№ 4272
гр. София, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110139531 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдението, че с
ответника са собственици на самостоятелни обекти и съсобственици на трети етаж от
сграда, находяща се в ***** при квоти 2/3 ид. ч. за ищеца и 1/3 ид. ч. за ответника, в която
сграда ищецът извършил, със съгласието на ответника, надстрояване на процесната сграда,
изразяващо се в приобщаване на две тавански помещения към собствения на ищеца втрои
етаж и преустройство на таванското помещение в кабинет, за узаконяване на което
строителство сторил разходи в общ размер на 2414.18 лв., от които ответникът дължи да
възстанови сумата от 805.00 лв., съобразно квотата си в съсобствеността на третия етаж. При
тези твърдения иска ответникът да бъде осъден да заплати посочената сума, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 06.07.2021 г., до окончателното
плащане. Претендира разноски.
Ответникът признава, че страните притежават сочените от ищеца самостоятелни
обекти в процесната сграда, но оспорва да са съсобственици на третия етаж. Твърди, че
ищецът притежава реално обособена част от третия етаж, а именно – северна багажна стая с
балкон, а надстроеното обслужвало само и единствено притежавания от ищцата обект на
втория етаж в сградата, тъй като се осигурява функционална връзка с таванските
помещения, също собственост на ищцата, като се образувало едно жилище с вътрешни
стълби, и не засягат притежаваната от ответника част. Оспорва твърдяното от ищеца
плащане, като твърди, че от представените документи не може да бъде изведено
основанието на извършените разходи. Релевира възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на сумата в размер на 30 лв. При тези твърдения искат съдът да отхвърли
предявените искове и присъди направените в производството разноски.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявените искове е предпоставена от установяване на
юридическите факти от състава на чл. 30, ал.3 ЗЗД: факт, от който да се направи извод за
възникване на съсобственост между страните върху третия етаж от сградата, че е извършено
преустройство и реконструкция на този етаж, което подлежи на въвеждане в експлоатация,
за което са извършени разходи в размер на претендираните суми. Узаконяване на сграда и
въвеждането й в експлоатация е предпоставка за законосъобразното и нормалното й
функциониране по предназначение, поради което тези разходи имат характер на
необходими разноски, във връзка с поддържането на общата вещ и експлоатация съобразно
нейното предназначение, поради което следва да се разпределят между съсобствениците по
реда на чл.30, ал.3 ЗС.
От представените по делото нотариален акт за покупко – продажба на недвижим
имот № 49, том 4, дело № 612/1965 г. се установява, че праводателите на ответника са
придобили първия етаж от процесната сграда, заедно с таванско помещение, обособено като
северна багажна стая с балкон.
Процесното подпокривно пространство отговаря на строителните правила и норми за
нужна височина и обем, за да се изградят самостоятелни обекти, поради което би имало
статут на обща част по предназначение и законодателят допуска такова предназначение да
не му бъде придадено по волята на едноличния собственик на сградата или етажните
собственици, тъй като и без това пространство сградата може да съществува ( в този смисъл
ТР № 34/1983 г. на ОСГК на ВС, решение № 173 от 21.05.2009 г. по гр. д. № 2562/2008 г. на
ВКС, I-во г. о.).
Релевантният момент, към който следва да се преценява, какво съответно
предназначение, е било придадено, е този на възникване на етажната собственост.
Етажната собственост възниква по право от момента, в който поне един обект в
сградата е придобит и е станал собственост на лица, различни от първоначалния собственик
на цялата сграда и продължава да съществува докато отделните обекти в сградата са
собственост на различни лица.
Така, когато съответното предназначение е било придадено преди отделните
самостоятелни обекти да са разпределени в изключителна собственост между различни
съсобственици, т.е. преди възникването на етажната собственост, меродавно за
приобретателите на тези обекти е предназначението, което е било придадено по волята на
едноличния собственик на сградата, а ако при самото възникване на етажната собственост
бъде определено друго предназначение, по волята на етажните собственици, меродавно ще е
така определеното предназначение.
Към момента на сделката, обективирана в нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот № 49, том 4, дело № 612/1965 г. цялата сграда е била собственост на
2
прехвърлителите - продавачи, видно от удостоверяването на нотариуса в посочения акт за
собственост.
С договора за покупко – продажба на първия етаж, е учредена етажна собственост, а
към този момент, както беше посочено, по волята на страните таванската стая е уговорено
да премине в собственост на купувачите, праводатели на ответника по делото, с което е
променено предназначението на част от подпокривното пространство, като по волята на
страните е било отнето предназначението му да обслужва всички самостоятелни жилища в
сградата, която промяна обвързва всички последващи собственици ( в този смисъл решение
№ 40 от 25.03.2016 г. по гр. д. № 4994 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г. о. ). Така, с договора
таванската стая е прехвърлена в собственост към първия етаж за нуждите на приобретателя
му. Следователно, към момента това помещение няма статут на обща част, а е станало
изключителна собственост на ответника по силата на нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу издръжка и гледане № 37, том 37, дело № 6233/87 г.
Предвид изложеното, между страните не е налице съпритежание на тази таванска
стая.
Независимо от това, в случай, че ищецът е извършил разходи за узаконяване на
извършен строеж, по отношение на това, собствено на ответника таванско помещение,
доколкото законът не допуска неоснователно обогатяване, то следва да бъде изравнено,
поради което за пълнота на изложението следва да бъде посочено и следното:
Ищецът претендира заплащане на направени разходи за въвеждане в експлоатация на
сградата, след извършени на третия етаж ( подпокривното пространство ) надстройка и
реконструкция, които твърди, че засягат и таванското помещение на ответника.
Видно от представеното по делото Удостоверение за въвеждане в експлоатация №
605/20.07.2020 г. същото е издадено на основание чл.177, ал.3 от ЗУТ и чл.19б, ал.1, т.1 от
Наредба № 2 от 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строеж, представляващ „надстройка
и реконструкция на съществуваща жилищна сграда“. Видно от обяснителна записка за „част
Архитектура“ към инвестиционния проект, таванското помещение, собственост на
ответника, запазва в общи линии съществуващото си разположение със съществуващия
балкон и санитарен възел като единствено се предвижда устройване на входно предверие с
достъп от него до санитарния възел.
В този смисъл, съобразно характеристиката, предназначението, значимостта си това
не представлява „строеж“ по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, поради което и не попада в
приложното поле на чл.177, ал.3 ЗУТ, а представлява „текущ ремонт“ по смисъла на §5, т.43
от ДР на ЗУТ, тъй като са предвидени вътрешни преустройства, при които не се засяга
конструкцията на сградата; не се извършват дейности като премахване, преместване на
съществуващи зидове и направа на отвори в тях, които засягат конструкцията на сградата и
не се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях, което е видно от
представения по делото архитектурен проект. Така, макар строежът, който е извършен в
таванското помещение, да е от пета категория, по смисъла на чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ, и да
3
подлежи на въвеждане в експлоатация по реда на чл.177 ЗУТ, то този ред е приложим не по
причина на извършеното в таванското помещение на ответника, а поради извършения
строеж, касаещ функционалното свързване на втория етаж и двете тавански помещения на
ищеца.
Отделно от това, безспорно по делото е, а и се установява от представената от
ответника схема № 15-108601-13.03.2017 г., че през 2016 г. таванското помещение на
ответника е променено в кабинет. Както беше посочено, това помещение е прилежаща част
към жилищния първи етаж, по смисъла на чл. 108, ал. 1 и, ал. 2, б. "г" от Наредба № 7 от
22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони, съгласно който жилището се проектира като група от функционално и
пространствено обединени помещения и отворени покрити и открити пространства, които
трябва да задоволяват жилищните нужди на определен брой обитатели и в него се
предвиждат складови помещения - дрешници и килери и др. /във или извън жилището/.
Съгласно т. 4 от Таблица № 3 "Класификатор за предназначението на сградите и на
самостоятелните обекти в тях" към Наредба № 5/2005 г., жилището е с код 500, поради
което със същия код е и таванското помещение. "Ателие за творческа дейност" – кабинет е с
код 510, поради което вероятно е налице промяна на предназначението на един обект в друг,
по смисъла на § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ, който въпрос не е изследван в пълнота, за да се
прецени какъв е бил начинът му на ползване, съгласно кодовете, с оглед и на данните за
изграден в него санитарен възел още към 2005 г. Дори и да се касае за промяна на
предназначението, което да подлежи на въвеждане в експлоатация по реда на чл.177 ЗУТ, то
това е извън предмета на удостоверението за въвеждане в експлоатация № 605, видно от
удостовереното в него, че се касае за „надстройка и реконструкция“, съгласно разрешение за
строеж № 268/29.09.2005 г., а не промяна на предназначението, което е самостоятелно и
различно основание, което легално законът разглежда като такова за провеждане на
процедурата по чл.177 ЗУТ.
От изложеното може да се направи извод, че направените от ищеца разходи, във
връзка с процедурата по издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация №
605/20.07.2020 г. са разходи, направени във връзка с осигуряване на нормалното
функциониране и ползване на собствен, а не на съсобствен с ответника имот, или такъв
негова изключителна собственост.
Предвид изложеното искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се
присъдят разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви Софийски районен съд,
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. СП. С., ЕГН **********, и адрес – гр. София, ****
срещу АЛ. ЦВ. СТ., ЕГН **********, с адрес – гр. София, **** иск с правно основание
чл. 30, ал.3 от ЗС за осъждане на ответника да заплати сумата 805.00 лв., представляваща
разходи за въвеждане в експлоатация, след извършено надстрояване на съсобствен трети
етаж ( подпокривно пространство ) на сграда, находяща се в *****.
ОСЪЖДА Д. СП. С., ЕГН **********, и адрес – гр. София, **** да заплати на АЛ.
ЦВ. СТ., ЕГН **********, с адрес – гр. София, **** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 400 лв. - разноски за производството за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6