№ 303
гр. Пловдив, 24.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Вера Ив. Иванова
Славейка Ат. Костадинова
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно частно търговско
дело № 20225001000498 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274 от ГПК.
Същото е започнало, по повод изходяща от „К.“ ООД, ЕИК *********,
гр.П. частна жалба против постановеното по т. дело № 161/2022 г. по описа на
П.О. съд, определение № 707 от 13.07.2022 г., с което е върната исковата
молба, подадена от „К.“ ООД, ЕИК *********, гр.П. срещу О. М., БУЛСТАТ
*********, гр. М., в частта относно предявения иск с правно основание чл.307
ТЗ за прекратяване считано от 05.03.2018 г. на договора за обществена
поръчка, сключен между страните на 26.03.2009 г. и производството по т.
дело № 161/2022 г. по описа на П.О. съд в тази му част е прекратено.
В жалбата са изразени подробни съображения за незаконосъобразност
на определението и е поискана отмяната му.
Съдът, след като се запозна с акта предмет на обжалване и
съдържанието на делото, по което той е постановен намери за установено
следното:
С определение № 325 от 17.03.2022 г., постановено по т. дело №
37/2022 г. по описа на ПОС са отделени за разглеждане в самостоятелно
производство предявените от „К.“ ООД, ЕИК *********, гр.П. против О. М. с
насрещни искова молба от 15.03.2022 г. искове.
Така, се е стигнало до образуване на т. дело № 161/2022 г. по описа на
ПОС.
1
С насрещната искова молба са предявени при условията на
евентуалност от „К.“ ООД, ЕИК *********, гр.П. против О. М. няколко иска.
Всички те са обусловени от сключен между страните на 26.03.2009 г.
договор за възлагане на обществена поръчка.
С първият, който ищецът нарича „конститутивен“ е отправено искане
ДА СЕ ПРИЗНАЕ ДОГОВОРА ЗА ПРЕКРАТЕН на 01.02.2018 г. поради вина
на О. М..
Другите искове, съединени при условията на евентуалност са
осъдителни и с тях се претендира осъждането на ответника да заплати
определени суми като разглеждането им е поставено в зависимост от изхода
на спора по т.н. основен иск.
В този случай ПАС не счита за нужно да се занимава със съдържанието
на същите по причина, че предмет на обжалване е определение, с което е
прието, че основният иск е недопустим.
По повод, на този основен иск предявен с насрещната искова молба е
било постановено разпореждане от 22.03.2022 г. за оставянето му без
движение.
С него е поискано да се изложат съображения относно причините,
които според ищеца са довели до прекратяване на договора. Поискано е, да се
уточни как е уреден в самия договор този въпрос, това дали до ответника е
отправено изявление за прекратяване/разваляне/ поради неизпълнение и кога
същото е получено, а и да се изложат фактически твърдения за уговорките
между страните за извършване на плащането от страна на възложителя и
респективно такива за извършената от страна на изпълнителя работа по този
договор.
На второ място е поискано да се обоснове интерес от предявяване на
наименувания от ищеца конститутивен иск за признаване, че договорът е
прекратен от 01.02.2018 г. поради вина на възложителя. По повод на тези
указания е споменато, че ищецът следва да има предвид, че според чл. 124, ал
3 от ГПК, конститутивен иск може да се предяви само в предвидените от
закон случаи и е поискано да се посочи законът предвиждащ предявяване на
иск като процесиня.
Наред с това е указано и че само в предвидените от закона случаи е
2
допустим иск за установяване на факти с правно значение. Тук, от съда е
пояснено, че за него факти от този тип са и прекратяването на даден договор
на определена дата и по определени причини. В тази връзка е указано на
ищеца да посочи в кой нормативен акт е предвидена възможност за
предявяване на такъв установителен иск.
На трето место е указано на ищеца, че ако въпросите касаещи
прекратяването/развалянето / на договора поради неизпълнение са наведени
като преюдициални /обуславящи/ факти от значение за двете осъдителни
искови претенции това следва да се подчертае ИЗРИЧНО. Указано е, че в
този случай осъдителният иск на извъндоговорно основание ще е главен, а на
договорно евентуален.
С разпореждането е поискано от ищеца и да формулира ясен петитум на
първия си иск свързан с прекратяването на договора.
На 19.04.2022 г. ищецът е подал молба за отстраняване на посочените в
разпореждането нередовности.
В нея той първо говори за предвидени в договора за обществена
поръчка хипотези за прекратяването му с едностранно волеизявление от
изправната страна поради виновно неизпълнение от другата.
По отношение задълженията на ищеца като изпълнител по договор е
посочено, че те са ясни от съдържанието на същия и са престирани през
цялата 2018 г. Не било така относно задълженията на възложителя за плащане
на дължимото възнаграждение. Те не били изпълнявани от началото на 2018
г., което принудило и ищеца да спре изпълнението на своите от началото на
2019 г.
По повод задълженията на възложителя се сочи, че имало неяснота с
оглед висящ между страните спор за размера им, което била причина ищецът
да не изпрати изявление до възложителя за прекратяване /разваляне / на
договора поради неплащане. По повод на същото е изразено мнение, че не то
е основанието за разваляне на договора, има уведомителен характер и се
явява единствено възможност за отстраняване на неизпълнението. Според
ищецът, развалянето настъпва при неизпълнение на задълженията на
насрещната страна. Тук е уточнено и че спиране на плащането на дължимото
възнаграждение е от 05.03.2018 г. и това е датата на прекратяване на договора
според ищеца.
3
Досежно самото прекратяване е заявено, че и О. М. е отправила
изявление за такова поради спиране на работата от страна на изпълнителя от
края на м. декември на 2018 г.
На база, изложеното е обобщено, че реално е налице спиране
изпълнението на задълженията по договора и от двете страни и само от
компетентността на съда било да посочи дали сделката е прекратена, към кой
момент и по чия вина.
Направен е извод за наличие на ОБОСОБЕН конститутивен иск.
Споменато е че разглеждането на същия щяло да „…. промени правната
връзка между страните, респ. вина, пропуснати ползи, неустойки и т.н.“.
Наред с това е изложено, че съдът следвало да приеме, че договорът бил
прекратен по вина на ответника на 05.03.2018 г. поради неизпълнение на
договорните му задължения, за които станало реч по- горе и при наличие на
изправно изпълнение от другата страна. Изложени са и разсъждения, че
неплащането от една страна и въвеждането от друга на нова практика на
ценообразуване следвало да се тълкува като виновно поведение имащо за цел
да увреди изпълнителя по поръчката и да облагодетелства възложителя. На
тази база е направено и заключение, че тези действия са довели до ситуация
на стопанска непоносимост и са основание за предявяване на конститутивен
иск по смисъла на чл. 307 от ТЗ. Изложени са и доводи в подкрепа на
твърдението за наличие на стопанска непоносимост.
В заключение, във връзка с така направеното уточнение е заявено, че
ако се прецени, че описвания до тук конститутивен иск не бил ОБОСОБЕН,
то прекратяването на договора от 05.03.3018 г. по изложените причини,
следвало да се разгледа като преюдициален въпрос на двата осъдителни иска.
По отношение на петитума е посочено, че с него се иска да се ОБЯВИ
договора за прекратен от 05.03.2018 г. - датата, на която било изискуема, но
неплатена от възложителя първата дължима за 2018 г. сума за заплащане на
работата извършена от изпълнителя по договора. Поискано е и да се приеме,
че прекратяването от тази дата е свързано с виновно неизпълнение от страна
на ответника да заплати възнаграждение на изпълнителя за периода от
01.01.2018 г. до 30.11.2018 г. и че това представлявало стопанска
непоносимост.
По повод на тези уточнения ПОС е приел, че основният иск не е
4
конститутивен, тъй като с него не се иска от съда да прекрати договора и да
постанови с решението си правна промяна в отношенията между страните, а е
установителен, защото се иска от съда да установи твърдяното от ищеца вече
настъпило правно състояние. По тази причина е споменато, че съгласно
чл.124, ал.1 ГПК иск за установяване съществуването или не на едно правно
отношение или на право е допустим, когато има интерес от същото. За
процесният иск обаче е прието, че с него се цели не да се установи, че
правното отношение между страните не съществува, а да се установи, че
договорът не съществува от определена дата и по определена причина. Това е
навело ПОС да заключение, че с него се търси установяване на факти с
правно значение, а не на съществуването на правно отношение и/или право,
което било допустимо само в предвидени в закон случаи.
Това, и липсата на такова предвиждане е довело първоинстанционният
съд до заключение за недопустимост на иска и нужда от връщане на този иск
и прекратяване на делото в тази му част с оглед разпоредбата на чл. 130 от
ГПК.
Това определение е било обжалвано пред ПАС.
Той, от своя страна е отменил същото с определение № 236 от
21.06.2022 г. и е върнал делото на ПОС с указания за извършване на действия
по уточняване какъв точно иск е предявен с насрещната искова молба - такъв
за РАЗВАЛЯНЕ НА ДОГОВОРА от СЪДА считано от 05.03.2018 г. поради
виновно неизпълнение от ответната страна, такъв за ПРЕКРАТЯВАНЕ пак
от СЪДА на договора поради стопанска непоносимост отново считано от
05.03.2018 г. или такъв за установяване, че породеното от договора
правоотношение не съществува от 05.03.2018 г. поради развалянето на
договора поради виновно неизпълнение. Указано е, че след уточненията в
посочения по- горе смисъл от страна на ПОС, следва да извърши и преценка
за допустимост на предявения иск в зависимост от характера му, вкл. и за
интерес от търсената с него защита.
В изпълнение на дадените указания ПОС с разпореждане от 23.06.2022
г. е оставил исковата молба без движение. С него е поискано на първо място,
ищецът да уточни какъв точно иск е предявен, като тук са преповторени
дадените от ПАС указания, за които стана реч по- горе.
На второ място е поискано ищецът да посочи цена на този иск по реда
5
на чл. 69, ал.1, т. 4 от ГПК, а именно стойността на договора и респективно да
представи документ за внесена ДТ съобразно същата.
С молба от 11.07.2022 г. е уточнено, че предявеният иск е с основание
чл. 307 от ТЗ и с него се иск прекратяване на договора поради стопанска
непоносимост считано от 05.03.2018 г. с оглед на това, че разходите по
изпълнение на услугата в пъти надишвало възнаграждението по договора. За
яснота е посочено, че същата е възникнала на 19.12.2017 г. с оглед на това, че
с решение № 336 от 28.11.2018 г. по в. т. дело № 558/2018 г. по описа на ПАС,
дружеството било осъдено да върне на О.та надвзети възнаграждения по
договора за периода 28.03.2012 г.-19.12.2017 г., а приетото с това решение
занижено ценообразуване на извършената работа важело и за периода след
19.12.2017 г. Посочено е, че за „К.“ ООД правен интерес да иска
прекратяването възникнал едва след влизане в сила на решението на ПАС на
15.11.2019 г. Към този момент, обаче за него не е била налице възможност за
едностранното му извънсъдебно прекратяване с предизвестие считано от
05.03.2018 г., поради което единственият способ за защита бил съдебно
прекратяване/разваляне/ на договора чрез иск по чл. 307 от ТЗ. Посочено е
също, че право на ищеца е да избере момента на прекратяване/разваляне/ на
договора независимо от факта, че непоносимостта станала факт на 20.12.2017
г., а и че че няма пречка този иск да се разгледа дори да се приеме, че
договорът бил прекратен от друга дата.
По отношение цената на иска е посочено, че същата била равна на
154 666, 14 лв., защото това била цената на извършената от ищеца и
неразплатена от ответника работа по процесния договор за периода
01.01.2018 г. - 30.11.2018 г. Посочено е, че същата била определена по
правилата възприети с влязлото в сила решение на ПАС.
В тази връзка се заявява, че дължимата такса е 6 186, 65 лв. и са
представени доказателства за плащането й.
По повод уточнението ПОС е постановил и определението, предмет на
обжалване.
В него е прието, че решението, с което съдът уважава конститутивен
иск по чл.307 ТЗ внася правна промяна в отношенията между страните и то
занапред. Посочено е, че е недопустимо да се прекратява по този или по друг
ред договор между страните от минал момент, независимо кога ще се
6
установи да е настъпил момента на „стопанска непоносимост“, което правело
и просеният иск недопустим
Наред с това е посочено, че е недопустимо в процедура по отстраняване
на нередовности на искова молба да се завяват факти и обстоятелства
различни от първоначално заявените и да се формира петитум, какъвто не е
бил заявяван. В подкрепа на това е посочено, че в исковата молба ищецът е
говорил за виновно неизпълнение на задълженията на ответника по договора,
считано от 05.03.2018 г. и за развалянето му от тази дата поради същото, а
едва в молбата уточнение, наред с неизпълнението се говори за стопанска
непоносимост и прекратяване на договора на това основание, т.е. предявил
нов иск, което било недопустимо.
На база, изложените констатации за недопустимост на основание
чл.130 от ГПК е постановено и определението за връщане исковата молба,
подадена от „К.“ООД, ЕИК *********, гр.П. срещу О. М., БУЛСТАТ
*********, гр. М., в частта касаеща този иск и прекратяване на делото по
отношение на същия.
Тук, за пълнота е нужно да се спомене, че с оглед на горните изводи
ПОС не е взел отношение по въпроса за цената на иска, размера на дължимата
ДТ и нейното внасяне.
Недоволен от този акт, ищецът е подал жалбата станала причина за
започване на настоящето производство.
Във връзка, със същата е нужно да се спомене, че съгласно чл. 26, ал.1
от ГПК страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се
води делото.
Съгласно чл. 127 от ГПК, тези лица се посочват в исковата молба. Те
придобиват качество на страни от момента на постъпването й в съда и
образуване на делото, т.е. от започване на исковото производство.
След това, съдът с оглед разпоредбата на чл. 129, ал.1 от ГПК и чл. 130
от ГПК извършва проверка на редовността и допустимостта на същата.
При констатации, че тя не отговаря на изискванията по чл. 127, ал.1 и
чл. 128 от ГПК се изпраща съобщение до ищеца за нередовностите и се
определя срок за тяхното отстраняване.
При неотстраняването им с оглед предвиждането в чл. 129, ал.3 от ГПК
7
исковата молба се връща. В изр. 2 на ал. 3 е предвидено, че против връщането
на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за
връчване не се представя.
При констатации, че предявеният иск с редовната искова молба е
недопустим съдът връща същата. Тук също е налице предвиждане, че срещу
връщането може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не
се представя.
Това води до извод, че ответникът независимо, че е една от страните в
процеса все още не е станал участник в процесуалните правоотношения, т.е.
те за момента се развита между ищеца и съда. Реално, за него такива
възникват едва при изпращане на препис от исковата молба и определяне на
срок за отговор.
Това води до извод, че за времето до изпращане на препис от ИМ за
отговор не е налице пречка ищецът в процедурата по отстраняване на
нередовности да извършва действия по уточняване, допълване и изменение
на обстоятелствената част и петитума на предявените от него искове.
Именно в такава хипотеза се е стигнало до уточняване от страна на
ищеца в настоящето производство, че предявеният от него иск е такъв за
прекратяване на договора за обществена поръчка сключен между страните на
26.03.2009 г., считано от 05.03.2018 г. поради възникване на ситуация на
стопанска непоносимост.
Правото да се иска прекратяване на договора на това основание е
потестативно по характер. Този тип права се пораждат в патримониума на
едно едно лице в случаи предвидени със закон и са свързани с възможността
то едностранно да предизвиква изменения в правната сфера на друго лице
или група от лице, чрез възникване на едно ново правоотношение помежду
им или изменение, прекратяване или погасяване на вече съществуващо
такова. Упражняването им става в зависимост от предвиждането в
съответния нормативен акт - съдебно или извънсъдебно.
В първият случай, търсената промяна настъпва само ако правото се
упражни по съдебен ред, чрез иск или възражение и се признае
съществуването му от съда.
Във вторият, според предвиждането в закона упражняването му е
8
възможно, чрез устно или писмено изявление адресирано до насрещната
страна в зависимост от формата на съответния договор. Промяната настъпва
от момента на получаване на изявлението.
Искът, чрез който се предявява потестативното право подлежащо на
упражняване само по съдебен ред се нарича КОНСТИТУТИВЕН. С него, от
съда се иска да разреши спорът за съществуването му и да постанови
промяната в гражданскоправните правоотношение следваща от
упражняването му.
Това от своя страна сочи, че всяко едно лице твърдящо, че е носител на
потестативно право подлежащо на упражняване по съдебен ред има
ИНТЕРЕС от предявяване на иск, с който да упражни същото.
Във връзка с процесния иск следва да се посочи, че с разпоредбата на
чл. 307 от ТЗ законодателят е предвидил възможност една от страните по
договор да иска от съда да измени или да прекрати същия изцяло или отчасти,
КОГАТО СА НАСТЪПИЛИ ТАКИВА ОБСТОЯТЕЛСТВА, които страните не
са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора
противоречи на справедливостта и добросъвестността. В случая това, че
страната по такъв договор иска прекратяването му поради стопанска
непоносимост от 05.03.2018 г. е въпрос по същество на спора, а не по неговата
допустимост при условие, че ищецът твърди да е носител на потестативно
право за прекратяване на това основание от този момент, а и договорът към
онзи момент все още е бил действащ между страните.
Така, изложеното от своя страна води до извод, че обжалваното
определение следва да се отмени и делото да се върне на ПОС за разглеждане
на спора по същество.
В тази връзка, следва да се укаже на първоинстанционния съд, че при
определяне цената на този иск и размера на дължимата ДТ приложима е
разпоредбата на чл. 69, ал.2 от ГПК, а не тази на чл. 69, ал.1, т. 4 от ГПК.
Това е така по причина, че водещо в случая е стойността на договора за
времето, от който се иска прекратяването му поради стопанска непоносимост.
В случая, при твърдения за предприети действия за развалянето му от
ответника считано от 18.12.2018 г. се налага извод, че първоначално същата
следва да се определи за времето от 05.03.2018 г. до евентуалното разваляне.
От страна на ищеца е посочена такава и е внесена ДТ върху същата и е
9
логично ПОС за момента да се съобрази с нея.
Водим от това съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 161/2022 г. по описа на П.О. съд,
определение № 707 от 13.07.2022 г., с което е върната исковата молба,
подадена от „К.“ ООД, ЕИК *********, гр.П. срещу О. М., БУЛСТАТ
*********, гр. М., в частта относно предявения иск с правно основание чл.307
ТЗ за прекратяване на договора за обществена поръчка,сключен между
страните на 26.03.2009 г., считано от 05.03.2018 г. и производството по т.
дело № 161/2022 г. по описа на П.О. съд в тази му част е прекратено.
ВРЪЩА делото на ПОС за разглеждане на споровете, с които е сезиран
по същество, вкл.и на този за за прекратяване на договора за обществена
поръчка,сключен между страните на 26.03.2009 г., считано от 05.03.2018 г.
поради стопанска непоносимост.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10