№ 216
гр. София , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
в присъствието на прокурора Ангел Христов
като разгледа докладваното от Снежана Душкова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211000600529 по описа за 2021 година
С присъда №95 от 24.07.2020г. постановена по н.о.х.д. №
3520/2017 г. на Софийски градски съд подс. С. А. К.,е призната за виновна в
това, че: за времето от 30.04.2011г. до 01.05.2012г. в гр.София, в
териториална дирекция на НАП - гр.София, офис-Център, при условията на
продължавано престъпление, в качеството си на данъчно задължено местно
физическо лице по смисъла на чл.4 от Закона за данъците върху доходите на
физическите лица, избегнала установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери - в общ размер на 6750,00лв. (шест хиляди
седемстотин и петдесет лева), представляващи дължим данък общ доход на
местно физическо лице за данъчни 2010 г. и 2011г., като затаила истина в
подадените Годишни данъчни декларации, изискуеми съгласно чл.50, ал.1, т.1
от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, като деянията са
извършени както следва:
l. нa 30.04.2011г. в гр.София, в ТД НАП, офис Център-гр.София, в
качеството си на местно физическо лице по смисъла на чл.4 от закона за
данъците върху доходите на физическите лица, избегнала установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери - в размер на 4500,00лв.
(четири хиляди и петстотин лв.) представляващи дължим данък общ доход на
местно физическо лице, като затаила истина в подадената пред ТД НАП-
София Годишна данъчна декларация с вх.№ 2210-23018/30.04.2011г. за
данъчен период от 01.01.2010г. до 31.12.2010г., като не декларирала облагаем
1
доход в общ размер на 60 000,00лв., формиран както следва:
от получена сума от 30 000,00лв. на 10.06.20 10. в гр.София за
извършване на услуга по договор за ПиАр.
от получена сума от 30 000,00лв. на 08.09.20 10г. в гр.София за
извършване на услуга по договор за ПиАр.
2. На 01.05.2012г. в гр.София, в ТД НАП - гр.София, офис Център, в
качеството си на местно физическо лице по смисъла на чл.4 от Закона за
данъците върху доходите на физическите лица, избегнала установяването и
плащането на данъчни задължения в размер на 2250,00лв.(две хиляди двеста и
петдесет лв.) представляващи дължим данък общ доход на местно физическо
лице, като затаила истина в подадената пред ТД НАП - София Годишна
данъчна декларация с вх.№ 2210И0080482/01.05.2012г. за данъчен период от
01.01.2011 г. до 31.12.2011г., като не декларирала облагаем доход в размер на
30 000,00лв. - получена сума от 30 000,00лв. на 14.02.2011г. в гр.София за
извършване на услуга по договор за Пи Ар, поради което и на основание
чл.255, ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.1, вр. чл. 54 от НК я осъдил на наказание
„лишаване от свобода” за срок от 1 година и „глоба“ в размер на 1 000 лева.
С присъдата подсъдимата била осъдена да заплати направените по делото
разноски.
Срещу присъдата е постъпила жалба от адв.К.-упълномощен защитник на
подсъдимата, обективираща недоволство от санкционната част на съдебния акт,
аргументирано с доводи за неправилно приложение на материалния дакон, за
допуснати съществени нарушения. В съответствие с оплакванията се прави искане за
отмяна и постановяване на оправдателна присъда, алтернативно за отмяна и връщане
на делото за ново разглеждане, за преквалификация на деянието по чл.255,ал.4 от НК и
приложение на давността. Прокурорът от градска прокуратура не е взел становище по
жалбата,при изпратен препис.
На основание чл.327 и сл. НПК делото е насрочено за разглеждане.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимата и
нейният защитник се явяват лично. В своята пледоария адв.К. поддържа
всички доводи изложени в писмената жалба и моли за оправдателна присъда.
Поддържа и алтернативните си искания за отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане и преквалификация на деянието по чл.255,ал.4 НК
и прилагане на давността.
Представителят от апелативна прокуратура дава заключение за
2
частична основателност на жалбата излагайки съображения за
преквалификация на деянието и приложение на давността.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като съобрази становищата на
страните , материалите по делото и извършвайки служебна проверка на
атакувания съдебен акт, възприема изцяло фактическите и правни изводи на
първостепения съд.
При разглеждане на делото пред първата инстанция е бил спазен
процесуалният ред и не са били допуснати процесуални нарушения във
фазата на досъдебното и съдебно производство при събирането и оценка на
доказателствата.
Решаващият съд е подложил на задълбочена преценка и анализ
събраните доказателствени източници, прецизно са установени всички
обстоятелства, значими за правилното решаване на делото- факта на
извършване на деянията, авторството, механизма на осъществяването,
субективната страна на престъпленията, конкретното своеобразие на
обстоятелствата, при които са били извършени. Преценявайки
доказателствената сила и стойност на депозираните гласни и писмени
доказателства по делото,настоящият състав не намира основания за промяна
на фактологията приета от решаващия съд,относно следното:
Подсъдимата С. А. К. е родена на ***г. в Руската федерация, българка,
български гражданин, с адрес град ***, ул. „***“ ,омъжена, с висше
образование, неосъждана.
С решение от 11.06.1999г. по ф.д. № 7677/1999 г. на СГС е регистриран
ЕТ „Соника - С. К. - С.“ със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „
***“№ 27А, ет. 3, ап. 10, управляван и представляван от подс. С.А. К. - С..
През 2010 г. - 2012 г. предметът на дейност бил изработване на телевизионни
репортажи като продукции и пиар обслужване. За осъществяване на
счетоводно обслужване подс. К. ползвала услугите на свид. Г..
Свид. Б. Л. към периода 2010-2011г. изпълнявал длъжността финансов
директор към „ФИНА-С“ АД, която била финансова къща - инвестиционен
посредник, с офис гр. София, ул. „Дебър“№ 17. Свид. В., не се явявал
работодател на свид. Л., но свид. Л. получавал нареждания именно от него,
тъй като бил фактически собственик на фирмата.
По повод тези отношения между свид. Л. и свид. В., както и между
свид. В. и подс. К., свид. Л. се познавал с подсъдимата. На свид. Л. било
3
пояснено от свид. В., че тя ще се занимава с пиар в полза на групата от
фирмите му. Първоначално му било казано, че ще бъде подписан договор с
нея, който не бил одобрен по неизвестни за свид. Л. причини, като му било
наредено парите да се предават на подс. К. в брой, за което тъй като нямало
договор се подписвала разписка.
На свид. Л. не било известно какво е следвало да престира подсъдимата
К. срещу платените суми, контрол за наличието на престация не му е
възлаган, неговата задача била да й бъдат осигурени пари, посочени като сума
от свид. В..
Същевременно в офиса на „ФИНА-С“ АД в гр. София, ул. „Дебър“№ 17
съществувала каса, с касиер свид. Ю. И.. Задачите на последната била
възлагани или пряко от свид. В. или от свид. Л.. Всъщност тази каса,
представлявала обща каса на всички дружества свързани със свид. В.. При
изплащането на суми на определени лица, това ставало с оформянето на
разходен касов ордер или собственоръчно написана разписка, но имало
случаи, когато никакви документи не са се оформяли, тъй като такова е било
разпореждането. По разпореждане на свид. В. банковите и счетоводните
документи за прихода или разхода били изпращани от свид. И. към
счетоводството на съответната фирма, а останалите се прилагали към
ежедневната справка до него.
На 10.06.2010 г. в гр.София, подс. С. К. получила от св. Л. доход -
сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева за Пиар услуги за месец май, юни и
юли, за което подписала документ. Св. Б. Л. ръкописно изготвил разписка за
30 000 (тридесет хиляди) лева, подписана от подс. К. в графа „получил
сумата“. Разписката била със следното съдържание : Разписка, Днес 10 юни
2010 платени 30 000 лв. (тридесет хиляди ) лева на С. К. по договор за ПР от
името на Възложителя за м. май, юни, юли, гр. София, получил сумата ...“
Парите били взети от свид. И., която отговаряла за касовите средства на
фирмата/фирмите, като след подписване на разписката от подс. К. за
„получил сумата“, свид. Л. оставял разписката на касата, и същата заедно с
други документи от този ден, илюстрирали и формирали отчета към свид. В.
за деня, който отчет свидетелите били длъжни да му предоставят.
По същия начин, на 08.09.2010 г. в гр.София, подс. С. К. получила от св.
Л. доход- сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева за Пиар услуги за месец
август, септември и октомври за което подписала документ. Св. С. като
технически секретар дружество „ФИНА-С“ АД, изготвила на компютър
разписка за 30 000 (тридесет хиляди) лева, която предала на св. Л.. След като
взела 30 000 (тридесет хиляди) лева, подс. К. подписала разписката в графа
„получил сумата“. Разписката била със следното съдържание: „ Разписка
Днес, 08.09.2010г. платени 30 000.00 ( тридесет хиляди) лева на С. К. по
договор за ПР от името на Възложителя за м. август, септември и октомври.
4
гр. София Получил сумата....“
На 14.02.2011 г. подс. С. К. получила от св. Л. доход- сумата от 30 000
(тридесет хиляди) лева за Пиар услуги за месец февруари, март и април за
което подписала документ. Св. С. ръкописно изготвила разписка за 30 000
(тридесет хиляди) лева, която предала на св. Л.. След като взела 30 000
(тридесет хиляди) лева, подс. К. подписала разписката в графа „получил
сумата“. Разписката била със следното съдържание: „Разписка Днес
14.02.2011г. платени 30 000 лв. (тридесет хиляди лв.) на С. К. по договор за
ПР от името на Възложителя за м. февруари, март и април 2011г. 14.02.2011г.
Получил сумата....“
Заключението на съдебно-графическата експертиза по Протокол №
82/2016г. на вещото лице Д., изследвайки оригиналните разписки от
посочените по -горе дати, сочи, че ръкописния буквен и цифров текст изписан
на разписката от 10.06.2010 г. е изпълнен от свид. Л.; ръкописния буквен и
цифров текст изписан на разписката от 14.02.2011 г. е изпълнен от свид. Р. С.;
подписа положен срещу „получил сумата“ в трите разписки е изпълнен от
С.А. К.- С..
За придобитите през 2010 г. доходи, подлежащи на облагане с данък,
като данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 и чл.4 от ЗДДФЛ(обн., ДВ,
бр.95 I от 24.11.2006г„ в сила от 01.01.2007г.), подс.К. имала задължение да
подаде годишна данъчна декларация за облагаемия си доход. Това свое
задължение подс. К. следвало да изпълни в гр. София, ТД на НАП, офис
„Център“ до 30.04.2011 г. На 30.04.2011 г. подс.К., в гр. София, ТД на НАП,
подала Годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, с вх.№ 2210-
23018/30.04.2011г. за данъчен период от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г.
В нея подс. К. декларирала доходи придобити от нея през 2010 г., такива
от трудови правоотношения за общата сума от 36 000 (тридесет и шест
хиляди) лева и доходи от стопанска дейност като едноличен търговец ЕТ
„Соника- С. К. - С.“ в размер на 12 638,35 лева (дванадесет хиляди
шестстотин тридесет и осем лева и 35 стотинки). През 2010 г. обв. К.
получила и други доходи, извън декларираните в общ размер на 60 000 лева
(шестдесет хиляди), формирани, както следва: от получена сума от 30 000
(тридесет хиляди) лева на 10.06.2010 г. и от получена сума от 30 000
(тридесет хиляди) лева на 08.09.2010 г. Върху така посочената сума подс. К. е
следвало да заплати данък в размер на 4500 (четири хиляди и петстотин) лева.
През 2012 г., подс. К. като данъчно задължено лице по смисъла на чл.З и
от
чл.4 ЗДДФЛ (обн., ДВ, бр.95 от 24.11.2006г., в сила от 01.01.2007г.) имала
задължение да подаде годишна данъчна декларация за облагаемия си доход,
получен от нея за 2011 г. Това свое задължение подс. К. следвало да изпълни
в гр. София, ТД на НАП, офис „Център“ до 30.04.2012 г. С оглед това свое
задължение, подс. К. подала на 01.05.2012г. в гр. София, ТД на НАП,
5
Годишна данъчна декларация с вх.№ 22ЮИ0080482/01.05.2012 г. за данъчен
период от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. по чл.50 от ЗДДФЛ. В нея подс.К.
декларирала доходи придобити от нея през 2011 г., такива от трудови
правоотношения за общата сума от 22 000 (двадесет и две хиляди) лева и
доходи от стопанска дейност като едноличен търговец ЕТ „Соника- С. К. - С.“
в размер на 30 832,32 (тридесет хиляди осемстотин тридесет и две хиляди и
32 стотинки) лева.
През 2011г. подс. К. получила и други доходи, извън декларираните в
размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева, формирани, както следва: получена
сума от 30 000 (тридесет хиляди) лева на 14.02.2011 г. Върху така посочената
сума обв. К. е следвало да заплати данък в размер на 2250 (две хиляди двеста
и петдесет) лева.
Обстоятелствата по горното са били обект на ревизия приключила с
ревизионен доклад РД № Р-22221012002820-092-001/ 27.11.2015г. и
ревизионен акт РА№ Р-22221014002820-091- 001/05.02.2016г., в които са
описани недекларираните облагаеми суми от подс. К. и дължимия данък
върху тях. По делото няма данни дали РА е влязъл в сила.
Заключението на тройната съдебно-счетоводна експертиза лист 332 -
346 от нохд, изготвена от вещите лица А., Д., Б., на поставените задачи сочи,
че: получените от С. К. като физическо лице парични средства за пиар услуги
съгласно разписките приложени в делото без сключен писмен договор следва
да бъдат включени в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2010г. и 2011 година, тъй
като съгласно чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ „облагаемия доход е брутната сума на
облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички други
източници, които не са изрично посочени в този закон. Размерът на данъчната
основа за облагане по ЗДДФЛ на С.А. К., като физическо лице за 2010 г. и
2011г. при получените суми по трите разписки като доход по смисъла на
чл.35, т.6 от ЗДДФЛ е както следва 2010г. - получени 60 000 лева, данъчна
основа 45 000 лева, дължим данък 4 500 лева, изчислен, съгласно чл. 43, ал.3
от ЗДДФЛ ; за 2011 г. получен 30 000 лева, данъчна основа 22 500 лева,
дължим данък 2 2250 лева, изчислен, съгласно чл. 43, ал.3 от ЗДДФЛ ; вещите
лица сочат, че изплащането на възнаграждения за извършени услуги и/или от
други източници се документира с първични счетоводни документи -
например РКО, сметка, разписка за изплатени суми. Няма данните
коментираните доходи да са били отнесени за други данъчни периоди, или да
е удържан авансово данъка върху тях.
За да установи изложената фактическа обстановка решаващият съд е
събрал множество доказателства,които прецизно е посочил: показанията на
свид. Л., свид.И., свид. Н., частично показанията на св. Г., показанията на
свид. Д. от о.с.з. и тези прочетени по реда на чл.281, ал.4 НПК - том 1 от ДП,
показанията на свид. Б. от о.с.з и тези прочетени по реда на чл. 281, ал.4 от
6
НПК- том 1 от ДП, показанията на свид. С., частично показанията на свид. Ц.
В., прочетени по реда на чл.281, ал.10 от НПК, заключението на тройна
съдебно-счетоводна експертиза лист 332 - 346 от нохд на вещите лица А., Д.,
Б., заключението на съдебно графическа експертиза лист 34-46 от том 15 от
ДП, изготвена от вещото лице Д., разписка от 10.06.2010г., разписка от
08.09.2010г., разписка от 14.02.2011г. в оригинал съгласно приемо -
предавателен протокол ВД № 80/2017г. на л.11 от нохд, PA № Р -
22221014002820-091-001/ 05.02.2016г. от НАП, том 4 от ДП, РД № р.
22221012002820-092-001/ 27.11.2015г., том 4 от ДП, ГДД - том 6 от ДП,
справка съдимост, справка от НАП -л.554 от нохд, справка от НОИ за
трудови договори на „ФИНА -С“ на л.11 и сл. от охд, справка от НАП —ЦУ
за „ФИНА —С“ на л. 208 и сл. от нохд и др. писмени доказателства.
Основните фактически констатации на първата инстанция са били
правилно установени, изведени при липса на съществени нарушения на
процесуалните правила, както и не са били допуснати логически грешки при
оценката на наличния доказателствен материал.
В мотивите си СГС е отразил коректно какви факти са установени и въз
основа на тях какви изводи е направил, като въззивната инстанция не съзира
каквато и да е противоречивост в аргументацията на съда.
Във връзка с анализа на свидетелските показания, съдът подробно е
посочил кои от тях е възприел изцяло и в кои части частично са били
кредитирани. Обсъдил е и изготвените експертизи и е изложил
съображения,че същите са ясни,точни обективни. По отношение на
изготвената от вещото лице А. експертиза, правилно не е кредитирал
същата,като доводите в тази насока се споделят изцяло от настоящия
състав.
Въз основа на правилно изведената фактическа обстановка СГС е приел
от правна страна, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна
страна престъпление по глава седма от НК по чл.255,вр. чл.26,ал.1 НК.
От доказателствата категорично е установено, че през инкриминирания
период подсъдимата , в условията на продължавано престъпление, е
получила горепосочените суми, които представляват доход, подлежащ на
облагане и в подадените от нея годишни данъчни декларации, не го е
декларирала, като по този начин е затаила истината в подадените ГДД и е
7
избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи
размери по смисъла на чл. 93, т.14 от НК, както следва:
l.Ha 30.04.2011г. в гр.София, в ТД НАП, офис Център-гр.София, в
качеството си на местно физическо лице по смисъла на чл.4 от закона за
данъците върху доходите на физическите лица, избегнала установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери - в размер на 4500,00лв.
(четири хиляди и петстотин лв.) представляващи дължим данък общ доход на
местно физическо лице, като затаила истина в подадената пред ТД НАП-
София Годишна данъчна декларация с вх.№ 2210-23018/30.04.2011г. за
данъчен период от 01.01.2010г. до 31.12.2010г., като не декларирала облагаем
доход в общ размер на 60 000,00лв., формиран както следва:
- от получена сума от 30 000,00лв. на 10.06.2010г. в гр.София за
извършване на услуга по договор за ПиАр.
- от получена сума от 30 000,00лв. на 08.09.2010г. в гр.София за
извършване на услуга по договор за ПиАр.
2. На 01.05.2012г. в гр.София, в ТД НАП - гр.София, офис Център, в
качеството си на местно физическо лице по смисъла на чл.4 от Закона за
данъците върху доходите на физическите лица, избегнала установяването и
плащането на данъчни задължения в размер на 2250,00лв.(две хиляди двеста и
петдесет лв.) представляващи дължим данък общ доход на местно физическо
лице, като затаила истина в подадената пред ТД НАП - София Годишна
данъчна декларация с вх.№ 2210И0080482/01.05.2012г. за данъчен период от
01.01.2011г. до 31.12.2011г., като не декларирала облагаем доход в размер на
30 000,00лв. — получена сума от 30 000,00лв. на 14.02.2011г. в гр.София за
извършване на услуга по договор за Пи Ар. Безспорно е установено, че
подсъдимата е получила горепосочените суми, че същите представляват
доход, подлежащ на облагане, че същата в подадените от нея ГДД, не го е
декларирала, като по този начин е затаила истината в подадените ГДД и е
избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи
размери по смисъла на чл. 93, т.14 от НК. Подсъдимата е местно физическо
лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ, и съгласно чл. 6 ЗДДФЛ е носител и на
задължението за заплащане на данъци за придобити доходи от положен труд
или извършването на услуги с източници в Р България.
Извършените от подсъдимата действия не са имали случаен характер, а
са били осъществени с цел да избегне заплащането на данъчни задължения по
ЗДДС.
От субективна страна и въззивният състав приема,че деянието е
извършено при пряк умисъл, при който подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е настъпване на
8
общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване. В случая
умисълът на подсъдимата е бил обективиран от нейните действия. При тази
фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е приел, че
извършеното от подсъдимата е съставомерно по чл. 255,ал.1,т.2,вр.чл.26,ал.1
НК , поради което и обосновано е била призната за виновна и осъдена по
предявеното и обвинение. Съдът подробно е обсъдил всички възражения на
защитата,включително и възражението, че подсъдимата не е получила
процесните суми и не била длъжна да ги декларира и аргументирано ги е
отхвърлил. Настоящият състав споделя изцяло този подход на съда и
изложеното от него.
Във връзка с квалификацията на деянието, настоящият състав
намира,че жалбата на подсъдимата за преквалификация по чл.255,ал. НК е
основателна. От доказателствата по делото безспорно е установено, че още
през 2017 год. подсъдимата е заплатила дължимия данък представляващ
данъчни задължения за 2010г. и 2011 год. (вж.постановление от 11.05.2017 г.
на НАП за отмяна на наложените обезпечителни мерки на подсъдимата и
разпореждане от 01.08.2017 г. за прекратяване на производството по
принудително изпълнение поради издължаване от страна на задълженото
лице НОХД, т. 1, л. 49; том 2, л. 548 и НОХД, т. 2, л. 549).
При това положение САС приема, че към настоящия момент актуалното
обвинение срещу подсъдимата е това по чл.255,ал.4,вр.чл.26,ал.1 от НК. За
този вид престъпление законодателят е предвидил наказание до две години
лишаване от свобода и глоба до 500 лв. Съобразно чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал.
1, т. 4 от НК, абсолютната давност за наказателното преследване е 7 години и
6 месеца, които са изтекли преди повече от три години.
Поради обстоятелството, че подсъдимата и нейният защитник са направили
алтернативно искане в проведеното съдебно заседание на 10.06.2021 г.
наказателното производство да бъде прекратено,то и в съответствие с чл.334,
т.4, вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК първоинстанционната присъда следва да бъде
отменена и приложена давността.
По изложените съображения и на осн. чл.334, т.4 вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК ,
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
9
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №95 от 24.07.2020 год. и преквалифицира деянието от
престъпление по чл.255,ал.1,т.2 ,вр.чл.26,ал.1 НК в престъпление по
чл.255,ал.4,вр.чл.26,ал.1 от НК.
На основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК - поради изтичане на предвидената в
закона абсолютна давност за наказателно преследване по
преквалифицираното деяние по чл.255,ал.4,вр.чл.26,ал.1 НК НЕ НАКАЗВА
подсъдимата . Потвърждава присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от датата на
съобщаване на страните за неговото изготвяне пред Върховния касационен
съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10