МОТИВИ към ПРИСЪДА № 144 от 19.09.2019 г. по НОХД № 1781/2019 г. на РС-Бургас,
XXI –ви
наказателен състав
Съдебното производство по делото е
образувано по повод внесен в съда от Районна прокуратура – Бургас обвинителен
акт, с който срещу подсъдимия Й.Г.Д. – ЕГН: **********, роден на *** ***, българин, български
гражданин, с постоянен адрес:***, понастоящем
в Затвора – Бургас, с основно образование, неженен, осъждан, е повдигнато обвинение за това, че на 28.04.2018 г. в гр. Бургас, в качеството си на длъжностно лице – продавач на
витрина за сладолед, разположена на пл. Т. и стопанисвана от „У.С.” ЕООД ЕИК: *********,
присвоил чужди пари в размер на 567,47 лева, собственост
на „У.С.” ЕООД, ЕИК: *********, връчени в това му качество и поверени му да ги
управлява и пази– престъпление по чл.201 НК.
Настоящото производство се разви по реда
на глава двадесет и седма, чл. 371 и сл.
от НПК, доколкото в съдебно
заседание съдът след извършено предварително изслушване на страните допусна
разглеждането на делото да протече при условията на съкратеното съдебно следствие
по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
В съдебно заседание представителят
на Районна прокуратура - Бургас поддържа
обвинението, като го счита за доказано по категоричен начин. Пледира на
подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на 1 година,
което на основание чл. 58а, ал. 1 НК да бъде
намалено с 1/3. Предлага наложеното наказание лишаване от свобода на основание
чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС да се търпи от подсъдимия при първоначален общ режим.
Защитникът на подсъдимия адв. Х. поддържа, че наказанието лишаване от
свобода следва да бъде определено в размер на 9 месеца, като на основание чл.
58а НК да бъде намалено на 6 месеца.
Подсъдимият Й.Г.Д. на основание чл. 371, т. 2 НПК признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и депозира
съгласие да не се събират други доказателства, като производството се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие.
В последната
си дума изразява съжаление за извършеното и моли за минимално наказание.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Й.Г.Д., ЕГН: **********, е роден на *** ***, българин,
български гражданин, с постоянен адрес:***, понастоящем в Затвора – Бургас, с основно образование, неженен.
Видно от справка за съдимост със Споразумение в сила от 28.09.2016 г. по НОХД № 337/2016 г. по описа на
РС – Разград подсъдимият е бил осъден за
извършено на 02.11.2015 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 18, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК на наказание „Пробация“, което с
Определение на ОС – Силистра в сила от 27.05.2017 г. по НЧД № 44/2017 г. е било
заменено отчасти с наказание лишаване от свобода в размер на 1 месец и 4 дни,
като на основание чл. 69, ал. 1 НК е било отложено изтърпяването на наказанието
за срок от 1 година и 6 месеца.
С Присъда в сила от 23.05.2018 г. по НОХД №
1256/2017 г. по описа на РС – Сливен е бил осъден на наказание лишаване от
свобода за срок от 1 година и 4 месеца,
което е било отложено за изтърпяване за срок от 3 години.
С трудов договор № 11/27.04.2018 г. подсъдимият е бил
назначен на длъжност „продавач улична сергия”, с място на работа - сладоледена
витрина „Р.”, с работодател „У.С.” ЕООД, представлявано от управителя Б.Ф.Г.. Договорът
бил със срок за изпитване шест месеца, като договореното основно месечно
трудово възнаграждение на подсъдимия било в размер на 566 лева. Във връзка с
изпълнение на работата му като продавач подсъдимият имал задълженията да
посреща и обслужва клиенти, да приема парични суми, връща ресто и издава касови
бележки и фактури, както и да отчита поверените му парични и материални
ценности.
На 28.04.2018 г. подсъдимият постъпил на работа на
работното място, находящо се в гр. Бургас,
пл. Т. и представляващо витрина за продажба на сладолед. Свидетелят В.С.,
пълномощник на работодателя обучавал подсъдимия през целия ден, като към 16:00
часа го оставил сам за известно време.
Около 18:00 ч. подсъдимият, който все още бил сам
на витрината, решил да вземе наличната в касата парична сума в размер на 567,47
лева и да я разходва за лични нужди. След като взел парите подсъдимият казал на
свидетелката Б.К., работеща на съседния павилион за продажба на царевица, че
отива до тоалетната и си тръгнал. Тъй като подсъдимият не се върнал,
свидетелката К. помолила колежка от съседна сергия да позвъни на свид. В.С..
Свидетелят В.С. веднага отишъл на обекта и
установил, че подсъдимият го няма, както и че липсвала и наличната сума от
касата. Той направил опит да се свърже с подсъдимия по телефона, но последният
не му вдигнал. Свидетелят С. успял да установи връзка с подсъдимия едва след
няколко дни. В хода на проведения разговор помежду им подсъдимият не дал логично
обяснение за постъпката си и казал, че ще се постарае да върне парите, но
сумата не била възстановена.
Трудовият договор на подсъдимия бил прекратен със
Заповед № 91 29.04.2018 г., издадена от управителя на „У.С.” ЕООД.
За установяване на касовата наличност на процесния
обект за инкриминираната дата и изпълняваните от подсъдимия длъжностни функции
е била допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза (основана и
допълнителна).
По доказателствата:
Самопризнанието на подсъдимия относно
авторството на деянието напълно кореспондира на събраните на досъдебно
производство доказателства относно този факт.
С оглед
разпоредбата на чл. 373, ал.
3 във вр. чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 настоящият състав счита,
че гореизложената фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт се установява от направеното от подсъдимия самопризнание,
подкрепящо се от събраните на досъдебно производство доказателства, а именно
показанията на свидетелите, ангажирани със случая. Показанията на
свидетелите В. Д. С. и Б. С.а К. са обективни, последователни, безпротиворечиви,
логични и допринасят за изясняване на фактите по делото. Показанията на
свидетелите се потвърждават и от дадените от подсъдимия Д. обяснения на
досъдебно производство, в които подсъдимият признава изцяло за извършеното
престъпление.
Фактическата
обстановка се подкрепя и от събраните и приобщени писмени доказателства, както
следва: трудов договор, длъжностна характеристика, заповед за прекратяване на
трудово правоотношение, заключение на съдебно-счетоводна
експертиза (основана и допълнителна); справка за съдимост. Посочените писмени
доказателства, в съвкупност с гласните такива допринасят за категорично
установяване на гореописаната фактическа обстановка. По делото не се събраха
доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 201 НК.
Субект на престъплението по чл. 201 НК може да бъде само лице, което притежава качеството „длъжносто лице“. Легалната дефиниция на
понятието се съдържа в разпоредбата на чл. 93, т.1, б.”а” и б. „б”, съгласно която „длъжностно лице” е това, на което е възложено да изпълнява със
заплата или безплатно, временно или постоянно: служба в държавно учреждение, с
изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение или ръководна
работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в
държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице
или при едноличен търговец, както и на частен нотариус и помощник-нотариус,
частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител. Съгласно т. 5
от Постановление № 3 от 25-27.VI.1970
г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Постановление № 9 от 10.XII.1975 г. и Постановление
№ 7 от 26.VII.1987 г. по н. д. № 7/87 г. извършител на длъжностно
присвояване по чл. 201 НК може да бъде
само длъжностно лице, на което имуществото е връчено в това му качество или му
е поверено да го пази или управлява.
В заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза
вещото лице след запознаване с наличните документи посочва, че съгласно
длъжностната характеристика на заеманата от подсъдимия длъжност, същият
изпълнява функциите на материалноотговорно лице. Следователно подсъдимият е
притежавал качеството „длъжностно лице“ на процесната дата, когато е изпълнявал
трудовите си задължения.
От обективна страна изпълнителното
деяние се изразява в присвояване, което по своята същност представлява
противоправно разпореждане с предоставената вещ или материални ценности в свой
или чужд интерес. Разпореждането може да бъде извършено както с фактически,
така и с правни действия. В случая от събраните по делото доказателства се
установява, че подсъдимият се е разпоредил фактически, като е взел наличните в
касата на обекта, на който е полагал труд парични средства в размер на 567.47
лева и ги е разходвал за лични нужди, както самият той посочва в дадените на
досъдебно производство обяснения.
На следващо място от обективна
страна присвоените суми следва да са връчени на длъжностното лице в това му
качество, или да са му поверени за пазене или управление. В случая е налице и
този признак от обективната страна на престъплението по чл. 201 НК. По силата
на сключен трудов договор подсъдимият е заемал длъжността „продавач улична
сергия“, като съгласно длъжността му характеристика част от задълженията са му
били да приема парични суми и да изпълнява функция на материалноотговорно лице.
Следователно от данните по делото безспорно се установява, че присвоената от
подсъдимия сума му е била връчена в качеството му на длъжностно лице и същият е
следвало да я пази.
От субективна страна
подсъдимият е действал с пряк умисъл, като подсъдимият е имал намерение противозаконно
да присвои чуждите парични средства, собственост на работодателя „У.С.” ЕООД ЕИК: *********, като
се разпорежда с тях в свой или чужд интерес. Подсъдимият е съзнавал, че няма
права над предоставените му в качеството му на длъжностно лице парични средства
и въпреки това се е разпоредил с тях неправомерно в свой интерес. При
осъществяване на деянието подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното и общественоопасните му последици, като е целял тяхното настъпване.
По изложените съображения съдът призна
подсъдимият Й.Г.Д. за виновен в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинението в настоящото производство.
По вида и размера на наказанието:
Съдът взе предвид, че за извършеното от
подсъдимия престъпление в чл. 201 НК се предвижда наказание до осем години лишаване от свобода,
както и че съдът може на наложи наказание „конфискация“ до ½ от имуществото на подсъдимия и наказание
лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК.
В случаите на проведено съкратено съдебно
следствие на основание чл. 372, ал.4,
вр. чл. 371, т.2
от НПК съдът следва съгласно чл. 373, ал.2
от НПК да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК.
Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в
случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от
свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и
намалява така определеното наказание с една трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е
предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3
и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за
дееца. Настоящият състав счита, че в случая не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства относно подсъдимия, които да
оправдаят приложението на чл. 55 НК, поради което размерът на наказанието
лишаване от свобода е определен от съда съобразно чл. 58а НК. Направеното от подсъдимия
самопризнание в съдебно заседание се отразява в задължителното намаляване на
определеното наказание с оглед проведената диференцирана процедура по глава
двадесет и седма, поради което не може да бъде взето предвид повторно като
смекчаващо обстоятелство. Като смекчаващи обстоятелства съдът
отчете сравнително млада възраст на подсъдимия (на 19 години), направеното на
досъдебно производство самопризнание, което е допринесло за разкриване на
обективната истина по делото, както и сравнително ниския размер на причинената
щета - 567.47 лева,
малко над минималната работна заплата към датата на деянието, която е била в
размер на 510 лева.
Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете предходно осъждане на
подсъдимия.
С оглед изложеното при превес на
смекчаващите вината обстоятелства настоящият състав определи на подсъдимия
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 3 месеца, като на основание
чл. 58а, ал. 1 НК намали наказанието с 1/3 на 10 месеца лишаване от свобода. Съдът
счете така наложеното наказание за справедливо и намира, че с него ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 36 НК.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС съдът определи наложеното
наказание да се изтърпява при първоначален „общ“ режим. Видно от справка за
съдимост настоящото деяние е било извършено в изпитателен срок на предходно
осъждане и заменено наказание пробация с лишаване от свобода по НОХД № 337/2016 г. по описа на РС –
Разград, като сборът на двете наказания не надвишава 2 години лишаване
от свобода. По тази причина съдът определи общ режим за изтърпяване на
наложеното по делото наказание - 10 месеца лишаване от свобода.
За
постигане на целите на чл. 36 НК съдът прецени, че не е необходимо на
подсъдимия да се налагат предвидените кумулативни
наказания „конфискация“ и „лишаване от права“.
По
разноските:
С оглед признаването
на подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, на основание чл. 189, ал. 3 НПК в негова тежест бяха
възложени и разноските по делото в размер на 152.49 лева, направени в досъдебно
производство.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС