РЕШЕНИЕ
№ 4496
25.11.2019г.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV
граждански състав
На двадесет и пети ноември
две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание на тридесети
октомври 2019 г. в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар: Катя Янева
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 7095 по описа
за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Субективно съединени искове с правно основание чл.28, ал.1 от Закона за
арендата в земеделието.
Ищците Г.Г. ***, ****** ****** , ЕГН ********** и В.Г. ***, ЕГН: **********,
заявяват, че с ответника ЕТ“**************“, със седалище с**************, ЕИК:********,
със собственик ***** имат сключен договор за аренда на земеделска земя от *****г.,
вписан под № ****, том **** от ***** г. на Служба по вписванията гр. П., по
силата на който са предоставили под аренда съсобствения им недвижим имот, а
именно**** с площ от 7.300 дка (седем цяло и триста декара) в местността ***** ,
категория на земята: *****, представляваща имот с № ***** в землището на с. С.
с ЕКАТТЕ ****, община К., област П., при граници на имота: № ****, **** на ************************,
№****, Полски път на Община К., № ****, **** на Н.Г.В., №*******, **** на
Община К..
Договорът е с нотариална заверка на подписите от *****г. от ******* *******,
гр. П. Договорът бил сключен за срок от 30 години (тридесет години), считано от
датата на подписването му-*****г. - визирано в чл. 11 от същия. До ******
включително уговореното плащане- съгласно чл. 8 от арендния договор се
изпълнявало от арендатора. За 2017г. и 2018 година плащане не било извършено от
него,като обяснението му било, че няма стокова наличност - *****, както и
финансова възможност за годишните арендни вноски.
Въпреки многобройните им опити да се свържат със арендатора, както и
изпратените две писма - препоръчани - едното до офиса му в гр. П., ********* ****,
ет ****,*****, а другото до седалището на фирмата - арендатор в *******, за да
уредят доброволно възникналия казус, връзка с последния не била осъществена-
писмата били върнати с отметка „преместен".
Ето защо моли съда по силата на чл.28,ал 1 от Закона за арендата в
земеделието /ЗАЗ/, да постанови решение, с което да прекрати сключения договор
за аренда от ***** в гр.П. за срок от 30 години, поради забавяне на арендното
плащане за две последователни календарни години - 2017 и 2018 година.
Претендират направените разноски.
В предоставения му срок ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и съображенията на ищците, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от приложения по делото договор за аренда
се установява, че между страните е бил сключен договор за аренда на земеделска
земя на ***** г. с нотариална заверка на подписите на съдоговорителите, сключен
между Г.Г.Г. и В.Г.Г.
в качеството на арендодатели и М.Х.И. в качеството на ЕТ “**************“ –
като арендатор. Договорът бил вписан под № ****, том *** от ***** г. на Служба
по вписванията гр. П. По силата на договора арендодателите предоставили под
аренда съсобствения им недвижим имот, а именно: **** с площ от 7.300 дка (седем
цяло и триста декара) в местността *****, категория на земята: *******************,
представляваща имот с № ***** в землището на с. С. с ЕКАТТЕ ****, община К.,
област П., при граници на имота: № ****, **** на ************, №****, Полски
път на Община К., № ****, **** на Н.Г.В., №*******, **** на Община К..
Страните уговорили срок на изпълнение 30 години, считано от влизането му в
сила. От представения договор се установява, че в чл. 16 и чл.17 са посочени
способите за прекратяването му. В чл. 16 от арендния договор страните са се
споразумели, че договорът се прекратява на основанията и в сроковете съгласно
Закона за арендата в земеделието. В чл.17, ал.1 са уговорили, че изправната
страна може да развали договора по реда на чл.87 от ЗЗД, а в ал.2 на същия
текст, че арендодателят може да развали договора при неизпълнение от страна на
арендатора на задължението му по чл.9 / уреждаща дължимото арендно плащане/,
само ако забавата е повече от три месеца.
При систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 27 и чл. 28 от ЗАЗ е
видно, че същите се намират в Глава 6 „Прекратяване на договора“, т.е. двата
текста регламентират два способа за прекратяване на договор за аренда. Единият
е извънсъдебен и е разгледан в разпоредбите на чл. 27 от ЗАЗ, а другият
най-общо казано регламентира съдебната процедура за прекратяване на арендните
договори. Макар законодателят да е използвал две понятия в чл. 27
„Прекратяване” на арендния договор, а в чл. 28 да „разваля” арендния договор,
практически се касае за процедури, по които се цели да се постигне прекратяване
на договорните отношения между страните. В този смисъл и като взима предвид
разпоредбата от чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните са свободни да определят
съдържанието на договорите, доколкото то не противоречи на повелителните норми
на закона и на добрите нрави, съдът намира, че следва да тълкува сключения
между страните аренден договор в смисъл, че те са се договорили да прекратят
арендния договор при неплащане на арендни вноски по реда, предвиден за
разваляне на арендните договори. Макар и изрично в чл. 17, ал.2 от арендния
договор да не е посочено, че арендният договор се разваля по реда на чл. 28,
ал.2 от ЗАЗ, то този извод се налага при тълкуването на целия текст на чл. 17.
Нещо повече, в този смисъл е и разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗАЗ, която
предвижда, че когато арендният договор е сключен за срок по-дълъг от 10 години
или пожизнено, развалянето му следва да бъде извършено винаги по съдебен ред.
Договорът за аренда в земеделието е двустранен договор, който може да се
развали при неизпълнение на задължение по него с едностранно волеизявление на
едната страна поради виновното неизпълнение на задълженията на другата страна,
извън хипотезите на чл. 28, ал. 2 ЗАЗ. Законът за аренда в земеделието изрично
посочва случаи на неизпълнение по договора, които дават право на кредитора да
развали договора – чл. 6, ал. 3, чл. 9, ал. 5 във вр. с чл. 26, ал. 2, чл. 28,
ал. 1 ЗАЗ.
Параграф 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за арендата в земеделието
предвижда, че за неуредените в ЗАЗ въпроси се прилагат разпоредбите на
гражданското законодателство. Към въпросите, касаещи развалянето на договора за
аренда, са приложими общите правила на чл. 87 ЗЗД. Развалянето на договора за
аренда произвежда действие само за в бъдеще – чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Настоящата съдебна инстанция намира, че предявеният иск за прекратяване на
договора за аренда чрез развалянето му по съдебен ред е основателен. За
уважаването му е следвало да се докаже, че арендаторът не е изпълнил своето
задължение за плащане на арендни вноски. В чл. 9 от сключения между страните
договор за аренда е посочено, че арендаторът дължи на арендодателя арендно
плащане в срок до края на месец юли на съответната година. В чл. 8 от договора
е посочено, че арендното плащане за една стопанска година от петата година до изтичане на срока на
договора е по 80кг ***** на декар, а при лоша стопанска година – се дължи до
25% от договореното арендно плащане. Ищците твърдят, че ответникът не е
осъществил арендно плащане за 2017 г. и 2018 г. В тежест на ответника по иска е
да докаже, че е извършвал плащания по договора за аренда за посочените години,
но същият не твърди и не доказва да е изправна страна по договора.
Следователно, налице е пълно неизпълнение на задължението на арендатора за две
поредни стопански години, като забавата за всяко от плащанията към момента на
приключване на съдебното дирене надхвърля три месеца, считано от падежа на
задължението.
Ето защо съдът намира, че субективно съединените искове се явяват
основателни и следва да се уважат.
Ищците претендират разноски, като същите се констатираха в размер на
409лв., от които 300лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, 100лв. -
държавна такса и 9лв. за издадени преписи от исковата молба с оглед вписването
й.
Ответникът не претендира разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И :
РАЗВАЛЯ поради
неизпълнение сключения между Г.Г. ***, *** област ****** , ЕГН ********** и В.Г. ***,
ЕГН: **********, от една страна, в качеството им на арендодатели и от друга
страна – Едноличен търговец ****** с фирма “**************“, със седалище *******,
ЕИК:********, Договор за аренда на земеделска земя от ***** г., вписан под № ****,
том **** от ***** г. на Служба по вписванията гр. П., по силата на който
арендодателите са предоставили под аренда съсобствения им недвижим имот, а
именно: **** с площ от 7.300 дка (седем цяло и триста декара) в местността *****,
категория на земята: ****, представляваща имот с № ***** в землището на с. С. с
ЕКАТТЕ ****, община К., област П., при граници на имота: № **** - **** на ***********,
№**** - Полски път на Община К., № **** - **** на Н.Г.В., №**********, **** на
Община К..
ОСЪЖДА
Едноличен
търговец ******* с фирма “**************“, със седалище *******, ЕИК:********, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г. ***, ***** област ****** , ЕГН **********
и В.Г. ***, ЕГН: **********, сумата 409 лв./четиристотин и
девет лева/ - разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