Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                  Година 14.03.2016                 Град  К.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                              първи граждански състав

На седемнадесети февруари                      две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова

 

Секретар: С.Д.

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 462 по описа за 2015 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по иска с правно основание член 49, ал.1 от СК.

Ищцата – П.А.Г. твърди, че с ответника сключили граждански брак на **** в град К.. От брака си имат две деца, които са непълнолетни - И.М. Г., родена на ***г*** и Л.М. Г., роден на ***г***. След сключването на брака им и раждането на първото им дете И., заминали да живеят и работят в С.. Живели под наем на посочения адрес на ответника. В първите три, четири години на съвместния им живот имали много добри взаимоотношения. Разбирали се добре, имали еднакво виждане за това какъв трябва да бъде общия им семеен живот, как следва да се справят с проблемите на децата, какви грижи да полагат за тяхното отглеждане, възпитание, образование. Около две години след раждането на второто им дете Л., ответникът се променил. Дезинтересирал се от нея и от децата. Прибирал се късно. Не се интересувал от проблемите на семейството. Тази тенденция с времето се засилвала. Духовната и физическата връзка между тях изчезнала. Било едно обикновено съжителство, без интерес от негова страна към проблемите, които имали и които трябвало да решават. Правела усилия да възстановят връзката им, но само усилия от нея страна не били достатъчни, дори и в името на децата, за да продължат заедно напред. Съвместното им съжителството ставало все по-трудно и непоносимо, и за двамата. През месец март 2014г., ответникът напуснал общия им дом, който се намирал в град С.. Твърди, че продължила да се грижи за децата им. Ответникът почти не поддържал връзка с тях след напускане на общото им жилище. Преди два месеца решила да се прибере с децата при нейната майка в град С., а в жилището в град С. останало да живее майката на ответника, която била отишла да живее с тях. Ответникът два, три пъти се обаждал по телефона, но не правил опити да се върне отново, за да бъдат заедно. С ответника повече от една година не са осъществявали никакъв контакт. Той се обаждал на майка й от време на време да попита как са децата. Фактическата им раздяла оказала своето влияние върху отношенията им, като засилило отчуждението между тях, както и натрупалия се негативизъм от безотговорното отношение на ответника - не към нея като негова съпруга, а към децата им. Независимо, че на практика все още били съпрузи, между тях липсвали нормални съпружески отношения, както духовни, емоционални, така и физически. Нямали съвместни интереси. Нищо не ги свързвало. Счита, че брака им бил изпразнен от необходимото съдържание и брачната им връзка била само формална, поради което се явявала обществено неудобна и за двамата. С ответника не са сключвали брачен договор.

МОЛИ съда, да постановите решение, с което да прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен. Моли съда да й възложи упражняването на родителските права по отношение родените от брака им непълнолетни деца - И.М. Г., родена на ***г. и Л.М. Г., роден на ***г., като на бащата се определи режим на свиждане: съобразно разпоредбите на закона и трайната съдебна практика - всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 11.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с приспиване при него, както и един месец през лятото, когато майка не ползва годишен платен отпуск. Моли съда, да осъди ответника да заплаща за родените от брака им непълнолетни деца И.М. Г., родена на ***г. с ЕГН ********** и Л.М. Г., роден на ***г. с ЕГН ********** месечна издръжка е размер на 100 лева за всяко едно от децата, считано от датата на образуване на настоящото гражданско производство, до настъпване на законна причина за изменението й, или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като присъди издръжката да се заплаща до 30-то  число на текущия месец. Моли, с решението си да осъди ответника да заплати на основание член 149 от Семейния кодекс, месечна издръжка за родените от брака им непълнолетни деца И.М. Г., родена на ***г. с ЕГН ********** и Л.М. Г., роден на 2б.03.2010г. с ЕГН **********, в размер на 90 лева, за всяко едно от тях, считано една година назад от датата на завеждане на настоящия иск. Моли съда, да определи местоживеенето на децата на адреса на майката П.А.Г. ***. Заявява, че по отношение на семейното им жилище, представляващо апартамент, находящ с в град С., ж.к. „Надежда-IV”, бл.440, вх.А, ет.4, ап.8, в който живеели под наем - няма претенции за ползването му от нея и от децата. По отношение на фамилно име заявява, че желае да носи брачното си фамилно име Г.. Не възразява, ако ответника изрази становище за прекратяване на брака по взаимно съгласие - брака им да бъде прекратен по реда на член 50 във връзка с член 51 от СК.

ОТВЕТНИКЪТ - М.К.Г. не изразява становище по така предявените брачни искове.

В ХОДА на делото, с влязло в сила определение на съда, постановено на основание член 232 от ГПК е прекратява производството, досежно предявения иск с правно основание член 149 от СК, поради оттегляне на иска.

         От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Страните са съпрузи, на основание валидно сключен граждански брак на 07.05.2008г. с Акт за граждански брак № *** от ****г. на Община К., видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак.

От представените удостоверения за раждане, се установява, че от брака си съпрузите имат родени две деца – И.М. Г., родена на ***г*** и Л.М. Г., роден на ***г***.

Видно от представеното удостоверение № 001767 от 30.04.2015г. на „***“ АД град С., ищцата - П.А.Г. за периода от месец октомври 2014г. до месец март 2015г. е получила доходи от трудово правоотношение в общ размер на 2568.00 лева или средно месечно за посочения период, сумата възлиза на 413.00 лева, имайки предвид, че за месец октомври е отразен нулев брутен доход.

От представената Служебна бележка № 55/02.05.2015г. на ЦДГ № 2 „С.д.“ град С. се установява, че децата - И.М. Г. и Л.М. Г. посещават ЦДГ № 2 „С.д.“ в град С..

Във връзка с предявения иск, съдът е приел изготвен от Д ”СП” – К. социален доклад (депозиран по делото на 12.02.2016г.), от който се установява, че към настоящия етап, двете деца живеят заедно с майка си на адрес: град С., улица „К. Л.“ № **, ет. ***, ап. ***, във ведомствено жилище на „***“ АД град С.. Децата са във видимо добро общо състояние и здравословно, с добър външен вид и с нормално физическо развитие. Майката - П.Г. осъществява трудова във „***“ АД град С., редовна смяна, като по нейни данни, месечното й трудово възнаграждение е в размер на 540 лева. По данни на майката, бащата поддържа контакти с децата предимно чрез провеждане на редки телефонна разговори. Същият пребивава в Ч., като е заминал там през пролетта на 2014г. Майката е склонна към сътрудничество и желание да общува със съпруга си по поводи, свързани с отглеждане и възпитание на децата им.

В заключение, Дирекция „Социално подпомагане“ град К. обобщава, че към настоящия етап не съществуват рискови фактори за състоянието и развитието на малолетните деца - задоволяват се жизнените и емоционалните им потребности, не се възпрепятства правото им на социални контакти, на участие в образователен процес, на медицинско обслужване. Майката има подкрепяща среда от страна на майка си и нейният съпруг, които оказват помощ при отглеждане и възпитание на двете малолетни деца.

В писмо до Дирекция „Социално подпомагане“ град К., изпратено от Дирекция „Социално подпомагане“ Сердика, град С. се съобщава, че е невъзможно да се извърши необходимото социално проучване на М.К.Г. във връзка с настоящото дело, тъй като същият не бе открит на адреса му в град С. и не се отзовава на оставените уведомителни писма.

