№ 111
гр. София, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500125 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във връзка с
чл. 17 от Закона за защита срещу домашното насилие.
Образувано е по въззивна жалба от А.И.А. и Т. Д. К., чрез адв. Б.
И. срещу решение № 353 от 06.12.2021 г. по гр.д. № 1003/2021 г. по
описа на РС-Костинброд, с което са наложени на А.И.А. и Т. Д. К.
следните марки за защита срещу домашно насилие по молба на Т.
Х.Х. от с.Г., обл. Софийска, а именно: 1. Да се въздържат от
извършване на домашно насилие; 2. Забранява на А.И.А. и Т. Д. К. да
приближават жилището, находящо се в с.Г., ул. „В. Л.“ № ...,
обитавано от Т. Х.Х. и синът й С.И.К., ЕГН: **********, за срок от 18
/осемнадесет/ месеца, считано от датата на издаване на заповедта. На
осн. чл. 5, ал. 4 от ЗДНН на А.И.А. и Т. Д. К. е наложена глоба в
размер на по 200,00 лева на всяка една от тях и са осъдени да заплатят
по сметка на РС-Костинброд държавна такса за производството в
размер на 25, 00 лева.
1
Жалбоподателите считат, че обжалваното решение е
недопустимо е неправилно, поради нарушение на материалния закон,
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Излагат, че РС-Костинброд неправилно приел, че Т.
Х.Х. има активна процесуална легитимация да търси защита срещу
ответниците. Излагат, че И.Д.К., син на А., брат на К. и баща на
детето Себастиян е починал на 07.08.2021 г. В молбата се твърдяло, че
акт на домашно насилие е извършен през месец октомври на 2021 г.
Излагат, че след смъртта на И.К. молителката не е във фактически
съжителство с лице, което да е в родство с А. и К., за да бъдат те
„възходящ и низходящ“ по смисъла на т. 9 на чл. 3 от ЗЗДН. В този
смисъл излагат, че Т.Х. не е лице от посочените в чл. 3 от ЗДНН,
поради което представената от нея декларация е недопустима и
същата не е пострадала по смисъла на закона. В случай, че
производството не бъде прекратено молят решението да бъде
отменено като неправилно, тъй като в представената от молителката
декларация няма нито едно конкретно обстоятелство, описващо
какъвто и да е акт на извършено домашно насилие. По същество молят
да бъде отменено първоинстанционното решение и отхвърлена
молбата за налагане на мерки по ЗЗДН.
Въззиваемата страна Т. Х.Х. е получила препис от въззивната
жалба и е взела становище за неоснователност, в срока по чл. 263, ал.
1 ГПК.
В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция
жалбоподателите А.И.А. и Т. Д. К. не се явяват и не се представляват.
Депозирано е становище от процесуалният им представител адв. Б.И.,
с което поддържат жалбата. Въззиваемата страна Т. Х.Х., се
представлява от адв. Ц. и изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид
подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания,
2
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки
се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от
легитимирани с правен интерес от обжалването страни срещу
подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата. Съгласно чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН въззивният съд
се произнася с решение по същество, с което оставя в сила, отменя
или изменя обжалваното решение. Когато изменя заповедта, съдът
издава нова заповед.
Първоинстанционното производство е образувано по молба на Т.
Х.Х. по ЗЗДН с искане да бъде издадена съдебна заповед за защита
спрямо нея и малолетния й син С.И.К. против А.И.А. и Т. Д. К..
Първоинстанционният съд е уважил молбата и е издадена заповед за
защита.
Защита по Закона за защита от домашното насилие може да
търси всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие,
осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от
закона. Според чл. 3, ал. 1, т. 9 защита може да се търси, когато
домашното насилие е извършено от възходящ или низходящ на
лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство.
Въпрос на основателност е преценката, която следва да се направи за
наличие на тези обстоятелства. Молителката Т. Х.Х. не попада в тази
хипотеза, тъй като фактическото съпружеско съжителство с И.Д.К. е
било прекратено на 07.08.2021 г. с неговата смърт, а твърдените
актове на домашно насилие са извършени след тази дата. В този
смисъл молителката не попада в кръга на лицата, изчерпателно
3
изброени в разпоредбата на чл. 3 от ЗЗДН. Защита от прояви на
домашно насилие срещу лица, извън кръга на посочените в чл. 3
ЗЗДН, може да се търси по общия ред, но не и по реда на ЗЗДН. В този
смисъл е и определение № 514/20.09.2010 г.по ч.гр.д. № 442/2010 на
ВКС на РБ.
Според чл. 3, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН защита може да се търси, когато
извършителят на домашното насилие е възходящ, а според т. 6 лице, с
което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен
включително. Не се спори, че А.И.А. е баба на детето С.И.К. /т.е.
възходяща/, а Т. Д. К. е негова леля / родство от трета степен по
съребрена линия/. В молбата депозирана от Т.Х. се търси защита не
само на нея в лично качество, а като майка на малолетното дете
С.И.Х.. Отправеното искане до съда е да бъде издадена заповед за
незабавна защита спрямо нея и детето й. Поради това, Т.Х. в
качеството си на майка и законен представител на детето С.Х. е
надлежно легитимирана за участие в производството.
Разгледана по същество обаче молбата е неоснователна, по
следните съображения:
Молителката лично и в качеството си на майка и законен
представител на С.И.К. се позовава на следните факти: обиди и
психически тормоз към детето; запречване на входа на имота с
автомобилна гума; спиране на електрозахранването от главното табло;
разлепване на некролози със снимка, за да страда детето; заплаха за
отнемане на имота от детето.
В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице
трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е
осъществен акт на физическо или психическо насилие по смисъла на
чл. 2 от ЗЗДН. Следователно, в случая трябва да се прецени има ли
основание да се приеме, че спрямо детето са били извършени
конкретни действия от страна на ответниците, които биха могли да се
квалифицират като домашно насилие, както и момента на тяхното
4
извършване.
За установяване на тези факти не са ангажирани никакви
доказателства от молителката. Такива факти не се установяват с
представените писмени доказателства. Те не са били изложени и в
декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, поради което тя не се ползва с
доказателствената сила по чл.13, ал.3 ЗЗДН.
Не се установява с ангажирани доказателства, че е било
прекъснато електрозахранването на имота, за което в молбата се
твърди, че по това време молителката е била с брат си К.Х. и
братовчедката си Д.А. и сина си. Не се установява, че е подавала
сигнал на тел. 112 за запречване на входа с автомобилна гума и
местопроизшествието да е било посещавано от служители на
полицията. Не се установява, че екип на ЧЕЗ Б. е посетил адреса по
сигнал за прекъснато ел.захранване.
В обобщение молбата за защита е недоказана и следва да бъде
оставена без уважение.
Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези
на районния съд в обжалваното решение, то следва да бъде отменено
изцяло и вместо него следва да се постанови нов акт по същество, с
който молбата за защита от домашно насилие да бъде отхвърлена.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 353/06.12.2021 г., постановено
по гр. дело № 1003/2021 г. по описа на РС – гр. Костинброд, и
издадената въз основа на него заповед за защита, като вместо това
ПОСТАНОВЯВЯ:
ОХВЪРЛЯ изцяло молбата на Т. Х.Х., ЕГН: ********** от
5
с.Г., ул. „В. Л.“ № ..., действаща и като майка и законен представител
на малолетния С.И.К., ЕГН: **********, за издаване на основание чл.
4, ал. 1 ЗЗДН, вр. чл. 3, т. 4, т.6 и т.9 ЗЗНД и чл. 2 ЗЗДН, на заповед за
защита на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН срещу А.И.А. и Т. Д. К. и двете
от с.Г., ул. „В. Л.“ №...
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6