Р
Е Ш Е
Н И Е
№ / 2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в
публично съдебно заседание на 21.11.2016г.
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
АНДОН ВЪЛКОВ-мл.с.
секретар
: Г.Д.
разгледа
докладваното от председателя на състава
в. гр. дело № 1295 по описа за 2016г.
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С въззивна
жалба на „ ОДИСЕЙ 96“ ЕООД/ в несъстоятелност/, чрез В. С.С.-
синдик, е оспорено решение № 1751/ 05.05.2016г.
постановено от Варненски районен съд по гр.д.№ 7964/ 2015г. , ХХVІс., с което е признато за установено по отношение на
дружеството, че З.Д.Д. е собственик на описаните
движими вещи / временни павилиони/, придобити на основание договори за покупко- продажба от 16.12.2009г., които са включени в
масата на несъстоятелността на ответника.
Изложени
са съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението.
Жалбоподателят счита, обектите- предмет на правото на собственост, са недвижими
вещи и представляват строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. По същество претендира отмяна на
решението и постановяване на ново, с което предявеният иск да се отхвърли като
неоснователен.
Въззиваемата страна – З.Д.Д.,
чрез адвокат В.В., в срока за писмен отговор изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Съставът на
Варненския окръжен съд, при
съобразяване на изразените становища и приобщените към делото доказателства, на
основание чл. 269 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК
констатира :
Исковото
производство е инициирано по иск на З.Д.Д. срещу „ Одисей 96“ ЕООД в несъстоятелност, за установяване правото
й на собственост на подробно описаните вещи- преместваеми
обекти / временни павилиони / разположени в поземлен имот в гр.Варна, ул.“Иван
Янев“ №1 , както следва:
1.
Временен
павилион с предназначение „ кафе-аператив №10, с площ
150 кв.м. , поставен съгласно разрешение № 24/ 05.07.2004г. издадено от община
Варна, район „Младост“ в поземлен имот 132 , II-ра част , в гр.Варна, ж.к.“Възраждане, I-ви
микроайон, м.“Планова“ ;
2.
Временен
павилион с предназначение „ търговска площ / склад/ с площ 300 кв.м., поставен
съгласно разрешение № 26/ 05.07.2004г. издадено от община Варна, район
„Младост“ в поземлен имот 132 с посоченото местоположение;
3.
Временен
павилион с предназначение „ банков офис
№1“с площ 65 кв.м., поставен съгласно разрешение № 27/ 05.07.2004г., издадено
от община Варна, район „Младост“ в поземлен имот 132 с посоченото
местоположение;
4.
Временен
павилион представляващ „ търговска площ
№5“ с предназначение „ автомивка „ с площ 154 кв.м., съгласно разрешение № 25/ 05.07.2004г.
издадено от община Варна, район „Младост“ в поземлен имот № 132 с посоченото
местоположение;
Описаните
имоти са придобити от ищцата с договори за покупко-продажба, сключени на
16.12.2009г. с „ОДИСЕЙ 96“ ЕООД, и продажната цена е заплатена на продавача.
Владението на павилионите е предадено с
протокол от 07.06.2012г. и това обстоятелство не е оспорено от ответника.
Твърди, че дружеството неправомерно е обявило публична продан на движимите вещи
и въпреки отправеното уведомление е отказало да ги изключи от масата на несъстоятелността.
Ответникът оспорва
претенцията като неоснователна. Не оспорва факта, че павилионите са поставени с
разрешение на община Варна. Оспорва твърдението, че обектите към момента
представляват преместваеми обекти, тъй като не
отговарят на изискванията по ЗУТ. Относно платените от купувача суми заявява,
че няма счетоводни записвания и писмено
изявление, че е получил изцяло продажната цена.
Представените
доказателства- договор за покупко-продажба с дата 16.12.2009г., приемо- предавателен протокол съставен на 07.06.2012г.,
платежни документи/ фактура, касов бон/ и разрешение за поставяне на павилион,
съответно № 24/ 05.07.2004г., № 27/ 05.07.2004г. ,№ 26 / 05.07.2004г. и № 25/
05.07.2004г., за всеки от обектите посочени в исковата молба, не са оспорени от
ответника за обстоятелствата, които удостоверяват.
Според
заключението на допуснатата ССЕ „Одисей 96“ ЕООД е дерегистрирано
по ЗДДС от м.05.2011г. и няма законно основание да подава месечни декларации,
придружени от дневниците за покупките и продажбите.
Относно
техническите характеристики на обектите , начин на поставяне и прикрепване към
терена е депозирано заключение на съдебно-техническа експертиза , което съдът
преценява като обективно изчерпателно за
спорните обстоятелства. Вещо лице П. посочва, че павилионите са изпълнени по
технологията на метално-скелетна, сглобяема конструкция , носещите колони са
свързани с болтове към бетонова основа. Това позволява всички конструктивни
елементи да бъдат демонтирани по ред
обратен на монтажа и да се ползват наново без
преработка, при спазване на първоначалния проект.
Пред
въззивния съд вещото лице потвърждава заключението,
като пояснява, че елементите на носещата конструкция и преградите могат да
бъдат демонтирани и сглобени на друго място, защото при този тип строителство
постройката не е трайно прикрепена към терена, а на болтове, които могат да се
поставят на нови планки, т.н.“ болтова планкова връзка“.
След
съпоставка на констатациите по заключението и представените писмени
доказателства следва да се приеме, че процесните павилиони представляват преместваеми
обекти съгласно рагламентацията, дадена с чл.56-57а
от Закона за устройство на територията. Поставени са в условията на издадено
разрешение по административен ред,въз основа на одобрена схема от главния
архитект на общината при действието на ЗУТ, което изключва приложното поле на
чл.120, ал. 4 от ППЗТСУ и
уредбата на тези отношения дадена в §17 от ПР
на ЗУТ.
Според
дефинитивната разпоредба на §5, т.80 от ДР на ЗУТ представляват „преместваем
обект“ и покриват критериите на този вид съобразно посочената техническа
възможност да бъдат демонтирани от повърхността върху която са поставени, без
това да нарушава конструктивните им елементи, да бъдат премествани в
пространството, без да губят своята индивидуализация, и по-късно да бъдат
монтирани отново и използвани по предназначение. По аргумент от § 182 ПЗР на
ЗУТ тези обекти са движими вещи, а не недвижими имоти по чл. 110 от ЗС.
Няма
данни за промени настъпили в процеса на ползване на павилионите, които
видоизменят конструктивната им цялост. В този аспект е неоснователно
възражението, че монтирането на конструкцията върху бетонова основа й придава
свойството на вещ, трайно прикрепена към терена. Основата спомага поставянето,
но без да изменя характеристиките на вещта като сглобяем и преместваем
обект. Констатациите на СТЕ потвърждават това заключение по категоричен начин.
Ищцата
придобива описаните павилиони като движими вещи по силата на сключените
договори за покупко-продажба и реално ги владее от 2012г. След извършените
сделки обектите не представляват собственост на дружеството и следователно негов
актив, с който може да се разпорежда. Доказателства, водещи до противоположен
извод, не са представени по делото.
Решението,
с което исковата претенция е уважена на основание чл. 124, ал.1 от ГПК за
всички изброени обекти, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
На
основание чл.78, ал. 3 ГПК разноски не се присъждат, предвид отсъствието на
доказателства за направените от въззиваемата страна
във въззивното производство.
Съдът,
на основание чл.271, ал.1 ГПК
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 1751/ 05.05.2016г. постановено по гр.д.№ 7964/ 2015г. от Варненски районен съд
, ХХVІс.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД
в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.