молба от 01.04.2019г., депозирана в съда
преди връчване на препис от исковата молба на ответника, ищецът е направил
уточнение, че искът му следва да се счита предявен за сумата от 30 000лв.
Липсва нарочно определение на съда за допускане изменение на иска в посочения
по-горе смисъл.
Процесуалното правоотношение между
страните по спора възниква с връчване на препис от исковата молба. Всяка
промяна в заявената искова претенция след този момент следва да бъде
осъществена по реда и в сроковете за изменение на иска, като съдът дължи
произнасяне по направеното изменение. Непроизнасянето на съда съставлява
съществено процесуално нарушение, което въззивната инстанция следва да отстрани
само при релевирано в този смисъл оплакване в жалбата. /решение №114 от
19.01.2017г. на ВКС по гр.д.№1357/2016г., II г.о., ГК /
Когато действията във връзка с промяна
на претенцията са предприети докато още не е връчен препис от исковата молба на
ответника, налице е поправка на исковата
молба, а не изменение на иска./опр.110/21.04.2016г. на ВКС по ч.гр.д. № 1078/16г., първо г.о./
Поради това частната жалба срещу
определение № 19/09.01.2020г. на ДОС по т.д. № 58/19г. се явява неоснователна и
като такава се оставя без уважение.
По разноските : М.И. е направил
разноски за настоящата инстанция в размер на 460лв, от които 100лв – д.такса и
360лв – адв.хонорар с ДДС, а застрахователното дружество е направило разноски в
размер на 1 740лв, от които 300лв – д.такса и 1 440лв адв.хонорар с
ДДС. Предвид неуважаване и на двете жалби, разноски на страните се присъждат в
половин размер – за защита срещу жалбата на противната страна. Т.е. – на М.И.
се дължат 230лв, а на ЗД „Бул Инс“ АД – 870лв. Изчислени по компенсация на
застрахователното дружество се дължат 640лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 143/07.11.2019г.
на Добричкия окръжен съд, постановено по т.д.№ 58/19г.
ПОТВЪРЖДАВА определение №
19/09.01.2020г. на ДОС по т.д. № 58/19г.
ОСЪЖДА М.Й.И. с ЕГН **********,*** да
заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр.София сумата от 640лв – разноски
за водене на делото в настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС
на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: