№ 21750
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В.Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20221110115424 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. П. И., чрез адв. Я. П.,
срещу „Кангару-транс“ ЕООД, с която са предявени кумулативно обективно съединени
искове, както следва: иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в общ размер на 89,01 лева (след допуснато от съда изменение на
размера на иска в проведеното на 19.06.2023 г. открито съдебно заседание), представляваща
непогасен остатък от дължимо основно трудово възнаграждение за периода от 24.03.2021 г.
до 10.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 150, вр. чл. 262,
ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на
110,85 лева (след допуснато от съда изменение на размера на иска в проведеното на
19.06.2023 г. открито съдебно заседание), представляваща дължимо трудово възнаграждение
за положен извънреден труд (през почивните дни и през дните на официалните празници)
през периода от 30.04.2021 г. до 03.05.2021 г., включително, и на 06.05.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане
на дължимата сума; иск с правно основание чл. 215 КТ, вр. чл. 31, ал. 1 от Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ) за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата в общ размер на 391,07 лева (след допуснато от съда изменение
на размера на иска в проведеното на 19.06.2023 г. открито съдебно заседание),
представляваща неизплатени командировъчни пари за периода от 25.03.2021 г. до 09.05.2021
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4,86 лева (след допуснато от
съда изменение на размера на иска в проведеното на 19.06.2023 г. открито съдебно
1
заседание), представляваща непогасен остатък от дължимо обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 3 дни за 2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че през процесния период между страните съществувало
валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът приел да изпълнява
длъжността „шофьор на товарен автомобил (международни превози)“ в ответното
дружество, при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лева.
Непосредствено след сключване на трудовия договор ищецът бил командирован в гр.
Херстал, Белгия. На 10.05.2021 г. на работника била връчена Заповед № 00198/10.05.2021 г.
за прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от същата дата. Останали обаче
дължими трудово възнаграждение, допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд, командировъчни пари и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Моли
съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира
направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Кангару-транс“
ЕООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. С.
К.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като недопустими, а в
условията на евентуалност – като неоснователни. Възразява, че за периода на
командироването си ищецът получил всички дължими суми за командировъчни, за работа на
официални празници, за нощен труд, както и договореното трудово възнаграждение,
определени съгласно сключения между страните трудов договор, командировъчните
заповеди и приложимите нормативни актове. При прекратяване на трудовото
правоотношение между страните на ищеца било заплатено и дължимото му обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски,
включително за заплатено адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът В. П. И., редовно призован, не се явява и не се
представлява. Депозирана е молба от адв. П., в която заявява, че поддържа предявените
искове.
В съдебно заседание ответникът „Кангару-транс“ ЕООД, редовно призован, се
представлява от адв. С.ов. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата
молба и направените в същия възражения. В хода на устните състезания адв. К. моли съда да
отхвърли изцяло претенциите на ищеца, по отношение на които производството продължава
да бъде висящо. Изразява становище, че от събраните по делото доказателства се
установявало безспорно спазването както на българското, така и на европейското
законодателство относно работното време и почивките. Поради некоректното въвеждане от
страна на работника на началото и края на всяка смяна в дигиталния тахограф, не можело да
се установи със сигурност какво е действително отработеното от ищеца време. Всички
дължими възнаграждения били заплатени от работодателя в пълен размер, поради което
исковите претенции били изцяло неоснователни. Претендира направените по делото
2
разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита, в която излага
подробни доводи и съображения в подкрепа на направените възражения.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Не се оспорва от страните обстоятелството, че през процесния период между тях
съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор №
152 от 24.03.2021 г., с подписването на който ищецът приел да изпълнявал длъжността
„шофьор на товарен автомобил (международни превози)“ в ответното дружество. Съгласно
чл. 3.1 от договора основното месечно трудово възнаграждение на ищеца за изпълнение на
възложената му работа било в размер на 650 лева, платимо по банков път в срок до 10-то
число на месеца, следващ месеца, за който се дължи. Ищецът бил назначен на пълно работно
време при 8-часов работен ден, като се задължил да постъпи на работа на 26.03.2021 г. (чл.
4.2 и чл. 4.3 от трудовия договор). Съгласно чл. 6.2 от договора работникът имал право на 25
дни платен годишен отпуск. С клаузата на чл. 9.2 от договора страните се съгласили, че
приложими към трудовото правоотношение щели да бъдат нормите на българското
законодателство.
Видно от представени по делото три заповеди за командироване от 26.03.2021 г.,
издадени от работодателя и подписани от служителя, ищецът бил командирован в Белгия и
ЕС, гр. Херстал и обратно за периода от 28.03.2021 г. до 31.05.2021 г. при следните размери
на договорените дневни пари: за периода от 28.03.2021 г. до 31.03.2021 г. или за 4 дни – в
размер на 54 евро на ден или общо 216 евро; за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2021 г. или
за 30 дни – в размер на 27 евро на ден или общо 810 евро; и за периода от 01.05.2021 г. до
31.05.2021 г. или за 31 дни – в размер на 27 евро или общо 837 евро.
От фиш за работна заплата за м. март 2021 г. се установява, че ищецът отработил 4 дни
от общо 22 работни дни за целия месец, за което му се дължали: основна работна заплата в
размер на 118,18 лева, бонус в размер на 52,91 лева и командировъчни (дневни пари) в
размер на 422,44 лева. Нетното трудово възнаграждение в размер на 132,77 лева и дневните
пари в размер на 422,44 лева или общо 555,21 лева били заплатени на ищеца по банков път
на 09.04.2021 г., видно от представено извлечение от банковата сметка на ответното
дружество.
От фиш за работна заплата за м. април 2021 г. се установява, че ищецът отработил
всички 21 работни дни за месеца, за което му се дължали: основна работна заплата в размер
на 650 лева, трудово възнаграждение за положен нощен труд в размер на 11,47 лева, трудово
възнаграждение за положен извънреден труд на национален празник за 0,73 ч. в размер на
2,82 лева и командировъчни (дневни пари) в размер на 1584,30 лева. Нетното трудово
възнаграждение в размер на 515,47 лева и част от дневните пари в размер на 1193,13 лева
(вместо начислените 1584,30 лева) или общо 1708,60 лева били заплатени на ищеца по
банков път на 07.05.2021 г., видно от представено извлечение от банковата сметка на
ответното дружество.
3
От фиш за работна заплата за м. май 2021 г. се установява, че ищецът отработил 2 дни
от общо 17 работни дни за целия месец, за което му се дължали: основна работна заплата в
размер на 76,47 лева, командировъчни (дневни пари) в размер на 475,29 лева и обезщетение
по чл. 224, ал. 1 КТ за 3 дни за 2021 г. в размер на 94,50 лева. Нетното трудово
възнаграждение в размер на 144,39 лева и дневните пари в размер на 475,29 лева или общо
619,68 лева били заплатени на ищеца по банков път на 10.06.2021 г., видно от представено
извлечение от банковата сметка на ответното дружество.
Не се спори по делото, че трудовият договор между страните бил прекратен със
заповед № 00198 от 10.05.2021 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ – в срока за изпитване,
считано от 10.05.2021 г. В заповедта е отбелязано, че на ищеца следва да бъде изплатено
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 3 дни.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на
ответника са разпитани свидетелите М.И.С. и Д.Р.П. – и двамата негови служители както
през процесния период, така и към настоящия момент. От показанията им се установява, че
командироването на служители в чужбина се извършвало със заповед за командироване, а
работното време и почивките на международните шофьори, какъвто бил и ищецът, се
определяли от Регламент (ЕО) № 561/2006. Диспечерите в ответното дружество следели в
реално време за спазване на нормативно установените почивки от водачите чрез софтуер,
свързан с тахографа на съответното превозно средство. При установено нарушение
шофьорът бивал предупреждаван от диспечерите или инструкторите за това. Свидетелят С.
не си спомня някога В. И. да не е спазвал установените почивки. Съдът кредитира
показанията на двамата свидетели като обективни, последователни, подробни и логични.
Обстоятелството, че същите са служители на ответното дружество не е основание само по
себе си за дискредитиране на техните показания. Съгласно чл. 172 ГПК показанията на
свидетели, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват
от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна
заинтересованост. Показанията на С. и П., освен че се допълват взаимно, не се опровергават
от останалия събран по делото доказателствен материал. Обстоятелството, че двамата
свидетели са били служители на ответното дружество през исковия период им е дало
възможност да придобият преки впечатления от положения от ищеца труд и от спазване на
нормативните изисквания за почивка, като съдът няма основание да смята, че при
свидетелите липсват способността и желанието вярно да възприемат фактите и
добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си.
Допусната е по искане на ищеца съдебно-техническа експертиза за снемане на хартиен
носител на съдържанието на картата на дигиталния тахограф от управляваното от ищеца
превозно средство. Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от
страните. От същото се установява, че имало дълги времеви периоди, отбелязани като
„неизвестен период“, а останалите режими на труд и почивка се сменяли през няколко
минути. За по-голямата част от дните през исковия период на тахографа било записано, че
данните не са въведени при поставяне на картата на водача или че смяната не е стартирана
4
или завършена правилно. В дадени пред съда устни разяснения вещото лице поясни, че
отбелязаните като „неизвестни периоди“ били некоректни периоди, които не можело да
бъдат определени нито като работа, нито като почивка. Според експерта от шофьора
зависело правилното въвеждане на данните в тахографа, което в случая не било сторено,
процедурата не била спазена. Вещото лице е категорично, че с тахографа не е било работено
правилно, поради което и данните от него не били коректни. Експертът не може да обясни
смяната на различните режими през няколко секунди, като потвърждава, че обичайно
продължителността им била много по-дълга. Категоричен е обаче, че не може да се влияе
върху вече записаните данни от тахографа, дори чрез използване на фирмената карта.
Допусната е по искане на ищеца и съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено въз основа на
приетите по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-техническата
експертиза. От заключението се установява, че работодателят дължал на ищеца остатък в
размер на 89,01 лева за основно нетно трудово възнаграждение при приети от вещото лице
за отработени през м. май 2021 г. пет работни дни, вместо начислените от работодателя два
работни дни. Освен това вещото лице приело по данните от тахографа, че ищецът работил
през следните дни на официални празници – 30.04.2021 г., 03, 04 и 06.05.2021 г., поради
което му се дължали още 110,85 лева на това основание. По отношение на
командировъчните пари експертът изчислил, че от дължимите 2481,93 лева работодателят
изплатил 2090,86 лева, поради което оставал непогасен остатък в размер на 391,07 лева за м.
април 2021 г. При изчисляване на дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ вещото лице
взело за база среднодневното трудово възнаграждение за м. април 2021 г. в размер на 33,30
лева и изчислило, че обезщетението възлиза на 99,90 лева при платени от работодателя
94,50 лева, т.е. непогасеният остатък бил в размер на 4,86 лева. В дадени пред съда устни
разяснения вещото лице потвърди, че е изчислил дължимото възнаграждение за извънреден
труд на база данните от тахографа. По отношение на неплатените в пълен размер дневни
пари вещото лице предполага, че в счетоводството на ответника е допусната техническа
грешка, тъй като правилно в лявата колона на фиша за работна заплата били начислени
1584,30 лева, но в дясната колона за плащане били посочени само 1193,13 лева. Съдът
намира, че заключението е пълно и ясно, но по изложените по-долу съображения го
кредитира само в определени части.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
Претенцията на ищеца е за заплащане на непогасения остатък от договореното между
страните основно трудово възнаграждение в размер на 650 лева за процесния период.
Съгласно чл. 242 КТ трудовото правоотношение има възмезден характер, тъй като за
предоставената му на разпореждане и за ползване работна сила работодателят дължи на
5
работника заплащане на уговореното възнаграждение. Не се оспорва от ответника
обстоятелството, че през процесния период между него и ищеца е съществувало валидно
трудово правоотношение. Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото
доказателства беше установено реалното престиране на работна сила от страна на В. И. през
исковия период, а и ответникът не е възразил, че ищецът не е изпълнявал трудовите си
задължения. Нещо повече, за процесния период работодателят е начислявал пълния размер
на дължимото трудово възнаграждение за реално отработените дни. Доколкото трудовото
възнаграждение се дължи за положен от работника труд, то начисляването на същото за
всички работни дни в рамките на исковия период може да означава единствено, че ищецът е
изпълнявал трудовите си задължения. Начисляването на трудово възнаграждение за пълен
отработен месец във ведомостите за заплати от страна на работодателя и подаване на тази
информация в НАП представлява извънсъдебно признание на факта, че ищецът е полагал
труд през процесния период и има право на неговото заплащане. Ведомостта за заплати е
счетоводен документ, вид разчетно-платежна ведомост, която се изготвя всеки месец въз
основа на трудовите договори на работниците и служителите и отчетените дни, през които
същите са полагали труд. Ведомостта за заплати служи за осчетоводяване на трудовите
възнаграждения, осигуровки, данъци и други удръжки. Въз основа на нея се изготвят
фишовете за работна заплата и се подават в НАП декларации обр. 1 и обр. 6. Доколкото по
делото няма данни, а и твърдения счетоводството на ответното дружество да не е било
водено редовно, то счетоводното отразяване на дължимото на ищеца трудово
възнаграждение в изпълнение на задължението на работодателя по чл. 128, т. 1 КТ
представлява признание на обстоятелството, че същото се дължи за положения от служителя
труд. Съдът намира на основание чл. 175 ГПК, че направеното от ответника извънсъдебно
признание по никакъв начин не се опровергава от останалия събран по делото
доказателствен материал, поради което следва да го вземе предвид при формиране на
крайните си изводи.
От друга страна съдът намира, че ищецът не доказа да е престирал труд в повече от
начисленото и заплатено от работодателя. Всъщност спорният момент касае единствено
броя на реално отработените дни през м. май 2021 г., доколкото от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че за месеците март и април 2021 г. ответникът е
заплатил цялото дължимо основно трудово възнаграждение на своя служител. За периода от
01-ви до 09-ти май 2021 г., включително, работните дни са два – 05.05.2021 г. и 07.05.2021 г.
Другите дни са почивни – официални празници и неприсъствени дни по смисъла на чл. 154,
ал. 1 и ал. 2 КТ. Доколкото работодателят е начислил и заплатил трудово възнаграждение
именно за двата работни дни от месец май до датата на прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, то съдът намира, че същият е изпълнил своето основно
задължение към работника в пълен размер. Евентуалното полагане на труд в почивен ден би
имало значение за дължимостта на възнаграждение за извънреден труд, каквато претенция
също е предявена в настоящото производство. В този смисъл съдът не кредитира
заключението на съдебно-счетоводната експертиза в частта, в която вещото лице е приело,
6
че дължимото основно трудово възнаграждение за месец май е в размер на 191,18 лева за 5
работни дни, поради което имало непогасен остатък в размер на 89,01 лева. Работодателят е
начислил и изплатил договореното основно трудово възнаграждение за всички работни дни
от процесния период в пълен размер, поради което тази претенция на ищеца се явява
неоснователна. С оглед изложеното искът по чл. 128, т. 2 КТ следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По иска с правно основание чл. 150, вр. чл. 262, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ:
Съгласно чл. 150 КТ за положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в
увеличен размер съгласно чл. 262 КТ. Легалното определение на извънредния труд е дадено
в разпоредбата на чл. 143, ал. 1 КТ – извънреден е трудът, който се полага по разпореждане
или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време. Извънредният труд е
забранен (чл. 143, ал. 2 КТ) и се допуска по изключение само в предвидените в чл. 144 КТ
изчерпателно изброени случаи, като законът (чл. 149, ал. 1 КТ) задължава работодателя да
води специална книга за отчитане на извънредния труд. Разпоредбата на чл. 148 КТ дава
право на работника или служителя да откаже полагане на извънреден труд, когато не са
спазени правилата на този кодекс, на друг нормативен акт или на колективния трудов
договор.
От цитираните норми може да се направят следните правни изводи. Преди всичко,
съгласно генералното правило на Кодекса на труда извънредният труд е забранен. Той може
да се прилага по изключение само в случаите, изрично и изчерпателно изброени в
законовите разпоредби. Няма спор, че законовата забрана за полагане на извънреден труд и
императивните норми за максималната му продължителност (чл. 146 КТ) са предвидени в
интерес на работника. Те са норми за закрила на труда на работника и целят да окажат на
работодателя въздействие, така че той да се въздържа от неправомерно използване на труда
на работника извън установеното редовно работно време. В случай че не са спазени
правилата на Кодекса на труда, работникът или служителят има право да откаже полагането
на извънреден труд, а по отношение на работодателя възниква основание за налагане на
административно-наказателна отговорност. Но винаги, когато работодателят е допуснал
работника да положи извънреден труд, той следва да го заплати с увеличено трудово
възнаграждение, определено по императивен начин с разпоредбите на чл. 262 и чл. 263 КТ,
и то независимо дали е водил специална книга за отчитане на извънредния труд и дали е
издал специална заповед, с която е възложил на работника полагането на извънредния
труд.
Следователно, първият елемент от фактическия състав, пораждащ вземане на
работника или служителя за възнаграждение за положен извънреден труд, чието
установяване е в неговата доказателствена тежест, е наличие на превишаване на
договорената от страните продължителност на работното време. В тази връзка следва да се
има предвид, че съгласно константната съдебна практика доказването на извънредния труд в
рамките на съдебното производство може да се извърши с всички доказателствени средства
7
– писмени, гласни (свидетелски показания), заключения на вещи лица и пр. Неводенето на
писмен отчет за положен извънреден труд от работодателя не прехвърля доказателствената
тежест върху него, но липсата на подобна отчетност сама по себе си не доказва, че няма
извършена работа в някоя в хипотезите на чл. 143, ал. 1 КТ. Въпрос на конкретна преценка, с
оглед становището на страните, доводите им и събраните по делото доказателства, е
установяването или не на положен извънреден труд (вж. Решение № 136 от 09.06.2014 г. по
гр. д. № 7112/2013 г., ІІІ Г.О., ВКС, Решение № 228 от 24.06.2011 г. по гр. д. № 1625/2010 г.,
ІІІ Г.О., ВКС, Решение № 103 от 27.07.2012 г. по гр. д. № 299/2011 г., ІV Г.О., ВКС, Решение
№ 14 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 405/2011 г., ІV Г.О., ВКС).
По отношение на първата предпоставка за уважаване на предявения иск следва да бъде
посочено, че от събраните по делото доказателства не се установява при условията на пълно
и главно доказване, че ищецът е полагал труд през периода от 01.05.2021 г. до 03.05.2021 г.,
включително, и на 06.05.2021 г., както и че на 30.04.2021 г. е полагал труд в повече от
начисленото и заплатено от работодателя. В изпълнение на разпределената доказателствена
тежест ищецът е поискал и съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза за снемане на
хартиен носител на съдържанието на картата на дигиталния тахограф от управляваното от
ищеца превозно средство през исковия период. От заключението еднозначно се установява
обаче, че данните от дигиталния тахограф са некоректни – имало дълги времеви периоди,
отбелязани като „неизвестен период“, а останалите режими на труд и почивка се сменяли
през няколко минути, което било необичайно. За по-голямата част от дните през исковия
период на тахографа било записано, че данните не са въведени при поставяне на картата на
водача или че смяната не е стартирана или завършена правилно. Според експерта от
шофьора зависело правилното въвеждане на данните в тахографа, което в случая не било
сторено, процедурата не била спазена. С оглед изложеното съдът намира, че не може да
бъде установено по категоричен начин само от данните от тахографа, че ищецът е полагал
труд през почивните и празничните дни и то в повече от начисленото и заплатено от
работодателя. Подобно твърдение беше опровергано от изслушаните свидетелски показания,
а други доказателства в тази връзка не бяха ангажирани от ищеца. Заключението на
съдебно-счетоводната експертиза не разколебава направените изводи за недоказаност на
тази претенция на служителя, тъй като вещото лице заяви, че извънредният труд бил
определен изцяло върху данните от тахографа. Т.е. макар и математически верни,
изчисленията на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза, не следва да
бъдат кредитирани в частта за извънредния труд, доколкото изходните данни, които са били
използвани, са неточни и компрометирани.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. Страната, която носи доказателствената тежест за
определен факт, следва да проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е. да установи
по несъмнен начин осъществяването му в обективната действителност. Настоящият съдебен
състав намира, че в случая ищецът не представи несъмнени доказателства, установяващи
полагане на извънреден труд на посочените в исковата молба дати, въпреки че с доклада по
8
делото беше разпределено в негова доказателствена тежест доказването на посоченото
обстоятелство. При тази доказателствена съвкупност за съда възниква правото и
задължението да приложи последиците от недоказването, а именно да приеме за
ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт е недоказан. Ищецът не успя да
докаже, че ефективно е полагал труд през периода от 01.05.2021 г. до 03.05.2021 г.,
включително, и на 06.05.2021 г., както и че на 30.04.2021 г. е полагал труд в повече от
начисленото и заплатено от работодателя, поради което съдът намира, че ответникът не
дължи заплащане на възнаграждение за извънреден труд за посочените дати.
С оглед изложеното предявеният иск с правно основание чл. 150, вр. чл. 262, ал. 1, т. 2
и т. 3 КТ е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
По иска с правно основание чл. 215 КТ, вр. чл. 31, ал. 1 НСКСЧ:
За основателността на този иск следва да бъде установено съществуването на валидно
трудово правоотношение между страните през процесния период, като в изпълнение на
трудовата функция и по предвидения в закона ред ищецът да е бил командирован за
изпълнение на трудовите си задължения в друго населено място, различно от това, в което
изпълнява длъжността си, като фактически да е извършвал работа в населеното място,
определено от работодателя. От събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства се установява, че през периода от 28.03.2021 г. до 09.05.2021 г.,
включително, ищецът е бил командирован с негово съгласие в гр. Херстал, Белгия. В тази
връзка неоснователно се явява възражението, направено в негова молба от 08.11.2022 г., че
за 26-и и 27-и март 2021 г. не му били начислени командировъчни пари. Такива не са били
начислени от работодателя, тъй като командировката на ищеца все още не е била започнала
и дневни пари не са били дължими. За периода на реалното командироване съгласно
издадените от работодателя и подписани от работника заповеди, т.е. от 28.03.2021 г. до
09.05.2021 г., вкл., страните са уговорили дневни пари в размер на 54 евро на ден за първите
4 дни и по 27 евро на ден за останалата част от периода. Така договорените командировъчни
напълно съответстват на разпоредбата на чл. 31, ал. 1 НСКСЧ, съгласно която персоналът на
сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на
изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в
Приложение № 3 (в приложимата към исковия период редакция), а именно за шофьори и
стюардеси при автомобилни превози – 27 евро при единична езда и 21 евро при двойна езда,
включително квартирни пари. В своя молба от 08.12.2021 г. ищецът признава, че квартирни
и пътни пари не били дължими, тъй като работодателят обезпечил превоза и настаняването
на служителя. Не се оспорва още, че работата била извършвана при единична езда. Т.е.
договорените размери на дневните пари били съобразени с нормативните изисквания. От
представените по делото фишове за работна заплата и от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че начислените дневни пари за исковия период
напълно съответстват на договореното между страните. Разлика се получава по отношение
на реално заплатените на ищеца суми, тъй като за месец април 2021 г. от начислени 1584,30
лева на служителя са били преведени само 1193,13 лева. Вероятно във фиша за работна
9
заплата за този месец е допусната техническа грешка, тъй като от една страна няма логично
обяснение за подобно намаляване на дневните пари (при условие че са били начислени в
пълен размер). Освен това, макар в дясната колона на фиша като сбор от всички суми
формално да е посочена сумата 2248,59 лева и да е налице формално равенство със сбора в
лявата колона, всъщност общата сума на всички удръжки е в размер на 1857,42 лева.
Разликата между дължимите командировъчни пари за месец април (1584,30 лева) и реално
заплатените на ищеца (1193,13 лева) възлиза на 391,17 лева. Посочената сума се дължи от
работодателя, тъй като по делото няма данни същата да е погасена. Доколкото ищецът
претендира по-малка сума, а именно в размер на 391,07 лева, с оглед диспозитивното начало
в гражданския процес предявеният иск следва да бъде уважен в заявения размер.
С оглед изложеното искът по чл. 215 КТ, вр. чл. 31, ал. 1 НСКСЧ се явява основателен
и като такъв следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
За да възникне вземане за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, е
необходимо между страните да е съществувало трудово правоотношение, последното да е
прекратено и работникът или служителят да не е ползвал полагащия му се платен годишен
отпуск, като е правно ирелевантно на какво основание или по какви причини (субективни
или обективни) полагащият се платен годишен отпуск не е бил ползван от работника или
служителя. Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства
бяха установени по безспорен начин всички предпоставки от фактическия състав на
вземането на ищеца по чл. 224, ал. 1 КТ. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната
експертиза В. И. имал право на 3 дни платен годишен отпуск за 2021 г., изчислени
пропорционално на времето, през което е съществувало трудово правоотношение между
страните. Толкова са начислени и от работодателя във фиша за работна заплата за м. май
2021 г. Съгласно чл. 224, ал. 2 КТ обезщетението по предходната алинея се изчислява по
реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. А
разпоредбата на чл. 177, ал. 1 КТ предвижда, че обезщетението следва да се изчисли от
начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за
последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска (респ. прекратяването на
трудовия договор), през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни
дни. Трудовото правоотношение между страните е било прекратено, считано от 10.05.2021 г.,
като последният пълен отработен месец от ищеца преди уволнението е м. април 2021 г.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ) в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл.
228 КТ се включват: основната работна заплата за отработеното време (т. 1) и
допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с
колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които
имат постоянен характер (т. 3). В разпоредбата на чл. 15 НСОРЗ е прието, че
допълнителните трудови възнаграждения по чл. 11 (за образователна и научна степен
10
„доктор“ или за научна степен „доктор на науките“, свързана с изпълняваната работа на
работника или служителя), и по чл. 12 (за придобит трудов стаж и професионален опит) са с
постоянен характер. Всички други допълнителни възнаграждения се считат за такива с
постоянен характер, когато се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния
период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. С
оглед изложеното и предвид характера на изпълняваните от ищеца трудови функции, съдът
намира, че единствено заплатеното допълнително трудов възнаграждение за нощен труд има
постоянен характер. За месец април 2021 г. на служителя са били заплатени основната
работна заплата в размер на 650 лева и трудово възнаграждение за нощен труд в размер на
11,47 лева. Следователно, среднодневното брутно трудово възнаграждение за месец април
2021 г. възлиза на 31,50 лева (661,47 лева : 21 работни дни). За 3 работни дни дължимото
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ възлиза на 94,50 лева. Доколкото вещото лице, изготвило
съдебно-счетоводната експертиза, е взело предвид друга дневна ставка, която не отговаря на
нормативните изисквания, съдът намира, че в тази част заключението не следва да бъде
кредитирано. Няма спор по делото, а и от представеното извлечение от банковата сметка на
ответното дружество се установява, че начисленото обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск е било заплатено своевременно на ищеца в пълен размер.
С оглед изложеното предявеният иск по чл. 224, ал. 1 КТ е неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените разноски, но не е представил списък по чл. 80 ГПК. В настоящото производство
ищецът е извършил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. С оглед
изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „Кангару-транс“
ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ищеца В. П. И. сумата в размер на 27,81 лева,
представляваща направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част от исковете.
Процесуалният представител на ответника също е поискал присъждане на направените
разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В настоящото производство ответното
дружество е извършило разноски в общ размер на 1620 лева с ДДС за заплатено адвокатско
възнаграждение. В своя молба от 15.03.2023 г. процесуалният представител на ищеца е
направил възражение за прекомерност на така заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 ЗА. А чл. 36, ал. 2 ЗА препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на
Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От
друга страна, в най-новата съдебна практика на Върховния касационен съд се приема, че
след постановеното Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-
11
438/22 („Ем акаунт БГ“ ЕООД срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД)
съдът не е обвързан императивно от фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални
размери на адвокатските възнаграждения. С оглед задължителния характер на даденото от
СЕС тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС, определените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
минимални размери не са задължителни при определяне размера на хонорара за правна
услуга, включително в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., при заварени правоотношения
между клиент и адвокат поради тяхната нищожност като нарушаващи забраната на чл. 101,
§ 1 ДФЕС (вж. Определение № 563 от 11.03.2024 г. по ч. т. д. № 188/2024 г., II т. о., ВКС,
Определение № 1079 от 11.03.2024 г. по гр. д. № 4232/2022 г., ІІІ г. о., ВКС).
Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване на вида на спора,
материалния интерес, вида и количеството на действително извършена работа и най-вече –
фактическата и правна сложност на делото (вж. Определение № 50025 от 18.03.2024 г. по т.
д. № 1559/2022 г., ІІ т. о., ВКС,Определение № 1016 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023
г., ІV г. о., ВКС). Съдът, като съобрази обстоятелството, че по настоящото производство бяха
проведени пет съдебни заседания, с изслушване на две експертизи, двама свидетели и
събиране на допълнителни писмени доказателства, и като взе предвид, че действителната
правна и фактическа сложност на делото не е голяма, намира, че на ответника следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1530 лева с ДДС
вместо поисканите 1620 лева с ДДС. Предвид изложеното, с оглед изхода на настоящия спор
и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК ищецът В. П. И. следва да бъде осъден да заплати на
ответника „Кангару-транс“ ЕООД сумата в размер на 1388,17 лева, представляваща
направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с
отхвърлената част от исковете и прекратената част от настоящото производство.
С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Софийски районен съд
дължимите такси и разноски по делото в общ размер на 124,16 лева, от които 50 лева за
държавна такса и 74,16 лева за възнаграждения на вещи лица съразмерно с уважената част
от исковете.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Кангару-транс“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя
Кристоф Жозе Г. Равигнат, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красна
поляна“, ул. „Суходолска“ № 195, офис № 3, да заплати на В. П. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес АДРЕС, по иска с правно основание чл. 215 КТ, вр. чл. 31, ал. 1 НСКСЧ
сумата 391,07 (триста деветдесет и един лева и 07 ст.) лева, представляваща неизплатени
командировъчни пари за периода от 25.03.2021 г. до 09.05.2021 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.11.2021 г. до окончателното изплащане
на дължимата сума.
12
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. П. И., ЕГН **********, с постоянен адрес АДРЕС,
срещу „Кангару-транс“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Кристоф
Жозе Г. Равигнат, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красна поляна“, ул.
„Суходолска“ № 195, офис № 3, кумулативно обективно съединени искове, както следва:
иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в общ размер на 89,01 лева (след допуснато от съда изменение на размера на иска в
проведеното на 19.06.2023 г. открито съдебно заседание), представляваща непогасен остатък
от дължимо основно трудово възнаграждение за периода от 24.03.2021 г. до 10.05.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 150, вр. чл. 262, ал. 1, т. 2 и т.
3 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 110,85 лева
(след допуснато от съда изменение на размера на иска в проведеното на 19.06.2023 г.
открито съдебно заседание), представляваща дължимо трудово възнаграждение за положен
извънреден труд (през почивните дни и през дните на официалните празници) през периода
от 30.04.2021 г. до 03.05.2021 г., включително, и на 06.05.2021 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума; и иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 4,86 лева (след допуснато от съда изменение на размера на иска в
проведеното на 19.06.2023 г. открито съдебно заседание), представляваща непогасен остатък
от дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 3 дни за 2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане
на дължимата сума.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Кангару-транс“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Кристоф Жозе Г. Равигнат, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красна поляна“, ул. „Суходолска“ № 195, офис № 3, да
заплати на В. П. И., ЕГН **********, с постоянен адрес АДРЕС, сумата 27,81 (двадесет и
седем лева и 81 ст.) лева, представляваща направените по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, В. П. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес АДРЕС, да заплати на „Кангару-транс“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Кристоф Жозе Г. Равигнат, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красна поляна“, ул. „Суходолска“ № 195, офис № 3, сумата
1388,17 (хиляда триста осемдесет и осем лева и 17 ст.) лева, представляваща направените по
делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от
исковете и прекратената част от настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Кангару-транс“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Кристоф Жозе Г. Равигнат, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красна поляна“, ул. „Суходолска“ № 195, офис № 3, да
заплати по сметка на Софийски районен съд дължимите държавни такси и разноски
(възнаграждения на вещи лица) по делото в общ размер на 124,16 (сто двадесет и четири
13
лева и 16 ст.) лева съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14