Решение по дело №293/2017 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 73
Дата: 4 август 2017 г. (в сила от 22 декември 2017 г.)
Съдия: Неделина Танчева Минчева
Дело: 20175550100293
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

  Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                         04.08.2017г.                                       Гр. Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                       Граждански състав

На 05.07.2017г.  

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Белослава Колева, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №293 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.537, във вр.с чл.505, ал.1 и чл.506, ал.1, т.1 и т.2 от Търговския закон.

Искът е предявен от “А.С.В.” ЕАД гр.С. срещу Д.И.К. ***. С исковата молба се твърди, че на 11.03.2014г. ответникът е подписал в полза на „И.А.М.” запис на заповед за сумата от 1220,94лв. с падеж на задължението 18.11.2014г. На 03.11.2016г. записът на заповед е бил прехвърлен с джиро на ищеца. Задължението по записа на заповед не е било изплатено, поради което ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №480/2016г. по описа на РС-Гълъбово. Съдът е издал заповед за незабавно изпълнение №285/23.11.2016г. като е осъдил длъжника да заплати на заявителя сумата от 610,04лв., представляващи неплатено задължение по запис на заповед, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 21.11.2016г. до окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски. Бил е издаден и изпълнителен лист. Ищецът образувал изпълнително дело. При получаване на заповедта за изпълнение длъжникът е подал възражение в срока по чл.414 от ГПК, което породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия иск.

Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 610,04лв., представляваща част от общото задължение от 1220,94лв. по запис на заповед от 11.03.2014г., законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда – 21.11.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е неоснователен. Твърди, че не е бил уведомен по надлежния ред за прехвърлянето на задължението. Твърди, че задължението е следвало да бъде прехвърлено чрез цесия, която да му бъде съобщена, а не чрез джиро. Не било ясно от къде произтича задължението, поради което ответникът не можел да се защити. Записът на заповед бил издаден като част от друго правоотношение, което не било посочено от ищеца.

Моли съда да отхвърли иска.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

В настоящото производство е приложено ч.гр.дело №480/2016г. по описа на РС-Гълъбово. Същото е образувано въз основа на подадено заявление от страна на “А.С.В.” ЕАД гр.С. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК по запис на заповед. Съдът е издал Заповед за изпълнение №285/23.11.2016г., с която е уважил заявлението на ищеца. Срещу така издадената заповед ответникът е подал възражение в срок, поради което за ищеца се е породил правен интерес за предяви настоящия установителен иск. По делото не се спори, че към датата на падежа и до завеждане на делото ответникът не е престирал дължимото.

Записът на заповед е абстрактна, формална, едностранна сделка и менителничният ефект възниква при наличието на задължителните реквизити, посочени в чл.535 от ТЗ. Записът на заповед трябва да съдържа безусловно обещание да се плати определена сума пари. Строгата форма на записа на заповед е съществено условие за неговата действителност и ако не съдържа едно от изброените в чл.535 от ТЗ съществени условия, няма менителнична сила. Липсата на задължителен реквизит на записа води до извод за липса на валидно менителнично правоотношение, което от своя страна води до недействителност на записа на заповед.

Представеният към заповедното производство оригинал на Запис на заповед, издаден на 11.03.2014г. за сумата от 1220,94лв. с падеж 18.11.2014г., издаден от ответника в полза на „И.А.М.” АД гр.С., съдържа всички необходими реквизити по чл.535 от ТЗ и представляват валидна едностранна сделка. От формална страна, тъй като записът на заповед е строго формална сделка, същата е действителна.

По направеното възражение относно прехвърлянето на задължението, съгласно чл.537, във връзка с чл.466 и следващите от ТЗ, прехвърлянето на задължението по запис на заповед става с джиро. Законът предвижда особена форма на джирото, която в конкретния случай е спазена – джирото е на гърба на оригинала на записа на заповед и носи подписа на джиранта. Неоснователно е възражението на ответника, че задължението следва да бъде прехвърлено чрез цесия. Това би било необходимо, ако в текста на записа на заповед се съдържат думите "не на заповед" или друг равнозначен израз, съгласно чл.466, ал.2 от ТЗ.

Съгласно задължителната за съдилищата съдебна практика - Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС – в т.17 се приема, че предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК, както е в настоящия случай, е съществуването на вземането, основано на записа на заповед. В производството по установителния иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Тъй като по делото няма въведени от страните твърдения или възражения за наличието на каузални правоотношения, по повод или във връзка с което да е издаден процесният запис на заповед, то на изследване подлежи само редовността от външна страна на записа на заповед. Както бе посочено по-горе, записът на заповед е редовен от външна страна.

Ответникът не представи никакви доказателства, с които да установи плащане на претендираната сума на ищеца, поради което съдът приема, че претендираната сума е дължима.

Поради тази причина искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да възложат разноските. Ето защо и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските в размер на 25,00лв., представляващи платената от ищеца държавна такса и 100,00лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №285/23.11.2016г.

 Воден от горните мотиви, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.И.К. ***, ЕГН **********, дължи на “А.С.В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. “Д.П.Д.” №*, офис-сграда Л., ет.*, офис*, представляван от М.Д.Д. и Н.Т.С., сумата от 610,04лв. /шестстотин и десет лева и 04 стотинки/, представляваща част от общото задължение от 1220,94лв. по Запис на заповед от 11.03.2014г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 21.11.2016г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №285/23.11.2016г. по ч.гр.дело №480/2016г. по описа на РС гр.Гълъбово.

ОСЪЖДА Д.И.К. ***, ЕГН **********, да заплати на “А.С.В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. “Д.П.Д.” №*, офис-сграда Л., ет.*, офис*, представляван от М.Д.Д. и Н.Т.С. направените разноски по делото в размер на 25,00лв. /двадесет и пет лева/, представляващи платената от ищеца държавна такса и 100,00лв. /сто лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Д.И.К. ***, ЕГН **********, да заплати на “А.С.В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. “Д.П.Д.” №*, офис-сграда Л., ет.*, офис*, представляван от М.Д.Д. и Н.Т.С., направените разноски по заповедното производство в размер на 25,00лв. /двадесет и пет лева/ за държавна такса и 300,00лв. /триста лева/ за юрисконсултско възнаграждение, които суми са присъдени и включени в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №285/23.11.2016г. по ч.гр.дело №480/2016г. по описа на РС гр.Гълъбово.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                              

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: