Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 177
гр. Перник, 08.02.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично
съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
При секретаря Е. В. и прокурора К. Т.**, като разгледа докладваното от съдия Христова КАНД № 204/2023
г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
63в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба, подадена от „**“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.
Б.**, ул. „**“ № 9, представлявано от управителя Е.К.Д. против Решение № 27/06.11.2023
г., постановено по АНД № 115/2023 г. на Районен съд - Б.**, с което е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ № 14-2300028/19.06.2023 година, издадено от директора
на Дирекция "Инспекция по труда" – П.**, с което на „**“ ЕООД, ЕИК: **,
със седалище и адрес на управление гр. Б.**, ул. „**“ № 9, представлявано от
управителя Е.К.Д. е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева на
основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/,
за извършено административно нарушение на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1,
ал. 2 от КТ.
С жалбата се прави искане
за отмяна на обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно, и при
установяване основателността на изложените от касатора доводи, се иска постановяване
на решение, с което да се отмени решението на районния съд и да се постанови
друго, с което да се отмени издаденото наказателно постановление. Претендира се
присъждане на направените в съдебното производство разноски.
В срока по чл. 213а, ал.
4 от АПК ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.
В съдебно заседание
касаторът редовно призован не се явява и не се представлява. С молба вх. №
197/22.01.2024 г., процесуалния представител на касатора поддържа изцяло жалбата
и моли за присъждане на съдебни разноски и за двете инстанции.
Ответникът по касация – директорът
на Дирекция "Инспекция по труда" Перник, се явява лично – инж. Л.В.**,
като оспорва касационната жалба с доводи подробно изложени в представено
писмено становище.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
счита, че решението на първоистанционният съд, като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила.
Административен съд –
Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото
доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за
което постановеното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно
обжалване съдебен акт. Затова е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
След извършена служебна
проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящия касационен състав
намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на
правомощията му, при надлежно сезиране и по отношение на акт, който подлежи на
касационен контрол, поради което е валидно и допустимо.
Същото е и правилно.
Съображенията за това са следните:
Предмет на съдебен
контрол за законосъобразност пред Районен съд – Б.** е било НП № 14-2300028/19.06.2023
г., издадено от директора на Дирекция
"Инспекция по труда" – П.**, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1,
във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/ на „**“ ЕООД, ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление гр. Б.**, ул. „**“ № 9, представлявано от
управителя Е.К.Д., на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ
е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
Административнонаказателната
отговорност на „**“ ЕООД, ЕИК: ** в качеството му на работодател е ангажирана
за това, че при извършена проверка на място на 19.04.2023 г. в обект на контрол
„временен склад за претоварване на добита дървесина“ находящ се в землището на
с. Г.**, община Б.**, област П.**, стопанисван от дружеството, досежно спазване
на трудовото законодателство е установено, че работодателят не е уредил
отношенията при предоставяне на работна сила като трудови правоотношения, като
не е сключил трудов договор в писмена форма с Г.Й.Б.**на длъжност „товарач“.
Установено е, че към момента на проверката лицето полага труд на посочения
обект на длъжност „товарач“, което обстоятелство писмено е декларирано от
лицето, с посочване на заеманата длъжност в посоченият обект, с определено
работно време, работно място и трудово възнаграждение.
На горните факти е дадена
квалификация на нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, за което на
03.05.2023 г. срещу дружеството е съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 14-2300028. Въз основа на акта на 19.06.2023 г. е издадено
процесното НП № 14-2300028 на Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" – Перник. В него изцяло са възприети фактите и правната
квалификация на деянието, съобразно обстоятелствената част на АУАН и на основание
чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на „**“ ЕООД, ЕИК: ** е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 лева.
Първоинстанционният
съд е проявил процесуална активност и е събрал относимите към спора
доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата
обстановка. Въз основа на тях и след направен анализ поотделно и в тяхната
съвкупност безспорно е приел за установено нарушение на трудовото
законодателство. В изпълнение задължението си за извършване проверка на
издаденото НП, решаващият съд е констатирал, че описаното в него нарушение е
доказано, т. к. от събраните доказателства е налице трудово правоотношение, а
не гражданско за каквото се претедира чрез представянето на граждански договор,
за което касатора е привлечен към административно наказателна отговорност за
извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, във
връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, съдържащ задължение за работодателя да сключи
трудов договор в писмена форма, подписан и от двете страни. С оглед безспорно
установеното по делото, че такъв трудов договор не е бил сключен между
страните, към момента на установяване на нарушението – 19.04.2023 година,
решаващият съд е приел, че в случая е налице извършеното нарушение и има
основание за сключване на трудов договор между страните. Развити са подробно
мотиви в тази насока за същността на трудовото правоотношение и съотношението
му с облигационното правоотношение, съответно е установено, че възприето от
органите на административнонаказателното производство като източник на
отговорността на дружеството жалбоподател е правилно, както и правилна се явява
вменената му административнонаказателна отговорност за такова административно
нарушение. Първоинстанционният съд е
достигнал до правен извод, че при издаването АУАН и НП не са допуснати
нарушения на материалното и процесуално право, поради което правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на работодателя.
Пред настоящата съдебна инстанция не са
представени писмени доказателства. Съобразно чл. 218 от АПК касационната
инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни
оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието
на решението с материалния закон. Настоящата касационна инстанция намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Съобразно чл. 220 от АПК касационната
инстанция възприема установена от Районен съд Б.** фактическа обстановка, която
напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.
Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е
установил фактическата страна на спора.
Правилно и законосъобразно решаващият съд е приел, че с оглед установеното
несъществуване на трудово правоотношение за страните е възникнало задължение за
сключване на трудов договор. Настоящата касационна инстанция напълно споделя
направените от районния съд правни изводи за правилно прилагане на материалния
закон от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността по
реда на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ на настоящия касатор.
Настоящата касационна инстанция счита, че не следва да повтаря направените
правни изводи.
Първоинстанционният съд е постановил
обжалваното съдебно решение след точен и обективен анализ на събраните
доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по
същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на
административното производство от наказващия орган. Мотивиран така, настоящият
касационен състав намира атакуваното в настоящото производство решение на
Районен съд - Б.** за законосъобразно, правилно и обосновано. Последният е
постановил обжалваното решение след точен и обективен анализ на събраните
доказателства, като е изпълнил задължението си в хода на съдебното производство
да установи с допустимите от закона доказателства, дали е извършено нарушение и
обстоятелствата, при което е извършено. Мотивиран така, настоящият касационен
състав намира атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд - Б.**
за законосъобразно, в това число правилно и обосновано.
При субсидиарното действие на НПК, районният
съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по
начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал необходимите и относими
доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото. В обжалваното
решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е
извършил и въз основа на последните е направил изводи, които настоящият
касационен състав споделя напълно. Събрани са
доказателства за проверка на изложените в АУАН и НП факти, като са приобщени
към делото по надлежния процесуален ред, на базата на които е постановен
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че
трудовия договор има за предмет престирането на работна сила от работника за
продължителен, в повечето случаи неопределен срок, а при гражданския договор се
дължи конкретен трудов резултат за определен срок. При трудовия договор
работникът е в зависимост от своя работодател и е задължен да спазва
определения ред и трудова дисциплина, работно време и т. н., а при договора за
изработка изпълнителят дължи само "изработването на нещо", на
уговорения резултат и е независим, стопански и оперативно самостоятелен при
изпълнението. И при двата договора се дължи възнаграждение, но то се различава
по своето естество, като трудовото възнаграждение е правно регламентирано, има
гарантиран минимален размер и се изплаща ежемесечно, а възнаграждението, което
следва да заплати поръчващият, се договаря свободно между страните и се изплаща
след приемане на изработката, по принцип - еднократно. В
тази връзка настоящата касационна инстанция намира за неоснователни твърденията
наведени в касационната жалба.
С оглед гореизложените съображения,
настоящия касационен състав, при извършената проверка по реда на чл. 218 от АПК
счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие
с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Относно разноските:
При този изход на спора ответникът по касационната
жалба има право на разноски, но предвид обстоятелството, че такива не са
претендирани пред настоящата касационна инстанция, същите не следва да се
присъждат.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, настоящия касационен състав на
Административен съд – Перник
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА съдебно решение № 27 от 06.11.2023 година, постановено по АНД № 115/2023 година по описа на Районен съд Б.**.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
/П/
2.