РЕШЕНИЕ
№
град
София, 25. 08. 2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на шести
октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
СТОЙЧО ПОПОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от председателя гр. д. № 9566/2020 год. по описа на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение от 01. 05. 2020 год., постановено по гр. д. №
4900/2019 год. на СРС І ГО 30 състав, е
отхвърлен като неоснователен иск на Д.О.з. ЕАД срещу З.А. АД за заплащане на
сума в размер на 1540.50 лева, изплатено застрахователно обезщетение за
автомобилна застраховка Каско плюс във
връзка с посочена щета, както и 15 лева ликвидационни разходи, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда 24. 01. 2019 год.
до изплащане на сумата.
Не са присъдени разноски на ищеца.
С въззивна жалба ищецът атакува решението като неправилно и
необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Съдът е допуснал нарушение като е обсъждал експертиза от досъдебното
производство – която не е годно доказателствено средство и съдът неправилно се
е позовал на нея. В случая не се търси вина у собственика – отговорността по
чл. 50 ЗЗД е налице и в случаите, когато не е известна причината за повредата
на вещта, от която са произлезли вредите.
Иска се отмяна на решението и постановяване на ново за
осъждане на ответника.
Претендират се разноски по делото.
В отговор насрещната страна оспорва жалбата, като счита
решението да е правилно, законосъобразно и мотивирано, с оглед събрания по
делото доказателствен материал. Твърденията в жалбата за пороци на решението са
необосновани и голословни. Решението кореспондира с доказателствения материал-
налице са категорични данни, че запалването на застрахования при ищеца по
задължителна застраховка ГО на автомобилистите лек автомобил не се дължи на
вътрешните свойства на вещта. В случая застрахователното събитие, довело до
частична вреда на лекия автомобил е пожар – не техническа неизправност на същия,
а палеж. В подкрепа на извода е съдебна експертиза. Установено е по делото, че
вредите са произлезли от действия на трето лице, като в случая не е налице нито
виновна отговорност по чл. 45 ЗЗД, нито обективна такава по чл. 50 ЗЗД.
Не отговаря на истината твърдението, че районният съдия се е
позовал в решението си на заключения на вещи лица и свидетелски показания,
събрани по други производства и не по установения в ГПК ред.
Моли съдът да остави въззивната жалба без уважение като
неоснователна и недоказана, и да потвърди решението като правилно
законосъобразно и справедливо. Претендират се разноски – юрисконсултско
възнаграждение за тази инстанция.
С разпореждане по чл. 267 ГПК делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, като към мотивите на първото съдът
препраща с оглед принципа на процесуална икономия в гражданския процес.
Не са заявени доказателствени искания от страните пред
въззивната съдебна инстанция.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и
доводите на страните по реда на въззивното обжалване при така очертаната от
въззивната жалба рамка, намира за установено следното от фактическа и правна
страна :
Жалбата е допустима и следва да бъде по същество разгледана.
При извършена служебна проверка според правната норма на чл.
269 ГПК, въззивният съд намира, че решението е валидно и в обжалваната си част
– допустимо.
Съобразно чл. 269 изречение 2 ГПК по останалите въпроси
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Жалбата е неоснователна.
Според правната уредба на КЗ, Встъпване в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" от застрахователя по имуществената
застраховка, чл. 411 КЗ, В случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка
може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска
отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно
средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена
застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви
претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които
надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната
застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно
средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на
основание чл. 494.
Оспорено е обстоятелството, от какво са вредите на
автомобила – от дължащи се на автомобила увреди или от пожар, причинен от трети
лица.
Сам ищецът заявява в исковата молба, че на цитираните дата и
място, лекият автомобил се запалва и изгаря вследствие на друг запален
автомобил, който по това време е паркиран в съседство.
В проекта за доклад, л. 63 от делото на СРС е назначена СТЕ.
Не се нуждаят от доказване – настъпилото ПТП, датата на настъпване, сключените
застраховки и изплатената сума по имуществената отговорност.
Досъдебното производство не се обследва от настоящия
въззивен съдебен състав.
ЧАСТНАТА ЕКСПЕРТИЗА НЕ СЪСТАВЛЯВА ГОДНО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНО
СРЕДСТВО И ЗА ДА СЕ ПОЗОВЕ СЪДЪТ НА ЕКСПЕРТНО ЗАКЛЮЧЕНИЕ ПО РАЗРЕШЕНИЯ В СЪЩАТА
ВЪПРОС, ИЗИСКВАЩ СПЕЦИАЛНИ ЗНАНИЯ, СЛЕДВА ДА ДОПУСНЕ НАРОЧНА СЪДЕБНА ЕКСПЕРТИЗА
И НАДЛЕЖНО СЪБЕРЕ СЪЩАТА, КАТО ДОКАЗАТЕЛСТВО В РАМКИТЕ НА ИСКОВОТО
ПРОИЗВОДСТВО. ТОВА Е ПРЕДПОСТАВЕНО ОТ ПРИНЦИПА ЗА ПУБЛИЧНОСТ И
НЕПОСРЕДСТВЕНОСТ, ВЪВЕДЕН С ЧЛ. 11 ГПК ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 195 ГПК И ЧЛ. 200 ГПК.
ЧАСТНАТА ЕКСПЕРТИЗА БИ МОГЛА ДА СЕ ПОЛЗВА КАТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНО СРЕДСТВО САМО С
ИЗРИЧНОТО СЪГЛАСИЕ НА ВСЯКА ОТ СТРАНИТЕ, НА КАКВОТО СЪГЛАСИЕ НЕ БИ МОГЛО ДА СЕ
ПРИРАВНИ ЛИПСАТА НА ИЗРИЧНОТО Й ОСПОРВАНЕ ОТ СТРАНАТА, НА КОЯТО СЕ
ПРОТИВОПОСТАВЯ. ЛИПСАТА НА ОСПОРВАНЕ Е РЕЛЕВАНТНА САМО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ГОДНИ
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА. ДОРИ И ПРИ СЪГЛАСИЕ НА СТРАНИТЕ, ОБАЧЕ, С ОГЛЕД
ИЗБЯГВАНЕ НА СИМУЛАТИВНОСТ В ПРОЦЕСА, СЪДЪТ И В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛ. 202 ГПК БИ
МОГЪЛ ДА ОТКАЖЕ ДА Я ЦЕНИ. РЕШЕНИЕ № 214 ОТ 29.05.2014 Г. ПО Т. Д. № 992/2012
Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС
Именно поради тази причина, районният съдия е допуснал
изслушване на САТЕ, според заключението на която предполагаемата причина за
възникване на пожара е запалено горимо оборудване от автомобила, като при
пожара са засегнати два автомобила. Няма данни и доказателства от страна на
ищеца пожарът да се дължи на самия автомобил, с което искът само на това
основание е недоказан, откъдето и неоснователен.
Вещото лице устно е заявил, че горял е автомобил рено меган,
който е бил до процесния автомобил – това го е взел от документите на
пожарната, тоест причината е външна – пожар, причинен от трети лица. Не налице в
случая не е налице нито виновна отговорност по чл. 45 ЗЗД, нито обективна такава
по чл. 50 ЗЗД, както правилно е приел и районният съдия, уважавайки
възражението на ответника.
Според ЗЗД Чл. 50. За вредите, произлезли от каквито и да са
вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се
намират.
На всички въпроси, поставени с въззивната жалба, районният
съдия е дал отговор още с мотивите на решението си по възражения на ответника с
отговора на исковата молба, поради което не се налага преповтарянето на
мотивите на обжалваното съдебно решение.
Механизмът е установен от писмените доказателства по делото,
събрани по надлежния за това ред по ГПК, наред със заключение на САТЕ. Нито
едно от доказателствата не е оспорено, а експертното заключение се кредитира по
чл. 202 ГПК.
Ищецът е този, който следва да докаже при условия на пълно
главно доказване фактите, на които основава исковете си. Това не е сторено по
делото.
Съгласно чл. 154 ал. 1 ГПК,
всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите
възражения и доводи. Писмените неоспорени и приети доказателства по делото не установяват
твърденията на ищеца, нито приетото без оспорване заключение на експертизата.
И според КЗ Застрахователно
покритие по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите ал. 1 и ал. 2 т. 7 Застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци,
велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство по време на
движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива: произтекли от моторното превозно средство като вещ
по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите. (2) Застраховката
"Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива и отговорността
за вредите по ал. 1.
Със застрахователното събитие
пожар се свързва обстоятелството техническа неизправност на автомобила, в
резултат на което да е налице самозапалване на автомобила и пожарът да се е
прехвърлил и на паркираните до него автомобили, но тук не е налице такава
техническа неизправност, видно от заключението на експерт със специални знания,
каквито съдът не притежава сам, на лекия автомобил, който е процесен.
Стана реч вече, че според чл.
269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Когато съдът постановява
решение при правилно първоинстанционно решение, по реда на чл. 272 ГПК,
въззивният съд мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд.
На основание горното въззивната инстанция осъществява
контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в рамките на
заявените в жалбата основания, като следи служебно само за спазването на
императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год.,
точка 10, на ОСГК на ВКС. Въззивната проверка следва да се ограничи до
въпросите с въззивната на ответника жалба и съответно до посочените въпроси, за
които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при която служебна
проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо,
тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради
което същото е валидно, предвид изискванията на процесуалния закон за
служебната проверка на постановеното решение не се установяват и нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото
на иск, /такива не се и твърдят с жалбата/, поради което първоинстанционното
съдебно решение е и допустимо - на ответника е дадена възможност за становище
по исковете и е съставен доклад по реда на чл. 146 ГПК, с което съдът е
предоставил равни възможности на страните за участие в исковото производство и
е постановил съдебно решение по същество.
Събраните доказателства,
релевантни по спорния въпрос, първоинстанционният съд е обсъдил, като крайните
му изводи, че искът е неоснователен, са правилни и съответстват на
доказателствата.
Обжалваното съдебно решение е и правилно, като не са нарушени
императивни материалноправни норми.
Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение,
което пък, от своя страна, предпоставя липса на основание за коригиране на
първоинстанционния съдебен акт в частта на присъдените разноски в полза на ищеца.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски
районен съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, в
обжалваните части.
При този изход на делото въззивникът
няма право на разноски за производството – жалбата му е неоснователна и се
отхвърля от съда.
Въззиваемият претендира
своевременно разноски, в размер на 100 лева, съобразно списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за реално сторване, поради което му се присъждат в пълен размер, доколкото
липсва и възражение на насрещната страна по чл. 78 ал. 5 ГПК.
Предвид размерите на обжалваемия
интерес, настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с
ограничението по чл. 280 ГПК.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 01. 05. 2020 год.,
постановено по гр. д. № 4900/2019 год.
на СРС І ГО 30 състав.
ОСЪЖДА
Д.О.з. ЕАД ЕИК ******** да заплати на З.А. АД ЕИК ******** на основание чл. 78 ГПК разноски в производството пред
втората съдебна инстанция в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.