РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Бургас, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20212120205714 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба на „Б. Е.” АД с ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление в гр. С., бул. ..., чрез пълномощник – юрисконсулт З. Д. (надлежно
упълномощена) против Наказателно постановление (НП) №41 от 02.12.2021г., издадено от
Началника на ГПУ-Л. Б. при РДГП-А., ГДГП МВР-С., с което за извършено нарушение
по чл. 20, ал. 1, т. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република
България (ЗЧРБ), на основание чл. 51 от същия закон, на дружеството-жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
застъпва, че същото е незаконосъобразно. Посочва се, че са допуснати нарушения на чл. 42,
т.5 и чл. 57, ал.1, т.6 ЗАНН като в АУАН и НП не са посочени изчерпателно законовите
разпоредби, които са нарушени. Изрично се посочва, че разпоредбата на чл. 19, ал.1 ЗЧРБ е
неприложима, доколкото същата е адресирана към физическо лице, а не към превозвач.
Твърди се, че граничните власти не са посочили изчерпателно и изрично императивните
разпоредби на паспортно-визовия режим, които са нарушени. Акцентира се, че липсата на
конкретно и точно описание на нарушението, както и на причината твърдяното поведение
да се приеме за нарушение, в какво точно се изразява нередовността на пътника, липсата на
посочени доказателства лишават жалбоподателя от възможността активно да се защити.
В откритото съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не изпраща
представител. Не се претендират разноски.
1
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и
не взима становище по жалбата. Не се претедират разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 7 - НП е връчено на упълномощен
представител на дружеството на 08.12.2021г., а жалбата е депозирана чрез куриер, на
15.12.2021г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
На 24.09.2021г., около 21,05 часа на Л. Б., ГКПП А. Б., при гранична проверка на
пристигащите в Република България, пътници с полет FB 652 от М. –Р. на А. “Б. Е.” се
установило, че след като е длъжна да провери документите за пътуване преди да превози
лицето N. I., жена, родена на ... г гражданство Р. паспорт №..., издаден на ...г валиден до ...г.
А.та го е транспортирала без наличие на валидна виза или разрешително, каквито се
изискват според Регламент (ЕО) 2018/1806 като е издала превозни документи –билет и
бордна карта.
На 25.10.2021г., свидетелят В. Т. Т. съставил на дружеството акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 41 от същата дата (лист 8 от делото), за това, че на
24.09.2021год., дружеството –жалбоподател като превозвач е превозило пътник,
неотговарящ на условията за влизане в страната, без наличие на валидна виза или
разрешително за пребиваване и не отговарящо на Регламент (ЕО) 2018/1806, поради което
не е допуснат в Р България. Така описаното деяние било квалифицирано като нарушение
на чл. 20, ал. 1, т. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. Екземпляр от акта е бил връчен на
деловодителя на дружеството Л. Д., без приложено по делото пълномощно.
След връчване на АУАН на 02.12.2021г. административнонаказващият орган издал и
обжалваното НП, в което пресъздал фактическата обстановка описана в акта. АНО също
квалифицирал поведението на жалбоподателя, като нарушение по чл. 20, ал.1, т. 1 вр. с чл.
19, ал.1, т. 1 ЗЧРБ, поради което и на основание чл. 51 ЗЧРБ, му наложил имуществена
санкция в размер на 2000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото доказателствени материали по АНП. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетеля Т.. Въпросните показания са непротиворечиви и последователни, като се
подкрепят и от останалия писмен доказателствен материал, поради което и съдът им дава
вяра изцяло. Фактическа обстановка не се оспорва и от жалбоподателя.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
2
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това лица, видно от приобщеното към
материалите по делото копие на Заповед № 8121з-817/09.07.2015г. на Министъра на
вътрешните работи (лист 18 и 19 от делото).
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми, като съдът не
споделя доводите на жалбоподателя в обраната насока.
Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно
описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението,
датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено.
Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни
относно индивидуализацията на нарушителя - наименование на превозвача, седалище и
адрес на управление, ЕИК, представляващо го лице.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.
57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата,
които потвърждават извършеното административно нарушение.
Още при съставянето на акта са описани съществените обективни елементи, които
са сред задължително предвидените във фактическия състав на нарушението по чл. 20, ал. 1,
т. 1 от ЗЧРБ, а именно, че превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до
и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да установи
наличието на българска виза, когато такава е необходима.
Описанието в АУАН обективно дава възможност на нарушителя да узнае какви
свои задължения конкретно не е изпълнил в случая, както и по какви причини превозваният
от дружеството пътникът N. I., жена, родена на ... г гражданство Р. паспорт №..., издаден на
...г валиден до ...г не отговаря на условията за влизане в Република България - липса на
валидна виза.
Действително разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ е неприложима към
жалбоподателя, доколкото текстът на тази разпоредба съдържа изброяване на условията за
влизане или транзит през страната, и съответно е адресиран и въвежда задължения за
чужденците, които влизат или преминават транзитно през територията на Република
България, а не за превозвача, но доколкото в случая препращането към нея не е ограничило
правото на защита на жалбоподателя - същият е бил запознат с фактите, въз основа на които
е формулирано обвинението, допуснатата неточност не може да се приеме за съществена и
водеща до опорочаване на административнонаказателното производство.
3
Съдът счита, че не са допуснати съществени нарушения на административните
правила при съставяне на АУАН и НП. Действително АУАН е съставен в отсъствие на
представител на жалбоподателя, което принципно е нарушение на правилата, но то не е
съществено, доколкото не се отразява на правото на защита на жалбоподателя. От данните
по делото е видно, че съставеният АУАН е връчен на деловодител на дружеството без да е
представено по делото надлежно упълномощаване, с което не е осигурена възможност на
последния да се запознае с неговото съдържание и да направи писмени възражения по акта,
но е предоставена възможност на жалбоподателя да представи писмени възражения по реда
на чл.44, ал.1 от ЗАНН. Съгласно разясненията, дадени с Постановление № 5/1968г. на
Пленума на ВС, въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено,
трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при
съставянето на акта и неговото връчване, а преди всичко, с оглед на това, доколко те са
пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е
известен. В случая такива нарушения не са допуснати. Не е ограничено правото на защита
на санкционираното лице, нито е препятствана съдебната проверка за законосъобразност.
Нарушението и неговият извършител са установени по несъмнен начин от приложените в
преписката доказателства, поради което следва да се приеме, че санкцията е наложена
законосъобразно. В тази насока е и константната практика на съдилищата, в това число и на
АдмС-Бургас, обективирана в Решение №1139 от 21.06.2017г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д.
№ 977/2017г., Решение № 1016 от 26.05.2016г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 790/2016г.,
Решение №1035 от 12.06.2017г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 905/2017г., Решение
№1492/20.10.2015г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 1192/2015г. и др.
Във връзка с основните възражения на жалбоподателя, съсредоточени около
обстоятелството, че в конкретния случай и по отношение на посочения пътник не са били
налице основанията за издаване на виза, съдът следва да посочи следното.
Задълженията на превозвачите са регламентирани в Директива 2001/51/ЕО на
Съвета, като разпоредбата на чл. 20 от ЗЧРБ е приета в съответствие с изискванията за
хармонизиране на българското законодателство с европейското, и в частност с посочената
Директива. Разпоредбата на чл. 20, ал.1, т.1 от ЗЧРБ задължава превозвачите, които
извършват превоз на чужденци по суша, по въздух или по вода до и/или от Република
България да установят редовността на документа за пътуване на чужденеца и наличието на
българска виза, когато такава е необходима, преди да извършат услугата. Няма спор, че
жалбоподателят притежава качеството на „превозвач” по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на
ЗЧРБ. Определението за „виза” от своя страна е дадено в чл. 2 от Регламент № 810/2009 и
чл. 9 от ЗЧРБ и означава - разрешение, издадено от държава-членка с цел: транзитно
преминаване или планиран престой на територията на държавите членки с продължителност
не повече от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период; или - транзитно преминаване
през международните транзитни зони на летищата на държавите-членки. Случаите, в които
не се изисква виза за влизане и пребиваване в Република България, за транзитно
преминаване или летищен транзит са изчерпателно посочени в чл. 8, ал.2 и ал.3 от ЗЧРБ - 1.
4
когато това е предвидено в Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета, в други актове на ЕС с
обвързващо действие, в международен договор, по който Република България е страна, или
в акт на Министерския съвет или 2. когато чужденецът притежава валидно разрешение за
продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
В конкретния казус от събраните по делото доказателства не се установява наличието
на нито една от двете алтернативно предвидени предпоставки на чл. 8, ал.2, и ал.3 от ЗЧРБ.
На последно място следва да се посочи, че ако с Решение № 48/27.01.2011 г. на МС
(ДВ бр. 9 от 31.01.2012г.) България е декларирала, че до датата на пълното присъединяване
на страната към Шенгенското пространство ще признава едностранно, като равностойни на
нейните национални визи, за целите на краткосрочно пребиваване за период от три месеца
няколко вида документи, издавани от държавите членки, които прилагат изцяло
достиженията на правото от Шенген в това число "разрешение за пребиваване" и "виза за
дългосрочно пребиваване", посочена в чл. 18 от Конвенцията за прилагане Споразумението
от Шенген то такова решение касаещо документи издадени в Държавата Унгария не е
налице.
Всичко това кара съда да приеме, че в конкретния случай не е налице изключение от
общото правило, разписано в чл. 8 ЗЧРБ, поради което по отношение на пътника - N. I. е
било в сила изискването за наличие на виза, каквато същата обективно не е имала.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че правилно
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание
чл. 51 от ЗЧРБ.
Конкретното деяние не може да се счете за маловажно по смисъла на чл. 28 б. "а" от
ЗАНН, тъй като не бележи значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обичайните нарушения от същия вид.
Съставомерното и доказано нарушение, при определяне на санкцията,
административнонаказващият орган се е съобразил в пълнота с критериите, посочени в чл.
27 от ЗАНН. Касае се за първо по ред нарушение от този вид, доколкото в акта и
постановлението не се твърди друго, липсват твърдения и доказателства дружеството да е
вършило и други административни нарушения, свързани с изпълнения на задълженията му
като „превозвач”. От извършеното не са настъпили никакви вреди последици, нито е била
застрашена обществената сигурност.
При посочените факти, жалбоподателят правилно е бил санкциониран с минималния
размер на предвиденото в чл. 51 от ЗЧРБ наказание/санкция за търговски дружества –
превозвачи - имуществена санкция в размер на 2000 лева. Тъкмо такова по размер
наказание съответства в пълна степен на естеството, интензитета и обществената опасност
на конкретното нарушение. Поради това наказателното постановление следва да бъде
потвръдено като провилно и законосъобразно.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предложение първо от ЗАНН, Бургаският
районен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №41 от 02.12.2021г., издадено от
Началника на ГПУ-Л. Б. при РДГП-А., ГДГП МВР-С., с което „Б. Е.” АД с ЕИК: ... , със
седалище и адрес на управление в гр. С., бул. ..., с което за извършено нарушение по чл. 20,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), на
основание чл. 51 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две
хиляди) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
_______________________
Съдия при Районен съд – Бургас: Вярно с оригинала:
Р. Ж.
6