Р Е Ш Е Н И Е
№ 175 14.07.2020 г. Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На четиринадесети юли две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар………….
като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА МАВРОДИЕВА
въззивно гражданско дело № 1397
по описа за 2020 година.
Производството е по реда на
чл.435 – 437 ГПК и е образувано по жалба на Д.И.Д., чрез адв. Н.А. – длъжник по
изпълнително дело № 225/2012г. по описа на ЧСИ И.Б., с рег. № 869 на КЧСИ, с район на
действие района на ОС - Стара Загора.
Жалбоподателят обжалва действието
на ЧСИ – отказ от 20.05.2020г. на ЧСИ Б., да прекрати изпълнителното
производство. Счита, че обжалваното действие е неправилно и незаконосъобразно,
поради липса на мотиви. Твърди, че са налице условията, които обуславят
наличието на перемция, повече от 2 години няма извършени действия. Моли да бъде
отменен отказа за прекратяване на изп. дело.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК,
не е постъпил писмен отговор от другата страна „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД
гр.Стара Загора.
В мотивите си ЧСИ И.Б. с район на действие
Окръжен съд Стара Загора, взема становище за неоснователност на жалбата.
Старозагорският окръжен съд, като
обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на ЧСИ и като разгледа
приложеното в препис изпълнително дело, намира за установено следното:
Подадената жалба е допустима като
подадена от надлежен жалбоподател, в срока за обжалване от извършване на
действието. Жалбоподателят е длъжник по изп. д.№ 225/2012г. по описа на ЧСИ Б.,
поради което може да обжалва посочените в ал.2, т.6 на чл.435 ГПК действия –
отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение.
Изпълнителното производство е
образувано по молба от 24.07.2012г. въз основа на изпълнителен лист от 11.04.2012г., издаден по ч.гр..д. № 152/2012г. по описа на РС
– Гълъбово, за сумата 642.20 лв. - главница
за доставена и отведена вода и 139.70 лв. лихва за забава за периода
01.02.2007г. – 01.11.2011г., законната лихва, държавна такса в размер на 25 лв.
и адв. възнаграждение -150 лв.
С молбата за образуване на изп.
производство взискателят е поискал от СИ да извърши всички необходими действия
по чл.18 ЗЧСИ. На 03.10.2012г. длъжникът е получил Покана за доброволно
изпълнение. На 13.09.2012г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника
в страната и върху трудовото му възнаграждение. Присъединен е като взискател
Държавата за дължимите от длъжника публични вземания, видно от удостоверение от
25.07.2012г. По извършените действия са постъпвали суми по изпълнителното дело.
На 08.02.2017г.ЧСИ е наложил възбрана върху недвижим имот на длъжника. На същата дата е наложил запор върху трудово
възнаграждение на длъжника при „Айсберг Боровец“ ООД гр.Самоков, съобщено на
17.02.2017г. на третото лице. Със
запорно съобщение от 09.10.2017г. ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на
длъжника в Сибанк ЕАД гр.София. Няма данни съобщението да е достигнало до
третото лице – банка. Налице е обаче отговор от банката от 04.12.2017г. В последствие ЧСИ е изпратил запорно съобщение
до работодател на длъжника „Ариес 1973“ ЕООД гр. Несебър на 04.09.2019г., за
което съобщение няма данни да е достигнало до адресата и да е наложен запора.
Съгласно
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното
производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка. Срокът е процесуален, преклузивен и започва да тече от последното
изпълнително действие по изпълнителното дело. Изтичането на този срок води до
прекратяването на изпълнителното производство. Посоченият двугодишен срок се
прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ. След прекъсването на срока, т. е. след предприемането на
съответното действие, започва да тече нов двугодишен срок, в който да бъдат
предприети следващи изпълнителни действия. Действия по изпълнението са
насочването на изпълнението към определено имущество чрез налагане на запор или
възбрана, извършването на опис и оценка на вещ, постъпването на парични суми от
плащания от трети задължени лица (в този смисъл са мотивите към т. 10 на ТР №
2/2015 г. на ОСГТК на ВКС). Не са изпълнителни действия образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покани за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др. Срокът за прекратяване на изпълнителното
производство по перемция започва да тече от последното валидно изпълнително действие
- искането на взискателя за извършването на определен изпълнителен способ и/или
предприемането на изпълнително действие от съдебния изпълнител, по съответния
поискан от взискателя способ спрямо длъжника.
В случая извършените изпълнителни действия
от ЧСИ представляват налагане на запори върху банкови сметки и трудово
възнаграждение на длъжника и налагане на възбрана върху собствен на длъжника
недвижим имот.
С всеки
запор, съответно с всяко постъпване на парични суми от трети задължени лица
срокът по чл.433, ал.1 т.8 ГПК се прекъсва. При възлагане по чл. 18
от ЗЧСИ , съдебният изпълнител няма
задължение служебно да извършва същински изпълнителни действия и не освобождава
взискателя от задължението му да бъде активната страна в изпълнителното
производство и да посочва конкретен способ за удовлетворяване на вземането си,
включително и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. В последните две хипотези също се
изисква активност от страна на взискателя, за да бъде проведено изпълнителното
производство до своя край, тъй като той е страната, която може да поиска от
съдебния изпълнител да извърши посочено от него изпълнително действие, което СИ
не е направил, въпреки че е бил длъжен да го стори, или пък да обжалва отказа
на извършване на действие на осн. чл.
435, ал. 1, т. 1 ГПК, с което би се преодоляла липсата на движение в
процеса по принудително изпълнение. Така, че и при възлагане по чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ, чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК намира приложение
и санкцията на перемпцията не отпада.
Съгласно
изложените по- горе съображения, съдът намира, че в конкретния случай последното
валидно изпълнително действие - налагане на възбрана върху недвижим имот на
длъжника е от 08.02.2017г. и налагането на запор върху трудово възнаграждение
на длъжника от 17.02.2017г. /чл.507, ал.3 ГПК/. След тези действия на ЧСИ, в продължение
на повече от 2 години, взискателят не е поискал извършването на същински
изпълнителни действия в производството, съответно не са предприемани
изпълнителни действия от съдебния изпълнител спрямо длъжника, поради което и по
силата на закона изп. производство е прекратено на 17.02.2019г., на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването е
настъпило по право и без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи
това.
Поради
изложеното е налице настъпила перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, в резултат на
непоискано извършване на изпълнителни действия от взискателя, съответно
непредприемането на изпълнителни действия от съдебния изпълнител спрямо
длъжника в продължение на две години в периода 17.02.2017г. - 17.02.2019 г., водещо до прекратяване на
изпълнението по силата на закона спрямо длъжника към момента на подаване на
молбата от 19.05.2020г. с искане за прекратяване на производството. Ето защо
съдът намира, че жалбата е основателна и обжалваният отказ на съдебния
изпълнител да прекрати изпълнителното дело спрямо жалбоподателя-длъжник следва
да бъде отменен.
С оглед
на резултата по делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски
за производството в размер на 25 лв.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 437, ал.3 и ал.4 от ГПК, Окръжен съд – гр. Стара Загора, в
настоящия състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ отказа на
ЧСИ И.Б. да прекрати изпълнителното производство от 20.05.2020г., постановен по
изпълнително дело № 225/2012г. по описа на ЧСИ И.Б., с рег. № 869 на КЧСИ, с район на
действие района на ОС - Стара Загора.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Стара
Загора, ул. Христо Ботев № 62, представлявано от инж. Р.Р. да заплати на Д.И.Д.,
ЕГН **********, *** сумата от 25 лв./двадесет и пет лв./, представляващи
направените по делото разноски
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: