РЕШЕНИЕ
№ 74 16.06.2020 г. гр.
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски
окръжен съд
наказателен състав На пети
юни две
хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПЕПЕЛЯШЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ МАРКОВ
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
Секретар: Жанета Кръстева
Прокурор: Елка Добрикова
като разгледа докладваното от съдията Георги Пепеляшев ВНОХД № 382 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:
С
Присъда № 4 от 08.01.2020 г., постановена по НОХД № 5095/2019
г., Бургаският районен съд е признал подсъдимия Б.Д.К., ЕГН ********** за
виновен в това, че на 11.08.2012 г. в гр. Бургас, на ул. „Ц. К.“ пред № *** се заканил с убийство на К.Д.Г.,
държейки нож и насочвайки го към нея с думите: „Ще те убия“, „Ще те заколя“,
като това заканване би могло да възбуди неоснователен страх у К.Д.Г. за
осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. чл.
54, ал. 1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 2 (две) години.
С присъдата,
Бургаският районен съд е признал подсъдимия К. за виновен в това, че на
11.08.2012 г. в гр. Бургас, на ул. „Ц. К.“
пред № ** се заканил с убийство на Т.С.У.,
държейки нож и насочвайки го към него с думите: „Ще те убия“, „Ще те заколя“,
като това заканване би могло да възбуди неоснователен страх у Т.С.У. за
осъществяването му, поради което и на
основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 от НК го е осъдил на лишаване
от свобода за срок от 2 (две) години.
Бургаският районен
съд с присъдата е признал подсъдимия Б.К. за виновен в това, че на 11.08.2012
г. в гр. Бургас, на ул. „Ц. К.“ пред № ** по хулигански подбуди – с
цел грубо да наруши обществения ред и да изрази явно неуважение към обществото,
причинил телесни повреди на повече от едно лице, както следва:
-чрез намушкване с
нож причинил на Т.С.У., средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване,
което е проникнало в коремната кухина, което обусловило разстройство на
здравето, временно опасно за живота;
-чрез порязване с нож
причинил на К.Д.Г., лека телесна повреда, изразяваща се в порезна рана в
дясната коремна половина, което обусловило болки и страдание;
-чрез порязване със
счупена бутилка причинил на Х. С. Т. лека телесна повреда, изразяваща се в
порезни рани на кожата на корема и хълбока, което обусловило болки;
-чрез порязване с нож
причинил на Г. Д. И., лека телесна повреда, изразяваща се в
порезни рани по кожата на лявата длан и пръстите на дясната ръка, което
обусловило болки, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 4, предл.
последно и т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1
от НК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. чл.
54, ал. 1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 3 (три) години.
Със същата присъда на
основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е наложил на подсъдимия К. едно общо
най-тежко наказание, измежду така наложените му наказания, а именно лишаване от
свобода за срок от 3 (три) години.
На основание чл. 66,
ал. 1 от НК е отложил така наложеното на подсъдимия общо най-тежко наказание
лишаване от свобода за срок от 3 (три) години за изпитателен срок от 5 (пет)
години.
С
оглед осъждането на подсъдимия, РС – Бургас на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
е осъдил подсъдимия К. да заплати в полза и по сметка на ОД на МВР – Бургас
сумата от 6753,58 лева, представляващи разноски на досъдебното производство.
Постановил
е отнемане в полза на Държавата на веществените доказателства по делото – един
брой дръжка – нож; два броя кухненски ножове с изкривени остриета; два броя
остриета от нож; един брой тест дрегер Drug oheck 1200STK, които след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени.
Присъдата
е обжалвана от частните обвинители К.Д.Г. и Т.С.У., чрез техния процесуален
представител – адв. Веселина Василева от АК – Бургас. С въззивната жалба се прави искане за изменение на
присъдата на Районен съд, гр. Бургас, като бъде увеличено наложеното на
подсъдимия Б.Д.К. наказание, а именно за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4
и т. 12, вр. чл. 129 от НК, осъществено спрямо Т.С.У. бъде наложено наказание 5
години лишаване от свобода, като след редукцията по чл. 58а подсъдимият да
изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца. По
отношение на престъпното деяние спрямо К.Д.Г. и Т.С.У. по чл. 144, ал. 3 от НК
за всеки един поотделно, счита че справедливо наказание е лишаване от свобода в
размер на 3 години, като след редукцията на основание чл. 58а от НК подсъдимият
да изтърпи 2 години лишаване от свобода.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция частният обвинител Т.У., редовно
призован, не се явява. Частната обвинителка К.Г. се явява лично. Упълномощеният
повереник за двамата – адв. Василева поддържа подадената въззивна жалба, като
излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановената първоинстанционна
присъда досежно приложението на чл.66 от НК. Моли подсъдимият да бъде осъден на
наказания, подходящи с оглед извършеното, които същият да изтърпи ефективно,
без приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Моли за присъждане на направените от
частните обвинители разноски от досъдебното производство до настоящия момент.
Подсъдимият, редовно
призован, се явява в съдебно заседание, като лично и чрез защитника си – адв. Чапразлиев
от БАК намира въззивната жалба за неоснователна. Излага съображения за правилност,
законосъобразност и обоснованост на обжалвания съдебен акт, като счита, че е
съобразен със събраните по делото доказателства и съобразно константата съдебна
практика. Моли присъдата на Районен съд – Бургас да бъде изцяло потвърдена.
В дадената от съда
последна дума, подсъдимият К. заявява, че съжалява за това, което е извършил.
Моли присъдата на БРС да бъде потвърдена.
Представителят на Бургаска окръжна
прокуратура намира, че въззивната жалба е основателна по отношение размера на
наложеното на подсъдимия К. наказание. Счита, че с оглед обществената опасност
на деянието и механизма на осъществяването му, наказанието следва да бъде
определено такова, каквото е описано в жалбата.
Бургаският окръжен съд, след като се запозна
с доводите, изложени в жалбата и тези,
изразени в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 НПК
законността, обосноваността и справедливостта на атакувания съдебен акт, намери
за установено следното:
Делото е за втори път висящо пред Окръжен съд
– Бургас като въззивна инстанция. При предходното разглеждане, състав на съда с
Решение № 168/05.11.2019 г. по ВНОХД №981/2019 г. е отменил присъда № 127/11.07.2019
г., постановена по НОХД №1741/2019 г. по описа на РС – Бургас и е върнал делото
за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Приел е, че
първостепенният съд, постановил окончателния акт по НОХД №1741/2019 г., е
допуснал съществено процесуално нарушение на процесуалните правила по смисъла
на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК.
При първото разглеждане
на делото пред Районния съд – Бургас, възприето и при второто разглеждане на
делото, е било проведено съкратено съдебно следствие по реда и правните
последици на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият и защитникът му изразили
съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели, сочени в обвинителния
акт и разпитани на досъдебното производство, както и да не се провежда разпит
на експертите, а експертните заключения да се ползват при постановяване на
присъдата.
В изпълнение на приетата процедура, съдът е одобрил
изразеното съгласие в хода на съдебното следствие да не се провежда разпит на
свидетелите, посочени в обвинителния акт – К.Д.Г., Т.С.У., Х.С. Т., Г. Д. И., С. С. Д., А. М., Г. А., В. Д. М., Н. Н. И., Х. И. Х., Р. Й. С., Ж. С. Ф., С. Р. С., Т. П. П., както и че ще се ползва от експертните заключения по
изготвените на досъдебното производство химическа експертиза, съдебномедицински
експертизи, оценителна експертиза, както и деветорна (арбитражна) съдебно-психиатрична и съдебно-психологична
експертиза. Приел е, че показанията на посочените свидетели и експертните
заключения от досъдебното производство ще се ползват директно при постановяване
на присъдата.
Подсъдимият Б.Д.К.
ЕГН **********, е роден на *** ***. Той е ***,
*** гражданин, **
образование, ***, работи като ***
на „У. Н.“ ЕООД. Видно от
представеното свидетелство за съдимост К. е ***
(***).
През деня на
11.08.2012 г. в гр. Бургас подсъдимият К. употребил алкохол, в такова
количество, което го довело до тежко опиянение. Въпреки това, той решил да се
прибере до дома си, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „В.“,
ул. ****, № *** с лек автомобил
„Опел Зафира“. До посочения адрес подсъдимият шофирал безпрепятствено. Когато
пристигнал на адреса, той установил, че няма достатъчно място да паркира.
Направил няколко маневри с управлявания от него автомобил, при което ударил
друг паркиран автомобил, марка „Фиат Чинкуеченто“, собственост на св. С.Д.. В същия момент
тя била в дома си, находящ се на същата улица, № **
заедно с приятеля си – св. Х. Т.. Последният видял случващото се и казал на
свидетелката. Двамата слезли при автомобила. Междувременно подсъдимият, след
като паркирал успешно, се прибрал в дома си.
Прибирайки се в
дома си, подс. К. под влиянието на тежкото алкохолно опиянение, в което все още
се намирал, хвърлял през прозореца на дома си една ютия, която паднала на
пътното платно. След това взел от дома си четири кухненски ножа и една стъклена
бутилка и слязъл на улицата, като започнал да вика и псува. Това му поведение
не е било насочена спрямо конкретно лице. Когато видяла агресивното поведение
на подсъдимия, св. Д., която била
слязла преди това, побягнала. К. счупил стъклената бутилка в земята и с
остатъчното стъкло нанесъл прорезна рана по корема и хълбока на св. Х. Т.. Свидетелят
побягнал, но подсъдимият тръгнал след него като хвърлял по него стъклените
остатъци и викайки му „Мутри, ще ви избия.“. На случващото се свидетели станали
лицата Н. И., А. М., Г. А. и В. М., като
последната подала сигнал на Спешен телефон 112. Очевидците се опитали да отвлекат
вниманието на подс. К. от бягащите, но той започнал да псува и тях. С един от
ножовете, които държал, спукал гумата на лек автомобил „БМВ“, собственост на
свидетеля А. М.. След това
подсъдимият се насочил към свидетелите, продължавайки да псува и да размахва
ножове, поради което и те побягнали.
К.Г. и синът й – Т.У., които живеели наблизо, по това
време вървели към мястото, където бил подсъдимият. Виждайки ги, подсъдимият
спрял нападките и гонитбата спрямо другите свидетели и се насочил към тях с
викове „Ще те убия“, „Ще те заколя“,
като едновременно с това замахвал с държаните от него кухненски ножове. Майка и
син побягнали, но свид. Г. се спънала и паднала на земята. Подсъдимият я настигнал
и й нанесъл удар в корема с нож, продължавайки да вика „Ще ви убия“, „Ще ви
изкормя“. Тогава св. У. решил да помогне на майка си, тъй като тя била в
безпомощно състояние, и се върнал. Когато свидетелят стигнал до майка си,
подсъдимият замахнал с нож към него, като нанесъл на У. тежка прободна рана в
корема. След тези свои действия подсъдимият избягал и се скрил в близка
кооперация.
Свидетелят А.,
очевидец на случващото се, лично, със собствения си лек автомобил, откарал
пострадалите Г. и У. до болницата, тъй като двамата имали спешна нужда, а и св.
У. имал обилна кръвозагуба.
След известно време, подсъдимият отново излязъл на
улицата, продължавайки да крещи и да размахва ножове. Той се насочил към
намиращ се в близост зоомагазин, в който се намирал неговият собственик, а
именно свидетелят Г.И.. Свидетелят се изплашил и започнал да дърпа навътре
входната врата на магазина, която не била заключена, а подсъдимият дърпал вратата навън. При така
създалата се ситуация се получил процеп, през който подсъдимият успял да нанесе
прорезни рани по ръцете на свидетеля И. с нож.
Въпреки всичко, свидетелят не пуснал вратата. В това време на
местопрестъплението пристигнали полицейски служители от Първо РУ при ОД на МВР
– Бургас – свидетелите Р. С., Ж.Ф. и С. Р.. Подсъдимият бил
задържат и отведен в сградата на Първо РУ при ОД на МВР – Бургас, където
свидетелят Т. П. му направил алкохолен тест с Дрегер 7510 с фабр. №
ARBB 0076, резултатът от който показал 1,9 промила алкохол в дъха на
подсъдимия.
От назначената и изготвена по делото химическа
експертиза (л. 37, том 2 от ДП) се установява, че алкохолната концентрация в
кръвта на подсъдимия възлиза на 1,68 промила.
Според изготвената съдебномедицинска експертиза
№71/2014 г., концентрацията на алкохол в кръвта на К. към 15.30 часа на
11.08.2012 г., изчислена по формулата Видмарк, е била 2,025 промила.
На досъдебното производство са били назначени и
изготвени съдебномедицински експертизи за установяване на получените от
пострадалите лица увреждания. Видно от заключенията на вещото лице,
обективирани в протоколи № № 345/17.08.2012 г., 327/14.08.2012 г.,
333/14.08.2012 г. и 325/13.08.2012 г. (л. 61 - 68, том 2 от ДП), частният
обвинител Т.С.У. е получил нараняване, което е проникнало в коремната му кухина
и което е обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота;
частният обвинител К.Д.Г. е получила порезна рана в дясната коремна половина и
което е обусловило болки и страдание; свидетелят Х.С.Т. е получил порезни рани на кожата на корема и хълбока,
което нараняване е довело до болки и свидетелят Г.Д.И. е получил порезни рани по кожата на лявата длан и
пръстите на дясната ръка, което също е довело до болки.
От изготвената на досъдебното производство
съдебно-оценителна експертиза (л. 40 – 41, том 2 от ДП) се установява, че
равностойността на разрязаната автомобилна гума, собственост на св. А. М., възлизала на
180 лв.
По делото е била назначена и изготвена
съдебно-психиатрична експертиза (л. 45 – 51, том 2 от ДП), като в заключението
си вещото лице посочва, че към датата на деянията – 11.08.2012 г., след 15.00
часа за период от около 30 – 40 минути подсъдимият е бил в състояние на
патологично опиване, водещо до качествено нарушение на способността да разбира
свойството и значението на извършеното и умението да ръководи постъпките си.
На досъдебното производство е била назначена и
изготвена тройна съдебно-психиатрична експертиза (л. 142 – 146, том 2 от ДП),
като вещите лица са дали заключение, че към датата на деянието подсъдимият се е
намирал в състояние на патологично алкохолно опиване, в резултат на което е
имал качествено разстройство на съзнанието и не е бил в състояние да разбира
свойството и значението на постъпките и да ръководи разумно действията си.
Вещите лица по допуснатата и изготвена петорна
съдебно-психиатрична експертиза (л. 52 – 60, том 2 от ДП) дават заключение, че
към момента на инкриминираната дата, подсъдимият е бил в състояние на усложнено
алкохолно опиване - епилептоиден вариант, което не представлява „разстройство
на съзнанието“, поради което подсъдимият е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. В заключението се
посочва, че подсъдимият не е бил в състояние на патологично алкохолно опиване,
което изключва вменяемостта.
С оглед възникналите противоречия в заключенията на
изготвените съдебно-психиатрични експертизи – единична, тройна и петорна, и
преодоляване на същите, по делото е била допусната деветорна (арбитражна)
съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза (л. 43 – 102, том 3 от
ДП). Вещите лица по посочената експертиза са дали заключение, че към датата на
деянията подсъдимият е бил в състояние да разбира свойството и значението на
постъпките си и не е бил лишен от годност да ги ръководи. Посочва се, че
подсъдимият е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване от средна към
тежка степен, като не са се установили симптоми, типични за патологично
алкохолно опиване или за усложнено алкохолно опиване.
В
мотивите към обжалваната присъда, възприети и от настоящия съдебен състав, БРС е приел за установени обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното самопризнание от
подсъдимия и на доказателствата, събрани на досъдебното производство – неговите
обяснения, показанията на свидетелите К.Д.Г.,
Т.С.У., Х. С. Т., Г. Д. И., С. С. Д., А. М., Г. А., В. Д. М., Н. Н. И., Х. И. Х., Р. Й. С., Ж. С. Ф., С. Р. С., Т. П. П., справка за
съдимост, заверено копие на Договор № 223-017/17.09.2018 г., Договор
№264/05.06.2019 г., Договор №27/18.09.2015 г., медицински документи, протокол
за оглед на веществени доказателства, химическа експертиза, съдебномедицински
експертизи, оценителна експертиза, както и деветорна (арбитражна) съдебно-психиатрична и съдебно-психологична
експертиза. Съдържащите се в доказателствената съвкупност фактически
данни убедително потвърждават самопризнанията на подсъдимия по обстоятелствата,
описани в обвинителния акт и водят до
категоричния извод, че той е извършил престъплението, за което е предаден на съд и признат за виновен.
На основание приетата за установена фактическа обстановка, обосновано и
законосъобразно районния съд е извел правните квалификации на извършените от
подсъдимия Б.Д.К. ***, пред № *** деяния като престъпления по чл. 144,
ал. 3, вр. ал. 1 от НК спрямо К.Д.Г.; по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК спрямо
Т.С.У. и по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. последно и т. 12, вр. чл. 129, ал. 2,
вр. ал. 1, вр. чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Правните изводи на съда са съобразени с доказателствата по делото,
установената фактическа обстановка и със закона. Въззивният съд не намира
основания за приемане на някакви по-различни изводи от правна страна.
За престъпленията по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК се предвижда наказание „лишаване от
свобода“ до шест години. За престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4, предл.
последно и т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1 НК се предвижда наказание от две до десет години „лишаване от свобода“. По реда
на чл. 54, ал. 1 от НК първоинстанционният съд е определил наказания за двете
извършени престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК „Лишаване от свобода“
за срок от по 3 години, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е намалил
наказанията с 1/3 на по две години „Лишаване от свобода“. За извършеното от
подсъдимия престъпление по чл. 131, ал. 1, т.4, предл. последно и т. 12, вр.
чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1 НК съдът е определил
наказание „Лишаване от свобода” за срок от четири години и шест месеца /54
месеца/, като на основание чл. 58а, ал. 1 НК е намалил наказанието с 1/3 на три
години „Лишаване от свобода”.
Правилно и
законосъобразно като смекчаващи вината обстоятелства, Бургаският районен съд е
отчел изразеното от подсъдимия съжаление за извършеното. Взел е предвид, че К.
е трудово и социално ангажирана личност, семейното му положение, като заедно
със съпругата си полагат грижи за двете им деца. Също така
е отчетен и изминалият срок от датата на образуване на наказателното
производство, която по мнение на настоящия съдебен състав е в срок, надвишаващ
рамките на разумния по смисъла на чл.6 от ЕКЗПЧОС, не по вина на дееца. При
определяне размера на наказанията, районният съд е отчел поведението на
подсъдимия, съчетано с отправени заплахи, с което е нарушил законовите и
морални норми на поведение. Приел е, че К. е осъществил деянията, като е
нарушил основни принципи за зачитане на човешката личност, здраве и
достойнство, и е внесъл смут в обществото.
Правилно и законосъобразно
Районен съд – Бургас е приел, че осъществените от К. деяния са извършени в
условията на реална съвкупност, поради което и на основание чл. 23, ал. 1 НК му е определил и наложил едно общо наказание
измежду наказанията, наложени му с присъдата в размер на най-тежкото от тях, а
именно „Лишаване от свобода“ за срок от три години.
Съобразявайки размерът на наложеното наказание лишаване
от свобода и с оглед данните за личността на подсъдимата, правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд на основание чл.66, ал.1 от НК е
отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от
пет години.
Увеличаването
на така наложените наказания и отмяната на чл. 66, ал. 1 от НК, каквото искане
е направено във въззивната жалба на частните обвинители, поддържано и от
представителя на Окръжна прокуратура – Бургас, е напълно неоправдано, тъй като
няма да отговоря на целите на наказателна репресия. Въззивната инстанция се
солидаризира с изводите на първоинстанционния съд, че така определеният
по-дълъг изпитателен срок, ще компенсира наложеното условно наказание, като този
срок има отлагателно условие за изтърпяване на отложеното наказание. Това е
срок, в който осъденото лице се изпитва дали действително трябва да търпи
отложеното наказание, като следва да се въздържа и от извършване на друго
престъпление от общ характер, за което е предвидено наказание лишаване от
свобода или по-тежко наказание. В противен случай той изтърпява и отложеното
наказание – задължително или по преценка на съда. Както и по-горе бе посочено,
настоящата деятелност на подсъдимия е изолирана проява, независимо от
осъждането му от 1993г., за което е реабилитиран, трудово ангажиран е, през
дългия период на настоящото досъдебно производство – близо 8 години към
настоящият момент, не е имал други противообществени прояви, поради което и
отмереното по вид и размер наказание е съответно на степента на обществена
опасност на извършените деяния и тази на личността на дееца.
С
оглед осъдителната присъда, правилно БРС на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е
възложил в тежест на подсъдимата разноските по делото.
Правилно
и законосъобразно първоинстанционният съд се е произнесъл и досежно
веществените доказателства, като е постановил унищожаването им след влизане на
присъдата в сила.
Пред
настоящия съдебен състав, от страна на адв. В., повереник на частните
обвинители, е направено искане за присъждане на направените по делото разноски.
По делото обаче, включително и ДП, не се съдържат доказателства, установяващи
размера на направените от частните обвинители разноски за адвокат, поради което
съдът не следва да се произнася по искането. За пълнота следва да се посочи, че страната,
претендираща разноски, разполага с възможност да отправи искане до съда,
постановил присъдата, който да се произнесе с определение на основание чл. 306,
ал. 1, т. 4 от НПК.
По
изложените съображения и на основание чл.338, вр. чл.334, т.6 от НПК,
Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 4 от 08.01.2020 г.,
постановена от Районен
съд, гр. Бургас по НОХД № 5095/2019 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.