№ 3242
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иванина Ив. Пъстракова
Членове:Димитър К. Демирев
Донка Янк. Русинова
при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20231100513261 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 15894/04.10.2023г., постановено по гр. д. № 64989/2021 г.
по описа на Софийски районен съд, ГО, 157 състав, е отхвърлен предявеният
от Ц. Г. С. срещу Прокуратурата на Република България осъдителен иск с
правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 11 100 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано
незаконно обвинение за извършено престъпление, за което ищецът е оправдан
с Присъда от 01.08.2017 г. по НОХД № 1707/2015 г. по описа на СНС, 3 с-в,
влязла в сила по отношение на ищцата на 19.11.2019 г., изразяващи се в
платено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, ведно със
законната лихва за периода от 19.11.2019 г. до окончателното плащане.
Производството е образувано по въззивна жалба на ищцата, с която се
иска отмяна на решението изцяло и уважаване на така предявените искове.
Изложени са съображения, че по процесното наказателно производство
въззивницата била оправдана по една част (4 обвинения) от повдигнатите
обвинения, а по друга (2 обвинения) била призната за виновна. За защита в
1
цялото наказателно производство в досъдебна и съдебна фаза заплатила адв.
възнаграждение в общ размер на 14400лв. Поради осъждането за една част от
обвиненията претенцията била за 11 000лв. В договорите за процесуално
представителство били посочени номерата на делата, фазите на наказателното
производство и обема на извършената работа. Нямало уговорка за това коя
част от заплатеното възнаграждение за кое обвинение се отнася. Именно
поради липсата на тази конкретика СРС отхвърлил изцяло исковата
претенция, приемайки, че не може да установи каква част от
адв.възнаграждение е за защита по обвиненията, за които била оправдана и
съответно осъдена. Изводите на СРС, че при оправдаване се носи отговорност
по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ били правилни, но в нарушение на т.11 ТР №
3/22.04.2005г. приел, че не била доказана причинно-следствената връзка
между незаконното обвинение и претърпените вреди поради
неконкретизиране на платеното адв.възнаграждение, което според
жалбоподателя представлявало незаконосъобразен формализъм. Нямало
практика, нито задължения по наказателните дела с повече от едно обвинение
да се разпределят суми за адв.възнаграждение по обвинения в договорите.
Достатъчно било да се посочи номер на съответната фаза на наказателно
производство и /или вид на процесуално следствени действия. Доколкото в
процесните договори възнаграждението било договорено общо, без
диференциация по отделните обвинения, то следвало да се приеме, че волята
била заплащане по равно за всяко едно обвинение. В този смисъл при
разделяне на платената сума от 14100лв. на 6-те обвинения, съразмерно
оправдаването за 4 обвинения, то дължимата сума е 9400лв., а разликата до
11000лв. идвала от ноторното обстоятелство, че в производството пред
специализираната прокуратура и съдилища се налагало предоставяне на
защита в по-голям обем.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от
Прокуратурата на Република България. В хода на устния състезания
представителят на въззиваемия пледира за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
2
Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба
по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за осъждане Прокуратурата на Република България да
плати имуществени вреди в общ размер на 11 100лв.
По делото не е спорно от фактическа страна, което се установява и от
приобщеното НОХД № 1707/2015г. по описа на СпНС (и приложените
ВНОХД № 97/2018г. на АСНС и КНД №583/2019г. на ВКС към същото), че с
обвинителен акт № 184/2014г. вх.№ 9280/15.12.2015г. (по описа на СпНС)
ищцата е била обвинена в следните престъпления: 1) чл.321, ал.1 НК /с
предвидено наказание лишаване от свобода от 3г. до 10г./; 2) чл.159г,вр.
чл.159а, ал.3 , вр. ал.1, пр.1 и пр.4, вр. ал.2, т.6, пр.2, вр. чл.20, ал.2, вр.ал.1 НК
/с предвидено наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години
и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева, като съдът може да
постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца /; 3)
чл.159г, вр. чл.159а, ал.3, вр. ал.1, пр.1 и пр.4, вр. с ал.2, т.6, пр.1, вр. чл.20,
ал.2, вр. ал.1 НК /с предвидено наказание лишаване от свобода от пет до
петнадесет години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева, като
съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество
на дееца /, т.е. обвинението е за тежки престъпления по смисъла на чл. 93, т.7
НК, тъй като предвижда „лишаване от свобода повече от 5 години”.
Обвинението е изменено от о.с.з. 29.05.2017г. В хода на съдебната фаза на
първа инстанция пред СнНС са проведени 21бр. о.с.з., на всички от които
ищцата е присъствала лично и с адв., като доказателственият материал е в
особен обем, вкл. са извършвани множество процесуално-следствени
действия с участие на процесуалния представител на ищцата /разпити на
свидетели, вещи лица и др./.
С Присъда от 01.08.2017г., по НОХД № 1707/2015г. ищцата е оправдана
за престъпления по: 1) чл.321, ал.1 НК /ръководила ОПГ с участници Т.Г. и
С.С., с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.159а, ал.3,
вр. ал.1 и ал.2 НК/, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от
три до десет години; 2) чл.159г вр. чл.20, ал.2 НК /осъществила деяние
„набиране“ на бременна жена и в съучастие като съизвършител, а деянието
„приемане“ да е извършила в съучастие като съизвършител, и че е
осъществила престъплението в изпълнение на решение на ОПГ/, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода от от пет до петнадесет години
3
и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева, като съдът може да
постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца; 3)
чл.159г, вр. чл.20, ал.2 НК /осъществила деянието „набиране“ на бременна
жена и в съучастие като съизвършител, както и че е осъществила деянието в
изпълнение на решение на ОПГ/; 4) чл.182а, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.18,ал.1 НК /в съучастие като съизвършител, с цел имотна облага,
направила опит да склони родител, чрез обещание за имотна облага да даде
съгласие за осиновяване на дете, като деянието останало недовършено поради
независещи от дееца причини, а именно отказ за осиновяване/, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години и глоба до две
хиляди лева, съответно е призната за виновна за престъпление по: 1) чл.159а,
ал.3 вр. ал.1, пр.1 и пр.4, вр. ал.2, т.6, пр.1, вр. чл.54, ал.1 НК, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години и
глоба от двадесет хиляди до петдесет хиляди лева; и 2) чл.159а, ал.3, вр.ал.1,
пр.1 и пр.4 ,вр. ал.2, т.6, пр.1, вр. чл.54 НК.
Присъдата е обжалвана и протестирана, като е потвърдена изцяло с
решение № 3/19.04.2019г. по ВНОХД № 97/2018г. на АСНС, което по КЖ и
протест е изменено с Решение № 160/19.11.2019г. по КНД №583/2019г. на
ВКС в частта по размера на наказанието, като за престъплението по чл.159а,
ал.3 вр. ал.1, пр.1 и пр.4, вр. ал.2, т.6, пр.1, вр. чл.54, ал.1 НК с пострадал
Х.М.Д. е намалено наложеното наказание на три години лишаване от свобода;
за престъплението по чл.159а, ал.3 вр. ал.1, пр.1 и пр.4, вр. ал.2, т.6, пр.1, вр.
чл.54, ал.1 НК с пострадал С.Й.Й. е намалено наложеното наказание на три
години лишаване от свобода, по чл.23 НК е определено общо наказание
намалено на три години лишаване от свобода, като е отложено изпълнението
на общото най-тежко наказание по чл.66, ал.1 НК за изпитателен срок от 5г.
Съдът приема за доказано по делото, че ищцата е сторила разноски за
адв. възнаграждение в хода на наказателното производство водено срещу нея,
както следва: 1) 3000лв. адв. възнаграждение по ДП № 45/2014г. по описа на
ДАНС по договор за правна защита и съдействие от 07.08.2014г. с оглед
отразеното в договора, че възнаграждението е платено в брой (ТР № 6 от 2013
г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС); 2) 3000лв. адв. възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие (л.54) от 04.01.2016г. с оглед
отразеното в договора, че възнаграждението е платено в брой и 2100лв. (л.676)
за платено допълнително възнаграждение НОХД № 1707/2015г. по описа на
4
СпНС от 27.07.2017г. с оглед приетото платежно нареждане от 27.07.2017г.; 3)
3000лв. адв. възнаграждение по договор за правна защита и съдействие по
ВНОХД № 97/2018г. по описа на АСНС (л.52) от 19.09.2017г. с оглед приетите
платежни нареждания от 20 и 21.09.2017г.; 4) 3000лв. адв. възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие по КНД № 583/2019г. по описа на ВКС
(л.60) от 03.05.2019г. с оглед приетото извлечение от банкова сметка от от
17.05.2019г., т.е. общо 14100лв.
Ищцата оценява имуществените си вреди в размер на 11100лв. по
съображения, че е заплатила общо 14100лв., като е осъдена по две обвинения,
по които оценява адвокатската защита в общ размер на 3000лв. Твърди, че още
в ДП (45/2014г. по описа на ДАНС) ангажирала адвокат, за която платила
сумата от 3000лв. В началото на съдебната фаза на процеса (НОХД
1707/2015г. по описа на СпНС) също заплатила 3000лв. за
адв.възнаграждение, като на първа инстанция били проведени общо 21 о.с.з.,
поради което допълнително платила сумата от 2100лв. С присъда от
01.08.2017г. била оправдана по обвиненията по чл.321, чл.159г и чл.182а НК,
така и осъдена за престъпления по чл.159а, ал.3, вр.ал.1, пр.1 и пр.4, вр. ал.2,
т.6, пр.1 вр. чл.54, ал.1 НК. По протест на Прокуратурата с искане за осъждане
по обвиненията, за които е била оправдана, съответно с искане за увеличаване
на наказанието по обвиненията, за които е била осъдена, както и по жалба на
ищцата (с три допълнения към нея) било образувано ВНОХД № 97/2018г. на
АСНС, по което заплатила 3000лв. адв.възнаграждение, по което били
проведени 5 о.с.з., допуснати било съдебно следствие и били събирани
доказателства, съответно адвокатската защита била против и протеста на
прокуратурата (т.е. против обвиненията, по които е оправдана и против
искането за увеличаване на наказанията, за които е осъдена). С решение от
19.04.2019г. първоинстанционната присъда била изцяло потвърдена. По
касационен протест и касационна жалба (с три допълнения към нея) било
образувано КНХД 583/2019г. пред ВКС, за което заплатила 3000лв., съответно
адвокатската защита била против и протеста на прокуратурата.
Счита, че въпреки осъждането по чл.159а НК не са налице хипотезите на
чл.5, ал.1 и ал.2 ЗОДОВ, доколкото претендира обезщетение за вреди по
обвинения, за които е оправдана, без да има причинно-следствена връзка
между деянията, за които е осъдена и тези, по който е оправдана, така и не е
5
допринесла за увреждането, доколкото не създала предпоставки за повдигне и
поддържане на обвинения по чл.159г, чл.182а и чл.321 НК. Оценява
имуществените вреди в размер на 11 100лв. (от общо сторени 14100лв.), като
ползваният критерий за изчислението бил въз основа на математическа
(пропорционална) логика, като доколкото по ДП пред първата инстанция била
осъществена защита, по които е оправдана претендира общо
адв.възнаграждение в размер на 8100лв., а през въззивна и касационна
инстанция била осъществена защита, както по обвинения, по които е
оправдана, така и по такива, за които е осъдена, то платената сума (от общо
6000лв.) претендира наполовина. Така формира общия размер на претенцията
от 11 100лв., който твърди, че не е прекомерен с оглед значителната
фактическа и правна сложност на производството.
Ответникът оспорва основателността по съображения, че доколкото за
част от обвиненията е оправдана и предвид липсата на яснота по отношение
на това за кое точно обвинение е сторено заплащането, то причинната връзка
не била доказана, вкл. се оспорва заплащане на сумата, така и се твърди
прекомерност на платеното адв.възнаграждение.
С атакуваното първоинстанционно решение съдът приема за доказани
първите две предпоставки за уважаване на иска (образувано срещу ищеца
наказателно производство, което е завършило с оправдателно решение и
претърпени имуществени вреди). По отношение на третата (причинна връзка
между претърпените вреди и проведеното наказателно преследване) приема,
че доколкото в приетите по делото договори за правна защита и съдействие е
уговорено глобално възнаграждение, без да е посочено ясно за всяко от
престъпленията, то не е налице договорка за дължимост на
адв.възнаграждение за всяко отделно престъпление. Съобразявайки НМРАВ,
съгласно чл.1 /размерът се определя по свободно договаряне, но не по-нисък
от предвидения в наредбата за съответния вид/, съответно предвид липсата на
разпоредба, която да задължава адвоката по наказателни дела да уговаря
адв.възнаграждение според вида и броя на престъпленията, за които е
повдигнато обвинение на доверителя, то не било доказано, че претендираната
част от платеното адв.възнаграждение е уговорено за защита на ищцата по
обвиненията, за които е оправдана. Допълнително са изложени съображения,
че между деянието, за които е осъдена и тези, по които е оправдана, има
общност на фактите, подлежащи на установяване и доказване в
6
производството, което предполага сходство в процесуалното поведение и
способите за доказване от страна на защитата, така и съдът отчита общо
внесеното обвинение, както и обстоятелството, че инициирането и на
въззивна и касационна инстанция е в резултат на действия и на двете страни.
В този смисъл приема, че по делото не било доказано по несъмнен начин, че
претендираната част от платеното адв.възнаграждение е именно за защита на
ищцата за повдигнатото и поддържано обвинение в престъпленията, за които е
оправдана, следователно не било доказано наличието на причинно-следствена
връзка между претърпените имуществени вреди и действията на ответника.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата. В конкретния случай постановеното по делото решение
е валидно и допустимо.
По правилността на решението настоящият въззивен състав намира, че
същото е частично НЕПРАВИЛНО по следните съображения:
Според разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение
за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени виновно от длъжностното лице. В чл. 82 ЗЗД имуществените вреди
са два вида - претърпени загуби и пропуснати ползи. В НПК не е уредена
отговорността за разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение от лицето, признато за невиновно или по отношение на което
наказателното производство е прекратено. Поради това тези разноски могат
да се претендират като имуществена вреда (претърпени загуби) в
производството за обезщетение на вреди от незаконосъобразно обвинение на
основание чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ. Изразходваните средства за адвокатско
възнаграждение в наказателното производство, приключило с оправдателна
присъда са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна
наказателна репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки
стадий на това производство.
Според т. 11 на ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС обезщетението за
7
имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен
случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на
правозащитните органи, от което е видно, че за да се присъди обезщетение за
имуществени вреди по реда на чл. 2 ЗОДОВ, следва да се установи причинна
връзка между вредата и незаконното обвинение в извършване на
престъпление. В конкретния случай претендираната сума е за реално
претърпяна загуба, а не за пропусната полза, която вреда (плащане на адв.
възнаграждение) е в пряка причинна връзка с образуваното и водено срещу
ищцата наказателно производство, т.е. искът е доказано по основание.
Обстоятелството, че в договорите възнаграждението е посочено общо не
обуславя недължимост при осъждане за част от обвиненията. Заплатените в
рамките на наказателното производство възнаграждения за осъществяваната
правна помощ и съдействие и процесуална защита във връзка с обвиненията в
престъпления, по които ищцата е оправдана, съставляват понесени
имуществени вреди, които са в причинна връзка с незаконното наказателно
производство. Част от пълното и главно доказване в настоящия процес са
фактите на сключването на договори за правна помощ и съдействие с
адвоката, осъществявал защитата на ищеца в наказателното производство, на
уговорените размери и заплащането на адвокатските възнаграждения.
Доколкото по тези договори не са посочени отделни суми за защита по
отделно повдигнатите обвинения, съдът намира, че при липсата на други
критерии, то следва да се приеме за релевантен минималният размер по
НМРАВ като пропорция /съотношение/ за съответното обвинение /така и
решение № 66/05.05.2017г. по гр.д. № 44/2017г. на САС, недопуснато до
касационно обжалване с Определение № 85/07.02.2019г. по гр.д.2701/2017г. на
ВКС/. Ищцата е оправдана на първа инстанция по четири обвинения (по които
се предвижда по първото лишаване от свобода от три до десет години; по
второто и третото - от пет до петнадесет години и глоба от двадесет хиляди
до сто хиляди лева, вкл. може да се постанови конфискация; по четвъртото -
лишаване от свобода до три години и глоба до две хиляди лева), съответно е
осъдена по две обвинения (за всяко от които се предвижда наказание
лишаване от свобода от три до петнадесет години и глоба от двадесет
хиляди до петдесет хиляди лева), с оглед особеностите на всеки конкретен
случай съдът приема, че с оглед редакцията на НМРАВ за тези, по които е
оправдана минималното адвокатско възнаграждение е в размери съответно
8
800лв., 1500лв., 1500лв., 500лв (общо 4300лв.), а за тези, по които е призната
за виновна съответно по 1500лв. (общо 3000лв.), съответно в пропорция 60:40,
което съотношение съдът приема като критерий за преценка дължимостта на
съответното възнаграждение за всяка една инстанция, доколкото пренасяне на
спора пред въззивната и касационна инстанция е и поради подадени сезиращи
актове и от страна на ищцата. Доколкото доказаният общ размер на платеното
адв.възнаграждение е в размер на 14100лв. то дължимият размер на
имуществени вреди съдът определи в размер на 8 460лв., прилагайки
критерият за преценка по-горе.
Във връзка с възражението за прекомерност на платеното
адв.възнаграждение с оглед ТР № 1/2018г по т.д № 1 / 2017г ОСГК, в което е
разяснено, че когато ответникът, процесуален субституент на държавата в
производството по ЗОДОВ възрази за изплатеното в наказателното
производство адвокатско възнаграждение, като прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело, в
правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е да изследва дали
незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на
адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението,
интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и
труд,които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата.
Съдът не намалява размера на платеното адвокатско възнаграждение, а
намалява обезщетението. Възражението по същество е относимо към
обстоятелствата по чл.5 ЗОДОВ. В случая за ДП е уговорено и заплатено адв.
възнаграждение в размер на 3000лв. / с оглед чл.13, ал.3 вр. чл.13, ал.1, т.4 вр.
чл.12 НМРАВ към действалата редакция минималното възнаграждение се
определя в размер на 2250лв./, по НОХД 1707/2015г. е платено в началото
3000лв. /при минимално адв. възнаграждение с оглед чл.13, ал.3 вр. чл.13,
ал.1, т.4 НМРАВ, което се определя в размер на 2250лв./, съответно е
доплатена 2100лв. /с оглед развилото се производство с 21 бр. о.с.з. към
момента на анекса вр. чл.14 НМРАВ/, за ВНОХД № 97/2018г. на АСНС е
заплатено 3000лв. /при минимално адв. възнаграждение с оглед чл.13, ал.3 вр.
чл.13, ал.1, т.4 вр. чл. 15 вр. чл.14 /с оглед проведените 5 о.с.з./ вр. чл.13, ал.3
вр. ал.1, т. 4 НМРАВ, което се определя в размер на 1 987,5лв./, съответно за
КНХД 583/2019г. пред ВКС е заплатено 3000лв. /при минимално адв.
възнаграждение с оглед чл.15 вр. вр. чл.13, ал.3 вр. ал.1, т. 4 НМРАВ, което се
9
определя в размер на 1 687,5лв./. Съдът приема, че така уговорените и
платени адвокатски възнаграждения надвишават установения в НМРАВ
размер, но не са прекомерни с оглед на фактическата и правна сложност на
делото. Наредбата определя минимално допустимия размер на адвокатското
възнаграждение за съответния вид дело с незначителна правна и фактическа
сложност. Не може да се изисква обвиняемият да уговори адвокатско
възнаграждение, което да е точно съразмерно. Затова той може да уговори
адвокатско възнаграждение, което да надвишава фактическата и правна
сложност на делото, като в този случай намаляването ще се извърши само ако
превишаването е прекомерно, т. е. уговореното възнаграждение надвишава
съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение. В
конкретния случай, при преценката на съответствието на заплатените от
ищцата адвокатски възнаграждения с разумния и обичаен размер на
адвокатските възнаграждения, следва да бъде съобразено, че по делото не се
установява ищцата да е имала недобросъвестно процесуално поведение, с
което да е забавяла или опорочавала процесуалните действия в наказателното
производство и да е ставала повод за отлагане на съдебните заседания. Следва
да бъде отчетено и обстоятелството, че за повдигнатото (най-тежко) на
ищцата обвинение в закона е предвидено наказание лишаване от свобода от
пет до петнадесет години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева,
вкл. може да се постанови конфискация, т.е. осъществявана е защита по
отношение на тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, която
предполага по-висока степен на професионални качества и умения и изисква
задълбочена подготовка преди провеждане на съдебните заседания, за които
житейски обосновано е заплащането на по-високи по размер възнаграждения.
Предвид на това не са налице предпоставките за редуциране на заплатеното от
ищцата (в определения по-горе размер) в наказателното производство
адвокатско възнаграждение.
Присъдата в частта, в която ищцата се оправдава, е влязла в сила на
19.11.2019г., от който момент е дължима и лихва за забава върху
обезщетенията за претърпените от ищеца вреди. Поради това основателна е
претенцията за присъждане на лихва, считано от 19.11.2019г.
По отговорността за разноски:
В производството по ЗОДОВ, общите правила за разноските по ГПК са
10
дерогирани от специалните норми на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ. Съгласно
последните – ищецът заплаща разноските в производството само, ако искът му
е отхвърлен, ако той се откаже изцяло от иска или го оттегли изцяло. Без
значение дали искът е уважен изцяло или частично, ответникът е този, който
дължи на ищеца направените в производството разноски, както и заплатената
такса и разноски за един адвокат, като само последните се дължат съразмерно
с уважената част от иска.
Ищцата е доказала сторени разноски в размер на 10лв. за д.т. и 900лв. за
адв. възнаграждение пред първата инстанция. Възражението за прекомерност
е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото и
претендирания материален интерес /за ориентир предвидения по чл.7, ал.2,
т.3 НМРАВ в редакцията към датата на адв. пълномощно 11.10.2021г. л.12 от
първоинстанционното дело/, като с оглед частичната основателност има право
на разноски в размер на 685лв. или общо за пред СРС – 695лв. Пред
настоящата инстанция е доказала сторени разноски в размер на 5лв. Или общо
следа да се присъдят разноски в размер на 700лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 15894/04.10.2023г., постановено по гр. д. №
64989/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 157 състав, В ЧАСТТА,
в която е отхвърлен предявения от Ц. Г. С., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ул. „*********, чрез адв. К. М., срещу Прокуратурата на Република
България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 , осъдителен иск с правно
основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 8 460лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано незаконно
обвинение за извършени престъпления, за което ищцата е оправдана с
Присъда от 01.08.2017 г. по НОХД № 1707/2015 г. по описа на СНС, 3 с-в,
влязла в сила по отношение на ищцата на 19.11.2019 г., изразяващи се в
платено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, ведно със
законната лихва за периода от 19.11.2019 г. до окончателното плащане, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ Прокуратурата на
11
Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на Ц.
Г. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „*********, чрез адв. К. М.,
сумата от 8 460лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди в резултат на повдигнато и поддържано незаконно обвинение за
извършени престъпления, за което ищцата е оправдана с Присъда от
01.08.2017 г. по НОХД № 1707/2015 г. по описа на СНС, 3 с-в, влязла в сила по
отношение на ищцата на 19.11.2019 г., изразяващи се в платено адвокатско
възнаграждение в наказателното производство (по ДП № 45/14г. на ГДБОП,
пр.пр.184/14г., НОХД 1707/2015г. на СпНС, ВНОХД 97/2018 на АСНС и
КНХД 583/2019г. на ВКС), ведно със законната лихва за периода от 19.11.2019
г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15894/04.10.2023г., постановено по гр. д.
№ 64989/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 157 състав, в частта, в
която исковете са отхвърлени за разликата над уважената част от 8460лв. до
пълния претендиран размер от 11 100лв., т.е. за сумата от 2 640лв.
ОСЪЖДА на основание на чл. 273 вр. чл.78, ал.1 от ГПК
Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ №
2, да заплати на Ц. Г. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „*********,
чрез адв. К. М., разноски по делото в общ размер на 700лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от уведомяването при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12