РЕШЕНИЕ
№ 333
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Яна Борисова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20211100512037 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение от 07.06.2021г. по гр.д. № 32430 по описа за 2019г. на
Софийски районен съд, 172-ри състав „М.К.”АД, ЕИК ******* със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. „******* е осъдено да
заплати на „Д.”ООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.
Благоевград, пл. „*******, офис 2 на основание на чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 327
от ТЗ сумите, както следва: сумата от 2921,66лв., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба – 07.06.2019г., до изплащането им,
представляващи неплатена стойност по фактура № **********/31.08.2018г.;
фактура № **********/30.10.2018г. кредитно известие №
**********/23.11.2018г.; фактура № **********/23.11.2018г.; фактура №
**********/26.11.2018г.; фактура № **********/30.11.2018г.; фактура №
**********/31.12.2018г.; фактура № **********/31.01.2019г.; на основание
на чл. 92 от ЗЗД сумата от 385,93лв., представляваща неустойка за забава на
плащането на суми по фактури, както следва: 116,16лв. по фактура
**********/23.11.2018г. за периода от 23.11.2018г. до 09.05.2019г. и 269,77лв.
1
по фактура № **********/30.11.2018г. за периода от 30.11.2018г. до
09.05.2019г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от
63,46лв. по обезпечително производство по чл. 390 от ГПК по ч.гр.д. №
1137/2019г. на РС-Благоевград и 1088,11лв. съдебни разноски по исковото
дело.
Срещу така постановено Решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25116470/12.07.2021г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на
01.07.2021г. от ответника по исковете „ М.К.”АД, ЕИК ******* с адрес за
призоваване: гр. София, бул. „******* ******* в частта, в която исковете са
уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено
при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон,
необосновано. Посочило е, че приемо-предавателните протоколи не носели
подпис, а и били оспорени от него, поради което неправилно районният съд
приел, че те установяват извършването на доставките и услугите,
неподписани били и другите доказателства. Не било установено дали
услугите са престирани на представител на въззивника или са престирани на
ІІІ-то лице без представителни функции. Фактурите не били подписани,
съдебно-счетоводната експертиза не установила всички те да са
осчетоводени, тези фактури били оспорени своевременно. Не бил дал
съгласие за разпит на свидетелите, но въпреки това такива били допуснати и
разпитани от СРС в противоречие на чл. 164 от ГПК. Не следвало да се
кредитират показанията на св. И., защото тя била служител на ищеца и
заинтересовано лице. Съдебните експертизи били допуснати служебно от
СРС без да му се даде възможност да постави въпроси, вещите лица не били
посетили офиса му. Разменените писма по ел. поща не били на обявена в
договора между страните официална поща и били ирелевантни, такова било и
заключението по компютърната експертиза. Не били обсъдени възраженията
му. Не било установено кога ответникът е узнал за оспорените от него
фактури и протоколи, те били частен документ, който не бил подписал и не
бил запознат с тях Не бил изпаднал в забава. Претендирал е разноски.
Въззиваемият-ищец „Д.”ООД, ЕИК ******* в предоставения срок е
оспорило жалбата. Навело е твърдения, че решението на районния съд е
правилно в обжалваната част. Посочило е, че страните били сключили писмен
рамков договор за продажба на стоките, той обвързвал страните през
процесния период., доставил стоките и извършил услугите по процесните
2
фактури. Въззивникът отказал съдействие на вещото лице по счетоводната
експертиза независимо от неколкократни указания за същото, поради което и
приложима била разпоредбата на чл. 161 от ГПК. Отделно проверката на
вещото лице в НАП установила че ответникът е осчетоводил процесните
фактури, освен тази от 31.01.2019г. Това осчетоводяване и ползване на
данъчен кредит по фактурите доказвало, че въззивникът е приел стоките и
услугите. Предаването на стоките се установявало и от подписаните от
представител на въззивника приемо-предавателни протоколи, чието
авторство не било оспорено, оспорване имало само на съдържанието им.
Подписът бил положен от служители на ответника за което била представена
справка за регистрирани трудови договори. Отделно въззивникът не
направил своевременно възражение срещу действията на тези лица и така
приложима била разпоредбата на чл. 301 от ТЗ Предаването се установявало
от събраните гласни доказателства, които били логични и последователни, не
били опровергани и следвало да се кредитират. Доказано било изпадането в
забава и дължимостта на неустойката. Претендирало е разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
2015092/07.06.2019г. уточнена с молба от 06.11.2019г. на „ Д.”ООД, ЕИК
******* срещу исковете „М.К.”АД, ЕИК *******, с която е поискало от съда
да осъди ответника да му заплати на основание на чл. 79 и чл. 266 от ЗЗД вр.
с чл. 327 от ТЗ сумата от 2921,66лв., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба – 07.06.2019г., до изплащането им, представляващи
неплатена стойност на стоки и услуги, за които са издадени фактура №
**********/31.08.2018г; фактура № **********/30.10.2018г.; фактура №
**********/23.11.2018г.; фактура № **********/26.11.2018г.; фактура №
**********/30.11.2018г.; фактура № **********/31.12.2018г.. ; фактура №
**********/31.01.2019г.; на основание на чл. 92 от ЗЗД сумата от 385,93лв.,
представляваща неустойка за забава на плащането на суми по фактури, както
следва: неустойка от 116,16лв. за забава на плащането на сумата по фактура
**********/23.11.2018г. за периода от 23.11.2018г. до 09.05.2019г. и
неустойка от 269,77лв. за забава на плащането на сумата по фактура №
**********/30.11.2018г. за периода от 30.11.2018г. до 09.05.2019г.; като му се
3
присъдят съдебни разноски включително по обезпечителното производство
по чл. 390 от ПК по гр.д. № 1137/2019г. по описа на РС-Благоевград. Навело е
твърдения, че на 09.09.2015г. с ответника сключили рамков договор за
доставка на стоки и услуги, извършило такива за което били издадени
процесните фактури- за монтаж, демонтаж, баланс, за тежести, за чували, за
сваляне, качване, монтаж и демонтаж, за почистване на тежка джанта, за
удължител, за сваляне, качване и баланс на бус, за тежест за бус, за
оптимизиран баланс, за изправяне на джанти, за напомпване на гуми, за ВИП
баланс/сваляне и качване/демонтаж, изправяне на джанти; за универсален
пластир, за радиален пластир, за автомобилни гуми, за кит, за монтиране на
датчик, за вентили за безкамерни гуми, за съхранение на комплект гуми, за
реглаж на преден мост, за заваряване на джанта, за монтиране на датчик. За
предаването на стоките били съставени приемо-предавателни протоколи,
фактурите били осчетоводени. Посочил е, че първоначално била издадена
фактура на 16.11.2018г. за 8181,79лв. но по нея било издадено кредитно
известие от 23.11.2018г. и за правилния размер на задължението била
издадена фактурата от 23.11.2018г. за 1063,78лв. За обезпечаването на
вземанията бил образувал обезпечително дело, по което направил разноски.
Ответникът „М.К.”АД, ЕИК *******, в предоставения срок е оспорил
исковете. Навел са твърдения, че действително страните сключили договора
от 09.09.2015г., но всички извършени доставки на стоки и услуги били
своевременно платени. Процесните приемо-предавателни протоколи и
фактури, счетоводни справки и и-мейли не носели подписи на страните по
делото и не доказвали осъществяването на доставките и услугите, оспорил е
верността – съдържанието на същите, не давал съгласие за събиране на гласни
доказателства, поискани от ищеца, не следвало да се допускат и исканите от
ищеца съдебни експертизи, защото не били от естество да установят
релеванти за делото факти. Претендирало е разноски.
По делото е приет неоспорен от страните договор от 09.09.2015г., носещ
подписи на страните по него, съгласно който ищецът се е задължил да
доставя на ответника автомобилни гуми, джанти, автомобилни аксесоари,
други материали и консумативи, както и да извършва услуги в центровете за
гуми срещу задължение на ответника да заплаща стойността им. Срок на
договора е посочен като една година, но е уговорено автоматичното му
продължаване ако нето една от страните 1 месец преди срока не уведоми
4
насрещната страна, че счита договора за прекратен с изтичането на срока му.
Съгласно чл. 3.4. от договора плащането на стоките се извършва при
издаването на фактурата или подписването на приемо-предавателния
протокол, а плащането на услугите се извършва до 5-то число на месеца
следващ издаването на фактурата. Съгласно чл. 4 от договора за предаването
на стоките се оформят разходо-оправдателни документи, като може същото
да се извършва от техните представители, работници и служители, които да
подписват съответните документи, дори да нямат пълномощно, ако от
обстоятелствата става ясно, че са представители на страната. Съгласно чл. 6.1.
от договора при забава на плащането купувачът дължи неустойка за забава в
размер на 0,065% на ден от забавената сума но не повече от 50% от дълга.
По делото са приети неподписани от страните фактура №
**********/31.08.2018г за 888 ,90лв.; фактура № **********/30.10.2018г.
издадена за 54лв.; фактура № **********/23.11.2018г. издадена за
1063,78лв.; фактура № **********/26.11.2018г. издадена за сумата от
46,40лв.; фактура № **********/30.11.2018г. издадена за сумата от 2577,85лв
; фактура № **********/31.12.2018г. издадена за сумата от 135,43лв. ;
фактура № **********/31.01.2019г. издадена за 29лв. като работите и стоките
по тях попадат в обхвата на стоки и услуги, както следва: за монтаж,
демонтаж, баланс, за тежести, за чували, за сваляне, качване, монтаж и
демонтаж, за почистване на тежка джанта, за удължител, за сваляне, качване
и баланс на бус, за тежест за бус, за оптимизиран баланс, за изправяне на
джанти, за напомпване на гуми, за ВИП баланс/сваляне и качване/демонтаж,
изправяне на джанти; за универсален пластир, за радиален пластир, за
автомобилни гуми, за кит, за монтиране на датчик, за вентили за безкамерни
гуми, за съхранение на комплект гуми, за реглаж на преден мост, за
заваряване на джанта, за монтиране на датчик. Фактурата за 29лв. е за
монтаж, демонтаж и баланс-1; изправяне на джанти стоманени; тежести
12,13,14,15 цола.
Приети са неподписани от страните фактура № **********/16.11.2018г. да
сумата от 8181,79лв., кредитно известие от 16.11.2018г. към фактура
********* за сумата от 1074,91лв.
Приети са приемо-предавателни протоколи издадени в периода от
19.11.2018г. до 08.01.2019г. всички носещи подписи за ответника като
5
получател, за което са полагани подписи от различни лица – Д.А., А.Г., Н.И.,
И.Г., М., , Н.Й., , В.М., както и подписи без посочени имена, В.К., И.С., Р.Б.,
Н.Ш., И.Г., В.М., А.И., Н.П., работите и стоките по тях попадат в обхвата на
стоки и услуги, както следва: за монтаж, демонтаж, баланс, за тежести, за
чували, за сваляне, качване, монтаж и демонтаж, за почистване на тежка
джанта, за удължител, за сваляне, качване и баланс на бус, за тежест за бус,
за оптимизиран баланс, за изправяне на джанти, за напомпване на гуми, за
ВИП баланс/сваляне и качване/демонтаж, изправяне на джанти; за
универсален пластир, за радиален пластир, за автомобилни гуми, за кит, за
монтиране на датчик, за вентили за безкамерни гуми, за съхранение на
комплект гуми, за реглаж на преден мост, за заваряване на джанта, за
монтиране на датчик. Приемо-предевателния протокол от 08.01.2019г. е
подписан от представител на ответника – Д.А., за монтаж , демонтаж и баланс
15, тежести 12,13,14,15 цола, изправяне на стоманени джанти за сумата от
29лв.
Прието е писмо от НАП от 20.11.2020г. съгласно което за периода от за
периода от 31.08.2018г. до 31.01.2019г. ответникът е имал регистрирани 6
трудови договора – Н. А., Р.Б., С.С. И.Г., З.С., Н.Ш..
Прието е писмо от НАП от 04.03.2021г. съгласно което в периода от
01.08.2018г. до 31.12.2018г. ответникът е включил в дневниците си за
продажби и в справки декларации по ЗДДС седем фактури, издадени му от
ищеца, както следва: фактура № **********/31.08.2018г за 888 ,90лв.;
фактура № **********/30.10.2018г. издадена за 54лв.; фактура №
**********/23.11.2018г. издадена за 1063,78лв.; фактура №
**********/26.11.2018г. издадена за сумата от 46,40лв.; фактура №
**********/30.11.2018г. издадена за сумата от 2577,85лв ; фактура №
**********/31.12.2018г. издадена за сумата от 135,43лв, кредитно известие от
23.11.2018г. за 1074,91лв.; фактурата от 31.01.2019г. за 29лв. не била включен
в дневници за продажби и справки декларации по ЗДДС на ответника.
Приети са неподписани от ответника пиремо-предавателни протоколи от
16.11.2018г. за монтаж, демонтаж, баланс-15, тежести 12,13,14,15 цола за
сумата от 43,99лв; от 16.11.2018г. за изправяне на стоманени джанти за
45,01лв; от 17.11.2018г. за монтаж, демонтаж , баланс-18; тежести
17,18,19,20,21,22-24 цола и изправяне на алуминиеви джанти за 112,80лв; от
6
17.11.2018г. за монтаж, демонтаж, баланс-17; тежести 17,18,19,20,21,22-24
цола и изправяне на алуминиеви джанти за 121,51лв.; от 17.11.2018г. за
монтаж , демонтаж, баланс – джип, тежести 17,18,19,20,21,22-24 цола,
изправяне на алуминиеви джанти, съхранение на комплект гуми за 168,31лв.
от 23.11.2018г. за гуми „Дънлоп“ за 1063,78лв.
Прието е извлечение от кореспонденция по ел. поща, съгласно което на
24.04.2019г. от Д. В. с адрес v*******-ltd.comе изпратено писмо до А.Г. с
адрес ********** с което е посочено, че се прилагат фактурите за неплатени
задължения и поискано да ги предаде на ръководството за плащане.
Приети са определение от 10.05.2019г. по дело № 1137/2019г. на РС-
Благоевград, , обезпечителна заповед, платежни нареждания за 5,91лв. за
обезпечителна заповед, 15лв. за Агенция по Вписвания, 2лв. банкона такса ,
40,55лв. държавна такса, съгласно които процесните искове са били
обезпечени по реда на чл. 390 от ГПК чрез налагане на възбрана с
определение по дело 1137/2019г., за което са платени горепосочените суми.
Прието е извлечение от софтуеърна програма Prepiska Finanse, съгласно
която на адрес ************ са изпращани фактурите в периода от 02.09.2018г.
до 03.02.2019г.
Разпитан по делото св. Г. И. е заявила, че работи при ищеца от 16г. в
различни негови центрове, от 6 г. работела центъра на бул. Цариградско шосе
гр. София, издавала и приемала документи от и на ответника. Заявила е, че по
принцип ответникът плащал предварително гумите и след това в рамките на
деня след плащането им идвал за монтажа им, който се извършвал с приемо-
предавателен протокол, за монтажа имало отложено плащане. Посочила е, че
от следата на 2018г. възникнали проблеми , защото ответникът спрял да
плаща услугите за монтаж. А.Г. бил човекът, който се обаждал да поръча
гуми и монтажа, но идвал шофьор и той се подписвал за монтажа. Само с
потвърждение на А.Г. дадено по телефона закупували гуми и монтаж. Той се
извършвал в центъра на ищеца, дори ответникът ползвал ВИП услугите в
специална клетка , където бил най- модерния лазерен баланс, защото
ответникът имал много скъпи коли - Бентли, Мазерати и за тях се правел най-
скъпия и качествен монтаж. Приемо-предавателния протокол за гумите и
монтажа ги издавала свидетеля и той бил подписван от съответното лице,
което ги получавало При предявяване на приемо-предавателните протоколи,
7
приети по делото свидетелят е посочила , че по-голямата част от тях били
издавани от нея, няколко били издадени от нейни колеги , на протоколите
собственоръчни били изписани имена и подпис на получилите ги лица.
С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-
техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверки при ищеца е посочило, че два и-мейла били изпратени и-
мейл адрес v*******-ltd.comе изпратено писмо до А.Г. до и-мейл
адрес********** - на 24.04.2019г. и на 08.05.2019г. като прикачени към тези и-
мейли били процесните фактури, те били изпратени успешно. Посочило е, че
системата Prepiska Finanse е интегрирана система за автоматично управление,
контрол, събиране и фактуриране на задължения по корпоративни плащания и
съгласно нея на ответника са изпращани процесните фактури. Посочило е, че
ответникът не му дал достъп до и-мейл адрес **********
С Разпореждане от о.с.з. от 30.10.2020г. за което ответникът е уведомен на
02.02.2021г. районният съд е дал указания на ответника да осигури достъп на
вещото лице до счетоводните си документи по счетоводната експертиза и му
окаже съдействие за отговор на поставени задачи в противен случай съдът на
основание на чл. 161 от ГПК може да приеме за установено ,че е осчетоводил
процесните фактури, ползвал е данъчен кредит по тях и че размер на
неплатените задължения съответства на иска, както и размер на неустойка
съответства на иска.
С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-
счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверки при ищеца и в НАП е посочило, че ответникът не му
осигурил достъп до счетоводството си, процесните фактури са осчетоводени
от ищеца, а съгласно справка на НАП всички освен фактурата от 2019г., са
включени в дневници за покупко-продажби на ответника и в справките му
декларации по ЗДДС. Посочило е че по тях бил ползван данъчен кредит от
ответника. Посочило е, че платена сума по процесните фактури е само сумата
от 798,79лв. по фактурата от 31.08.2018г., извършено преди подаване на
исковата молба – на 15.11.2018г. Неустойка за забава по чл. 6.1 от договора в
размер на 0,0655 на ден но не повече от 50% върху главниците по фактурата
от 23.11.2018г. за периода от 23.11.2018г. до 09.05.2019г. била 116,16лв. а
върху главницата по фактурата от 30.11.2018г. за периода от 30.11.2018г. до
8
09.05.2019г. била 269,77лв. по салдо на ищеца неплатени задължения по
фактурите била главница от общо 2921,66лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Предявените искове отговарят на
изискванията на чл. 127 от ГПК, всяко вземане по всяка фактура е описано по
начин достатъчен да бъде отграничено от други вземания, посочени са
основание и размер на вземанията, номер на фактурата и дата на същата.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са с правно основание чл. 327 от ТЗ вр. с чл. 79 от
ЗЗД и чл. 266 и чл. 92 от ЗЗД – искове за заплащане на стойност на
продадени стоки по договори за покупко-продажба и на възнаграждение за
извършени работи по договор за изработка, за неустойка за забава на
плащането им.
При така предявените искове ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че с ответника са сключили валидни договори за
продажба и за изработка, че е изпълнил точно задълженията си по тях, че е
предал на ответника стоките и изработеното, че са уговорили цена на стоките
и на възнаграждението, платими в определен срок, че е уговорена валидна
клауза за неустойка за забава на плащането им, поради което и за ответника е
възникнало валидно и изискуемо задължение за плащане на процесните суми.
Съдът приема за установено по делото, че през процесния период
страните са били обвързани от валидно правоотношение по договор за
продажба на стоки и за изработка , по който ищецът се е задължил да доставя
на ответника автомобилни гуми, джанти, автомобилни аксесоари, други
материали и консумативи, както и да извършва услуги в центровете за гуми
срещу задължение на ответника да заплаща стойността им и възнаграждение
по ценоразпис, като плащането на стоките се извършва при издаването на
фактурата или подписването на приемо-предавателния протокол, а плащането
9
на услугите се извършва до 5-то число на месеца следващ издаването на
фактурата, за забава на плащането е уговорена клауза за неустойка в размер
на 0,065% на ден от забавената сума но не повече от 50% от дълга. Тези
обстоятелства не са спорни по делото, а и се установяват от приетия по
делото неоспорен от страните договор от 09.09.2015г.
Съдът приема за установено по делото, че ищецът е изпълнил точно
задълженията си по договора с ответника и по направени от ответника заявки
му е доставил стоки и е извършил услуги за които са издадени процесните
фактури: фактура № **********/31.08.2018г за 888,90лв.; фактура №
**********/30.10.2018г. за 54лв.; фактура № **********/23.11.2018г. за
1063,78лв.; фактура № **********/26.11.2018г. за 46,40лв.; фактура №
**********/30.11.2018г. за 2577,85лв ; фактура № **********/31.12.2018г.
за 135,43лв.; фактурата от 31.01.2019г. за 29лв. Действително, тези фактури
не са подписани от страните по делото. Това обаче само по себе си не е
достатъчно за да обоснове извод, че стоки и услуги не са доставени на
ответника приети от него. В случая основанието на вземането, посочено в
тези фактури попада в обхвата на предмета на договора от 09.09.2015г.
сключен между страните. Установи се по делото от приетото по делото
заключение по счетоводната експертиза, писмото от ТД на НАП, че всички
фактури от 2018г. са осчетоводени и от двете страни по делото. Фактурата от
2019г. за 29лв. е издадена за монтаж, демонтаж и баланс; изправяне на
джанти стоманени; тежести 12,13,14,15 цола, за същото е подписан от
представител на ответника приетия по делото приемо-предавателен протокол
от 08.01.2019г. Установи се по делото от приетите по делото извлечения от
кореспонденция по ел. поща, заключение по съдебно-техническата
експертиза, че с успешно изпратените от ищеца на ответника писма по ел.
поща през април и май 2019г. всички процесни фактури са били приложени,
те са включени и в системата за управление на ищеца. Съдът кредитира
изцяло приетите по делото заключения по съдебните експертизи като верни и
задълбочени, неопровергани от останалите събрани доказателства,
подкрепени от приетите по делото писмени доказателства. Така установеното
обосновова извод, че ответникът е приел доставените му от ищеца стоки и е
приел изпълнението на извършените от ищеца работи, за които са издадени
процесните фактури. Неоснователни са доводите на въззивника, че приемо-
предавателните протоколи не носели подпис за негов представител.
10
Протоколите носят подпис за представител на възивника, освен тези от
17.11.2018г. и три от 16.11.2018г. Стоките и работите по всички пиремо-
предавателни протоколи съответстват на описаните в процесните фактури,
които се установи са осчетоводени от ответника и по които е ползвал данъчен
кредит, като тези които не са подписани от ответника съответстват на
фактурите от 2018г., които са изпратени на ответника и са осчетоводени от
него. Не се установява незабавно след осчетоводяването на фактурите
ответникът да е отправил изявление до ищеца, че не приема стоки и работи по
фактурите, тоест по приемо-предавателните протоколи, поради което и
съобразно чл. 301 от ТЗ дори да се приеме, че протоколи не са подписани от
представител на ответника, то приемането им без възражения се счита за
потвърдено от ответника. Осчетоводяването на фактурите и ползването на
данъчен кредит е действие, което обосновава извод, че ответникът е приел
задължението по съответната фактура като възникнало. Най-късно в този
момент до знанието на въззивника е достигнало знанието за тези фактури и от
този момент е започнал да тече срока за възражение срещу действия на ІІІ-то
лице, действало от негово име без представителна власт. В случая
доказателства, че незабавно след узнаването за фактурите ответникът е
възразил пред ищеца срещу приемането на работата и стоките по тях, по
делото не са ангажирани, а в негова тежест е било да го направи по делото.
Следва да се посочи, че независимо че по делото не е установено от
вещото лице по счетоводната експертиза и от писмото на ТД на НАП
ответникът да е осчетоводил фактурата за 29лв. издадена на 31.01.2019г.
съдът приема за установено по делото е установено че стоки по нея са
доставени, както и че е приета работата по тази фактура. Този извод следва
при съобразяване на приемо-предавателния-протокол от 08.01.2019г., на
изпратеното писмо от ищеца до ответника с приложена фактура от 2019г.,
както и при съобразяване на процесуалното поведение на ответника по
делото. В случая ответникът е бил задължен от районният съд да предостави
достъп до счетоводните си записвания на вещото лице по счетоводната
експертиза , като е предупреден от районния съд че обратното ще доведе до
приложение на чл. 161 от ГПК и може да се приеме за установено че стоки и
работи по тази фактура са приети. Ответникът не е предоставил такъв достъп
на вещото лице, поради което и при съобразяване на приемо-предавателния
протокол от 08.01.2019г., приетите извлечения от кореспонденция по
11
ел.поща, заключение по съдебно-техническата експертиза, то по делото се
обосновава извод, че стоки и работи по тази фактура също са доставени от
ищеца на ответника и същите са приети от последния. В подкрепа на извода
на съда са събраните гласни доказателства, които макар и дадени от служител
на ищеца съдът приема, че следва да кредитира като логични и
последователни, резултат от личните впечатления на свидетеля,
неопровергани от останалите събрани по делото доказателства. Няма забрана
за събиране на гласни доказателства за установяване на изпълнение на
задълженията по договора между страните при съобразяване на цената на
същия и доводи на въззивника в обратния смисъл са неоснователни.
С оглед гореизложеното съдът приема за установено по делото валидно
възникнало задължение на ответника към ищеца за заплащане на сумата от
общо 2921,66лв. представляващи неплатена част от суми по процесните
фактури. Не се твърди и не се установява погасяване на тези задължения,
поради което решението на СРС с което исковете за тази сума са уважени е
правилно и следва да се потвърди.
С въззивната жалба не са въведени конкретни оплаквания срещу изводите
на СРС в частта за вземането за неустойка, при обосноваване на изводите си
СРС не е допуснал нарушение на императивна материално-правна норма ,
поради което и при съобразяване на ограниченията по чл. 269 от ГПК съдът
приема за установено, че ответникът е изпаднал в забава на плащанията на
главниците по фактурите от 23.11.2018г. и от 30.11.2018г., че размер на
неустойката за забава по чл. 6.1. от договора от 09.09.2015г. за процесния
период е 385,93лв. Не се твърди и не се установява погасяване на тези
задължения, поради което решението на СРС с което иск за неустойка е
уважен следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на въззивника. Въззиваемият не е доказал, че е направил
разноски за производство пред СГСД и такива не му се следват.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
12
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 07.06.2021г. по гр.д. № 32430 по описа за
2019г. на Софийски районен съд, 172-ри състав в обжалваната част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13