Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. София, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-E въззивен
състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет
и четвърти март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл. съдия АНТОАНЕТА ИВЧЕВА
при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от младши
съдия Ивчева в.гр.д. № 5490 по описа
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С
Решение № 20036305 от 08.02.2021 г., постановено по гр.д. № 6391/2017 г. по
описа на СРС, II ГО, 54 състав, са уважени частично предявените по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Г.Г.Т. срещу Е.П.Ц., М.Д.Ц.,
Д. Д. Ц., Й.И.С., М.И.С., В.П.С. искове с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС, като е признато за установено, че:
1)
Е.П.Ц.
дължи на Г.Г.Т. сумата от 2905,67 лв., представляваща
припадащата се на ответницата част от направени от ищцата разноски за извършен
през 2015 г. неотложен ремонт на покрива на сграда, находяща
се в гр. София, ул. „*********, в която
ответницата притежава идеална част от общите части като собственик на част от
самостоятелен обект в сградата – апартамент № 1, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.07.2016 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 41238/2016 г. по описа на СРС, 54
състав;
2)
М.Д.Ц.
дължи на Г.Г.Т. сумата от 2905,67 лв., представляваща
припадащата се на ответницата част от направени от ищцата разноски за извършен
през 2015 г. неотложен ремонт на покрива на сграда, находяща
се в гр. София, ул. „*********, в която
ответницата притежава идеална част от общите части като
собственик на част от самостоятелен обект в сградата – апартамент № 1, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 22.07.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
41238/2016 г. по описа на СРС, 54 състав;
3)
Д.
Д. Ц. дължи на Г.Г.Т. сумата от 2905,67 лв., представляваща
припадащата се на ответницата част от направени от ищцата разноски за извършен
през 2015 г. неотложен ремонт на покрива на сграда, находяща
се в гр. София, ул. „*********, в която
ответницата притежава идеална част от общите части като собственик на част от
самостоятелен обект в сградата – апартамент № 1, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.07.2016 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 41238/2016 г. по описа на СРС, 54
състав;
4)
Й.И.С.
дължи на Г.Г.Т. сумата от 2999,01 лв., представляваща
припадащата се на ответника част от направени от ищцата разноски за извършен
през 2015г. неотложен ремонт на покрива на сграда, находяща
се в гр. София, ул. „*********, в която ответникът притежава притежава идеална част от общите части като собственик на
част от самостоятелен обект – апартамент № 2, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.07.2016 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 41238/2016 г. по описа на СРС, 54
състав;
5)
М.И.С.
дължи на Г.Г.Т. сумата от 1499,51 лв., представляваща
припадащата се на ответницата част от направени от ищцата разноски за извършен
през 2015г. неотложен ремонт на покрива на сграда, находяща
се в гр. София, ул. „*********, в която ответницата притежава идеална част от
общите части като собственик на част от самостоятелен обект – апартамент № 2,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 22.07.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
41238/2016 г. по описа на СРС, 54 състав;
6)
В.П.С.
дължи на Г.Г.Т. сумата от 1499,51 лв., представляваща
припадащата се на ответницата част от направени от ищцата разноски за извършен
през 2015г. неотложен ремонт на покрива на сграда, находяща
се в гр. София, ул. „*********, в която ответницата притежава идеална част от
общите части като собственик на част от самостоятелен обект – апартамент № 2,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 22.07.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
41238/2016 г. по описа на СРС, 54 състав.
С решението си
СРС е охвърлил исковете за горницата над присъдените
до пълнните предявени размери и е разпределил
отговорността за разноски между страните по делото съобразно изхода от спора.
Срещу
решението в частта, с която установителните искове,
предявени срещу ответниците са уважени, е постъпила въззивна жалба от последните. Жалбоподателите излагат
оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част.
Оспорват правилността на крайните изводи на СРС за основателност на исковите
претенции, доколкото същите почиват на недопустими доказателства, събрани не по
предвидения в ГПК процесуален ред. В този смисъл се поддържа, че представеното
от ищцата конструктивно становище, като представляващо по естеството си частна
експертиза или свидетелски показания в писмена форма, както и изготвеното въз
основа на него заключение на допуснатата по делото техническа експертиза, не
обвързват съда с оглед съдържанието си, поради което недоказан останал правнолевантният факт на неотложност на извършения ремонт. Извод
в противен смисъл не можел да се изведе и от показанията на допуснатите на
страната на ищцата свидетели, които освен, че противоречали на останалите
гласни доказателства, били недостатъчни за уважаване на исковете. На следващо
място се твърди недоказаност на факта на плащане на ремонтните дейности, като
се оспорва доказателствената стойност на
представените преводни нареждания поради при липса на данни за заверяване на
сметката на кредитора по смисъла на чл. 305 ТЗ. По тези съображения до въззивния съд е отправено искане да отмени решението в обажалваната му част и вместо него да постанови друго, с
което да отхвърли предявените искове, както и да присъди в полза на жалбоподателите
разноските, сторени и за двете съдебни инстанции.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата (ищца) Г.Г.Т.,
с който заявява становище за нейната неоснователност. Поддържа, че от събраните
по делото доказателства се устанивяват всички
материални предпоставки, необходими за уважаване на предявените искови
претенции, поради което моли за потвърждаване на съдебното решение и за
присъждане на разноски.
Софийски
градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
оспорения съдебен акт:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г.
по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При служебната проверка
настоящият
въззивен състав установи,
че първоинстанционното решение е валидно и допустимо,
като досежно неговата
правилност намира следното:
Отношенията
между собствениците в етажната собственост относно поддържането,
възстановяването и подобряването, както и по повод ползването на общите части
на сградата се уреждат от правилото на чл. 41 ЗС. Всеки собственик, съразмерно
на дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за
поддържането или възстановяването на общите части, а в полезните разноски, за
извършването на които е взето решение на общото събрание. Претенция за
разпределение на разходите между отделните собственици на обекти в етажната
собственост, касае хипотезата на управител на чуждата работа (гестор), действал не само в полза на чужд интерес, но и в
полза на свой интерес. Ако е налице одобрение от лицето, в чиито интерес е
предприетата работа (предварително по решение на общото събрание или последващо), отношенията следва да се уредят съгласно чл.
62 ЗЗД. Ако подобренията са извършени без да е взето решение от общото
събрание, съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД гесторът
може да претендира от останалите собственици на обекти в етажната собственост
само съответната част от направените разноски, до размера на обогатяването и то
само ако работата (извършените СМР) е предприета уместно. Ако общите части са
подобрени против волята на останалите съсобственици, отговорността на последните
може да бъде търсена само по правилата на чл. 59 ЗЗД, който съвпадат с тези по
чл. 61, ал. 2 ЗЗД. (Така Решение № 398 от 25.05.2010 г. по гр. д. № 738/2009 г.
на ВКС, IV г. о.; Решение № 85 от 24.06.2014 г. по гр. д. № 1157/2014 г. на
ВКС, II г. о.; Определение № 60319 от 14.07.2021 г. по гр. д. № 1737/2021 г. на
ВКС, I г. о. и др.)
В
случая ищцата обосновава спорното материално право с твърдения, че като етажен
собственик в сграда – етажна собственост е извършила неотложен ремонт на
покрива, като за целта е сключила договор за строителство от 08.09.2015 г. и
договор за строително-монтажни работи от 31.10.2015 г. и е заплатила разходите
за неговото извършване, без да има взето решение на общото събрание на етажната
собственост. По делото нито се твърди, нито се доказва наличието на
противопоставяне от страна на останалите собственици на обекти в етажната
собственост. Ето защо се налага приемането на извод, че правното основание на
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове е по чл. 61, ал. 2 ЗЗД, а не
по чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС, както неправилно са квалифицирани същите от първоинстанционния съд.
Възникването
на спорното право се обуславя от проявлението в обективната действителност на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) притежанието от
страните на качеството на собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим
на етажна собственост (по аргумент от чл. 3 ЗУЕС), находяща
се в гр. София, ул. „*********, вкл. припадащите се на всяка от страните
идеални части от общите части на сградата; 2) извършване на конкретни действия
по водене на чужда работа от гестора без натоварване
на доминуса, т.е. че ищцата е извършила ремонт на
покрива на сградата, в която страните притежават самостоятелни обекти; 3) че
работата е предприета уместно в интерес на доминуса и
на гестора едновременно, т.е. че ремонтът е бил необходим
и/или неотложен по смисъла на § 1, т. 8 и 9 от ДР на ЗУЕС; и 3) направата на
парични разходи, необходими за извършване на чуждата работа, в претендирания размер.
По
отношение на изводите на районния съд за наличието на първите две материални
предпоставки не са релевирани оплаквания във
сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба,
поради което и с оглед ограниченията на чл. 269 ГПК въззивният
съд ги приема за установени. Следователно спорът пред въззивния
съд е концентриран върху обстоятелството дали извършването на ремонта е било
уместно предприета работа и дали ищцата е направила разходи за неговото
извършване.
Съгласно
§ 1, т. 8 от ДР на ЗУЕС „необходим ремонт“ е дейност за привеждане на сградата,
на общи части, инсталации или части от тях в съответствие с нормативните
изисквания за техническа пригодност на сградата и инсталациите, включително и
покривите, с оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства за
нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в нея. Съгласно § 1,
т. 9 от ДР на ЗУЕС „неотложен ремонт“ е дейност за предотвратяване
разрушаването на сградата, на нейни конструктивни елементи, общи части,
инсталации или части от тях, както и за отстраняване на значителни повреди и
деформации, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците,
ползвателите, обитателите и други лица, до нанасяне на увреждане на околната
среда и на близкостоящи сгради.
За
установяване на фактите, които да бъдат подведени под действието на цитираните
правни норми, по делото са събрани следните доказателства:
Като
писмено доказателство по делото е прието конструктивно становище от м.07.2015
г., заверено от правоспособен инженер, изготвено след оглед на покрива на процесната сграда, находяща се в
гр. София, ул. „*********. В същото е посочено, че покритието на таванската
плоча (сгурия с дебелина от 6-7 см.) не е в състояние да изпълнява
предназначението си да служи за топлоизолиране, като
в този си вид то не предпазва плочата от температурни въздействия и не отговаря
на хигиенните норми. Установени са участъци, в които бетонът на плочата е
корозирал, както и подпухване на бетона от долната страна на плочата, което
предполага компрометиране на бетоновото покритие на армировката и нейната
корозия. Изпълненият като продължение на фасадните стени надзид
е в много лошо състояние, козирките са разбити и сериозно застрашават здравето
на живущите в кооперацията. Костатирано е, че
дървената покривна конструкция е в тежко аварийно състояние – основните носещи
елементи (попове, столици и ребра) са проядени от дървояди, дървесината е
изцяло или частично изгнила, част от столиците, ребрата и летвите на обшивката
са провиснали над допустимото, на места има разрушени връзки между елементите и
частични пропадания на покрива, голяма част от ребрата са оголени, дървената обшивка
е изпълнена съгласно остарели изисквания – със замазка от кал и върху обшивката
няма положена хидроизолация, на много места между летвите има значителни фуги.
Керемидите са с изтекъл гаранционен срок, преобладаващо са с нарушен гланц,
видими напуквания, частични отчупвания и сериозни размествания. Системата за
отвеждане на дъждовни води е компрометирана – улуците, водосточните тръби и
водосборните казанчета са ръждясали. Североизточният комин в частта си над
покрива е видимо наклонен и силно напукан, застрашен е от самосрутване.
Посоченото
конструктивно становище по своята същност представлява извънсъдебна експертиза,
а от гледна точка на разпоредбите на глава ХIV на ГПК („Доказателства“) е
частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила (така Решение № 91 от 27.08.2015 г. по
гр. д. № 321/2015 г. на ВКС, II г. о.). В този смисъл ако бъдат оспорени
удостоверените от него факти, последните подлежат на доказване по общите
правила на ГПК. Ето защо, противно на оплакванията на въззивниците,
този документ е годно доказателствено средство
(допустимо според процесуалния закон), като съдът преценява доказателствената
му стойност по вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства по делото.
Нещо повече, фактите, за които свидетелства частния документ, от една страна се
потвърждават от събраните по делото и кредитирани от съда гласни доказателства,
а от друга – са предмет на проверка от вещото лице по допуснатата в първоинстанционното производсто съдебнотехническа експертиза, осъществена чрез съпоставка
на същите със завареното от експерта при огледа състояние на покривната
конструкция на процесната сграда и съдържащите се в
актове-образец 19 към сключените договори за строителство от 08.09.2015 г. и за
строително-монтажни работи от 31.10.2015 г. вид и количество на извършените
СМР.
От
представените по делото писмени доказателства – договор за строителство от
08.09.2015 г. (сключен с „А. ДС“ ООД), договор за строително-монтажни работи от
31.10.2015 г. (сключен с „П.2010“ ООД), 3 (три) броя констативни протоколи образец
19 с № 1/23.09.2015 г., № 2 от 15.10.2015 г. и № 3 от 29.10.2015 г. (по първия
договор), както и приемо-предавателен протокол (акт
образец 19) от 23.11.2015 г. (по втория договор), се установяват конкретно
извършените от изпълнителите, съответно надлежно приети от възложителя – Ю.Й.Т.,
в качеството си на пълномощник на ищцата Г.Г.Т.,
съгласно генерално пълномощно с рег. № 6088 от 23.03.2011 г. на нотариус Д.А.,
с рег. № 595 на НК, строително-монтажни работи по ремонт на покрива на процесната сграда, находяща се в
гр. София, ул. „*********.
От
изслушаното в първоинстанционното производство
заключение на съдебнотехническа експертиза се
установява, че стойността на извършените СМР по покрива на процесната
сграда, констатирани при извършения от вещото лице оглед на място, включително
за труд и вложени материали, по средни пазарни цени към датата на извършването
им м.09.2015 г. – м.11.2015 г. след справка в „Справочник за цените в
строителството“, бр. 2 и 3/2015г., изд. СЕК, се равнява на сумата от 29851,72
лв. Вещото лице е изяснило, че чрез извършените СМР е била възстановена
способност на носещата дървена покривна конструкция на сградата и е било
предотвратено нейното разрушаване.
Въззивният съд при оценка
на заключението по чл. 202 ГПК намира, че следва да кредитира последното, тъй
като е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е дало
изчерпателен отговор на поставените задачи, като не се доказва, че същото е
заинтересовано от изхода на правния спор. Като неоснователни следва да се приемат
наведените от въззивниците оплаквания срещу доказателствената му стойност, тъй като изводите на вещото
лице са формирани след извършен оглед на място, т.е. същите се основават
най-напред на преки и непосредствено придобити лични впечатления по отношение
на вида и количествата на извършените СМР по покрива на процесната
сграда, като същевременно с това заключението е изградено на събрания по делото
допустим и относим доказателствен
материал (възражение във връзка с което бе разгледано по-горе при изложението
на фактите).
Във
връзка със състоянието на покрива преди извършване на ремонт на същия в хода на
първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Г.Ч., Т.Ч.и Н.М..
От
показанията на свидетеля Ч. се установява, че същият живее на ул. „Христо Матинов“, която е пряка на ул. „Симеонов век“, където живеят
ищцата Г. и синът ѝ Ю., които свидетелят познава от двадесет години.
Свидетелят и Ю. многократно разговаряли за състоянието на покривите на двете
къщи (тази, в която живее свидетелят и къщата на ул. „Симеонов век“), тъй като
и двата покрива били в плачевно състояние. Свидетелят изяснява, че преди
ремонта покривът на къщата на ул. „Симеонов век“ бил нагънат, керемидите били
стари и направени от кал. Свидетелят бил влизал в двата апартамента на горния
етаж на къщата и бил виждал петна по таваните от течовете, каквито петна имало
и в неговата къща. Виждал бил и изхвърлени при ремонта греди в двора на къщата,
които били изгнили. Свидетелят бил говорил с Ю., че последният слагал
непрекъснато съдове на покрива, които събирали водата, която течала при дъжд.
От
показанията на свидетелката Ч. се установява, че същата познава ищцата повече
от 50 години, тъй като са съседи – живеят къща до къща. Балконът на
свидетелката гледал към покрива на къщата на Г., който бил в много лошо
състояние, бил пропаднал. Свидетелката била влизала в къщата наГ.преди четири години, преди да бъде извършен ремонт на
покрива, като ѝ направило впечатление, че цялото стълбище е подкожушено и компрометирано.
От
показанията на свидетеля М. се установява, че същият познава ответника Й.С.,
тъй като фирмата, в която работел, извършила ремонт на жилището на ответника на
ул. „********* през м. юли-септември 2015 г. Свидетелят не бил извършвал оглед
на цялата сграда и на покрива на сградата. Според свидетелят при външен оглед
на покрива същият не бил имал нужда от ремонт, не било имало видимо пропадане
на покрива, нито течове на първия етаж, на който бил апартаментът на ответника.
Противно
на наведените във въззивната жалба оплаквания, настоящата
съдебна инстанция кредитира с доверие част от показанията на свидетеля Ч. (в
частта, в която същият определя състоянието на покрива като нагънат, а
керемидите като стари, в която свидетелства за наличието на изгнили греди и
петна от течове по таваните на двата апартамента на втория етаж), както и
показанията на свидетеля Ч., тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК,
те не са вътрешно противоречиви, житейски логични, еднозначни и взаимно
допълващи са, кореспондират с останалите събрани по делото доказателства,
формирани са непосредствено. Частта от показанията на свидетеля Ч., в която той
възпроизвежда споделеното му от сина на ищцата, макар и да са формирани опосредено, не са лишени от доказателствена
стойност, като преценени с всички други събрани по делото доказателства за съда
се обуславя извод за тяхната автентичност.
Въззивният съд не
цени с висока доказателствена стойност показанията на
свидетеля М. в частта, касаеща състоянието на покрива
на процесната сграда преди извършване на ремонта,
доколкото същите не почиват на преки лични възприятия и преценени по правилата
на чл. 172 ГПК не се потвърждават от останалия събран по делото доказателствен материал. Самият свидетелят посочва, че не е
извършвал оглед на покрива, като причините поради които това не е сторено са
правно ирелевантни. Констатациите му, че покривът не
се нуждаел от ремонт и че нямало видимо пропадане на покрива, са формирани „при
външен оглед“. Ето защо, дори като държи сметка за професионалната квалификация
на свидетеля, при двуетажна жилищна сграда като процесната,
въззивния съд не би могъл да приеме за достоверни
изразените от последния впечатления за състоянието на покривната конструкция,
доколкото начина на тяхното формиране противоречи на правилата на формалната
логика.
С
оглед на гореизложеното и при съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства настоящия въззивен състав приема, че ищцата
е доказала пълно и главно факта на съществуващата потребност от предприетия
основен ремонт на покрива, наложен от наличието на повреди и деформации по
покривната конструкция, протичане на същата, целящ предотвратяване
разрушаването на покрива, възстановяване на неговото нормално състояние и
запазване възможността му да изпълнява предназначението си. Ремонтът на покрива
е бил необходим и неотложен по смисъла на пар. 1, т.
8 и т. 9 от ДР на ЗУЕС.
За
установяване на факта на направата на разходите по извършване на ремонта по
делото са събрани следните писмени доказателства: 5 (пет) броя двустранно подписани
фактури с № 632 от 07.09.2015 г., № 784 от 25.09.2015 г., с № 790 от 15.10.2015
г., с № 793 от 29.10.2015 г. (издадени във връзка с договор от 08.09.2015 г.) и
с № 192 от 23.11.2015 г. (издадени във връзка с договор от 31.10.2015 г.); 6
(шест) броя преводни нареждания от 09.09.2015 г., от
25.09.2015 г., от 19.10.2015 г., от 30.10.2015 г. (по договор от 08.09.2015 г.)
и от 09.11.2015 г. и от 23.11.2015 г. (по договор от 31.10.2015 г.); 3 (три)
броя двустранно подписани фактури с № 1052508 от 07.11.2015 г., с № **********
от 13.11.2015 г. и с № 4247 от 06.10.2015 г., както и съответните им фискални
бонове от 06.10.2015 г., 07.11.2015 г. и 13.11.2015 г. От същите се установява,
че във връзка с ремонта на покрива на процесната
сграда ищцата е сторила разноски, изразяващи се в заплатени СМР (включително
труд и материали), в общ размер на 30110,58 лв.
Противно
на релевираното от въззивниците
оплакване срещу доказателствената стойност на
приетите по делото преводни нареждания (надлежно заверени от банката), същите
сами по себе си съставляват достатъчно доказателство за плащането на паричните задължения,
тъй като по делото липсват данни то да е оспорено от кредиторите – трети лица
за настоящия правен спор.
При
така възприето, настоящият въззивен състав намира, че
са установени всички материални предпоставки за възникване на спорното право,
поради което исковете по чл. 61, ал. 2 ЗЗД се явяват доказани в своето основание.
По
правило разходите за общите части се разпределят между етажните собственици
съобразно притежаваните от всеки от тях идеални части от общите части на
сградата – чл. 48, ал. 3 ЗУЕС, която е конкретна норма, основана на общото
правило на чл. 41 ЗС. В този смисъл размерът на обогатяването на всеки от ответниците се съизмерява с
притежавания дял в общите части на сградата – етажна собственост.
Няма
спор между страните, а и се устрановява от събраните
по делото доказателства, че ответниците Е.П.Ц., М.Д.Ц.
и Д. Д. Ц. са собственици на при равни квоти (по 1/3 ид.ч.)
на апартамент № 1, находящ се на партерния етаж на
сградата с югоизточно изложение и площ от 105 кв.м., а ответниците
Й.И.С., М.И.С. и В.П.С. са собственици на апартамент № 2, находящ се на партерния етаж на сградата с югозападно
изложение и площ от 76 кв.м., при квоти по 1/4 ид.ч.
за ответниците М.И.С. и В.П.С. и 2/4 ид.ч. за ответника Й.И.С..
Не
съществува спор между страните и относно размера на припадащите се на всеки от
самостоятелните обекти в етажната собственост идеални части от общите части на
сградата, а именно: на апартамент № 1 се припадат 28,96 % ид.ч.,
на апартамент № 2 – 19,93 % ид.ч., на апартамент № 3
– 30,04 % ид.ч. и на апартамент № 4 – 21,07 % ид.ч.
Като
съобрази изложеното и в приложение на правилото на чл. 162 ГПК, въззивният съд достигна до извода, че ответниците
отговарят пред ищцата до размера на сумите, както следа: всеки от ответниците Е.П.Ц., М.Д.Ц. и Д. Д. Ц., като притежател на
9,65 % ид.ч. от общите части на сградата, до сумата
от 2905,67 лв.; всеки от ответниците М.И.С. и
В.П.С., като притежател на 4,98 % ид.ч. от общите
части на сградата, до сумата от 1499,51 лв.; и ответникът Й.И.С., като
притежател на 9,96 % ид.ч., до сумата от 2999,01 лв.
По
изложените съображения правните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат,
поради което въззивната жалба е неоснователна, а решението
в обжалваната от ответника част следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При
този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски за въззивното производство разполага само въззиваемата
страна. Последната е била представлявана пред въззивния
съд от адв. С.И. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Ето защо и на основание чл. 273, вр.
чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на адв. С.И. се следва сумата от 971,45 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на
ищцата във въззивното производство. От посочената
сума съразмерно на припадащите им се ид. части от
общите части на сградата всеки от ответниците дължи
да заплати на адв. С.И. сумите както следва: Е.П.Ц., М.Д.Ц.,
Д. Д. Ц. – сумата от по 191,70 лв., М.И.С. и В.П.С. – сумата от по 99,09 лв., и
Й.И.С. сумата от 198,17 лв.
С
оглед на цената на предявените искове въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд, ГО, IV-E въззивен
състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
20036305 от 08.02.2021 г., постановено по гр.д. № 6391/2017 г. по описа на СРС,
II ГО, 54 състав, в обжалваната му част, с което по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Г.Г.Т.,
ЕГН **********, срещу Е.П.Ц., ЕГН **********, М.Д.Ц., ЕГН **********, Д. Д. Ц.,
ЕГН **********, М.И.С., ЕГН **********, В.П.С., ЕГН **********, и Й.И.С., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД е признато за установено, че:
1)
Е.П.Ц.
дължи на Г.Г.Т. сумата от 2905,67 лв., представляваща
припадащата се на ответницата част от направени от ищцата разноски за извършен
през 2015 г. неотложен ремонт на покрива на сграда, находяща
се в гр. София, ул. „*********, в която
ответницата притежава идеална част от общите части като собственик на част от
самостоятелен обект в сградата – апартамент № 1, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.07.2016 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 41238/2016 г. по описа на СРС, 54
състав;
2)
М.Д.Ц.
дължи на Г.Г.Т. сумата от 2905,67 лв., представляваща
припадащата се на ответницата част от направени от ищцата разноски за извършен
през 2015 г. неотложен ремонт на покрива на сграда, находяща
се в гр. София, ул. „*********, в която
ответницата притежава идеална част от общите части като собственик на част от
самостоятелен обект в сградата – апартамент № 1, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.07.2016 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 41238/2016 г. по описа на СРС, 54
състав;
3)
Д.
Д. Ц. дължи на Г.Г.Т. сумата от 2905,67 лв.,
представляваща припадащата се на ответницата част от направени от ищцата
разноски за извършен през 2015 г. неотложен ремонт на покрива на сграда, находяща се в гр. София, ул. „*********, в която ответницата притежава идеална част от
общите части като собственик на част от самостоятелен обект в сградата –
апартамент № 1, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 22.07.2016 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 41238/2016 г. по описа на СРС, 54 състав;
4)
Й.И.С.
дължи на Г.Г.Т. сумата от 2999,01 лв., представляваща
припадащата се на ответника част от направени от ищцата разноски за извършен
през 2015г. неотложен ремонт на покрива на сграда, находяща
се в гр. София, ул. „*********, в която ответникът притежава притежава идеална част от общите части като собственик на
част от самостоятелен обект – апартамент № 2, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.07.2016 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 41238/2016 г. по описа на СРС, 54
състав;
5)
М.И.С.
дължи на Г.Г.Т. сумата от 1499,51 лв., представляваща
припадащата се на ответницата част от направени от ищцата разноски за извършен
през 2015г. неотложен ремонт на покрива на сграда, находяща
се в гр. София, ул. „*********, в която ответницата притежава идеална част от
общите части като собственик на част от самостоятелен обект – апартамент № 2,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 22.07.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
41238/2016 г. по описа на СРС, 54 състав;
6)
В.П.С.
дължи на Г.Г.Т. сумата от 1499,51 лв., представляваща
припадащата се на ответницата част от направени от ищцата разноски за извършен
през 2015г. неотложен ремонт на покрива на сграда, находяща
се в гр. София, ул. „*********, в която ответницата притежава идеална част от
общите части като собственик на част от самостоятелен обект – апартамент № 2,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 22.07.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
41238/2016 г. по описа на СРС, 54 състав,
както
и в частта за съразмерно присъдените на ищцата Г.Г.Т.
разноски.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения
Е.П.Ц., ЕГН **********, да заплати на адв. С.И. сумата
от 191,70 лв., представляваща разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения
М.Д.Ц., ЕГН **********, да заплати на адв. С.И.
сумата от 191,70 лв., представляваща разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения
Д. Д. Ц., ЕГН **********, да заплати на адв. С.И.
сумата от 191,70 лв., представляваща разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения
М.И.С., ЕГН **********, да заплати на адв. С.И.
сумата от 99,09 лв., представляваща разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения В.П.С., ЕГН **********,
да заплати на адв. С.И. сумата от 99,09 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения
Й.И.С., ЕГН **********, да заплати на адв. С.И.
сумата от 198,17 лв., представляваща разноски за въззивното
производство.
Решението
в отхвърлителната му част е влязло в законна сила
поради необжалването му от страна на ищцата.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.