№ 15526
гр. София, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20241110116889 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД срещу К. К. Я. – Д. за сумата 432,54 лева - цена на доставена топлинна енергия за периода
м.05.2020г. - м.04.2022г., вкл. до имот на адрес: гр. София, ж.к. „С***, аб.№ 276053, ведно със
законна лихва от 25.09.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение)
до окончателното плащане, за сумата 69,95 лева - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху последната главница за период от 15.09.2021г. до 12.09.2023г., за сумата от 22,21лева -
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2020г. до 30.04.2022г., ведно
със законната лихва от 25.09.2023г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане, за сумата 5,12 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху последната главница за период от 16.10.2020г. до 12.09.2023г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 52433 по описа за 2023г. на
СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на доставена топлинна енергия за посочения имот
и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна
енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата
на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Холидей и Райзен“ ЕООД.
Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните
уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане
на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.
Ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва да има
качеството на потребител на ТЕ за процесния имот. Ответницата повече от 10 години живеела в
чужбина и не ползвала процесния имот. Сумата за дялово разпределение не се дължала на
топлопреносното дружество, а на лицето, извършващо дялово разпределение. Позовава се на
изтекла погасителна давност за задълженията преди 25.09.2020г.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Холидей и Райзен“ ЕООД, не е взело становище
по исковете.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
1
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
В тежест на ищеца е да докаже, че ответницата е собственик или носител на вещно право на
ползване върху процесния имот или на друго основание е сключила договор за доставка на ТЕ с
ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и
стойността на доставената ТЕ.
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и
всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване,
е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
От приетия като доказателство нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на
основание давностно владение, акт № 200, том I, рег. № 10066, дело № 181 от 20210г., се
установява, че ответницата е призната за собственик на процесния имот. Като собственик на имота
ответницата има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди през процесния
период спрямо процесния имот. Ирелевантно е обстоятелството дали ответницата е ползва имота
през процесния период, защото материалноправната й легитимация по предявените искове
произтича от собственическите права върху имота, с които законът свързва качеството „клиент на
ТЕ“. При това през процесния период страните са обвързани от облигационно правоотношение с
източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни
Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди
- чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
С доклада по делото с оглед становището на ответницата съдът обяви като безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че в имота през процесния период е доставена топлинна енергия на
претендираната стойност.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период е издадена на 31 – ви
юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон, то на 15 – ти септември в
съответната година клиентът на ТЕ е изпадал в забава за плащане на задължението на реално
потребеното количество ТЕ за съответния отчетен период. При това клиентът на ТЕ е изпаднал в
забава за плащане на задълженията за цена за топлиннна енергия и за процесния период дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Определен от съда на основание чл.162 ГПК,
размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва възлиза на претендираната сума.
По възражението за погасителна давност:
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания
по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният
2
давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на
ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за
плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия
възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от
който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен период,
в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз основа на
прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния момент на
погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи месечно - чл.32
ОУ, а не за отчетен период.
Делото е заведено с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (чл.422
ГПК) на 25.09.2023г., когато течението на давността се прекъсва (чл.116, б.“б“ ЗЗД). При това
погасено по давност е вземането за м.05.2020г. – м.07.2020г., вкл. За същия период, видно от
съобщение към фактура № ********** (л.42), потреблението е 0 лева. При това размерът на
непогасеното по давност вземане за цена за доставена топлинна енергия за периода м.08.2020г. –
м.04.2022г. възлиза на сумата от 432,54 лева.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи до пълния предявен размер
за периода м.08.2020г. – м.04.2022г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита предявен (чл.422 ГПК) до окончателното
плащане, и да се отхвърли за периода м.05.2020г. – м.07.2020г., вкл. Искът за акцесорното вземане
следва да се уважи така, както е предявен.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху нея:
Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се формира от
цената за обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна сметка,
както и от цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на
купувача. Съгласно чл.22, ал.2 ОУ клиентът на топлинна енергия за битови нужди е задължен
спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение. В случая дяловото разпределение е
извършено от лице по чл.139а ЗЕ – „Холидей и Райзен“ ЕООД.
Дяловото разпределение е система, по която се извършва разпределението на топлинна
енергия в сгради в режим на етажна собственост – чл.139, ал.1 ЗЕ. Дяловото разпределение се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно
или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ – чл.139, ал.2 ЗЕ. Право
на етажните собственици е да изберат регистрирано лице по чл.139, ал.1 ЗЕ (чл.139б, ал.1 ЗЕ), с
което впоследствие топлопреносното предприятие сключва договор за извършване на дялово
разпределение – чл.139в, ал.1 ЗЕ. В последния договор се уговаря топлопреносното предприятие да
плати на лицето, извършващо дяловото разпределение, цената за дяловото разпределение на ТЕ в
сградата – чл.139в, ал.2, т.4 ЗЕ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие или доставчикът на ТЕ, които
извършват продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, възлагат извършването
на дяловото разпределение, без което не може да се определи цената на ТЕ за имоти в сгради в
режим на етажна собственост, на лице, регистрирано по чл.139а, ал.1 ЗЕ, избрано от етажните
собственици. За извършване на тази дейност топлопреносното предприятие дължи цената за
услугата дялово разпределение на лицето, извършващо услугата, като от своя страна въз основа на
договора за доставка на ТЕ за битови нужди топлопреносното предприятие събира тази цена от
клиентите на ТЕ за битови нужди – етажни собственици. Ето защо не се касае за предявяване на
чужди права пред съд, а за търсене на изпълнение на задължение, следващо от договорните
отношения между страните.
Като доказателства по делото са приети протокол от ОС на етажните собственици и договор
3
от 27.09.2002г. между етажните собственици и „АН 93“ ЕООД, което дружество е избрано от
етажните собственици за извършване на услугата „топлинно счетоводство“. В посочения договор е
уговорена и абонаментна цена за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ – „раздел V.
Цени и начин на плащане“. Следва да се посочи, че този договор не може да бъде източник на
задълженията за размер на цена за услугата дялово разпределение през процесния период, защото
така сключеният договор между етажните собственици и топлинния счетоводител (лицето,
извършващо дяловото разпределение) се счита прекратен със сключване на договор между
топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия и лицето, извършващо услугата
дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ съгласно пар.5 от ПЗР на Наредба №
16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.). Съгласно пар.6 от ПЗР на Наредба № 16-334 от
6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.) топлопреносното предприятие сключва договор с лицето по
чл. 139б, с което сградата - етажна собственост (СЕС), е била в договорни отношения за
отоплителен сезон 2006/2007 г. Клиентите в СЕС могат да сменят лицето, което до влизане в сила
на наредбата е извършвало дяловото разпределение, при спазване на разпоредбите по чл. 139б и
чл.140, ал.2 ЗЕ.
Размерът, редът и начинът за заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача (ищец по делото) и се обявява по подходящ начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ,
действали към процесния период. При това източникът на размера на цената за услугата дялово
разпределение през процесния период са Общите условия на топлофикационното дружество и
допълнителни правила, определени от ищеца. Съгласно клаузата на чл.36, ал.1 ОУ стойността на
услугата дялово разпределение се формира : 1./ от цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка, 2./ от цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота и 3./ от цена за отчет на уредите на допълнително
определена дата. От страна на ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са
ангажирани доказателства относно цената на посочените компоненти, които формират цената на
услугата дялово разпределение. От приетото без възражения заключение на вещото лице и
представените от третото лице – помагач документи – индивидуални справки за отопление и топла
вода относно процесния имот през процесния период и протоколи за отчет, е видно, че относно
процесния имот е доставена услугата дялово разпредение, като са изготвени изравнителни сметки,
а отчетът на водомера за топла вода не е извършен спрямо процесния имот поради неосигурен
достъп. За посочените услуги съгласно чл.36, ал.1 ОУ се дължи цена за услугата дялово
разпредление. При това искът за цена за услуга дялово разпределение е доказан по основание, като
поради липса на данни за неговия размер на основание чл.162 ГПК съдът счита, че цената за
услугата дялово разпределение за процесния период възлиза на претендираната сума. Няма
твърдения и данни за плащане на цената на услугата дялово разпределение.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха
представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил канен да плати
сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се
доказа клиентът на ТЕ да е изпаднали в забава за плащането на цената за дялово разпределение
преди завеждане на делото.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи така, както е предявен.
Искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете, като за
настоящото производство при пълен размер на разноските от 125 лева (държавна такса – 25 лева, и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер от 100 лева съгласно
чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП) на ищеца съразмерно с уважената част от исковете се
следват разноски от 123,81 лева. За заповедното производство от разноски в пълен размер от 75
лева (25 лева – д. такса и юрк. възнаграждение от 50 лева) съразмерно се следват на ищеца
разноски от 74,29 лева.
На адв. К. Гигова, предоставила безплатна правна помощ на ответницата, видно от
представения договор за правна защита и съдействие, се дължи адв. възнаграждение съразмерно с
4
отхвърлената част от исковете. При пълен размер на възнаграждението, определен от съда в размер
на 400 лева съгласно чл.7, ал.1, т.1 от Наредба за възнаграждения за адвокатска работа, съразмерно
с отхвърлената част от исковете се дължи сумата от 3,87 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че К. К. Я. – Д., ЕГН **********,
съдебен адрес : гр. София, бул. „Витоша“ № 1 А, Търговски дом, ет.3, кантора 313 – адв. К. Гигова,
дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД
сумата 432,54 лева - цена на доставена топлинна енергия за периода м.08.2020г. - м.04.2022г., вкл.
до имот на адрес: гр.София, ж.к. „С*** аб.№ 276053, ведно със законна лихва от 25.09.2023г. (дата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата
69,95 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за
период от 15.09.2021г. до 12.09.2023г., сумата от 22,21лева - цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.08.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 25.09.2023г.
(дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за доставена топлинна енергия за периода м.05.2020г. – м.07.2020г.,
вкл., както и изцяло иска за сумата 5,12 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху цена за услуга дялово разпределение за период от 16.10.2020г. до 12.09.2023г.
ОСЪЖДА К. К. Я. – Д., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, бул. „Витоша“ № 1 А,
Търговски дом, ет.3, кантора 313 – адв. К. Гигова, да плати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 123,81 лева – разноски за настоящото производство и 74,29 лева –
разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б да плати на адв. К. Гигова, адрес на упражняване на
дейността : гр. София, бул. „Витоша“ № 1 А, Търговски дом, ет.3, кантора 313, на основание чл.38,
ал.2 ЗА сумата от 3,87 лева – адвокатско възнаграждение.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно
село”.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице - помагач –
„Холидей и Райзен“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Проф. д- р Георги Георгиев“ № 5, офис 6.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5