Р Е Ш
Е Н И Е №11
гр.В*17.2021
година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВОС ,гражданска колегия в
открито
заседание на двадесет и шести януари две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
Председател: В** В**
Членове: Ан** П**
В* М**
при секретаря А* А*
като разгледа докладваното от съдия В* В*
въззивно гражданско дело №547 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от Л.Г.Г. *** против решение №480/03.08.20г.
по гр.д.№2060/18г. на ВРС,с което е :
-предоставено упражняването на
родителските права по отношение на детето Р* Л* Г.,ЕГН ********** на майката
Л.И.А. като е определено местоживеенето
на детето на адрес при майката -предоставено е правото на
бащата да вижда и взима детето
при себе си всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца без
преспиване от 10.00 часа до 19.00 часа, след което да го връща по
местоживеенето на майката, както и двадесет дни през лятото, които да не съвпадат
с платения годишен отпуск на майката, след което да го връща по местоживеенето
му.
-осъден е жалбоподателя да заплаща на малолетното дете чрез неговата майка и законен
представител издръжка в размер на по 200.00 лева месечно считано от
предявяване на иска в съда – 07.08.2018г., ведно със законната лихва при забава
Подържа се,че
обжалваното решение е незаконосъобразно ,поради следното:Според
жалбоподателя майката на детето не
разполагала с необходимите битови условия за отглеждането му.Съдът не взел предвид
социалния доклад изготвен от социален работник във Великобритания,според който
жалбоподателя разполагал с добри битови условия и за детето имало самостоятелна
стая,за детето имало запазено място в детска градина в Ливерпул, в близост до
жилището на бащата и детето е записано за профилактични прегледи.Подържа се,че
при тези данни съдът не отчел в решението по-добрите условия за отглеждане на
детето при бащата.От друга страна майката на детето не разполагала с материални
възможности да отглежда същото,докато от друга страна бащата разполагал със
средства за това.Подържа се,че детето има здравословни проблеми,за решаването
,на които не били полагани необходимите грижи.Подържа се,че за детето във В**
биха били полагани по-добри медицински
грижи,както и условията в детската градина,в която детето е записано там,били
по-добри от тези в градината,посещавана от детето в с.А*.С оглед на горното се
подържа,че бащата разполага с по-добър родителски капацитет от майката,поради
което се иска да бъде постановено решение,с което обжалваното решение бъде
отменено и вместо него бъде постановено решение в обратната насока.В случай,че
съдът не уважи това искане, се иска решението в частта относно личните контакти
на бащата с детето да бъде изменено като контактите бъдат детайлизирани,съгласно
подробно посоченото в жалбата.Претендират се и направените по делото разноски.
Ответната
страна,чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да
потвърди обжалваното решение,като присъди и направените по делото разноски.
По
допустимостта на жалбата
В** окръжен съд намира жалбата за
допустима, тъй като е подадена в срока по чл.259 от ГПК и при спазване изискванията на чл.260 и 261
от ГПК.
По
съществото на спора
ВОС като взе предвид доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази законовите
разпоредби, приема за установено следното: Гр.д.№2060/18г. на ВРС е образувано по искова молба от Л.И.А. против Л.Г.Г.. Подържа се в
исковата молба,че от съвместното им съжителство се родило детето детето Р* Л* Г.,ЕГН **********.Посочва
се, че страните живеели в гр.Л* в ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО до 19.03.2018г., когато
ищцата заедно с детето със знанието на ответника се завърнали в Б*, тъй като
животът бил труден, същата била без работа, не владеела английски език.Прибрала
се в Б*я, за да разчита на подкрепата на близките си.Заявява, че между нея и
ответника настъпило трайно неразбирателство относно контактите й с близки
роднини в Б*.От прибирането й в Б* твърди, че само тя се грижи за детето и го
издържа.Ответникът не изпращал средства, нито контактувал с
детето. Иска от съда да постанови решение, с което да предостави
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на ищцата,
а на ответника да бъде определен режим на лични контакти с
детето. Иска се също ответникът да бъде осъден да заплаща
месечна издръжка на малолетното дете в размер на 250.00
лева, считано от завеждане на исковата молба в съда.
Ответникът,
редовно уведомен, чрез договорен защитник е оспорил исковете като
неоснователни. Оспорил е твърдението, че не полага грижа за детето,
както и че ищцата няма нужните условия за отглеждане на детето.
По
делото е предявен и насрещен иск от ответника, като иска да бъдат предоставени
родителските права на него за малолетното дете, както и майката да бъде осъдена
да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 200 лева.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства,от които ВРС установил следното от фактическа страна :От
представения препис на удостоверение за раждане
серия № ********** от 29.03.2018г. от Община Д*, издадено въз основа
на акт за раждане № 0006 от 29.03.2018г. се установява,че страните по делото са
родители на детето Р* Л* Г.,ЕГН **********. От представеното
писмено доказателство-служебна бележка е видно, че детето посещава яслена група
в ДГ“К*“-с.А*. От представените писмени
доказателства-документи, които са легализирани на български език е видно, че
детето е записано в детска градина от бащата във Великобритания, както и че
същото има здравни осигуровки там.Приети са и документи, удостоверяващи
доходите на бащата, както и извлечение от банковата му
сметка. Социалният работник при Д”СП” е посочил, че детето се отглежда от майката в
къщата на бабата на детето.Живеят заедно с бабата и нейния съпруг. Майката има
родителски капацитет да полага грижи за детето и към момента полага грижи.
Нуждите на детето с оглед възрастта му нарастват.Детето редовно посещава детска
ясла в детска градина „К*“-с.А*. Социалният работник посоча, че не е виждал
бащата на детето. Сочи, че майката е безработна, което е отразено и в социалния
доклад.
По
делото са разпитани свидетелите-Г* Г*,В* А*-майка на ищцата, Л* И* и Л* Т*.Първите
двама свидетели дават показания, че детето заедно с ищцата живее в
къщата на първата свидетелка в с.А*, като тя и съпругът й се грижат
финансово за тях. Детето посещава ясла. Бащата се чува и вижда с детето по
интернет веднъж месечно. Ходил няколко пъти при с. А* и са се виждали за по
няколко часа.Веднъж дъщеря й водила детето в с. Б* г* до гр. Б* С*, ответникът
имал роднини там и са се видели с него. Изпратил пари за Коледа за
първи път 105 английски паунда за детето. Това било за първи път от март месец
2018 г насам. Детето е здраво, има личен лекар, ходи в детска ясла в с.Арчар. Свидетелката
Л* Т*,леля на ответника,дава показания, че поддържа близък контакт с ищцата
след прибирането й в Б*.Ищцата водила детето на лекар в С*, заедно с
нея.Обяснява, че според нея детето имало психологически проблем, че майката не
се отделя от него.Свидетелства, че условията при бащата в А* за отглеждане на
детето били много добри, че същият има стабилни доходи и може да се грижи за
него.Свидетелката установява недобри отношения между страните по делото.
За да уважи предявения от майката иск
ВРС е приел,че безспорно било установено по делото, че майката е поела всички
грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Същата има необходимия
родителски капацитет. Проявява загриженост за отглеждането и възпитанието на
детето.Същото е само на три години-възраст, в която се нуждае изключително от
майката. При тези данни съдът приел, че родителските права върху
малолетното дете ще следва да се предоставят на майката, а на
ответника ще следва да бъде определен режим на лични контакти с детето. При
определяне на този режим, съдът взел предвид обстоятелството, че връзката на
детето с бащата не е прекъсната, въпреки, че същият живее в друга държава
осъществява контакти с детето чрез съвременните технологии. С оглед на това,
съдът приел, че бащата ще може да вижда и взема детето всяка втора и
четвърта събота и неделя от месеца без преспиване от 10.00 часа до 19.00 часа,
след което да го връща по местоживеенето на майката, както и двадесет дни през лятото,
които да не съвпадат с платения годишен
отпуск на майката, след което да го връща по местоживеенето му.Съдът определил местоживеенето на детето на адреса при
майката.По отношение на издръжката ВРС
приел,че съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите
на лицето, което я дължи.
Бащата и майката са
хора в трудоспособна възраст и са длъжни да осигуряват средства, както за собственото си
съществуване, така и за това на своето малолетно дете. Видно от събраните доказателства майката е безработна.
Ответникът реализира доходи в чужбина, видно от писмените доказателства, че
същият подпомага майката в отглеждането на детето, като
изпраща подаръци на детето, както и изпраща средства.Поради изложените
съображения, съдът приел, че в настоящия случай при определяне размера на издръжката, следва
да вземе предвид както възможностите на родителите, така и нуждите на
детето. Съобразявайки данните по делото,
обществено – икономическите условия в страната и разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК, съдът приема, че за цялостната
издръжка на детето , което е на 3 години са необходими месечно 300.00 лева, от които ответникът ще следва да бъде осъден
да заплаща 200.00 лева, а остатъкът
ще следва да се осигурява от майката на детето. Началният момент, от който се дължи тази издръжка,
следва да бъде от датата на предявяване на иска в съда- 07.08.2018г.Ответникът ще следва
да заплаща на малолетното си дете издръжка в размер на 200.00 лева месечно,
считано от предявяване на иска в съда – 07.08.2018г., ведно със законната лихва
при забава, като иска до пълния претендиран размер до 250.00 лева искът бил
отхвърлен като недоказан.
ВОС
счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо,а по същество е правилно и
законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.Съдът счита,че
законосъобразно ВРС е отчел,че майката на детето разполага,съобразно с нейните
материални възможности,с необходимия родителски капацитет за отглеждане на
детето.В случая става въпрос за дете на три години и половина, което има
необходимост ежечасни и дори ежеминутно вмимание,за което се установи от
показанията на свидетелите,че се осигурява от страна на майката. Установи се от
показанията на свидетелите,че майката на детето осигурява възможност на бащата
да контактува с детето по електронен път.За съда е пределно ясно,че този
контакт не може по никакъв начин да замести нормалния личен контакт,но с оглед
фактическото местоживеене очевидно,че е някакъв вариант.При тази ниска възраст
на детето съдът счита,че законосъобразно ВРС е дал приеритет на съществуващия
личен контакт на детето с майката.Дори и да се приеме,че битовите и образователните условия и условията на
здравеопазване в Обединеното кралство да са по-добри,то промяната на
установеното до сега фактическо положение за дете на такава възраст ще доведе
до прекомерен стрес за детето.Съдът счита,че по делото се установи добро
отглеждане на детето от страна на майката ,с оглед материалните и
възможности.От друга страна по делото няма каквито и да било твърдения или
доказателства,че майката на детето не полага усилия за отглеждането на
детето.От установеното от свидетелката Теодосиева,че при посещенията му при
лекари, детето плачело не може да бъде направен какъвто и да било извод за
недобри родителски грижи от страна на майката.
Съдът
счита,че законосъобразно ВРС е определил
режима на лични контакти на бащата с детето,предвид ниската му
възраст.Касае се за дете на три години и половина ,което на тази възраст е
изцяло зависимо и поради това и емоционално привързано от лицата,които
непосредствено полагат грижи за него. Съдът счита,че разширяването на този етап
на възможностите на жалбоподателя за
контакт с детето би разконцентрирало същото,с оглед по-честото му извеждане от
ежедневната му заобикаляща го среда.
Съдът
изцяло споделя цитираната от жалбоподателя в жалбата практика по отношение на
„родителското очуждение“,но в настоящия случая,с оглед местоживеенето на
родителите в различни държави и с оглед възрастта на детето,счита,че промяната
на упражняването на родителските права би поставило детето в още по-голям риск.
Законосъобразно
ВРС е определил и размера на издръжката,която жалбоподателя следва да заплаща.
Предвид
гореизложеното съдът счита,че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С
оглед на горното и на основание чл.273 във връзка с чл.78,ал.3 от ГПК
жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И :
Потвърждава решение №480/03.08.20г. по гр.д.№2060/18г. на ВРС.
Осъжда Л.Г.Г. ***,ЕГН ********** да заплати на
Л.И.А. ***,ЕГН ********** направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по
чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.