Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ........
гр. Пазарджик,
08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК,
гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на десети март
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АНГЕЛ ТАШЕВ
при участието на
секретаря Наталия Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1220 по описа за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила
искова молба от Н.А.К., ЕГН ********** *** срещу С.А.А., с ЕГН ********** ***,
като моли съда да постанови решение, по силата на което да предостави
упражняването на родителските права по отношение на детето А.С.А. на ищцата;
определяне местоживеене на детето при майката на адрес в ****************; определяне на
бащата режим на лични отношения с детето – всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до
18.00 часа, както и по един месец през
лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, както и по всяко друго
време при взаимно съгласие на двамата родители; за осъждане на бащата да заплаща в полза на детето
чрез неговата майка ежемесечна издръжка в размер на 180,00 лева, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 08.06.2020 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за
всяка закъсняла вноска; за осъждане на
бащата да заплаща в полза на детето чрез неговата майка издръжка за минало
време - в размер на 140,00
лева месечно за периода от 08.06.2019 г. до 31.12.2019 г. и в размер на 152,50
лв. месечно за периода от 01.01.2020 г. до 07.06.2020 г. /една година преди
предявяване на исковата молба/, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска. Иска се от съда и постановяване на съдебно решение, с
което да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата С.А.А., за издаване на
задграничен паспорт на детето А.С.А., с ЕГН *********** и неговото пътуване от България до *******,
придружено от майката или от друго лице със
съгласието на майката, неограничен
брой пъти в периода до 10.02.2031 г.
В сезиралата съда
молба ищцата твърди, с
ответника съжителствали на семейни начала от месец юни 2012 г. в
дома на неговите родители в гр. С., като поради разногласия с майката на
ответника по време на бременността й се преместила при своите родители в ************.
На 10.02.2013 г. от съвместното им съжителство се родило детето А.С.А., което
първоначално не било припознато от бащата. На 16.02.2013 г. ищцата заедно с
ответника и детето отново заживели заедно в гр. С.. Впоследствие през месец май 2014 г. ищцата и
ответника отново се разделили като ищцата се прибрала в ************, а детето
останало при бащата. След това детето няколко пъти пребивавало последователно и
при двамата си родители като от пролетта на 2015 г. окончателно заживяло при
майката и към момента ищцата продължава да полага грижи за отглеждането му.
Срещите му с бащата се осъществявали 2-3 пъти годишно за по една-две
седмици.
Излага обстоятелства
относно жилищно-битовите условия, с които разполага за отглеждане на детето.
Твърди, че работи в „ЕС Г. Х. К.“ ЕООД на длъжност „машинен оператор на местни
продукти “ и получава възнаграждение между 800 лв. и 1000 лв. месечно. Сочи, че
детето редовно посещава детска градина, както и че то получава необходимите
медицински грижи, тъй като има здравословен проблем с очите.
Твърди, че в момента
ответникът работи в гр. С., както и че през месеците февруари, април и май 2019
г. е изпращал на ищцата съответно 200 лева и два пъти по 50 лева за детето.
През 2020 г. ответникът е изпратил на ищцата през месеците февруари и април по
50 лева за детето.
Ищцата сочи, че желае
да отиде с майка си в *******, за да получава по-висок доход и да подсигури
детето си. Счита, че освен по-високите доходи детето ще придобие представа за
друга държава, култура, което ще се отрази благоприятно на неговото възпитание
и развитие. В тази връзка твърди, че е поискала съгласието на ответника за
пътуването на детето в *******, но А. категорично отказал да даде разрешение.
В срока за писмен отговор на исковата
молба по чл. 131 от ГПК, ответникът С.А.А. е депозирал такъв. Оспорва
наведените фактически твърдения на ищцата. Сочи, че желае да полага грижи и да
отглежда детето си. Твърди, че разполага с достатъчно жилищна площ, където да
живее детето, както и че в отглеждането му може да разчита на помощта на своята
майка и на брат си. Твърди, че приятелят на ищцата се занимава със
сводничество, което би поставило в опасност детето, ако родителските права
бъдат предоставени на ищцата и на още по- голямо
основание, ако се уважи искането детето да пътува с нея в чужбина.
Предявява
насрещни претенции за предоставяне на родителските права по отношение на детето
А. на него; осъждане
на майката да заплаща в полза на детето чрез неговия баща ежемесечна издръжка в
размер на 180,00 лв.; определяне на
майката режим на лични отношения с детето. В условията на евентуалност моли да бъде
постановено съвместно упражняване на родителските права по равно от двамата
родители.
Контролиращата страна – Дирекция
“Социално подпомагане”-гр. Пазарджик не изразява становище по молбата извън
изготвения социален доклад.
В хода по същество Н.А.К., чрез
процесуалния си представител, моли за постановяване на решение, с което
исковата претенция да бъде уважена.
В открито съдебно заседание ответникът,
редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, че са родители на
детето А.С.А., родена на *** г.,
което се установява и от приложеното на л. 7 от делото удостоверение за
раждане.
Видно от
представената служебна бележка изх. № 82/04.06.2020 г. е, че детето е
посещавало редовно ДГ „*****“ ************ през учебната 2018/2019 г. и
2019/2020 г. от 15.09.2018 г. до 13.03.2020 г. като от удостоверение изх. №
12/29.09.2020г. се установява, че за учебната 2020/2021 г. детето е в първи
клас и редовно посещава учебните занятия.
Представени по
делото са и документи относно здравословното състояние на детето А., като видно
от Амбулаторен лист № 000212 от 25.04.2019 г. на същото е поставена диагноза
хиперметропия и носи очила +3 дпт.
Приобщена към
доказателствения материал по делото е и служебна бележка, издадена от „ЕС Г. Х. К.“ ЕООД от 03 юни 2020 г., видно от която ищцата К. е трудово ангажирана в
посоченото дружество от м. март 2019 г. като трудовото й възнаграждение през
последните шест месеца, предхождащи издаването на служебната бележка възлиза на
: 622 лв. за м. ноември 2019 г.; 692,42 лв. за м. декември 2019 г., 598,79 лв. за месец
януари 2020 г.; 778,56 лв.
за м. февруари 2020 г.; 705,39 лв. за м. март 2020 г. и 774,56 лв. за месец
април 2020.
Представено на л.
13 по делото е удостоверение за раждане, от което се установява, че лицето А.
Г. К. е баща на ищцата, а видно от представеното в превод от немски език
удостоверение за регистрация, същият е регистриран в ******* на адрес Мейбушхоф
37, 45327 Е..
Видно от трудов
договор №1361 от 24.07.2020 г. е, че ответникът е назначен на длъжност
„майстор“ при непълно работно време и трудово възнаграждение в размер на 310
лв.
Представени по
делото са и длъжностна характеристика на ответника и трудова характеристика
относно неговите професионални и лични качества.
От писмо изх. №
ПР/Д-С-83/269-001/11.2020 г. на Дирекция „Социално подпомагане“ – В. се
установява, че е извършено посещение на адреса на ответника в кв. К. п., гр. С.,
където същият не е установен. Оставено е уведомително писмо с указания за
контакт със служител на ОЗД към ДСП –В., но ответникът не е оказал съдействие и
не е осъществил контакт с посочения социален работник. От писмо изх. №
ПР/Д-С-СК/221-001/30.11.2020 г. на Дирекция „Социално подпомагане“ – С. се
установява, че е извършено посещение на адреса на ответника в ж.к. Надежда, гр.
С., където същият не е установен. На адреса е установена жена с имена М. Д.,
която заявила, че живее там от десет години и не познава ответника.
Поради изложеното не е изготвен социален
доклад относно бащата на детето – ответника С.А..
От приетия по делото социален доклад,
изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” - Пазарджик, който съдът цени
доколкото по вторичен път отразява релевантни за спора факти, се установява, че
към настоящия момент основни грижи за детето се полагат от неговата майка.
Задоволени са базовите потребности на детето от подслон, храна и облекло.
Детето е спретнато, обгрижвано и щастливо. На детето е осигурен достъп до
здравеопазване и образование. Жилището, в което в момента се отглежда детето
представлява двуетажна жилищна сграда, собственост на родителите на ищцата.
Жилището разполага с вътрешна баня с тоалетна, отоплява се с твърдо гориво.
Посочено е, че са налице добри битови и хигиенни условия, а на детето е
осигурена сигурна и безопасна среда, както и лично пространство. За
отглеждането на детето майката разчита на своите родители. Майката е споделила
пред социалния работник, че има изградена силна емоционална и доверителна
връзка между нея и детето.
Свидетелката С.
Г. В., която е съседка на майката, заявява, че тя е поела всички грижи по
отглеждането на детето. От разпита на свидетелката В. се установява, че майката
се грижи добре за детето като му осигурява всичко, което му е необходимо –
храна, дрехи, обувки, учебни пособия и помага на детето в учебния процес.
Поради здравословен проблем на детето с очите майката му е закупила очила за
сумата от 110 лева. В отглеждането на детето майката разтича на помощта на
бабата по майчина линия. Ищцата споделила пред свидетелката В., че бащата е
изпратил два пъти по 50 лева за детето през 2020 г., както й че той не взима
детето при себе си. Майката иска да отиде заедно с детето при своя баща в *******,
където тя да работи, а детето да учи, но ответникът не дава съгласието си на
детето да бъде издаден международен паспорт. Свидетелката заявява, че бащата на
детето е трудово ангажиран и получава седмично възнаграждение в размер на 350
лева.
От разпита на свидетеля А. Г. К., който
е баща на ищцата, се установява, че страните са фактически разделени от 2014 г.
като основните грижи по отглеждането на детето са поети от неговата майка.
Когато е майката е на работа, бабата по майчина линия се грижи за детето. Ищцата
е подсигурила всичко необходимо на детето – храна, дрехи, играчки, ученически
пособия, очила поради здравословен проблем на детето с очите. Майката и детето А. живеят на втория
етаж от къща заедно с бабата и дядото, както и с двете деца на брата на ищцата.
Свидетелят К. споделя, че преди около 3 години бащата на детето го е вземал два
пъти в годината. След това през 2019 г. детето е било при баща си за Коледните
празници като го върнал на 31.12.2019 г. във влошено здравословно състояние и
се е наложило да му бъде оказана медицинска помощ. Свидетелят заявявал, че е посещавал
обитаваното от ответника жилище и то представлявало гараж с размер от около 25
кв. м., без прозорци. Там той съжителствал заедно с майка си и брат си. От
разпита на свидетеля К. се установява също, че през последните 5 години той
живее в гр. Е., ******* като в момента е в България поради епидемията. В *******
работи в областта на строителството и получава месечно възнаграждение в размер
на 2000 евро. Обитаваното от него в ******* жилище представлява апартамент с
площ от около 95 кв. м. , разположен на 4 ти етаж, състоящ се от хол, детска
стая, спалня, баня с тоалетна и балкон. В близост до жилището се намират
училища и паркове. Изразява желание цялото му семейството да се премести да
живее в *******.
Съдът,
съобразявайки разпоредбата на чл. 172 от ГПК,
възприема показанията на свидетелите за обективни, последователни,
логични и непротиворечиви, поради което ги кредитира.
От изслушването на ищцата се установява
желанието да полага грижи за малолетното си дете, както и необходимостта от
допълнителни средства за отглеждането му.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът
формира следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 127, ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно, те могат
да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му, като в случай на
невъзможност за постигане на споразумение, според ал. 2 на цитираната норма
районният съд се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59,
142, 143 и 144 СК.
По упражняването
на родителските права и определяне местоживеенето на децата:
Решаващо
значение при предоставяне родителските права на единия родител има интересът на
детето. Установено по делото е, че до настоящия момент детето е живяло с майка
си, която с помощта на своите родители и основно бабата е полагала преките и
непосредствени грижи за него. Същевременно майката изразява желание да се грижи
за детето си като му подсигури по-добро бъдеще и развитие. Откакто детето е при
майка си, за него са полагани адекватни грижи и е отглеждано в много добри
хигиенно- битови условия, посещавало е редовно детска градина, а впоследствие и
училище. Не са налице данни и не се установиха факти, които да сочат на
невъзможност на същата да ги полага и за напред или които да опровергаят
родителските й качества.
По
отношение материално- битовите условия за отглеждане на детето, съдът следва да
отбележи, че в хода на производството са изискани социални доклади относно
обитаваното от ответника жилище, но същият не е установен на известните по
делото адреси и не е оказал съдействие за изготвяне на социални доклади. От
негова страна не са ангажирани никакви доказателства относно точното му
местоживеене, което препятства събирането на информация относно условията, при
които би отглеждано детето при упражняване родителските права от бащата.
Липсват доказателства относно родителския капацитет на бащата за отглеждане на
детето, възможността да разчита на други лица за грижите на детето.
Процесуалното поведение на ответника
възпрепятства изясняването и установяването по делото
на условията за живеене и отглеждане на детето при него към настоящия
момент, като в такъв случай постановяване на решение бащата да упражнява
родителските права не би охранило в достатъчна степен интереса на детето.
Съобразявайки
горното, както и привързаността на детето към неговата майка, възрастта му,
възможността за помощ от трети лица при обгрижването и възпитанието на детето,
така и от съвкупността от обстоятелства, релевантни за решаването на въпроса,
съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване
на майката, при която да се определи и местоживеенето на детето.
По режима на
личен контакт:
Съгласно
разпоредбата на чл. 59, ал. 3 СК, режимът на лични отношения между децата и
родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права,
включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и
взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и
личните празници на децата, както и по друго време.
Според разясненията дадани в раздел ІV
от Постановление № 1/12.11.1974 год. на Пленума на ВС, при определяне на режима
на лични отношения между децата и ридителя, който не упражнява родителските
права, следва да се изхожда от особеностите на всеки конкретен случай, като
определящ е интересът на децата, който е с приоритет над интересите и желанията
на който и да е от родителите. Мерките на лични отношения на децата с родителя,
който не упражнява родителските права следва да се определят така, че да се
създаде нормална обстановка за общуване между тях. Във всеки конкретен случай
следва да се прецени дали установените обстоятелства се отразяват положително
на децата и на ефикасността на мерките на лични отношения с родителя. Децата
следва да общуват и с двамата родители и с роднините им, за да се формират като
пълноценни личности.
Отчитайки горното,
съдът счита, че с оглед възрастта на детето, необходимостта от контакти с
бащата и пълноценно общуване между бащата и детето режимът на лични отношения
следва да бъде насочен към запазването и укрепването на отношенията на доверие
и емоционална привързаност между този родител и детето. Този процес следва да
се подпомага, включително и от родителя, който упражнява родителските права.
При това положение и при отчитане на обстоятелството, че детето през последните
години е прекарвало изключително малко време с баща си при осъществяване на
режима на лични отношения бащата ще има право да вижда и взема детето си всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 18.00
часа, както и по един месец през лятото, когато майката не ползва платен
годишен отпуск, както и по всяко друго време при взаимно съгласие на двамата
родители.
По издръжката:
Съгласно чл. 143 СК родителите дължат издръжка на
непълнолетните си деца, независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Размерът на издръжката, съгласно чл. 142 СК, се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи,
като минималната издръжка на едно дете след 01.01.2021 г. е в размер на 162,50 лв. От събраните по делото доказателства се
установи, че детето, което е на осем години, има нормалните и обичайни за
неговата възраст потребности с оглед правилното му отглеждане, хармонично
развитие и възпитание, поради което се нуждае от средства за покриване на
ежедневни нужди от храна, облекло, консумативи, учебни пособия, както и
средства за посрещане на разходите за обичайните епизодични заболявания,
съпътстващи израстването. С оглед на това и съобразявайки липсата на изключителни нужди извън общоприетите, съдът намира, че цялостната издръжка за детето следва да е в размер на 350 лв.
Определеният общ размер на необходимата
издръжка следва да бъде разпределен между двамата родители, съобразно
критериите на чл. 143, ал. 1 СК, а именно техните възможности и материално
състояние.
В настоящото
производство бяха представени доказателства за реализирани от страна на бащата
доходи в размер на 310 лева месечно. Отчитайки обстоятелството, че бащата е в
трудоспособна възраст и липсата на обективни
причини, които да възпрепятстват възможността му да полага
труд на пълно работно време, съдът намира, че бащата е в състояние да реализира
доход поне в размер на минималната за страната работна заплата, т.е. към
момента 650 лева.
С оглед последното и предвид безусловния характер на издръжката на непълнолетни
деца, отчитайки липсата на данни ответникът да дължи издръжка на други лица,
съдът намира, че бащата е в състояние да поеме издръжка за детето в размер на
180 лева. Остатъкът от издръжката ще бъде
поет от майката.
Така определената издръжка следва да
бъде присъдена считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.06.2020
год., с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, решението в частта за издръжката подлежи
на предварително изпълнение.
По издръжката за
минало време:
Съгласно
разпоредбата на чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-
много за една година назад от предявяването на иска. По делото се
установи, че ищцата и бащата на детето са фактически разделени от 2014 г.,
което обстоятелство не се оспорва от ответника. В тази връзка с оглед
разпоредбата на чл. 149 от СК съдът намира, че правнорелевантният момент за
възникване задължението за предоставяне на издръжка, а именно 08.06.2019 г.-
една година от датата на подаване на настоящата искова молба, е доказан.
Установи се, че от фактическата раздялата майката полага непосредствените грижи
за детето, без участието на бащата, както и че бащата не е осигурявал издръжка,
включително през процесния период от една година преди завеждане на иска. Този
извод не се опровергава от обстоятелствата, че бащата през 2020 г. е
предоставял минимални суми на детето
– два пъти по 50 лева, тъй като предоставянето инцидентно на минимални парични
суми на детето не може да се приеме, че представлява изпълнение на родителското
задължение от страна на бащата да осигурява ежемесечна издръжка на детето.
Посочените от съда обстоятелства, имащи значение за определяне издръжката на
детето за бъдеще време са релевантни и по отношение на издръжката за минал
период. Изводите на съда, обосновали преценката относно размера на дължимата
занапред издръжка, са меродавни и при определяне на размера на издръжката за
минало време- от 08.06.2019 г. до 07.06.2020 г.
Ето защо съдът приема, че искът по чл. 149 от СК е доказан
по основание и размер и следва да бъде уважен за периода от 08.06.2019 г. до
31.12.2019 г. в претендирания размер от по 140,00
лв. месечно - общо в размер на 947,41 лева и за периода от 01.01.2020 г. до 07.06.2020
г. в размер от по 152,50 лева месечно - общо в размер на 798,06 лева, общо за
периода от 08.06.2019 г. до 07.06.2020 г. в размер на 1745,47 лева.
По
искането по чл. 127а СК:
Съгласно разпоредбата на чл. 127а СК,
въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и на издаването на необходимите
лични документи за това, се разрешават по общо съгласие на родителите, а когато
такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът се разрешава от районния съд
по настоящ адрес на детето. Според действащото законодателство – чл. 45, ал. 1
и чл. 76, ал. 9 ЗБЛД, липсата на такова съгласие е пречка малолетните и
непълнолетните да имат паспорт или заместващ го документ и е основание да не им
се разреши напускането на страната.
За уважаване на молбата, в
производството по делото, имащо характер на спорна съдебна администрация, при
което постановеното от съда не се ползва със сила на пресъдено нещо и може да
бъде променяно при изменение на обстоятелствата, следва да се установи, че
страните са родители на детето, които не са постигнали съгласие относно
издаването му на лични документи, в случая паспорт и излизането му извън
страната, както и че заместването на съгласието на родителя, който не дава
разрешението си, е в интерес на детето.
В случая страните са родители на детето А.,
като липсват доказателства бащата да е оказал необходимото съдействие за
издаване на паспорт на момичето и да е дал съгласие същото да напуска страната
в предвидената за това форма.
При формиране на изводите си по въпроса
относно интереса на детето, съдът следва да се ръководи изцяло от целта на
нормативната уредба, а именно да защити в максимална степен правата и
интересите на детето и да ограничи възможността за злоупотреба с правата му, с
оглед ниската им възраст и превенция срещу неправомерни актове срещу него.
Съгласно § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето,
при определяне „най-добрия интерес на детето” следва да се прецени желанието и
чувствата му; физическите, психическите и емоционалните му потребности;
възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или
вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;
способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще
настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи
отношение към детето.
Предвид разрешението, дадено с
Тълкувателно решение № 1/03.07.2017 г. по тълкувателно дело № 1/2016 на ВКС,
ОСГК, което е задължително за съдилищата, за да може да бъде гарантирано
опазването на най-добрия интерес на детето и да бъде избегната възможността за
поставянето му в риск, следва да бъде изключена възможността детето да бъде
отведено в място на размирици, в място, където още не са отстранени последиците
от скорошни природни бедствия или в място, където, макар и временно, не е
препоръчително пътуване. Съдебното решение следва да изключва и възможността
българската държава да бъде лишена от всякаква възможност за контрол върху
действията на родителя, с който детето е извън пределите на България - в
държави, с които България няма сключени договори за правна помощ, които не са
членки на ЕС или не са членки на Хагската конвенция от 1980 г. за
гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца, или които
прилагат законодателство, различно от светското, поради което българската
държава не би могла да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения
за осъществяване на мерки за лични отношения между детето и родителя, който се
е противопоставил на извеждането на детето зад граница.
При съобразяване на горните критерии и
отчитайки всички обстоятелства по делото, писмените и гласни доказателства,
съдът намира, че липсата на съгласие от страна на единия родител препятства
излишно правото на детето на свободно придвижване, което е конституционно
прогласен принцип в чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Република България.
Изцяло в интерес на детето е да се осигури възможност да притежава паспорт и
свободно да се придвижва освен на територията на страната, така и да напуска
нейните предели пътувайки с майка си до Федерална република *******. В
посочената държава съществува спокойна и сигурна обстановка, без войни и
размирици, добре изградена социална мрежа и здравно осигуряване, с поддържане
на висок стандарт на живот и ниво на образование. Детето вече е във възраст, в
която пълноценно може да възприема информация, с която ще се обогати, ще се
създаде възможност да контактува със своите връстници в друга страна, да
изучава историята, културата и традициите на други народи, което ще рефлектира
благоприятно за оформянето му като личност. В интерес на детето е то да бъде
отглеждано и възпитавано от родителя комуто е предоставено упражняването на
родителските права – майката. Евентуалното ограничение на детето да излиза
извън пределите на страната, с оглед намерението на майката да устрои живота си
в *******, би създало пречки за осигуряване на закрила и грижа от страна на
майката, а оттук и затруднения за родителя упражняващ родителските права да
следи и за правилното му психо-физическо и интелектуално развитие. Отчитайки
горното и при липса на проведено насрещно доказване от страна на ответника, за
съда не е налице основание да приеме, че пътуването на детето с майка извън
пределите на страната би го поставило в риск, каквито твърдения е изложил ответникът.
Относно периода, за който се иска
разрешение – до 2031 г. или до навършване на осемнадесет годишна възраст на
детето съдът намира следното:
Когато съдът дава разрешение за пътуване
на дете в чужбина, без ограничение в броя на пътуванията и без никакви други
ограничения, макар и само до една страна, дори и да е член на ЕС, а родителят,
на когото не са предоставени за упражняване родителските права, има
местоживеене в България, от съществено значение за определяне срока на
разрешението е възрастта на детето. Даването на такова разрешение - без други
ограничения и със срок до навършване на пълнолетие от детето, ще е в интерес на
непълнолетни деца (навършили 14-годишна възраст), тъй като периодът до
навършване на пълнолетието е 4-годишен и е налице сравнително малка вероятност
за значителна промяна в релевантните за пътуванията на детето в чужбина
обстоятелства, респ. - налице е сравнително малка вероятност за злепоставяне
интересите на детето през този период от време. Разрешение за пътуване в чужбина,
макар и само до една страна (дори и когато тя е член на ЕС), със срок до
навършване на пълнолетие от малолетно дете, ще е в интерес на детето само в
изключителни случаи - ако са налице такива конкретни обстоятелства, установени
в рамките на производството по чл. 127а СК, които имат изключителен, извънреден
характер и по несъмнен начин налагат даването на такова разрешение от съда - до
навършването на пълнолетие от детето. В тези случаи ограничаването на
разрешението със срок, по-кратък от навършване на пълнолетието, поначало ще е в
интерес на малолетното дете, тъй като след изтичането на срока - ако между
родителите все още няма съгласие за пътуване без ограничения от детето (макар и
само до определена страна), съдът отново ще следва да бъде сезиран с искане по
чл.127а от СК и ще извърши нова преценка на относимите за разрешаването на
пътуванията обстоятелства - с оглед интересите на детето, без да е изтекъл
продължителен срок от време от предходното разрешение, в какъвто продължителен
срок (както беше посочено) е налице възможност и опасност неговите интереси да
бъдат злепоставени. Освен това
текстът на чл. 127а, ал. 1 СК сочи, че съдът се произнася само по отделен,
конкретно възникнал между родителите спор, но не може веднъж завинаги да замени
съгласието на родителя и да постанови неограничено по време и територия
пътуване.
В настоящия случай съдът намира, че не
са налице обстоятелства, които имат такъв изключителен характер, че интересите
на детето несъмнено да налагат даването на разрешението за поискания от майката
продължителен срок (до навършване на пълнолетие от дете, което е на 8 години).
Затова съдът счита, че разрешението за пътуване, без съгласието на бащата
следва да бъде ограничено за по-кратък период от време. Такъв, в който, в
по-голяма степен може да се предвиди, че относимите към спора обстоятелства
няма да претърпят значителна промяна. Съдът счита, че е подходящо този период
да бъде в размер на пет години, който е съобразен и с интереса на детето и
съвпада със срока за валидност на паспорта на детето.
С оглед всичко изложено по-горе и при
липса на конкретни доказателства, че е налице опасност или вероятност на детето
да бъде причинена вреда, съдът намира, че молбата следва да бъде уважена чрез
даване на разрешение за издаване на паспорт на детето, както и разрешение,
заместващо съгласието на бащата то да пътува до Федерална Република *******, но
за срок не по-дълъг от 5 години.
С оглед оправеното
искане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят
сторените от нея разноски за заплатена държавна такса в размер на 55 лева и 500
лева адвокатско възнаграждение.
На основание чл.
78, ал. 6 ГПК, бащата С.А.А. следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Пазарджик, държавна такса върху
определения размер на издръжката за в бъдеще- 4% върху тригодишните платежи,
респ. в размер на 259,20 лева - арг. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и
държавна такса върху определения размер на издръжка за минало време- 4 % върху
цената на иска, респ. в размер на 69,82 лева, в общ размер за присъдените
издръжки за бъдеще и за минало време от 329,02 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на детето А.С.А., ЕГН **********, на майката Н.А.К.,
ЕГН ********** ***, при която определя местоживеенето на детето.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения на бащата С.А.А., с ЕГН ********** ***, с детето А.С.А., ЕГН **********,
както следва: бащата има право да вижда и взема детето всяка първа и трета събота от месеца от 10.00
часа до 18.00 часа; един месец през лятото, когато майката не
ползва платен годишен отпуск, както и по всяко друго време при взаимно съгласие
на двамата родители.
ОСЪЖДА С.А.А., с ЕГН **********,
да заплаща в полза на детето А.С.А., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Н.А.К., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 180,00
лева /сто и осемдесет лева/, считано от 08.06.2020 год., ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска с падеж първо число на месеца, за който се
дължи издръжка, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване
ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК
ОСЪЖДА С.А.А., с ЕГН **********, да заплати в
полза на детето А.С.А., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Н.А.К., ЕГН **********, сумата от 1745,47
лева /хиляда седемстотин четиридесет и пет лева и четиридесет и седем
стотинки/, представляваща издръжка за периода от 08.06.2019 г. до 07.06.2020
г., ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяне на иска- 08.06.2020 г. до окончателното й изплащане.
ДАВА
РАЗРЕШЕНИЕ,
заместващо съгласието на бащата С.А.А., с ЕГН ********** ***, да бъде издаден
паспорт на детето А.С.А., ЕГН **********, както и същото да пътува до *******,
придружено от своята майка Н.А.К., ЕГН ********** *** за срок от пет години,
считано от влизането в сила на решението, като ОТХВЪРЛЯ исканото заместващо съгласие на бащата да бъде дадено до
2031 г., като неоснователно
ОСЪЖДА С.А.А., с ЕГН **********
***, да заплати на Н.А.К., ЕГН ********** ***, сумата от 555 лева
/петстотин петдесет и пет лева/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С.А.А., с ЕГН **********
***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС
Пазарджик, държавна такса в размер на 329,02 лева /триста
двадесет и девет лева и две стотинки/, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: