РЕШЕНИЕ
№211
Стара
Загора, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският административен съд – III касационен състав,
в публично съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
При
секретаря АЛБЕНА АНГЕЛОВА и с участието на прокурора МИНЧО НИКОЛОВ, като разгледа
докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ касационно административно наказателно дело
№ 161 по описа за 2023 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на заместник-кмет на Община Стара Загора против
решение № 189 от 09.05.2023 г., постановено по АНД № 20225530202185/2022 г. по
описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление
(НП) № 230 от 20.06.2022 г., издадено от заместник-кмет на Община Стара Загора.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението, като
постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснато съществено
нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.
1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Оспорват изводите на съда, че в административната фаза на производството при
определянето на нарушителя и описанието на нарушението са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед на това и тъй като
административнонаказателното обвинение било доказано, както от обективна, така
и от субективна страна, а наложеното на нарушитея административно наказание
било индивидуализирано правилно, е направено е искане за отмяна на обжалваното
решение и потвърждаване на НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът М.О.Т., редовно призована, не се
явява, не се представлява и не изразява становище по основателността на
касационната жалба и законосъобразността на обжалваното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара
Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, и предлага
обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от касатора касационни основания
и на основание чл. 218, ал. 2 от АПК извърши служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара
Загора е било НП № 230 от 20.06.2022 г., издадено от заместник-кмет на Община
Стара Загора въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 138210 от 22.05.2022 г., с което на основание
чл. 29, ал. 1 от Наредбата за обществения ред в Община Стара Загора (НОРОСЗ) за нарушение на чл. 6, ал.
1 от същата на М.О.Т. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева.
Като описание на нарушението и
обстоятелствата, при които то е било извършено, в НП е посочено, че на 22.05.2022
г. в 01:15 часа в гр. Стара Загора на ул. „***в ресторант „Заарско чеверме М.О.Т. в качеството си на управител на ресторанта
нарушавала спокойствието на живущите в близост граждани с високо пусната музика
от озвучителна система.
За да отмени НП, Районен съд Стара Загора е
приел, че фактическото описание на нарушението в АУАН и НП е непълно, тъй като
не е конкретизирано дали М.О.Т. е пуснала, наредила
да бъде пусната или е допуснала да бъде пусната музиката от озвучителна
система. Посочено е, че уточняването на тези обстоятелства е от съществено
значение, тъй като чл. 24, ал. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) предвижда, че за административни нарушения,
извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации,
отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и
ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени, а М.О.Т. е
била санкционирана в качеството й на управител на ресторанта, в което й
качество отговорността й би могла да бъде ангажирана само ако е наредила да се
пусне високо или е допуснала да се пусне високо музиката от озвучителната
система, но според чл. 10 от ЗАНН допустителите се наказват само в случаите,
предвидени в съответния закон или указ, а в случая нито
санкциноната разпоредба на чл. 29, ал. 1 от НОРОСЗ („За нарушаване на Наредбата се налагат
глоби до 5000 лв.”), нито нарушената разпоредба – чл.
6, ал. 1 от НОРОСЗ („Забранява се викането, пеенето и шумния говор,
както и използването на музикални инструменти, озвучителни системи и други
електронни устройства, възпроизвеждащи музика, говор или шум на открито или в
частни имоти, както и в/на пътни превозни средство, смущаващи обществения ред
или спокойствието на обитателите на околните жилищни сгради за времето на
цялото денонощие”), предвиждат такава възможност.
Решението на Старозагорския районен съд е валидно,
допустимо и правилно.
Изводите на въззивния съд, обусловили отмяната на НП,
съответстват на фактическото описание на нарушението в АУАН
и НП
и приложимата нормативна уредба, поради което изцяло се споделят от
касационната инстанция. Макар да не е изрично посочено в мотивите на
обжалваното решение, касае се е за допуснати при съставянето на АУАН и
издаването на НП нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Същите са съществени, тъй като поради допускането им е налице неяснота
относно изпълнителното деяние, чрез което е било
осъществено процесното нарушение, а с оглед на относимата правна уредба
именно изпълнителното деянието на нарушението е от значение за определянето на
нарушителя, респективно допуснатата в тази насока неяснота на
административнонаказателното обвинение е
довела до ограничаване на правото на защита на наказаното лице, както правилно е приел и районният съд.
За пълната на изложението следва да бъде добавено, че
описанието на нарушението в НП обосновава два възможни извода относно
изпълнителното деяние, чрез което е било осъществено процесното нарушение, като
и единият, и другият при разглеждането на спора по същество биха довели до
отмяна на НП, поради материална незаконосъобразност. От
една страна санкционирането на М.О.Т. в качеството й на управител на ресторанта обуславя извод,
че отговорността й е била ангажирана, защото е наредила
или е допуснала извършването на нарушението, каквато впрочем е и тезата на
касатора, застъпена в касационната му жалба, но дори да е така, т.е. да се докаже,
че е наредила или е допуснала извършването на нарушението, санкционирането й би
противоречало на закона – както вече бе посочено, допустителите се наказват
само в случаите, предвидени в съответния закон или указ, а нито чл. 6, ал. 1,
нито чл. 29, ал. 1 от НОРОСЗ предвиждат подобна възможност, т.е. в тази
хипотеза НП би било незаконосъобразно, като издадено в нарушение и при неправилно
приложение на материалния закон. От друга страна употребеният от
административнонаказващият орган израз „нарушава“ („нарушава
спокойствието... с високо пуусната музика...“),
ако да не дава пълна и точна представа за конкретното фактическо действие, чрез
което е било осъществено нарушението, навежда на извода, че М.О.Т. е била санкционирана като извършител – за това, че
лично е пуснала високо музиката от озвучителната система, но и в тази хипотеза
НП би било незаконосъобразно, като издадено в нарушение и при неправилно
приложение на материалния закон, тъй като доказателства, че М.Т. лично е
пуснала музиката, не са събрани (подобни
данни не се съдържат включително в показанията на актосъставителя и свидетеля
по акта, разпитани във възивното производство като свидетели), т.е. в тази хипотеза административнонаказателното обвинение би било
недоказано (противно
на алтернативно изложените в обжалваното решение мотиви по съществото на спора).
Касационното основание по чл. 348, ал. 1,
т. 2 от НПК за отмяна на обжалваното
съдебно решение е посочено бланкетно – не са релевирани каквито и да е било
съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла
на чл. 348, ал. 3 от
НПК, а и настоящият състав не установи такива да са били допуснати от въззивния
съд при разглеждане на делото и постановяване на решението му.
С оглед на изложените съображения съдът намира, че не са
налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като
валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на
закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено
в сила.
Водим от горните мотиви, Старозагорският
административен съд на основание чл. 221, ал. 2,
предложение първо от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 189 от 09.05.2023 г., постановено
по АНД № 20225530202185/2022 г. по описа на Районен съд Стара Загора.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.