Решение по дело №2483/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 145 и сл. АПК във вр. чл.10, ал.6 от ЗСПД.

Производството е образувано по жалба на Д. Д. [ЕГН], гражданин на Р Украйна, с настоящ адрес в гр.Пловдив, подадена чрез адв.Т. Ч. против Заповед №ЗСПД/Д-РВ/29999 от 21.10.2024 г., издадена от Упълномощено от Директора на дирекция „Социално подпомагане“ –Пловдив лице за отказ да бъде отпусната еднократна помощ по чл.10а ал.1 ЗСПД за малолетното му дете Е. Д., родена на 22.06.2015 г., която е записана ученик в трети клас. В жалбата се навеждат съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед поради противоречие с материалноправните норми и с целта на ЗСПД. Изразява се несъгласие с отказ да бъде предоставена еднократна социална помощ за ученик във втори клас със съображения от ЗСПД, ЗУБ, КРБ, Конвенцията на ООН за правата на детето, Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление със задължителни указания.

Редовно призован, в съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се явява и процесуалния представител адвокат Т. Ч.. Претендира разноски под формата на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответният административен орган– Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не представя отговор в срока по чл. 163, ал. 2 от АПК и не взима становище по депозираната жалба.

Административен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните, съобразно приетите по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред административния орган е започнало по заявление – декларация вх. № ЗСПД/Д-РВ29999 от 14.10.2024 г. на жалбоподателят, гражданин на Република Украйна за отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД за малолетното му дете Е. Д., роден на 22.06.2015 г. и записана ученик в трети клас. Представено е и Разрешение за пребиваване № *********, издадено от МВР.

Със Заповед №ЗСПД/Д-РВ/29999 от 21.10.2024 г., издадена от Упълномощено от Директора на дирекция „Социално подпомагане“ –Пловдив лице е отказано отпускане на еднократна помощ на основание чл. 3, т. 5 от ЗСПД. В мотивите към нея е посочено, че причина за този отказ е обстоятелството, че Република България няма сключен действащ двустранен международен договор за социална сигурност с Република Украйна. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 25.10.2024 г., който недоволен от това е инициирал и настоящото съдебно производство.

При така установеното от фактическа страна, като обсъди становищата на страните и прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима като оспорена в законоустановения 14 дневен срок, подадена е срещу подлежащ на обжалване административен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, тя е основателна поради следните за това съображения:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, видно от упълномощителна Заповед № 1604-РД01-0462/16.04.2024 г. на директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив на основание чл. 10 ал. 4 от ЗСПД в изискуемата писмена форма, при липса на съществено нарушение на процесуалните правила, които да са основания за нейната нищожност.

По отношение на съответствието на заповедта с материалноправните разпоредби, административно производствените правила и целта на закона, съдът прие, че тя е издадена при съществено противоречие с тях, което води до нейната незаконосъобразност. Съгласно нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Не е налице спор по делото, че детето на жалбоподателя е записано в трети клас на училище през учебната 2024/2025 г., не е настанено за отглеждане извън семейството и е с предоставена временна закрила в Република България по смисъла на Закона за убежището и бежанците. Спорно по делото е приложението на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, като според административния орган семейството на жалбоподателя няма право на семейни помощи за деца, тъй като те са граждани на Република Украйна и не попадат в обхвата на ЗСПД, тъй като няма сключена двустранен международен договор между двете държави за социална сигурност.

Неправилно е прието от административния орган, че в случая не са налице основанията за отпускане на заявената от жалбоподателя еднократна помощ. В чл. 47, ал. 1 от КРБ е прогласено задължението на държавата да подпомага децата до навършване на пълнолетието им. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от КРБ гласи, че чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по Конституцията с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство. Съгласно чл. 51, ал. 1 от КРБ че гражданите имат право на социално подпомагане, като разпоредбата не предвижда ограничение за чужденците, следователно се прилага и по отношение на тях.

Конвенцията на ООН за правата на детето, ратифицирана през 1991 г., на основание чл. 5, ал. 4 от КРБ е част от вътрешното право на Република България и има предимство пред други закони, които са в противоречие с нея. Страните по Конвенцията са длъжни да зачитат и осигуряват правата, предвидени в нея, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация по различни основания като раса, пол, религия и други. Конвенцията ясно поставя интересите на детето на първо място във всички действия, които ги засягат, независимо дали са от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата или други правителствени органи. Страните по Конвенцията са задължени да осигурят на децата необходимата закрила и грижи за тяхното благосъстояние, като вземат предвид и правата на техните родители или законни настойници. Едно от основните права, установени от Конвенцията, е правото на подходящ жизнен стандарт, включващ физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие на детето. Страните следва да предприемат необходимите мерки, включително предоставянето на материална помощ, за да гарантират това право на децата.

Съгласно Директивата 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица, държавите-членки по Директивата трябва да осигурят адекватно ниво на защита на тези, които се нуждаят от нея. Съгласно чл. 13, § 2 от Директивата държавите - членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи" на лицата, ползващи се с временна закрила.

Семейните помощи за деца по ЗСПД се предоставят с оглед на разходите по издръжката на децата и са израз на социалната функция на държавата, която е задължена да подпомага отглеждането на децата в семейна среда от родителите и от лицата, полагащи грижи за тях, съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗСПД и да осигурява най-добрия им интерес в съответствие с принципа по чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето.

От цитираните правни норми следва извод, че децата, които са под временна закрила, не трябва да бъдат обект на дискриминация и не може да им се налага по-неблагоприятно положение в сравнение с другите деца, независимо дали те са граждани на Република България, бежанци, хуманитарни бежанци или имат друг статут на пребиваване в страната. Семейните помощи са едно от основните средства за гарантиране на жизнения стандарт на децата и защита на техните интереси. Затова семействата им или лицата, които се грижат за тях, не трябва да бъдат изключени от правото на получаване на тези помощи.

Поради изложеното съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна - постановена в противоречие с нормите на общностното право и международните договори в областта на закрилата на детето и предоставянето на временна закрила на чужденци, както и в несъответствие с целта на закона. Поради това същата следва да бъде отменена, а преписката - изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК разноски се дължат на жалбоподателя, който е направил своевременно искане за тяхното присъждане. Съобразно приложения договор за правна защита и съдействие от 31.10.2023г. е посочено безплатно адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от ЗА, което следва да се определи в минимален размер 1000.00лв. на осн. чл.8 ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

Воден от горното, на осн. чл. 172, ал. 2, вр. чл. 173, ал. 2 от АПК вр. чл.10 ал.6 от ЗСПД, Административен съд- Пловдив- XXVIII състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Д. Д. [ЕГН], гражданин на Р Украйна, с настоящ адрес в гр.Пловдив, подадена чрез адв.Т. Ч. против Заповед №ЗСПД/Д-РВ/29999 от 21.10.2024 г., издадена от Упълномощено от Директора на дирекция „Социално подпомагане“ –Пловдив лице за отказ да бъде отпусната еднократна помощ по чл.10а ал.1 ЗСПД за малолетното му дете Е. Д., родена на 22.06.2015 г., която е записана ученик в трети клас.

ВРЪЩА преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив за ново произнасяне по заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-РВ/29999 от 14.10.2024 г. в 14 – дневен срок от получаване на решението, съобразно задължителните указания по приложението на закона.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив, да заплати на адв. Т. Ж. Ч. от АК-Пловдив с адрес в гр.Пловдив ул. Белград №2 ет.3 оф.306 сумата от 1000 лв. (хиляда) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.