         Във връзка с установяване на въведените брачни основания, довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака, съдът е допуснал свидетели на ищцовата страна. От показанията на свидетелите – Р. Г. М., дъщеря на ищцата от първия брак и С.П.Б. се установява следното:

         Свидетелката Р. М. твърди, че познава втория съпруг на майка й. В момента двамата неживеели заедно, като същите били разделени над 2 години, от началото на 2014г. Преди раздялата им, двамата живеели в град С.. Сочи, че дълго време живяла и тя с майка си и съпругът й в град С., но след това, тъй като двамата не се разбирали помежду си, майка й я изпратила в С., при баща й. Твърди, че майка й и вторият й съпруг не се разбирали особено, защото той много слушал майка си и тя била в основата на всички скандали между тях. Сочи, че от майка си разбрала, че двамата се разделили и той заминал в Ч.. Тогава, същата през месец май или юни 2014г. се преместила в С. и оттогава двамата не живеели заедно. Твърди, че ответникът много рядко се обаждал на майка й, последно време даже спрял да й се обаждал. В този две годишен период същият си идвал един или два пъти, като последно това било през 2014г. срещу 2015г. Твърди, че и рядко се обаждал, за да чуе как са децата. До момента е изпратил един или два пъти пари от Ч..

         Свидетелят С.Б. твърди, че познавала П. от малка, тъй като с майка й работили заедно. Не познавала М. много добре. Сочи, че с ищцата живеели в един блок, като тя й помогнала да си вземе ведомствено жилище. Описва я, като много добра майка, която обгрижва добре децата си и бди над тях като орлица. Сочи, че в това жилище живеела от една година, а вече от две години М. не го е виждала да идва и да посещава децата си. В разговор с ищцата разбрала, че той много рядко се обаждал да чува децата. Споделяла е, че нямали добри отношения с него, защото не се грижел за децата. Казвала й е, че се е прибрала тук, защото в С. живота бил тежък, нямала пари да плаща квартирата. За М. й е споделяла, че докато били заедно, М. не е работил. Да се прибере в С. другата причина била, че майка й живеела в С. и можела да й помага. Ищцата била безработна и докато започне работа в завода, без работа, без доходи, дори без детските надбавки било трудно. Твърди, че от две години двамата били разделени. Отново в разговор с П., същата й споменала, че ответникът е пратил пари един път за две години.

Други доказателства от значение по делото не са представени.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Относно разстройството на брака – Установи се от показанията на разпитания по делото свидетел, че страните живеят във фактическа раздяла от две години.  Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установи, че съпрузите са разделени. Свидетелите охарактеризираха брачната връзка, установи се че раздяла помежду им е факт и помирение между съпрузите не е възможно да бъде постигнато. Предвид обаче обстоятелството, че съдът не е сезиран с искане по реда на член 49, ал. 3 от СК, за произнася по въпроса относно вината за разстройството на брака, а е сезиран по реда на член 49, ал. 1 от СК, това освобождава съда от произнасяне по този въпрос и съдът не дължи произнасяне.

Относно родителските права, издръжка на децата и режим на свиждане - Претенция за предоставяне упражняването на родителските права върху родените от брака на страните малолетните деца И.М. Г. и Л.М. Г. е предявила само ищцата. Ето защо, съдът счита, че упражняването на родителските права върху родените от брака на страните деца, следва да се предоставят на майката, като си определи местоживеенето на децата на адреса на майката П.А.Г. ***. На бащата следва да се определи режим на лични отношения с тях, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 11.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с приспиване при него, както и един месец през лятото, когато майка не ползва годишен платен отпуск.

По отношение на издръжката на децата, по делото не са ангажирани писмени доказателства за доходите на страните, с изключение на майката, по отношения на която се установи, че получава работна заплата в размер на около 540.00 лева. С оглед неангажиране на доказателства за доходите на ответника, съдът намира, че същият получава около средното за страната трудово възнаграждение.

 С исковата молба, майката претендира месечна издръжка за децата в размер на 100.00 лева, която сума е под минималната издръжка, определена в разпоредбата на член 142, ал. 2 от СК, съгласно която разпоредба - минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Съгласно Постановление № 375 от 28.12.2015г. на Министерски съвет, за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната, считано от 1 януари 2016г. е определен нов размер на минималната месечна работна заплата за страната в размер на 420 лева.

Имайки предвид разпоредбата на член 142, ал. 2 от СК, минималната издръжка на едно дете възлиза в размер на 105.00 лева. Ето защо, предвид посоченото и предвид претенцията на майката на малолетните деца, съдът определя, че издръжка, която ответникът дължи на децата е в общ размер на 210 лева или от по 105.00 лева за всяко дете. По делото не са ангажирани доказателства, ответникът да е задължено лице спрямо друго лице по закон.

При определяне на издръжката, съдът взима в предвид общото здравословно състояние на децата, тяхното физическо и образователно развитие, като по делото не са ангажирани доказателства за нужди на децата над обичайните такива за тяхната възраст, както и данни, същите да имат здравословни или други проблеми, които да обосновават по-висок размер на издръжката.

Съдът намира, че така определената сума е съобразена с възможностите на родителят, предвид обстоятелството, че същият реализира около средната за страната заплата, както и предвид факта, че по делото не се съдържат данни да е задължено лице и спрямо друго непълнолетно лице, за което се грижи към настоящия момент и поема разходите по отглеждането и обучението му.

Относно издръжката между съпрузите - Издръжката между съпрузите не се претендирана и такава не се присъжда.

Относно ползването на семейното жилище - по делото няма изразена претенция за предоставяне на същото на някой от страните, предвид което съдът не следва да се произнася.

Относно фамилното име - Относно фамилното име, съдът следва да постанови ответницата да носи брачната си фамилия Г., предвид липсата на изразена претенция от същата за възстановяване на фамилното име преди този брак. Съдът аргументира този извод, по следните съображения: разпоредбата на член 53 от новият СК (ДВ, бр.47/209г.) предвижда по-различна уредба и в частта по фамилното име след развода спрямо отменения СК. В случая съпругата не е направила искане да възстанови фамилното си име преди брака. При това положение, съпругата след прекратяване на брака следва да носи брачното си фамилно име. При новия Семеен кодекс, противопоставянето на съпруга (ищец по делото) е без правно значение.

На основание член 329 от ГПК във връзка член 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса в размер на 40.00 лева. Тъй като, съдът не се произнася по въпроса за вината за развода, на основание член 329, ал. 1 от ГПК, разноските по делото остават в тежест на страните така, както са направени. При завеждане на делото е внесена държавна такса в размер на 25.00 лева, като страните следва да внесат допълнителната държавна такса по допускането на развода в размер от по 7.50 лева.  Ответникът следва да заплати и в полза на ВСС, по сметка на РС - К. държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 302.40 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание член 49, ал.1 от СК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА сключеният на **** с акт № *** от **** на Община К., граждански брак между П.А.Г. *** с ЕГН ********** и М.К.Г. *** с ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроен.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху родените от брака деца - И.М. Г. с ЕГН ********** и Л.М. Г. с ЕГН ********** на майката - П.А.Г. *** с ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата - И.М. Г. с ЕГН ********** и Л.М. Г. с ЕГН ********** на адреса на майката П.А.Г. ***

         ОПРЕДЕЛЯ режим на свиждане на бащата М.К.Г. *** с ЕГН ********** с децата И.М. Г. с ЕГН ********** и Л.М. Г. с ЕГН **********, всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 11.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с приспиване при него, както и един месец през лятото, когато майка не ползва годишен платен отпуск.

ОСЪЖДА М.К.Г. *** с ЕГН ********** да заплаща на детето И.М. Г. с ЕГН **********, като малолетно чрез неговата майка и законен представител П.А.Г. *** с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 105.00 (сто и пет) лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.05.2015г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на падежа до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА М.К.Г. *** с ЕГН ********** да заплаща на детето Л.М. Г. с ЕГН **********, като малолетно чрез неговата майка и законен представител П.А.Г. *** с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 105.00 (сто и пет) лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.05.2015г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на падежа до окончателното изплащане.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака, съпругата да носи брачната си фамилия Г..

         ОСЪЖДА П.А.Г. *** с ЕГН **********, да заплати държавна такса в полза на Районен съд град К. в размер на  7.50 лева.

                   ОСЪЖДА М.К.Г. *** с ЕГН ********** да заплати държавна такса в полза на Районен съд град К. в размер на  309.90 лева.

                   РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред Пловдивски окръжен съд.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.