Решение по дело №258/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 164

гр. Г.О., 07.05.2019 г.

 

  В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЙОНЕН СЪД – Г.О., Х състав, в публично съдебно заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година в състав:     

 

      РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова

 

 

при секретаря Стела Бакърджиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 258 по описа на Районен съд – Г.О. за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.318 и сл. ГПК, вр. чл.49 СК.

Образувано е по искова молба от Н.К.С. срещу Г.К.С. с иск за прекратяване на брака им с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство. В исковата молба се твърди, че на ****** г. страните сключили граждански брак и заживели в с.С., община Д. в къща, която построили преди сключване на брака. След около пет години заминали за Г., където пребивавали известно време. Твърди се, че от 2011 г. страните живеят разделени и не са поддържали никакви съпружески отношения. Ищцата уточнява, че тя живее в с.К. с друг мъж, а ответникът – в с.С.. Сочи, че не е виждала ответника от около шест години. Твърди, че по време на брака, на ****** г. се родило дете – С.Г.К., като с влязло в сила решение по гр.д. № ****** г. на Окръжен съд – В.Т. е установено, че ответникът не е негов биологичен баща. Счита, че бракът съществува само формално и безсмислено и за двете страни, поради което моли той да се прекрати с развод като дълбоко и непоправимо разстроен, да се постанови родителските права върху детето да се упражняват от ищцата, както и да бъде възстановено предбрачното й фамилно име – М..

Ответникът Г.К.С. заема становище за допустимост и основателност на иска. Излага, че страните са във фактическа раздяла в продължение на повече от осем години и не поддържат никакви контакти помежду си. Признава, че не е баща на роденото по време на брака дете и че това е установено с влязло в сила решение по гр.д. № ****** г. на Окръжен съд – В.Т.. Твърди, че по време на брака страните не са придобивали движими вещи или недвижими имоти, а през времето, в което са живели като семейство, са ползвали жилище, собственост на трети лица. Сочи, че фамилното име на ищцата не е променяно. Счита, че бракът няма как да бъде заздравен и желае прекратяването му.

С определение от ….. г., влязло в сила на …. г., производството в частта по исковете за упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, режимът на лични отношения  и издръжката, е прекратено поради недопустимост на предявяването на тези искове срещу ответника. В откритото съдебно заседание, проведено на 09.04.2019 г. ищцата е оттеглила искането за възстановяване на предбрачно фамилно име М..

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят и от представеното удостоверение за сключен граждански брак се установява, че са сключили граждански брак на ****** г. в с.С., община Д.. От удостоверението е видно още, че при сключване на брака никоя от страните не е променила фамилното си име.

От съвпадащите по съдържание твърдения на страните се установява, че след сключване на брака, двамата заживели в с.С., община Д.. Свидетелите С.Т.и К.Ф. установяват, че към 2010 г. страните са живели и работили в Г.. Тогава ищцата се запознала със свидетеля Т. и се преместила в жилището му, където живяла и неговата майка – свид.Ф. От техните свидетелски показания се установява, че отношенията между ищцата и С.Т.били с обичайното съдържание на такива между съпрузи („живеят като мъж и жена“ – свид.Ф.). През месец август 2011 г. ищцата и свидетелят Т. се върнали в България и се установили в с.К., община Г.О., в къща – собственост на родителите на свидетеля. От удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ****** г. на Община В.Т., се установява, че на ****** г. е роден С.Г.К. с родители ищцата и ответника. С влязло в сила решение № ****** г., постановено по гр.д.№ ***** г. по описа на Окръжен съд – В.Т. е прието за установено по реда на чл.62, ал.1 СК, че ответникът не е баща на роденото по време на брака между страните дете С.Г.К..

От свидетелските показания се установява, че откакто ищцата живее в с.К. не се е виждала с ответника. Свидетелят Т. сочи, че последната среща между страните е била в Г. и поводът за нея бил бременността на ищцата и това, че ответникът ще се смята за баща на детето. Свидетелката Ф. установява, че откакто ищцата и синът й са се върнали в България, тя не е живяла на друго място. И двамата свидетели сочат, че за времето от 2011 г. до момента страните не са се търсили и не са разговаряли.

Съдът изгради фактическите си изводи за отношенията между страните след 2011 г. въз основа на свидетелските показания на свидетелите С.Т.– съжител на ищцата и К.Ф. – негова майка. Двамата възпроизведоха непосредствено възприетото от тях относно отношенията между страните в посочения период логично, последователно и без каквито и да е вътрешни противоречия. При съпоставка на показанията помежду им е видна липсата на противоречия и в казаното от всеки от тях относно едни и същи факти (от кога свидетелят Т. и ищцата живеят фактически като съпрузи, кога са се върнали в България, къде живеят, обстоятелствата, касаещи раждането на детето и липсата на контакти между страните). Обсъжданите показания са изцяло съответни на писмените доказателства, както и на признанието на ответника за липсата на контакти между него и ищцата. Посоченото дава основание на съда да заключи по реда на чл.172 ГПК, че вероятната заинтересованост на двамата свидетели в полза на ищцата поради близките им отношения, не е повлияла на достоверността на показанията им и по тази причина ги кредитира изцяло. Приетото относно отношенията между страните и обстоятелствата, касаещи детето С.Г.К., се установява още и от признанието на ответника, преценено по реда на чл.175 ГПК като съответно на свидетелските показания и решение № ******* г., постановено по гр.д.№ ******г. по описа на Окръжен съд – В.Т..

 

Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.49, ал.1 СК основание за допускане на развод е дълбокото и непоправимо разстройство на брака – непреодолимо и необратимо състояние на брачната връзка, при което в отношенията между съпрузите липсва съдържанието, изискуемо от закона и морала – взаимност, уважение, доверие и другарски отношения. За да се заключи, че брачната връзка съществува само формално и не е възможно възстановяване на нормалните съпружески отношения следва да се установи, че сочените от страните причини за това състояние, са сериозни и са дали съществено и трайно отрицателно отражение както в съзнанието и проявите на другия съпруг, така и върху семейната връзка. (така т.2 – 5 на Постановление № 1/1957 г. на Пленум на ВС и т.2 – 4 на Постановление № 10/03.11.1971 г. на Пленум на ВС).

В конкретния случай е установено, че страните живеят в различни населени места и не са се срещали, разговаряли или контактували по какъвто и да е начин за период от около осем години. Предвид продължителността на раздялата между съпрузите, тя не може да се счете за моментно, импулсивно или необмислено решение. Причината за раздялата е връзката на ищцата със свидетеля Таракчиев и това, че е заживяла с него на семейни начала – обстоятелства, които не могат да бъдат квалифицирани като важни причини по смисъла на чл.15 СК, оправдаващи или налагащи отклонение от принципа за съвместно живеене на съпрузите. Това е така, защото посоченото в закона изключение предполага изпълнение на останалите неимуществени задължения на съпрузите един към друг въпреки разделното живеене, а установената по делото причина за раздялата, тъкмо обратното – изключва такова изпълнение. Фактическата раздяла повлияла на брачните отношения не само с дългата си продължителност. Тя е променила необратимо живота и на двамата съпрузи, защото ищцата има дете, чийто баща не е ответникът. Установяването на ищцата в с.К. и раждането на детето са довели до трайно отчуждение между страните, проявено обективно чрез взаимното им нежелание да контактуват помежду си.

Продължителната фактическа раздяла, детето на ищцата от друг мъж, отношението на страните към тези обстоятелства и един към друг, водят на извод, че брачната връзка между тях е непреодолимо разкъсана и практически липсва, без да може да бъде заздравена или възстановена по какъвто и да е начин. Понастоящем двамата са устроили живота си отделно и независимо един от друг, не ги свързват нито материални отношения, нито общи цели и ангажираност към семейството, нито чувства на привързаност, взаимност и другарство, нито дори желание за какъвто и да е контакт с другия. Страните изпитват единствено отчуждение и безразличие един към друг и поради това бракът им, без присъщото му съдържание, е безполезен и за тях, и за обществото. По тези съображения, той следва да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, каквото е и желанието на всяка от страните.

Страните не са направили искане за произнасяне по брачната вина, поради което и на основание чл.49, ал.3 СК, съдът не дължи такова. Страните нямат родени от брака ненавършили пълнолетие деца, поради което съдът не дължи произнасяне по въпросите за упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата. Никоя от страните не е направила искане да й се предостави ползването на семейното жилище и при липса на родени от брака ненавършили пълнолетие деца, съдът не следва да разглежда и решава този въпрос (аргумент от чл.56, ал.1 СК). Съдът не е сезиран от никоя от страните с искане за издръжка от другия съпруг, поради което този въпрос също не следва да се разглежда.

На основание чл.326 ГПК съдът следва да постанови след развода страните да продължат да носят фамилните си имена – С. и С., доколкото никой от тях не е променил фамилното си име след сключване на брака.

На основание чл.6, т.2 ТДТССГПК съдът определя държавна такса по допускане на развода в размер на 50 лв. С молбата са представени доказателства за внасяне по сметка на Районен съд – Г.О. сумата от 25 лв. Съгласно чл.329, ал.1 ГПК, разликата от 25 лв., вносима по сметка на Районен съд – Г.О., следва да се заплати от страните поравно, а останалите направени разноски – да останат в тяхна тежест, както са направени.

Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския брак между Г.К.С., ЕГН **********,*** и  Н.К.С., ЕГН **********,***, сключен с акт за граждански брак № ******* г. на Община Д., като дълбоко и непоправимо разстроен.

 

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака Г.К.С., ЕГН **********,***  да носи фамилно име С..

 

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака Н.К.С., ЕГН **********,*** да носи фамилно име С..

 

ОСЪЖДА Г.К.С., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Районен съд – Г.О. държавна такса за допускане на развод в размер на 12,50 лв. /дванадесет лева и петдесет стотинки/, както и 5,00 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

ОСЪЖДА Н.К.С., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Районен съд – Г.О. държавна такса за допускане на развод в размер на 12,50 лв. /дванадесет лева и петдесет стотинки/, както и 5,00 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – В.Т. в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: