Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр.
Ловеч, 05.10.2018 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в публично заседание на четиринайсети
септември през две хиляди и осемнайсета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА,
ЧЛЕНОВЕ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
КРИСТИАН
ГЮРЧЕВ-мл.съдия
при секретаря ГАЛИНА
АВРАМОВА, като разгледа докладваното от член-съдия Ангелова в.гр.д.№ 265/2018г., за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК ,във връзка с 108, чл.79 от ЗС и
чл.717з от ТЗ.
С Решение № 83/30.03.2018г.,пост.по гр.д.№ 648/2016г.
РС-Т. е признал на основание чл.108 от ЗС за установено по отношение на „***”АД
с ЕИК ***, седалище и адрес на управление в
гр.София, бул. „***, представители Й.К.и Е.А. и на трето лице – помагач
на ответника „***” ООД(н),с ЕИК ***, представлявано от синдика Р.Т., че В.Ц.Я. с ЕГН **********, представлявана от адв.С.-ЛАК,
е собственик на ½ ид. част от следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 81476.512.69 по КККР на с. Ч., Община Т., Ловешка област, вилна
зона „Ч.", одобрени със Заповед № РД-18-324.4/08.04.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК- София, с адрес: с.
Ч., вилна зона Ч., целият с площ от 83 кв.м, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: за второстепенна улица,
при съседи на имота по кадастралната карта: поземлени имоти с идентификатори №
81476.512.66; 81476.512.65; 81476.512.85 и 81476.512.86; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 81476.512.65 по КККР на с.Ч., Община Т., Ловешка област,
вилна зона „Ч.", одобрени със Заповед № РД-18-324.4/08.04.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК- София, с адрес: с. Ч., вилна зона Ч., целият с площ
от 244 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, при съседи на имота по
кадастралната карта: поземлени имоти с идентификатори № 81476.512.66;
81476.512.89; 81476.512.85 и 81476.512.69, ведно с построените в имота:
едноетажна сграда за битови услуги с идентификатор № 81476.512.65.1 със
застроена площ 23 кв м; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 81476.512.86 по КККР
на с. Ч., Община Т., Ловешка област, вилна зона Ч., одобрени със Заповед №РД-
18-324.4/ 08.04.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК- София, с адрес: с. Ч.,
вилна зона „Ч." местност „Козарката" целият с площ от 1101 кв.м, с
трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване:
комплексно застрояване, при съседи на имота по кадастралната карта: поземлени
имоти с идентификатори № 81476.512.66; 81476.512.85 и 81476.512.69, ведно с
построената в имота едноетажна сграда хангар, депо, гараж с идентификатор №
81476.512.86.1 със застроена площ от 388 кв.м и е осъдил „***” АД да предаде на ищцата В.Я.
владението върху така описаните имоти. Съдът е отменил Постановление за
възлагане от 08.05.2013г., постановено по т.д.№468/2009г. на ОС–Ловеч, постановено
по реда на чл.717з от ТЗ, в частта му, с която са възложени ½ идеални
части от горепосочените процесни имоти на „***” АД. На основание чл.31,ал. 2 от
ЗС и чл.86 от ЗЗД „***” АД, ЕИК ***, с горните данни, е осъдена да заплати на В.Ц.Я.
сумата 315 лева, представляваща пропуснати ползи в качеството й на собственик
на ½ идеална част от процесните имоти за периода от 08.05.2013г. до
завеждане на иска - 25.08.2016 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане
на делото до окончателно изплащане, както и законна лихва за забава в размер на
105,74 лева за периода от 08.05.2013г. до 25.08.2016г., а до пълния претендиран
размер от 5 000 лева и 200 лева, исковете са отхвърлени, като неоснователни
и недоказани. „***”АД с ЕИК *** е осъдена да заплати на В.Ц.Я. сумата
2 522,51лв.,представляваща направени съдебно-деловодни разноски,
съразмерно с уважената част на исковете.
Постъпила е въззивна жалба от „***”АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.София,бул.”***, представлявано от Е.А. и Л.П., чрез пълномощника им
юрисконсулт Ж.К., против Решение №83/30.03.2018г., пост.по гр.д.№648/2016г. по
описа на РС-Т., като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че изводите на съда
са неправилни и се дължат на неточно възприемане на фактите и доказателствата
по делото, на неправилно прилагане на материалния закон.
Не споделя тезата за неоснователност на възражението
на Банката за изтекла придобивна давност. Излага,че с Постановление за
възлагане от 08.05.2013г., пост.по т.д.№468/2009г. по описа на ОС-Ловеч, влязло
в законна сила на 04.10.2013г., „***"АД е придобила собствеността върху процесиите
недвижими имоти, притежавани от длъжника „***”ООД. След влизането в законна
сила на постановлението за възлагане, „***" АД е придобила валидно
собствеността върху процесиите недвижими имоти и е станала техен единствен собственик.
С Нотариален акт за покупко-продажба № 153, т.И, н.д. 431/2003 от 14.04.2003г.,
продавачът В.Я. е прехвърлил на купувача „***”ООД правото на собственост на
процесните имоти. Считано от този момент /14.04.2003г./ до дата 06.01.2014г.,
когато синдикът на „***”ООД предава владението на „***”АД, единствено длъжникът
„***” ООД е осъществявал трайно, явно и необезпокоявано владение върху
процесните имоти, като е извършил тяхното законно застрояване /доказателства са
приложени по делото от страна на Банката/ и съответно тези имоти са
представлявали част от масата на несъстоятелността по т.д.№468/2009г. на
ОС-Ловеч, придобити на публична продан от кредитора „***” АД.
Исковата молба на В.Я. по гр.д.№ 1122/2010г. на РС-Т.
е предявена на 13.10.2010г., а решението по това съдебно производство е влязло
в сила на 26.10.2011г. Твърди,че по отношение на „***”ООД е изтекла кратката
придобивна давност на 14.04.2008г., изтекла е и 10-годишната придобивна давност
на непрекъснато владение, чийто срок е изтекъл на 14.04.2013г. Като
несъстоятелен определя извода на районния съд, че „давностното владение било
прекъснато с предявения иск от В.Я. по гр.д.№1122/2010г. на РС-Т.", защото
е безспорно,че този иск е конститутивен- за обявяване на относителна
недействителност на договора за покупко-продажба на процесиите недвижими имоти,
докато прекъсването на давностното владение може да бъде резултат само от
предявен ревандикационен иск или положителен установителен иск за собственост,
каквито в конкретния случай въобще не са предявени от В.Я.. Затова твърди,че
липсата на факт, който да е релевантен за спиране, респективно прекъсване на
давностното владение, води до постановяване на решение по гр.д.№1122/2010г. на
РС-Т., което няма и не може да има за последица прекъсване на придобивната
давност по отношение на „***”ООД за процесиите недвижим имоти. Твърди,че в
резултат на придобиване на тези имоти от страна на Банката е налице
присъединяване на придобивната давност на праводателя „***”ООД в полза на
Банката, което обосновава основателността на възражението му в тази връзка,
направено своевременно в процеса по гр.д.№648/2016 на РС-Т..
За неправилен приема и извода на съда за неприемане
на алтернативното възражение за упражняване на право на задържане върху процесните
имоти до заплащане на половината от стойността на подобренията в тях от страна
ищцата. Сочи,че след закупуването им от „***" ООД са извършени множество
подобрения, които са довели до значително увеличение на стойността им.
Дружеството е предприело действия по промяна и преотреждане на статута на
закупения земеделски имот. Реални подобрения в имотите са изграждането на
съответната техническа инфраструктура, осигуряването на електрическо захранване
и ВиК, с каквито не са разполагали, изграждането на покрит паркинг и подпорни
стени. Реални подобрения, които обективно са довели до значително увеличение на
стойността на процесните имоти, е и построяването на сградите в тях -едноетажна
сграда за битови услуги с идентификатор 81476.512.65.1, със застроена площ от
23кв.м., и едноетажна сграда - хангар, депо, гараж, с идентификатор
81476.512.86.1, със застроена площ от 388 кв.м., към които сгради ищцата също е
предявила претенции. Всички тези подобрения са част от общия хотелски комплекс,
построен от „***”ООД в кк.Ч.а, в с. Ч., състоящ се от два хотела -хотел „***” и
хотел „***”. Тези подобрения съществуват и към момента, което се потвърждава от
заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена по делото. Били са
извършени от „***"ООД, но с финансиране от страна на „***”АД, факт, който
е оставен без внимание от страна първоинстанционния съд и който факт при
служебно запознаване с т.д.н.№468/2009 на ОС-Ловеч е могъл да бъде известен на
районния съд. Освен, че тези подобрения са изцяло финансирани от страна на
Банката, за което прилага относими доказателства към въззивната жалба /Договор
за инвестиционен кредит № 005/ 2005 от 19.01.2005, сключен между „***”АД и „***”ООД,
анекси към него и Нотариален акт от 20.01.2005г. за учредяване на договорна
ипотека в полза на Банката от „***”ООД за обезпечаване на кредита/, те са и
заплатени изцяло от страна на Банката още един път чрез заплащане на продажната
цена при публичната продан на тези имоти в рамките на производството по
несъстоятелност на „***"ООД/н/ по т.д.№ 468/2009 год. по описа на
ОС-Ловеч, в която цена са включени всички подобрения, сторени в тях, в т.ч. и
построените в тях сгради. Поради това счита за напълно основателно направеното
от Банката алтернативно възражение за упражнено право на задържане при условие,
че предявеният от ищцата иск бъде уважен, то процесиите недвижими имоти да не
бъдат предавани на ищцата докато подобренията в тези имоти не бъдат заплатени
от нейна страна. В противен случай, ищцата би се обогатила неоснователно за
сметка на дружеството - ответник.
Съгласно съдебно-техническата експертиза, изготвена
по делото, сумата, с която се е увеличила стойността на процесиите имоти
вследствие на извършените в тях подобрения от страна на праводателя на
ответника „***" АД, т.е от страна на „***"ООД, е в общ размер на 97
100 лв. Половината от сумата, с която се е увеличила стойността на процесиите
имоти вследствие на тези подобрения, съответстваща на половината от процесиите
имоти, която се претендира от ищцата, е в размер на 48 550 лв. Поради това, в
хода на съдебното заседание, проведено по делото на 21.02.2018г. е
конкретизирал направеното с отговора на исковата молба възражение за право на
задържане на процесиите имоти до заплащането на половината от сумата, с която
се е увеличила стойността на тези имоти вследствие на извършените в тях
подобрения, като същото следва да се счита за предявено за сумата от 48 550 лв.
Като последица за счита,че за неоснователно следва да
се приеме и уважаването на акцесорната претенция на ищцата да й бъде заплатено
обезщетение за пропуснати ползи по отношение на процесните имоти.
За неправилно приема решението и в частта,в която
съдът се е произнесъл и уважил недопустимата претенция на ищцата за отмяна на
Постановлението за възлагане от 08.05.2013г., пост. по реда на чл. 717з от ТЗ
по т.д.№ 468/2009г. по описа на ОС-Ловеч, в частта, с която на дружеството -
ответник са възложени 1/2 ид.ч. от гореописаните недвижими имоти.
При изложените съображения заключава,че атакуваното
Решение №83/30.03.2018г. на РС-Т., по гр.д.№648/2016г., за неправилно и
незаконосъобразно, постановено е при нарушение на процесуалните правила и
материалния закон. Моли да се отмени и се отхвърлят, като неоснователни и
недоказани, предявените срещу него обективно съединени искове. При условията на
евентуалност-в случай, че се прецени, че
предявеният от ищцата иск по чл. 108 от ЗС е основателен, заявява,че поддържа
на основание чл.72 от ЗС направеното с отговора на исковата молба възражение за
признаване право на задържане на процесните имоти до заплащането на половината
от стойността на подобренията в тях от страна на ищцата В.Ц.Я., в размер на
сумата от 48 550 лв., представляваща половината от сумата, с която се е
увеличила стойността на процесиите имоти вследствие на извършените в тях
подобрения. Моли да се присъдят на „***"АД и всички разноски, направени по
делото за двете съдебни инстанции.
Останалите страни са уведомени за постъпилата
въззивна жалба,но в законния срок не са представили отговор.
В съдебно заседание въззивникът „***”АД
с ЕИК ***, се представлява от адв.А.Ч.-ЛАК,който
поддържа въззивната жалба. Представена е и писмена защита от адв.Д.П.-ЛАК.
Въззиваемият В.Ц.Я.,редовно
призована,се явява лично и с пълномощник адв.С.-ЛАК. Изразяват позиция за
неоснователност на въззивната жалба. Пълномощникът представя писмена защита.
Третото лице-помагач на въззивника-
„***”ООД(н),редовно призовано,не изпраща представител.
От събраните по делото
доказателства- приложените по гр.д.№648/2016г. на РС- Т., както и приетите в
настоящето: Пълномощно - заверено копие; Заверени копия на Договор за
инвестиционен кредит № 005/ 2005 от 19.01.2005, сключен между „***”АД и „***”ООД,
анекси към него и Нотариален акт от 20.01.2005г. за учредяване на договорна
ипотека в полза на Банката от „***” ЕООД за обезпечаване на кредита.преценени
поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се
произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е налице. Въззивната
жалба е подадена е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на
чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я прие за редовна.
При проверката си по реда на
чл.270 от ГПК въззивната инстанция не
открива пороци, водещи до нищожност,както и недопустимост на решението.
С оглед на това съдът преминава към
проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното
решение.
По същество.
Не е спори,че с Решение №208/07.09.2011г.,пост.по
гр.д.№1122/2010г. РС-Т. е обявил по реда на чл.22,ал.3 от СК/отм./ за
относително недействителна по отношение на В.Ц.Я. продажбата, обективирана в
Нотариален акт с №153,т.ІІ, н.д.№431/2003г., съставен от Съдията по вписванията
при РС-Т.. С договора съпругът на В.Я.- В.Х.Я., е продал на „***”ООД недвижими
имоти, притежавани в режим на съпружеска имуществена общност. Сделката е
обявена за относително недействителна по отношение на В.Я. до размера на
припадащата й се ½ ид.ч.от имотите. Като страни в производството са били
ангажирани „***”ООД,което не е заявило позиция по спора и В.Х.Я.-също не е
оспорил претенцията. Исковата молба е била вписана на 14.10.2010г.,а влязлото в
сила решение-на 12.01.2012г. От „***”ООД е било инициирано производство по реда
на чл.303,ал.1,т.5 от ГПК, за отмяна на влязлото в сила решение,но искането е
оставено без уважение с Решение №115/08.05.2015г., пост.по гр.д.№3602/2014г.
Не се спори,че имотът,предмет на сделката- Ливада,
намираща се в м.”Козарката”, в землището на с.Ч.,Лов.област, с ЕКАТТЕ 81476,
съставляващ имот № 071020, VІІ акт.,с площ от 1 436кв.м., при граници :
имот №000391-вътрешна река на МОСВ, имот №071018-овощна градина на М.Д.Ц., имот
№ 003031- път ІV кл.на Община Т., имот №000174-др.сел.територия на с.Ч., е
идентичен на съществуващите съгласно КККР на с.Ч. три имота:
-ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 81476.512.69 по КККР на с.Ч., Община Т., Ловешка област, вилна
зона „Ч.", одобрени със Заповед № РД-18-324.4/08.04.2009г.. на Изп.директор на АГКК- София, с адрес: с.Ч., вилна
зона Ч., целият с площ от 83кв.м, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана и начин на трайно ползване: за второстепенна улица, при съседи на
имота по кадастралната карта: поземлени имоти с идентификатори № 81476.512.66;
81476.512.65; 81476.512.85 и 81476.512.86;
-ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 81476.512.65 по КККР
на с.Ч., Община Т., Ловешка област, вилна зона „Ч.", одобрени със Заповед
№ РД-18-324.4/08.04.2009 г. на Изп.директор на АГКК- София, с адрес: с. Ч.,
вилна зона Ч., целият с площ от 244кв.м, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10
м/, при съседи на имота по кадастралната карта: поземлени имоти с
идентификатори № 81476.512.66; 81476.512.89; 81476.512.85 и 81476.512.69, ведно
с построените в имота: едноетажна сграда за битови услуги с идентификатор №
81476.512.65.1 със застроена площ 23 кв.м и
-ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 81476.512.86 по КККР
на с. Ч., Община Т., Ловешка област, вилна зона Ч., одобрени със Заповед №РД-
18-324.4/ 08.04.2009г. на Изп.директор на АГКК- София, с адрес: с. Ч., вилна
зона „Ч." местност „Козарката" целият с площ от 1101кв.м, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване:
комплексно застрояване, при съседи на имота по кадастралната карта: поземлени
имоти с идентификатори № 81476.512.66; 81476.512.85 и 81476.512.69, ведно с
построената в имота едноетажна сграда хангар, депо, гараж с идентификатор №
81476.512.86.1 със застроена площ от 388кв.м, имоти.
Позовавайки се на влязлото в сила
решение по гр.д.№1122/2010г.на РС-Т. е извършено изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Ч., като със Заповед
№КД-14-11-1069/31.07.2013г. на Началника на СГКК-Ловеч са нанесени промени в
данните за собствеността и вместо „***”ООД, като изключителни собственици на
трите имота са отразени В.Я. и В.Я.. Няма данни заповедта да е обжалвана.
По делото е представено Разрешение
за строеж №13/16.02.2004г. на Община Т.,с което се разрешава на „***”ООД да
построи : къщи за селски туризъм,мост над р.Бели Осъм,пътна варианта,покрит
паркинг и подпорни стени,пречиствателно съоръжение,заведение за бързо хранене с
басейн, външно ел.захранване, външно ВиК. Установява се,че хотелски комплекс „***”
е построен и въведен в експлоатация през 2007г. и е издадено разрешение за
ползване № ДК-07-39/13.08.2007г.
Установява се,че с Решение №227/13.08.2009г.,пост.по
т.д.н.№468/2009г. по реда на чл.630 от ТЗ, на ОС-Ловеч е обявена неплатежоспособността
на „***”ООД, открито е производството по несъстоятелност, допуснато е
обезпечение чрез налагане на възбрана и запор върху имуществото,притежавано от
длъжника и е назначен временен синдик. Решението е вписано в Търговския
регистър на 13.08.2009г. С Решение №13/25.01.2012г.,постановено по реда на
чл.710 от ТЗ на ОС-Ловеч „***”ООД(н) е обявена в несъстоятелност, прекратена е
дейността на предприятието, наложена е обща възбрана и запор върху имуществото
на длъжника, прекратени са правомощията
на органите му и е лишен от правото да управлява и се разпорежда с
имуществото си. Решението е вписано в Търговския регистър на 26.01.2012г. Няма
данни по делото допуснатите в производството по несъстоятелност възбрани върху
недвижими имоти, собственост на дружеството, дали да били вписани в регистъра
на Агенцията по вписванията.
Установява се,че в хода на
производството по осребряване,след редовно проведена продажба по чл.717в от ТЗ,
с Постановление за възлагане от 08.05.2013г.,на основание чл.717з от ТЗ,
ОС-Ловеч е възложил на „***”АД недвижими имоти и движими вещи, между които и
процесните три имота- в т.2. Постановлението е влязло в законна сила на
04.10.2013г.
С оглед заявената от ищеца претенция за присъждане на
обезщетение по реда на чл.31,ал.2 от ЗС, е допусната съдебно-техническа
експертиза. Експертът инж.Е.Г. е представила варианти на изчисления на
пропуснати ползи- наем на земята,като ливада, при съобразяване на добива от
сено, с и без извършеното строителство и т.н. Експертът потвърждава,че
изградените върху имотите обекти съществуват и в момента. Дадено е заключение и
за увеличената стойност в резултат на осъщественото строителство. Съставът
приема експертизата като компетентна и я кредитира при формиране на изводите си
по делото.
Ответникът „***”АД оспорва иска,като неоснователен. Твърди,че се легитимира
надлежно като собственик въз основа на влязлото в сила Постановление по реда на
чл.717з от ТЗ. При условията на
евентуалност заявява възражение за придобиване на процесните имоти по силата на
чл.79 от ЗС,като на основание чл.82 от ЗС към своето владение присъединява и
владението на праводателя си „***”ООД с начало от договора за продажба от
14.04.2003г. В алтернатива заявява и искане да му бъде признато право на
задържане от върху процесните имоти до заплащане от ищеца на половината от
стойността на подобренията,извършени върху тях. Твърди,че има статута на
добросъвестен владелец по см.на чл.70 от ЗС.
Като трето лице-помагач на ответника в процеса е
конституирано „***”ООД(н),представлявано
от синдика Р.Т.. Третото лице изразява позиция за неоснователност на иска.
Заявява възражение за придобиване на имота по силата на изтекла придобивна
давност по чл.79,ал.2 от ЗС- т.н.кратка 5-годишна до 14.04.2008г. В
алтернатива- по силата на придобивната давност по чл.79,ал.1 от ЗС-при
установено над 10год. владение върху имотите- до 14.04.2013г.Твърди,че
предявеният от Я. конститутивен иск не води до прекъсване на придобивната
давност.
Не се спори между страните, че имотите са във
владение на отв.”***”АД.
При така
установената фактическа обстановка съставът намира,че съдът е сезиран с кумулативно предявени претенции с
правно основание чл.108 от ЗС-за признаване по отношение на ответниците
правото на собственост на В.Ц.Я. в обема на
1/2ид.ч., върху ПИ с ид.№ 81476.512.69, ПИ 81476.512.65 и ПИ
81476.512.86. Заявена е и претенция с правно основание чл.31,ал.2 от ЗС-
за заплащане на обезщетение за лишаването от ползване на тази нейна собственост
за периода от 08.05.2013г. до 25.08.2016г.-в размер на 5 000лв.,ведно с
мораторната лихва върху тази сума в размер на 200лв. за същия период и
законната от предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата. Предявено е и искане за отмяна на Постановление за възлагане
от 08.05.2013г.,по реда на чл.717з от ТЗ,пост.по т.д.н.№468/2009г.на ОС-Ловеч,която
следва да се определи с правно основание чл.717и от ТЗ.
От отв.”***”АД е заявено възражение за придобиване на
имотите по силата на упражнявано давностно владение-чл.79,вр.с чл.82 от ЗС
и искане за признаване в нейна полза на
право на задържане на имотите до изплащане на половината от стойността на
извършените върху имотите подобрения,общо от 48 550лв.-правно основание чл.72,ал.3
от ЗС.
От третото лице-помагач „***”ООД(н) е заявено
възражение за придобиване на имотите по силата на давностно владение-чл.79
от ЗС. От е заявено
По ревандикационния иск.
Съставът намира,че претенцията на ищеца Я. е
основателна и доказана. Известно е,че това е
претенцията на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. С оглед на
това основателността на ревандикационния иск е обусловена от кумулативното
наличие на три предпоставки: ищецът да докаже,че е собственик на вещта, че се владее
или държи от ответника и упражняваната от последния фактическа власт е без
правно основание.
За
обосноваване на правата си ищецът се позовава на признатата по отношение на нея
относителна недействителност на извършеното от съпруга й разпореждане с трите
имота (към момента на сделката обединени
в имот-Ливада, намираща се в м.”Козарката”, в землището на с.Ч.,Лов.област, с
ЕКАТТЕ 81476, съставляващ имот № 071020, VІІ акт.,с площ от 1 436кв.м.,
при описани в акта граници,а сега съществуващи като ПИ с № 81476.512.69 , ПИ с № 81476.512.65 и ПИ №
81476.512.86-всички по КККР на с. Ч., Община Т., Ловешка област, вилна зона Ч.,
одобрени със Заповед №РД- 18-324.4/ 08.04.2009г. на Изп.директор на АГКК- София).
Както се установи решението е влязло в законна сила и
е вписано на 12.01.2012г.,с което е осигурило противопоставимост на правата й
спрямо лицата, придобили в последствие вещни права върху имота,с произход от
същия праводател-чл.114 и чл.115 от ЗС. В хода на процеса по признаване на
относителната недействителност е участвал както продавачът по сделката-съпругът
В.Я.,така и дружеството-купувач- „***”ООД и са обвързани с конститутивното
действие на решението. Легитимацията й на собственик на ½ ид.ч.от
поземлените имоти е следвало да бъде отчетена и призната и в хода на развилото
се производство по несъстоятелност, съответно да не се предприемат действия по
осребряване в частта,съответстваща на така установената й изключителна собственост.
Следвало е да се съобрази,че по отношение на тази ½ ид.ч.
дружеството-купувач- „***”ООД(н) не е вече собственик и това имущество не е
част от масата на несъстоятелността. С оглед на това и при съобразяване, че
постановлението за възлагане по реда на чл.717з от ТЗ е деривативен способ за
придобиване, т.е. с него може да се прехвърлят права, доколкото те са
съществували в патримониума на длъжника, следва,че за купувача, на когото
имотът е възложен, обемът на прехвърлената собственост изключва спорните
½ ид.ч. от поземлените имоти. Съответно купувачът - отв.”***”АД не е
могла да придобие валидно собствеността в тази ½ ид.ч. от имотите.
По възраженията за придобивна давност на отв. „***”АД
и третото лице-помагач „***”ООД(н).
Съставът приема, че са неоснователни. При
съобразяване,че придобивното основание на „***”ООД(н) е признато да относително
недействително, то осъществяваното от дружеството владение следва да се
определи като недобросъвестно и за придобиване на собствеността е необходимо да
е продължило непрекъснато-трайно,явно,необезпокоявано, повече от 10 години. В
случая се установи,че ищецът е заявила претенцията си и е оспорила правото
върху процесната ½ ид.ч. с искова молба, вписана на 14.10.2010г. С това
си действие по см.на чл.116,б.”б” от ЗЗД е прекъснала давностния срок. Не
следва да се забравя също,че в хода на този процес самото дружество не е
оспорило претенцията, не се е противопоставило на заявените собственически
права. Такива възражения прави едва в настоящия процес. От своя страна
приобретателят „***”АД, чието владение е основано на годно правно
основание-Постановлението за възлагане-влязло в сила на 04.10.2013г., би могло
да придобие имота при изтичане и на краткия давностен срок,което обаче е
осуетено с предявяване на настоящия иск–на 19.10.2016г. Допустимо е и
присъединяването по реда на чл.82 от ЗС,но следва да се съобрази,че при
присъединяване на разнородни владения (за праводателя-недобросъвестно,с оглед
установената относителна недействителност по реда на чл.22 от СК(отм) и на купувача-добросъвестно)
срокът, в който това владение следва да е продължило, е 10-годишен. При посоченото прекъсване по см.на чл.116,б.”б”
от ЗЗД с предявяване на иска по чл.22 от СК/отм./ и начало на нов давностен
срок от влизането му в сила през 2012г., то до момента на предявяване на настоящия
- такъв срок не е изтекъл.(в т.см.Реш.№221/13.01.2014г., пост.по
гр.д.№2033/2013г.на І ГО на ВКС, Реш.№178809.07.2014г., пост.по гр.д.№7749/2014г.на
І ГО на ВКС, цитирани от ищеца, споделяни и от състава)
Както се посочи по-горе- факта на упражнявано и към
момента владение върху спорните поземлени имоти-в пълнота от отв.”***”АД не се
оспорва. С оглед на това следва да се приеме,че се доказани и останалите
предпоставки на ревандикационния иск по категоричен и неотменим начин. (отделен е въпросът как ще се обективира така
установената собственост при наличието на вече реализирано право на строеж- т.е.осъществен
сервитут,задължаващ собственика на терена да се съобразява с него).
С оглед неоспорването на факта на установено владение
от страна на „***”АД върху имота и недопускане на ищеца да осъществи правата си
на собственик,то основателна се явява и претенцията й по реда на чл.31,ал.2 от
ЗС-за заплащане на обезщетение за ползите,от които е лишена от момента на
установяване на владението. Изложените от първоинстанционния съд мотиви се
споделят изцяло от въззивната инстанция, поради което и по реда на чл.272 от ГПК препраща към тях.
Съставът споделя и приетото по отношение възражението
за признаване на право на задържане в полза на отв.”***”АД. Ноторно известно е,
че право на задържане може да се признае при наличие на установено и неоспорено
вземане.Такова в полза на ответника не е установено до момента-нито за
реституция на престираната в продажбата по реда на чл.717в от ТЗ цена,нито са
му признати права върху извършените подобрения. От страна на Банката такива
претенции не са предявявани в настоящия процес. Видно от постановлението за
възлагане-Банката е придобила имота с вече изградените сгради и съоръжения. Няма данни след 2013г.
да е извършвала нови такива. Несъстоятелно е да се определя като съпричастност
към изграждането им, своеобразна форма на участие, предоставянето от Банката на
средства за строежа под формата на отпуснат кредит-представените в този смисъл
пред въззивната инстанция Договор за инвестиционен кредит №005/2005г.от
19.01.2005г., Анекс А1-005/2006 от 30.05.2006г., Анекс А-2-005/2006 от
30.10.2006г., Анекс А3-005/2006 от 11.04.2007г. , Анекс А4-005/2006 от
28.03.2008г. към него и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот с №13,т.І, рег.№336,д.№12 от 20.01.2005г. на Нотариуса при РС-Т..
По отношение на искането за отмяна на Постановление
за възлагане от 08.05.2013г.,постановено по реда на чл.717з от ТЗ по
т.д.н.№468/2009г.на ОС-Ловеч,съставът намира,че неправилно е уважено от РС-Т..
Съдът не е съобразил,че се касае за специфичен акт, за атакуването на който е предвиден специален
ред. Така съгласно чл.717з,ал.3 от ТЗ постановлението за възлагане може да бъде
обжалвано от участвалите в търга и от длъжника,а ако това не се
осъществи,съгласно ал.4 действителността му може да се оспорва само по исков
ред и то при нарушаване на нормата на чл.717г от ТЗ-по отношение
установените ограничения за участие в продажбата и при невнасяне на цената. Друга възможност за
отмяна на постановлението не е предвидена. Описаните по-горе предпоставки не
само не са налице,но и не би могло такива претенции да се осъществят в
настоящия процес. Съставът намира,че неправилно се прави аналогия с
производството по чл.537,ал.2 от ГПК-за отмяна на охранителен акт.
Постановлението за възлагане не от тази категория актове. По същността си е
официален диспозитивен документ и с него се създават права,съотв.задължения за
страните в производството,в което е издаден. Отмяната
по реда на чл.537,ал.2 от ГПК е допустима единствено за охранителни актове,
т.е.такива, които удостоверяват вече възникнали права, а не ги създават. В случая
транслативният ефект на влязлото в сила постановление за възлагане ще се отрече
с признатите в настоящето производство собственически права на ищеца и
установеното,че длъжникът не е бил собственик на спорната идеална част от
имотите,съотв.тя не е могла да бъде прехвърлена.
По изложените съображения съставът
намира,че атакуваното решение следва да се отмени в частта, в която е
постановена отмяна на Постановление за възлагане от 08.05.2013г.,постановено по
реда на чл.717з от ТЗ,по т.д.н.№468/2009г.на ОС-Ловеч,като неправилно и вместо
него искането в този смисъл се стави без уважение. В останалата част
постановеното Решение №83/30.03.2018г.,по гр.д.№648/2016г.на РС-Т., като
правилно и законосъобразно,следва да се потвърди.
Съставът не споделя възраженията от
въззивната жалба за неправилно приложение на материалния закон и анализ на
фактите в атакуваното решение. РС-Т. е дал точно и мотивирано становище за
правното основание на претенциите,с които е бил сезиран,представил го е на
страните с доклада по чл.140 от ГПК и те не са възразили. При разглеждане на
делото са събрани всички относими към спора факти и обстоятелства, указана е
доказателствената тежест на всяка от страните по всяко от заявените твърдения в
спора. Възможност и право на всяка от тях е да се съобразят или не с дадените
им указания,последица от което е уважаването или отхвърляне на заявената теза.
По разноските.
С оглед частичното уважаване на
въззивната жалба,с отхвърлянето на един от общо трите предявени от ищеца иска,
въззивникът-ответник в първата инстанция, има право на частично възстановяване
на направените от него разноски. В първата инстанция е представен Списък по
чл.80 от ГПК и доказателства за сторени такива в размер на 1 110лв.-от които 1000лв.-адвокатски
хонорар и 110лв.-депозит за съдебна експертиза. При съобразяване обема на
отхвърлените претенциите на ищеца съставът намира,че следва да се уважи
претенция за възстановяване до размера на 370лв. Във въззивната инстанция се
представят доказателства за внесена държавна такса от 190лв., от който размер и
след съобразяване на частичното уважаване на въззивната жалба, следва да се
присъди сумата 63лв.
При този изход следва да се ревизира и постановеното
по отношение на разноските в полза на ищеца, тук въззиваем. За настоящата
инстанция се представят доказателства за направени разноски общо от 1500лв. От
страна на въззивника се направи възражение за прекомерност. При съобразяване
естеството на предявените три претенции и по правилото на чл.7,ал.2 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималните
хонорари се определят съгласно нормите на чл.7,ал.1,т.7, чл.7,ал.2,т.2 и т.3,при
съобразяване на които общият размер следва да е 1410лв. Съставът,обаче счита,че
тук следва да се съобрази сложността на спора, както и обусловеността му и
необходимост да се даде отговор и на заявените от ответника и третото лице
възражения. Затова намира,че изплатеният хонорар от 1500лв. съответства и не е
прекомерен. В този смисъл възражението на въззивника за намаляването му е
неоснователно. При определяне размера на дължимите на въззиваемата
разноски,обаче следва да се съобрази,че е оставен без уважение единият от
предявените от ищеца искове, което рефлектира върху полагащия й се за възстановяване
размер, а именно следва да се присъди сумата 1000лв. В същия порядък следва да
се редуцират и присъдените й в първата инстанция разноски. Пред РС-Т. са
представени Списък по чл.80 от ГПК и доказателства за разноски в размер на 2522лв.при
което следва да й се възстанови сумата от 840лв.
По изложените съображения Решение
№83/30.03.2018г.,по гр.д.№648/2016г.на РС-Т. следва да се отмени и в частта по
отношение на разноските за присъдената в полза на В.Ц.Я. сума над 840лв. до
присъдените 2522.51лв. по гр.д.№648/2016г.на РС-Т.. Следва В.Ц.Я. да се осъди да заплати на „***”АД
разноски по съразмерност за производството по гр.д.№648/2016г. на РС-Т. в
размер на 370лв.
За въззивното производство В.Ц.Я. следва да се осъди да заплати на „***”АД
разноски по съразмерност в размер на 63 лв. „***”АД следва да се осъди да
заплати на В.Ц.Я. разноски по съразмерност в размер на 1000 лв.
На третото лице „***”ООД(н) по правилото
на чл.78,ал.10 от ГПК не се дължат
разноски.
По изложените съображения и на основание
чл.271 и чл.272 от ГПК ОС-Ловеч
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №83/30.03.2018г.,
пост.по гр.д.№648/2016г.на РС-Т. В
ЧАСТТА в която е отменено Постановление за възлагане от 08.05.2013г., по
т.д.№468/2009г. на ОС–Ловеч,
постановено по реда на чл.717з от ТЗ, в частта му, с която на „***” АД с ЕИК ***,седалище
и адрес на управление в гр.София,бул.„***”,
представители Й.К.и Е.А., са възложени
½ идеални части от следните имоти-
-ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 81476.512.69 по КККР на с.Ч., Община Т., Ловешка област, вилна
зона „Ч.", одобрени със Заповед № РД-18-324.4/08.04.2009г.. на Изп.директор на АГКК- София, с адрес: с.Ч., вилна
зона Ч., целият с площ от 83кв.м, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана и начин на трайно ползване: за второстепенна улица, при съседи на
имота по кадастралната карта: поземлени имоти с идентификатори № 81476.512.66;
81476.512.65; 81476.512.85 и 81476.512.86;
-ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 81476.512.65 по КККР
на с.Ч., Община Т., Ловешка област, вилна зона „Ч.", одобрени със Заповед
№ РД-18-324.4/08.04.2009 г. на Изп.директор на АГКК- София, с адрес: с. Ч.,
вилна зона Ч., целият с площ от 244кв.м, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10
м/, при съседи на имота по кадастралната карта: поземлени имоти с
идентификатори № 81476.512.66; 81476.512.89; 81476.512.85 и 81476.512.69, ведно
с построените в имота: едноетажна сграда за битови услуги с идентификатор №
81476.512.65.1 със застроена площ 23 кв.м и
-ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 81476.512.86 по КККР
на с. Ч., Община Т., Ловешка област, вилна зона Ч., одобрени със Заповед №РД-
18-324.4/ 08.04.2009г. на Изп.директор на АГКК- София, с адрес: с. Ч., вилна
зона „Ч." местност „Козарката" целият с площ от 1101кв.м, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване:
комплексно застрояване, при съседи на имота по кадастралната карта: поземлени
имоти с идентификатори № 81476.512.66; 81476.512.85 и 81476.512.69, ведно с
построената в имота едноетажна сграда хангар, депо, гараж с идентификатор №
81476.512.86.1 със застроена площ от 388кв.м, имоти, като
неправилно и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.Ц.Я. с ЕГН ********** за отмяна на Постановление за възлагане от
08.05.2013г., по т.д.№468/2009г. на ОС–Ловеч, постановено по реда на чл.717з от ТЗ, в частта му, с която на „***” АД
с ЕИК ***,седалище и адрес на управление в
гр.София,бул.„***”, представители Й.К.и Е.А., са възложени ½ идеални части от следните
имоти-
-ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 81476.512.69 по КККР на с.Ч., Община Т., Ловешка област, вилна
зона „Ч.", одобрени със Заповед № РД-18-324.4/08.04.2009г.. на Изп.директор на АГКК- София, с адрес: с.Ч., вилна
зона Ч., целият с площ от 83кв.м, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана и начин на трайно ползване: за второстепенна улица, при съседи на
имота по кадастралната карта: поземлени имоти с идентификатори № 81476.512.66;
81476.512.65; 81476.512.85 и 81476.512.86;
-ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 81476.512.65 по КККР
на с.Ч., Община Т., Ловешка област, вилна зона „Ч.", одобрени със Заповед
№ РД-18-324.4/08.04.2009 г. на Изп.директор на АГКК- София, с адрес: с. Ч.,
вилна зона Ч., целият с площ от 244кв.м, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10
м/, при съседи на имота по кадастралната карта: поземлени имоти с
идентификатори № 81476.512.66; 81476.512.89; 81476.512.85 и 81476.512.69, ведно
с построените в имота: едноетажна сграда за битови услуги с идентификатор №
81476.512.65.1 със застроена площ 23 кв.м и
-ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 81476.512.86 по КККР
на с. Ч., Община Т., Ловешка област, вилна зона Ч., одобрени със Заповед №РД-
18-324.4/ 08.04.2009г. на Изп.директор на АГКК- София, с адрес: с. Ч., вилна
зона „Ч." местност „Козарката" целият с площ от 1101кв.м, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване:
комплексно застрояване, при съседи на имота по кадастралната карта: поземлени
имоти с идентификатори № 81476.512.66; 81476.512.85 и 81476.512.69, ведно с
построената в имота едноетажна сграда хангар, депо, гараж с идентификатор №
81476.512.86.1 със застроена площ от 388кв.м.
ОТМЕНЯ Решение
№83/30.03.2018г., пост.по гр.д.№648/2016г.на РС-Т. В ЧАСТТА за разноските- за присъдената в полза на В.Ц.Я.,с
горните данни, сума над 840лв. до присъдените 2522.51лв. по
гр.д.№648/2016г.на РС-Т. (т.е.полагащите й се разноски са в размер на 840лв.).
ОСЪЖДА В.Ц.Я. с ЕГН ********** да заплати на „***”АД с ЕИК ***,седалище и адрес на управление в гр.София,бул.„***, представители Й.К.и Е.А.,
разноски по съразмерност за производството по гр.д.№648/2016г.
на РС-Т.,в размер на 370 (триста и седемдесет) лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №83/30.03.2018г., постановено по гр.д.№648/2016г. на РС-Т.,
в останалата част.
ОСЪЖДА
В.Ц.Я. с ЕГН ********** да
заплати на „***”АД с ЕИК ***,седалище
и адрес на управление в гр.София,бул.„***”,
представители Й.К.и Е.А., разноски по съразмерност за
производството по в.гр.д.№ 265/2018г. на ОС-Ловеч, в размер на 63 (шейсет и три)
лева.
ОСЪЖДА
„***”АД с ЕИК ***,седалище
и адрес на управление в гр.София,бул.„***”,
представители Й.К.и Е.А. да заплати на В.Ц.Я. с
ЕГН **********, разноски по съразмерност за производството по гр.д.№265/2018г.
на ОС-Ловеч, в размер на 1000 (хиляда) лева.
Решението е постановено при участието на „***”ООД(н),с
ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление в с.Ч.,Ловешка област, представлявано от синдика Р.Т., като трето лице- помагач на ответника „***” АД с ЕИК ***.
Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен
срок от уведомяването на страните и при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.