№ 46866
гр. С., 12.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Частно гражданско дело №
20231110116340 по описа за 2023 година
Производството е образувано по заявление с вх. № 86734/29.03.2023г. на /ФИРМА/,
ЕИК ************** срещу М. Р. Г., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата в размер на 600,00 лева (шестстотин
лева), представляваща главница по Договор за паричен заем № 566133 от 02.09.2021г., ведно
със законната лихва за период от 29.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер
на 241,02 лева, представляваща договорна лихва за периода от 02.09.2021 г. до 02.03.2023 г.,
сумата в размер на 128,17 лева, представляваща законна лихва за забава, за периода от
01.12.2021г. до 01.03.2023г., за сумата в размер на 1210,98 лева, представляваща договорна
компенсаторна неустойка за периода от 02.09.2021 г. до 02.03.2023 г., за сумата в размер на
113,62 лева, представляваща неустойка за забава, начислена еднократно на 02.01.2022 г. и за
сумата в размер на 135,00 лева, представляваща разходи за събиране на вземането поради
забава в плащането.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 12.04.2023 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за сумата в
размер на 600,00 лева (шестстотин лева), представляваща главница по Договор за паричен
заем № 566133 от 02.09.2021г., ведно със законната лихва за период от 29.03.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 241,02 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 02.09.2021 г. до 02.03.2023 г., сумата в размер на 128,17 лева, представляваща
законна лихва за забава, за периода от 01.12.2021г. до 01.03.2023г. и за сумата в размер на
123,14 лева за разноски, присъдени с оглед уважената част от заявлението.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата в
размер на 1210,98 лева, представляваща договорна компенсаторна неустойка за периода от
02.09.2021 г. до 02.03.2023 г., за сумата в размер на 113,62 лева, представляваща неустойка
за забава, начислена еднократно на 02.01.2022 г. и за сумата в размер на 135,00 лева,
представляваща разходи за събиране на вземането поради забава в плащането, съдът намира
следното:
1
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.
Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението
договор за паричен заем от 15.11.2021 г., който намира правното си основание в чл. 9 от
ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на
чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща
служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури
възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е
формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в
рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и
възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна
по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за
потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите.
Претенцията за присъждане на неплатено възнаграждение за договорна неустойка, чийто
размер възлиза на повече от половината от размера на предоставения кредит и начислена
еднократно неустойка за забава и за разходи вследствие забава, след като е присъдена
мораторна лихва, обосновава вероятна основателност за наличието на неравноправни
клаузи. Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на
чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за
посочените суми следва да бъде отхвърлено.
Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива
съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 16340/29.03.2023г. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение на /ФИРМА/, ЕИК ************** срещу М. Р. Г., ЕГН
**********, за сумата в размер на 1210,98 лева, представляваща договорна компенсаторна
неустойка за периода от 02.09.2021 г. до 02.03.2023 г., за сумата в размер на 113,62 лева,
представляваща неустойка за забава, начислена еднократно на 02.01.2022 г. и за сумата в
размер на 135,00 лева, представляваща разходи за събиране на вземането поради забава в
плащането.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3